Някога монолитната партия ДПС отбеляза мрачната годишнина разделена на две фракции с двама лидери. Но и Ахмед Доган, и Делян Пеевски отсъстваха от възпоменателните прояви, а графиците бяха съставени така, че групите да не се срещат – те се редуваха с прояви край Тюркян чешма в село Могиляне и Момчилград.
Поради невъзможност да бъде поделен, религиозната част на помените оглави главният мюфтия на мюсюлманите в България Мустафа Хаджи. Генералният консул на Турция в Пловдив Корхан Кюнгерю също се видя принуден да мръзне и с едните, и с другите. Но пък турският президент Реджеп Ердоган прати послание до хората на Доган.
„Сърцето вече не издържа“
В мразовитата сутрин край селските гробища на Могиляне три жени свеждат глави пред пръстта, оградена с черен мрамор. Там е погребано 18-месечното момиченце Тюркян, убито в скута на майка си от въоръжените пратеници на Тодор Живков по време на протестен митинг на местните жители. Датата е 26-и декември 1984-а година. Бебето става символ на съпротивата на турците срещу насилствената асимилация, а малко по-късно на мястото на кървавата разправа е изградена чешма-паметник.
„Задушавам се, сърцето не издържа вече да разказва за онзи ден, ей тука вътре гори“, сочи с длан малко под рамото си Фатма Фейзуллах. Това е майката на Тюркян, тя идва от Истанбул всяка година на този ден, избягва да говори за жестоката си загуба. А когато трима мюфтии и огромна тълпа мъже обсаждат гроба на детето ѝ за кратка молитва, тя плаче зад оградата на гробищния парк. И после изчезва в множеството, дошло да се поклони пред паметта на жертвите и на нейната Тюркян край чешмата.
Силна подкрепа от Турция
Над 20 кметове на общини в южната съседка, в които трайно живеят български изселници, както и представители на четири основни партии там се включиха въз възпоменателните събития за жертвите на „Възродителния процес“ и този път. Специално изградената преди години за тези прояви голяма трибуна в Могиляне този път се оказа тясна за официалните лица. Сред тях бяха председателят на ДПС-Доган Джевдет Чакъров, депутати от лоялната на Ахмед Доган група, евродепутатът Илхан Кючюк, както и лидери на влиятелните изселнически организации в Турция. „Република Турция винаги е била до вас и ще продължи да бъде до вас. Моля, никога не забравяйте това – вие сте нашата обща история, култура и бъдеще с България“, бе изтъкнато в отправеното от турския президент Реджеп Тайип Ердоган послание.
„Нашата задача сега е да се поучим от историята и да гледаме към бъдещето с надежда, изграждайки заедно нашето утре. Днес вие живеете в мир в приятелска и съюзническа България и давате на света най-добрия пример за култура на съвместно съжителство“, бе казано още в словото на Ердоган.
„Вече не сме само 19 в нашата кауза – 106 народни представители се подписаха за санитарния кордон“, отбеляза Джевдет Чакъров. Според него каузата за права и свободи е водеща, както и каузата за демокрация. „Преживяваме труден период, демокрацията в България е в критично състояние. Отново настояваме за възстановяване на държавността чрез налагането на принципите на демокрацията“, призова той.
Къде е Пеевски?
„Великият лидер липсва“, „Къде е това момче?“, „Новоначалните получиха османски юмрук днес“ и други саркастични подмятания се чуваха сред младите последователи на Доган. В изявление във Фейсбук евродепутатът Илхан Кючюк също запита: „Къде е днес провъзгласилият се за председател Делян Пеевски? Миналата година Тюркян чешма му послужи, за да похити доверието на общността… и днес вече го няма“.
По думите на Кючюк: „Новото начало е лъжа и измама на хората, та да прилапа от тяхно име власт и бюджет за общините. Общините и кметовете му трябват на Делян Пеевски с „Ново начало“ да присвоява за лична угода публичен ресурс“.
Хората на Пеевски пристигнаха и положиха венци на обратната страна на Тюркян чешма – за да не затрупват тези на миналите първи. За разлика от миналата година на този ден, когато обяви, че е „време за ново начало на ДПС“, самият Пеевски липсваше. Групата бе водена от избрания за негов заместник в партията и кмет на Кърджали Ерол Мюмюн.
„ДПС ще продължава да бъде гарант за правата и свободите на всички хора и ще бъде винаги там, където има опасност за това. Тази година беше доста противоречива, но догодина ще бъде времето на единението – всички колебаещи се ще се върнат при нас, истинското ДПС“, изрази увереност пред журналисти той.
Кметът припомни клетвата на Пеевски, че „никога повече няма да позволи симпатизантите на ДПС да бъдат третирани като втора категория хора“. Запитан от Дойче веле кои са точно хората „второ качество“ и дали той е бил третиран като тях, Ерол Мюмюн каза: „Видяхте, че определени жълтопаветни политици от най-високо ниво окачествиха 300 000 избиратели на ДПС като фантоми и нереални. Ето такова отношение повече няма да позволим“.
Осъдени за престъплението и до днес няма
Най-черните дати в историята на Кърджали започват всъщност на 24-и декември в село Млечино, после минават като валяк през селата Горско Дюлево, Ауста, Нановица, Равен и Груево, след това – в Могиляне и Момчилград.
Убитите по време на съпротивата в Кърджалийско са осем, като само в Груево са трима. А 517 са въдворените без съд и присъда в концлагера Белене, останалите живи все още се надяват на справедливо възмездие. Много други са хвърлени в затворите като „врагове на генералната линия на партията“, за шпионаж и атентати. Престъплението е факт, документирано в купищата архиви, но осъдени за него няма – 40 години след всичко преживяно заради едното име, езика и вярата.
„Дело изключително и обновително“
Укрепване на българската социалистическа нация, на нейната етническа монолитност – това са ключови фрази в доклада на Георги Атанасов за среща с първите секретари на Окръжните комитети на БКП на 18-и януари 1985-а година.
В него се посочва, че през 70-те години са „възстановени българските имена на насилствено помохамеданчените в миналото българи от Смолянски и значителни части от Пазарджишки, Благоевградски и други окръзи“. Така е поставено началото на възродителния процес – в доклада това определение е без кавички. Впоследствие около 250 000 роми получават български имена, „за да се избегне тенденцията към турчеене на част от тях“.
„Укрепването на нацията“ продължава и чрез нарочените за потомци на смесени бракове, особено в Кърджалийско. Докладчикът твърди – документално било установено, че „лицата с български родов корен са много повече, и че в много райони т.нар. „български турци“ всъщност са потомци на помохамеданчени в миналото българи, които в различни периоди са се турцизирали.
„В районите на Крумовград, Момчилград, Джебел и другите общини са намерени икони, християнски погребения, разкрити са елементи на топонимията, бита, облеклото и други документи, които показват българския произход на населението“, е посочено в доклада с уверението, че всичко е документално доказано.
Отчетен е и броят на „възродените“ българи към 14-и януари 1985-а година – в Кърджалийско те са над 310 000 души, в Хасковски окръг – 41 000, в Пловдивски – 22 000, в Пазарджишки – 5000, в Силистренски – 35 000, в Старозагорски – 11 000, в Бургаски – 9000, в Благоевградски – 3000. И тази замяна на имената е в съответствие с техния български родов корен, се подчертава в доклада.
Според Георги Атанасов протурски националистически елементи се опитали да използват особеностите на тази кампания, като организирали безредици в Момчилград, Джебел, Бенковски и други общини. Но „опитите за съпротива бяха ликвидирани бързо и категорично от органите на МВР, от партийния и държавния актив… Националистическите елементи бяха изолирани и обезвредени, което даде възможност работата да се доведе до успешен край“, пише в доклада. В него има стряскащи заключения и в международен план, но целият процес е оценен като „дело изключително и обновително в недрата на част от нашия народ“.
Потърпевшите не са съгласни с тези възторзи, съпротивата им не е случайна, а лавината на ДС помита близо 360 000 турци в т.нар. „Голяма екскурзия“ към Турция. Сега, 40 години по-късно, партията, родена да брани правата и свободите им, е разделена на две. И всяка част ги иска в електоралните си редици. Дори и край Тюркян чешма.
Дойче веле
