Животът постоянно е ироничен. Точно преди 4 години, в средата на януари, президентът Румен Радев насрочи парламентарни избори, привиждани от лютите протести и общественото мнение като детронация завинаги на ГЕРБ. Днес, след един календарен парламентарен цикъл време, ГЕРБ поема управлението като мандатоносител. Прегръща се с една от избуелите алтернативи (ИТН), като малко по-рано се бе прегърнала и с другата (ПП-ДБ). Премиер няма да е Борисов, а подставеното му лице Росен Желязков. Другата мишена на някогашните протести – ДПС, тогава бе неформално във властта. Днес, разцепена, е и легално във властта (ДПС- Доган парламентарното мнозинство), и неформално (ДПС-Пеевски, министри). Главният прокурор Иван Гешев също бе мишена на гнева – няма го, но злото като ценности и механизми не си е тръгвало.

Има теории, според които цялото ценностно развитие на човечеството към цивилизованост не е нищо друго, освен път към обноски. В смисъл – хората винаги са лъжели, убивали, крадели, вършат подлости, безчестия, но пък откак са цивилизовани, поздравяват с „добър ден“ ония, който ще окрадат или убият (само варварите убиват без да поздравяват). Ако тия теории са верни, то тия дни у нас получаваме едно голямо „добър ден“ – не Борисов, понеже е неприлично да е той, ами Желязков;

Пеевски директно би било прекалено,

затова – косвено: дори и Доган получихме, ама дистанциран от джумбушите. Каквото да се коментира днес, с ирония или без, изводите не може да не бъдат спрямо базата 2020 г. – 2021 г. И следва да се заключи, че немислимото като властова конфигурация вече е реалност – просто след малко обноски. В рамките на този 4-5 годишен цикъл редовно управление не бе възможно без партиите емблема на протеста ПП и ДБ. Или следваше да са те с някой, или ГЕРБ с тях. Вече дори ГЕРБ може без тях. Най-важното е, че щом нещата се завъртяха в пълен кръг, случващото се вероятно е

финал на политическия цикъл по „демонтаж на Бойко Борисов и ГЕРБ“ –

протестът като обществен коректив придоби опит, но не и победа; може да се счита за победител, само ако целта му е била да дели властта периодично с ГЕРБ.

Възниква въпросът следва ли новата власт да е задължително лоша, щом е на ГЕРБ. Или в сравнителен план – да е по-лоша от друга без ГЕРБ. Принципният отговор е, че щом тя смесва ГЕРБ с едно или две ДПС-та, комбинацията е възможно най-застрашаваща общественото здраве. Но има и още по-конкретен отговор – ще имаме една корумпирана и вредна власт не според някакви дистанцирани критерии, а според думи и действия на самите участници един за друг. Не само БСП и ИТН са изсипали тонове обвинения срещу ГЕРБ, ами и самата ГЕРБ е считала някои от новите си колеги за престъпници (Борислав Гуцанов бе арестуван в акцията „Медузи“ при първия кабинет на Борисов’; Манол Генов винаги е казвал, че Цветан Цветанов стои зад разработката срещу него за купуване на гласове).

Да се пророкува съдбата на новата управляваща коалиция е равносилна на прогноза за първия или хиляда и първия ден от мандата на Доналд Тръмп – хвърляне на боб. Затова няма да го направим, а  ще коментираме някои важни положения за участващите партии и опонентите им. Ето най-първото:

властта е пари, командване, суета, афродизиак –

всичко най-изкушаващо в чисто човешки план. Човек на маймуна е готов да стане заради нея, а който не е –  ще стане. Затова няма защо да се чудим, когато някой влиза във властта, престъпвайки клетвите си, че няма да го направи с тоз’ или оня. Освен това тя и е възможност ти да цакаш другите, вместо те – теб (не може без цакане – ако не вярвате, питайте или Кирил Петков или сенсея му). Ето по-подробно калкулацията за тия, на които им се отвориха възможности за изкушения и/или цакане:

Няма критерий, по който да се каже, че ГЕРБ губи от ситуацията. В миналото партия е била и в лесни коалиции (с т.нар. патриоти), и с по-малко лесни (с Реформаторския блок). В правителство на малцинството изглежда доста зависима, но това е бял кахър спрямо несгодите през тия 4 години, в които Борисов дори преспа в ареста. Притежавайки две трети от министрите, ГЕРБ почва отново да носи управленска отговорност, което винаги изхабява – но обществото отдавна е изморено да бъде коректив, да се гневи. А и ГЕРБ прекрасно играе

дългия мач, в който не вкарва голове, но пази добре вратата си,

докато другите поразяват собствената.

Един от големите автоголове сега е на БСП. Но без да се преувеличават пораженията. В ерата на Корнелия Нинова от полюс срещу ГЕРБ БСП се превърна в маргинална партия, на която новото битие са безразборните коалиции. През последните години БСП претърпя ценностен крах – левите българи (ако са останали) не я припознават, антиправителствените протести вееха знамената на ПП и ДБ; консервативно-националистическият сектор си остана със своите кумири, макар Нинова да опита да вкара партията в сектора. Още по-важно е, че през цялото това време с организационния живот и порядките си

БСП бе символ на гнилоч, безвъзвратно западане

Големият проблем сега не е, че е престъпено обещанието за некоалиране с ГЕРБ. А че и след Нинова пихтиестата безсъдържателност продължи. Участието в управлението просто ще задълбочи безвъзвратния процес. На следващите избори електоратът на БСП вероятно ще се свие, но не под 4% – ще падне под 4%, когато се изчерпи напълно генерационния резервоар – през това време ще наблюдаваме неизбежната агония.

ИТН много скоро ще бъдат като МЕЧ – само че под формата на ИТН – клоунада, в която Слави Трифонов вече не вини Борисов в най-големи мерзости. Тоест, и при Слави пълен кръг (някога си бяха аверчета с Борисов). Възможно е лидерът на ИТН, по-точно фейсбукът му, да го играе и някак опозиция, коректив в лично качество – отново не би било друго, освен посмешище. През уикенда ИТН ще проведе конгрес, вероятно ще стартира първи епизод от ново шоу.

ДПС-Доган получи невероятен шанс – от втория ред

хем да похапва порции, хем да поръчва, хем да лекува

вътрешно-партийни рани. Колкото повече се задържи настоящата управленска формула, толкова по-добре за формацията, защото управлението носи „ресурс“ – ресурсът при ДПС-тата е всичко. Както стана ясно, и Пеевски си има „капии“ в управлението – ще е една уж яростна опозиция. С една дума – ДПС-тата не страдат от развитието на нещата, позиционират се за дълга война помежду си.

На теория би трябвало ПП-ДБ да извлече полза. Но това е много научната, направо неприложима теория. Вътре коалицията е скарана до непоносимост, не се знае ще оцелее ли. Но ПП-ДБ, подобно на БСП, има по-голям генерален проблем. Той е на целия „жълтопаветен“ сегмент: след толкова много лъжи („Няма да се коалираме с Борисов“ – 2 пъти, сега се преговаряше за трети; „Няма как да сме с ДПС!“, а бяха дори конкретно с Пеевски) само най, ама наистина най-твърдият електорат вярва. Ще трябва да изтече доста вода,

забвение буквално да настане за лъжите,

за да има условия за рестарт.

Би следвало „Възраждане“ да е големият печеливш – и от нашата ситуация, и от международната с консервативния си повей. Но енигма остава може ли партията да пробие тавана от около 13%.

Та, такова е положението. В целофан.

Диян Божидаров, Сега