Доган е известен еквилибрист. Може да те замаи от думи, но накрая нищо не си разбрал, а и нищо не се случва от тези думи. Така възприемам и последното му изявление, от събота пред бившия партиен дом в София. Изкараха го в дъжда под чадъра, за да каже на граждани и избиратели, че им се извинява за чудовището, за този Франкенщайн Пеевски, който ДПС не било създало, но утвърдило и наложило в политиката.
Това извинение е чист популизъм, а освен това е твърде закъсняло. Има много по-сериозни злини, заради които Ахмед трябва да се извини на народа:
– На първо място заради целия провален преход. Да, това се случи с негово активно съдействие и бездействие.
– Да се извини заради синия шут към първото демократично правителство на Филип Димитров, което свали без всякакви основания.
– Да се извини заради кабинета на Любен Беров, който създаде с мандат на ДПС, за да легитимира зараждащата се мафия.
– Да се извини заради непотърсената отговорност от възродители, комунисти и хора на ДС, които носят отговорност за страданията на хиляди.
– Да се извини, че наложи групировката на едрия бизнес Г-13, която овладя икономиката, заставайки на входа и изхода на предприятията.
– Да се извини заради кафето, които пи с Тодор Живков, за посещенията си при арестувани Андрей Луканов, за свижданията в болницата с бившия премиер Георги Атанасов, който преименува с кръв и насилие турците.
– Да се извини, че през 1997 г напусна без повод ОДС и създаде ОНС, стартирайки проектът на ДС за връщането на царя от Мадрид.
– Да се извини, че с правителството на Сакскобурготски върна влиянието на Русия у нас и подчини целия кабинет на интересите на боса си Илия Павлов.
– Да се извини, че реанимира БСП във властта, създавайки с мандат на ДПС кабинета на Сергей Станишев.
– Да се извини, че на два пъти подмами турци и мюсюлмани да гласуват за Георги Първанов, кой олицетворяваше Сталинградската битка на партията възродител.
– Да се извини, че стана посредник за прикриването на всички престъпления на БКП и ДС през 45-годишното им царуване.
– Да се извини на всички политзатворници като Мохамед Узункъш, които прогони в Турция и чужбина чрез ДС, за да остане само той легитимният борец за правата и свободите.
– Да се извини на гробовете на истинските борци срещу тоталитаризма – Авни Вели, Нури Адалъ, Халилибрям Ибрям.
– Да се извини на всички свои съратници от нелегалната организация и на всички основатели на ДПС във Варна, които последователно прогони, защото се опитваха да спрат превръщането на ДПС в мафиотска корпорация.
– Да се извини на идеалистите, които превърна в свои жертви: Свилен Капсъзов, Енал Бекир, Яшар Шабан, Фикрие Реджебова, братята Татраклъ от Тутракан, Гюлбие Реджеб от Момчилград, д-р Ахмед Феим от Две могили, Мехмед Осман от Разград, д-р Мустафов от Търговище, Бахтиар Караали от Ловеч, Шерифе Мустафа, която от години е в изолация и в кома, Нихад Зия от Гоце Делчев, Кафелов от Якоруда, та се стигне до Ахмед Емин, който бе застрелян пред вратата в сарая му.
– Да се извини и на живите му заместници в ДПС, които се опитваха през годините да спрат подлите му игри с мафията, за да спасят ДПС от налагането на модела „Доган“. Днес те са едни от най-големите му критици.
Преди 22 години Иван Костов нарече Ахмед проклятие за България, а той реално беше
най-страшното политическо чудовище на прехода,
което роди в цялата страна други подобни на себе си чудовища.
Съвсем не е парадокс, че днес Доган докара до там хората, та да се радват и да чакат с надежда момчето, което той нарича политическо чудовище да ги освободи от неговите чудовища в страната. И сега Доган обсебен от страх и слабост отказва да поеме лично вината си и се крие зад партията и невинни младежи, които ще употреби, така както употреби подло и ДПС през тези 34 години.
Лидерът на на партия Национално движение за права и свободи (НДПС) Гюнер Тахир е получил информация, че Ахмед Доган е напуснал страната, съобщи Нова тв.
„Аз лично не бих се изненадал, ако наистина през Черно море е отишъл до Русия, временно. Имам някаква информация, щом го казвам,“, заяви лидерът на НДПС.
Гюнер Тахир разясни и защо счита информацията за правдива.
„Той не може да напусне в посока юг, защото не е желан в Турция. Най-естественото място, ако е в чужбина, е да е в Русия“, коментира Тахир.
Според бившия заместник-председател на ДПС и двете враждуващи фракции в Движението ще влязат в парламента.
„Аз първоначално смятах, че разпределението на гласовете ще бъде в пропорция 60 на 40 процента в полза на хората около Доган, но като гледам как работи фракцията ДПС – Ново начало, смятам, че биха могли да изравнят силите“, отбеляза Тахир.
Според анализ на „Галъп интернешънъл болкън“ за състоянието на политическите сили през първите 10 дни от предизборната кампания значителна част от партийния актив, местни авторитети и кметове от общини, традиционно смятани за „крепост“ на ДПС, остават лоялни към „партийния субект“, представляван вече от Делян Пеевски с „ДПС-Ново начало“.
Препечатваме анализа на социологическата агенция, публикуван днес на официалния им сайт.
1. За общополитическия контекст
Предизборната кампания за 51-то Народно събрание се провежда в условията на задълбочаваща се вътрешнополитическа криза, чието евентуално по-нататъшно разгръщане носи опасен потенциал най-малко в две посоки. От една страна, към ерозиране на устоите на парламентарната демокрация, а от друга – към дестабилизация на държавата, което би могло да има непредвидими последици в контекста на ескалиращите геополитически сътресения. В същото време, на политическата арена продължава да доминира партиен трибализъм, разрушен е цивилизованият политически диалог. Част от основните политически сили за пореден път влизат в кампанията с деструктивни нагласи от типа „или ние, или никой“. В тази обстановка, като основен вътрешнополитически императив, се очертава избирането на редовно правителство от Народното събрание след изборите на 27 октомври.
Начинът, по който протича предизборната кампания през първите десет дни от нейното официално начало, свидетелства по-скоро за организационно-политическо, кадрово и идейно изтощение на основните партии – кампанийните дейности на терен са малобройни, липсват енергия и свежи идеи, няма съдържателни предизборни дебати, разчита се главно на социалните мрежи. Като цяло ритъмът на кампанията е потопен в текущи политически скандали. В същото време на политическата повърхност започват да изплуват някои радикално-популистки политически субкултури, чиито очертания са по-скоро невидими в официалния публичен дискурс, но генерират определена подкрепа главно чрез по-нетрадиционни канали за политическа комуникация.
2. За състоянието на основните политически сили
ГЕРБ-СДС
Кампанията на ГЕРБ-СДС излъчва умереност и управленско самочувствие. Партията изглежда монолитна, а нейният лидер, Бойко Борисов, е поел активна роля в кампанията. Полагат се усилия още на този етап от кампанията да бъде изграден образа на ГЕРБ-СДС като „партия-победител“, която трябва да има водеща роля при съставянето на редовно правителство. За ГЕРБ избирането на правителство след изборите има огромно значение, защото в противен случай има опасност от разочарование и ерозия в техния електорален корпус. В същото време, все още неясните перспективи за сформиране на парламентарно мнозинство, което да излъчи правителство, очевидно вече ги мотивират за някои колебливи заявки за по-широко парламентарно взаимодействие в сравнение с тристранното сътрудничество по време на т.нар. „сглобка“. В партийните листи е включен опитният управленски екип на формацията. Новият акцент с включването на успешните кметове на големи центрове, като Бургас, Пловдив, Стара Загора, вероятно цели и допълнително отваряне на партията към периферни електорални групи, но в същото време е и симптом за ограничени кадрови ресурси. Възможно е да не доведе до надграждащ ефект в кампанията.
ПП-ДБ и „Възраждане“
ПП-ДБ са основният претедент за второто място в тези избори. В сравнение с техния конкурент за втората позиция, „Възраждане“, ПП-ДБ има същественото преимущество да разполага с по-значителен електорален резерв, който при мобилизация може да гарантира безпроблемно второто място на коалицията. Създава се впечатление обаче за липса на единна кампания с единна стратегия, единни послания и визия. От една страна, „Продължаваме промяната“, чиито кандидати доминират кандидатските листи, поддържа своята по-радикална линия, примесена с познатото „месианско“ говорене в категориите „добри сили – тъмни сили“. От друга страна, „Демократична България“ и нейните лидери имат доста по-обрано и умерено поведение и послания, което оставя повече поле за следизборни маневри и преговорни възможности. Коалицията определено има потенциал да възвърне част от изгубените на предходните избори гласове. Целият въпрос е дали очертаните дисбаланси и разфокусиране на кампанията, както и фактори като разочарование от тяхното включване в предходни коалиционни формати, няма да попречат на това.
„Възраждане“ се позиционира като основен конкурент на ПП-ДБ за второто място, но е изправена пред две ограничения и един стратегически проблем. Първото ограничение се състои в това, че „Възраждане“ води своята кампания в познатите коловози – остри атаки срещу проевропейската и прозападна политика на България. Това им поставя своеобразен електорален таван. Второто ограничение е наличието на по-малки формации в същата политическа ниша, които се опитват активно да привличат разочаровани симпатизанти. Големият стратегически проблем за „Възраждане“ обаче е геополитическият „санитарен кордон“, който прегражда пътя им към евентуално пряко участие във властта, дори и при хипотетичен изборен успех.
ДПС-Ново начало и АПС
Най-голямата въпросителна на тези избори е острата конкуренция за традиционните избиратели на ДПС. В условията на вътрешно разцепление, партийният субект ДПС, начело с Делян Пеевски, участва в предизборна коалиция ДПС-Ново начало. Съставът на техните листи свидетелства, че значима част от партийния актив, авторитети от местните общности, много от кметовете на общини, които традиционно са смятани за „крепост“ на ДПС, са останали лоялни към партийния субект. Това е предпоставка за успешна политическа мобилизация. Проблеми и ограничения за кампанията им могат да произтекат от евентуално засилване на конкурентната коалиция АПС, както и от острите конфликти с президента Румен Радев и с бивши партньори от разпадналото се конституционно мнозинство в лицето на ПП-ДБ.
От друга страна, в тези избори ръководни фактори и актив на ДПС, в това число почетният председател Ахмед Доган, участват в листите на коалиция Алианс за права и свободи (АПС), съставена от други партии – Земеделски народен съюз и СБОР. На този етап от кампанията, по обясними причини, техните действия и послания са доминирани от вътрешния конфликт в ДПС, а оттам – и с коалицията ДПС-Ново начало. Това до известна степен капсулира техните електорални възможности и послания. Като проблем за кампанията може да се разглежда фактическото отсъствие на Ахмед Доган от предизборни прояви досега, включително от откриването на кампанията в Кърджали. В същото време, листите им изглеждат доста разнообразни като политически профил – прави впечатление, например, присъствието на политически фигури от други партии, познати от близкото минало – Николай Цонев, Николай Бареков, Явор Хайтов.
БСП-Обединена левица, ИТН и останалите формации
БСП-Обединена левица се явява на тези избори по-скоро като механично сглобен коалиционен формат, който обаче няма особен потенциал да надгради електорален резултат. Кандидатските листи са доста неразпознаваеми, липсва изявено политическо лидерство, а разпадът на местните структури на БСП от последните години, съчетан с недостатъчното представителство в местната власт, изправя коалицията пред опасност да се доближи до рисковата зона около 4-процентовата бариера.
ИТН като че ли изглеждат сигурни за мястото си в новия парламент, но следва да се отбележи, че една по-силна консолидация на протестен и наказателен вот около формации като МЕЧ и „Величие“, би била най-вече за тяхна сметка.
Формации в дясното пространство, като „Синя България“, на този етап не успяват да надградят своето представяне от предходните избори. Следва да се има предвид, че техните резултати са в определена зависимост и от мобилизацията на електоратите на по-големите десни формации, като ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, пишат още от Галъп интернешънъл болкън.
Не мога да не го харесвам. Та нали се говори, че той бил „най-сериозният политик“ в България от 35 години…
Българските турци, всичките, имат все по-добра работа, все по-високи и горди доходи и стандарт, все по- високо самочувствие като хора от XXI век…А циганите у нас вече не живеят в гета, половината от тях, вече всички ходят мотивирано да учат и не са 65% малограмотни,
вече не си продават гласовете на разни изнудвачи, вече уважават закона и гласуват по личен граждански избор…И така нататък.
Най-обичам митът за Спасителят – все ни спасява, спасител на народа, на етническото мир, на държавата ни. Обичам го като блюстител на Закона, като раздавач на порциите между мафиотски структури, като фалиращ КТБ, като бащица патрон на туркофила Лютви Местан,
и най-вече на „момчето политическо чудовище“…
Няма как да не го харесвам. И благодарен. А сега роня сълзи…С него и хората му лично се сблъсках в кметската кампания през 2003. Тогава те приятелски провалиха един чудесен
български българин в Карлово. От тогава този град вегетира. Желязко после умря мърцина – от обида и смазваща безмощност…
Покрай него обичам Румен Петков от БСП-то и АБВ-то, и още много от сегашните партийни остатъци, които са се обединили за едни позорни 4-5%…Оххх, изгарям от респект и уважение!
И това не е само мое чувство…Нужно ми е някое американско курсче за позитивно позитивиране…
Проф. Михаил Мирчев е политолог и социолог. Баща му е бившият секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов.
Това, че Доган е на жълтите павета и протестира срещу наследството си, е комично. Трагично е, че обществото ни беше пасивен наблюдател, когато Доган градеше това, срещу което протестира днес. И сега е пасивен наблюдател. Сеирджия. Това коментира във „Фейсбук“ депутатът от ПГ-ДБ Явор Божанков.
Пасивни бяхме и когато всички проучвания показаха – ДПС ще бъде втора политическа сила. В крайна сметка, ако не се простреляме сами в крака, за какво ще мрънкаме после?
С малко, но важно изключение. Една група хора протестирахме през цялото време. Гордея се, че бях там всички 200 и повече дни. И не само на онзи протест. Бях на много протести, а понякога бяхме по 50 души. Друг път – почти 50,000. И семейството ми пътува редовно. Борихме се и когато изглеждаше напълно обречена кауза.
Исках оставката на Гешев, но не когато го разжалваха Пеевски и Борисов. Исках я докато беше на върха.
Борих се да се гласува с машини, за да минимизираме ефекта на “тъмната стаичка” и сниманите бюлетини. За момент успяхме. После те успяха да ни върнат в миналото.
Работихме да се закрие бухалката наречена “специализиран съд”. На моменти бяхме твърде самотни в това начинание. Вместо месеци отне години.
И с години повтаряхме: “влиянието им в съдебната система руши разделението на властите. Това е проблемът с главно “П” на България”. Този проблем днес говори сам за себе си.
Това е прозорец за България, който рядко се отваря. Сега имаме шанс да направим още една крачка напред. Тази възможност се търкаля по улицата. Само трябва да я грабнем. Толкова очевидно е. Толкова просто е. И зависи само от нас.
Беновска пита напоследък дали идва нов Десети ноември. Първо го приех за журналистическа метафора. Но като видях , че Доган е излязъл тия дни пред ЦК на БКП, днес НС с мегафон в ръка, се замислих…Че той от 30 години не е вдигал нещо по-тежко от чаша, сега – мегафон! Да не би да идва наистина нов Десети?
На Десети ноември 1989 г. бях в Южния парк. През половин час се обявяваха нови партии и дружества. Днес кажи „партия” на някого да те набият. Днес хората искат диктатура, единовластие… Стига с тия партии, стига с тая тъпа демокрация!
А къде има диктатура според ЦРУ и останалите двайсетина секретни служби на САЩ? В Белорусия, Северна Корея, Иран и разбира се, в Русия. Ако трябва да се обърнем към някоя от тия страни, Русия ни е най-близка. Айде, опитайте се да се напиете с кореец. Мъка! С руснак е като със съгражданин. Така че, след като народът иска „здрава ръка”, най- подходящ е руският вариант. Но как да стане? Едни викат да оставим Шиши да обяви война на Путин и така хем ще получаваме милиарди от Запада като Украйна, хем накрая ще посрещнем отново руснаците на Орлов мост. Нали не се съмнявате, че сред посрещачите няма да можете да хванете ръка от Бойко, Кирил, Асен, Тагарев и Шиши, разбира се, който ще носи бялото знаме.
Но при военни действия има винаги жертви. Което не е добре. Може ли да стане безкръвно? Да, може, отговарят парапсихолози от Южна България. Помислете внимателно, казват те. Преди Десети ноември се пада Пети. А какво става тогава? Избори в САЩ. Ново начало освен за ДПС и за света като цяло. Преразпределение след 35 години. През 1989 г. СССР ни даде на САЩ. През 2025 САЩ ще ни върне на РФ. Защото имат други проблеми и не им е до проклетите и непредвидими българи.
Така че гледайте Доган, търсете мегафони и вие! Ще трябват по-мощни, че евроатлантиците ще се спукват да крещят мощно:” Слава Росии!” и вашият глас може да не се чуе.
Ахмед Доган е изверг, който не бива да бъде съжаляван.
Не бива обаче да гледаме и сеир.
Гражданите трябва да вземат нещата в свои ръце и да се радикализират спрямо всяка проява на беззаконие. Трябва да бъдем солидарни и активни.
Доган, Пеевски, Борисов, копейките и шарлатаните, са разновидности на едни и същи паразити, които живеят на гърба на обществото и изсмукват жизнените му сили.
Ахмед Доган протестира пред Народното събрание срещу завладяната държава, която се стовари като чук върху неговата и на приближените му глави.
Каква ирония – бащата на политическата корупция и родоначалник на феномена Делян „Магнитски“ Пеевски, се превърна в борец срещу това, което създаде.
Битката между мафиотски кланове няма да върне държавата на гражданите. Но поне една част от крадците и убийците днес страдат и плащат за греховете си.
Адвокат Методи Лалов, бивш председател на Софийски районен съд
Архитектът на корупционния модел на управление на България Ахмед Доган излезе на протест срещу „завладяната държава“. Чудото се случи днес на импровизиран митинг на фракцията около почетния председател на ДПС пред входа на Народното събрание.
Човекът, който годни наред твърдеше че е над закона в България; че отдавна е „милионер в зелено“; че разпределя „порциите в държавата“ и че отдавна върти „обръчи от фирми“ се появи сред малобройна агитка, недоволна от ареста с подкуп на депутата Джейхан Ибрямов. Както е известно, последният бе закопчан от властите при получаване на 100 000 лв. от Мирослав Тодоров на паркинг пред столичен хипермаркет. Жена му Биршен, която е лична секретарка на Доган от 21 години, обяви гладна стачка с настояване половинката й да бъде освободен от ареста, защото станал жертва на „постановка“.
Към 14 часа на стълбите пред бившия партиен дом пристигна и самият Ахмед Доган. Видно от разпространеното видео, той се придвижваше бавно и неуравновесено. Наложи се близката му Елван Атилла да го хване за ръка, за да може „почетният“ да изкачи стълбите.
Сокола опита да каже и няколко думи пред присъстващите, но дали заради проблем с мегафона или заради немощен глас, почти нищо от словото му не се разбра.
След като прекара 10-ина минути пред малобройната тълпа, няколко яки охранители съпроводиха Доган до мерцедеса, с който пътува. Оттам „Почетният“ пое в неизвестна посока, а събралите се негови сподвижници се насочиха към Съдебната палата, където се гледа мярката на Ибрямов.
Софийският градски съд уважи искането на прокуратурата близкият до Ахмед Доган политик Джейхан Ибрямов да остане за постоянно в ареста.
В мотивите на съда се посочва, че престъплението е сериозно и за него може да бъде наложена присъда до 6 години и глоба 5000 лева за търговия с влияние. Според съда няма опасност Джейхан Ибрямов да се укрие, но може да извърши ново престъпление. Освен това имало данни да е извършил и други престъпления, за които все още не са повдигнати обвинения.
Ибрямов беше задържан в сряда вечерта. Верният съратник на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган е обвинен в търговия с влияние. Прокуратурата твърди, че той искал пари за купуване на гласове, като в замяна обещавал ходатайство по обществени поръчки в Министерството на отбраната.
Да извадят лични пари за финансирането на предизборната си кампания и на собствената си агитация по места. Това повелил водачът на АПС в Кърджали Ахмед Доган заради продънената хазна на отцепилата се от ДПС формация.
ДПС-Ново начало и АПС са двата лагера на бившето обединено Движение за права и свободи, но формацията, която избра Сокола, срещнала сериозна трудност да намери спонсори и покровители във финансово отношение за тази кампания. Заради това и лидерът й Доган разпоредил кандидатите си да вадят от личните си банкови сметки, за да финансират участието си на изборите, научи „Уикенд“.
Така председателят Джевдет Чакъров, Рамадан Аталай и Николай Бареков се очаква с кървави сърца да се наложи да вадят от джобовете си, за да си платят агитацията. Същото е наредено и на останалите водачи на листи на АПС, като мнозина от кандидат-депутатите се възмутили, макар и негласно. Никой не посмял да оспори разпореждането, тъй като идвало пряко от почетния председател.
Допълнителен удар за лагера на Доган бе и среднощният арест на Джейхан Ибрямов, който бе задържан в сряда късно вечерта със сак с пари, предназначени за изборната кампания.
АПС имали и други притеснения – за мнозина от избирателите на ДПС се говори, че не са съвсем наясно с българския език, и от формацията се опасявали, че може погрешка да пуснат бюлетини за ДПС – Ново начало или по-лошо – за бившите активисти и напуснали движението като Лютви Местан с ДОСТ. Циркът е пълен, тъй като формацията след разцеплението си не може да разчита и на консолидирания преди време цигански вот, който в момента вече дели не само с ДПС – Ново начало, но и с ГЕРБ.
Чаша кафе, бутилка вода, царевични пръчици и две наденички. Това е обедното меню на Зикри Солак и адаша му Зикри Зикри. Седнали са на сянка в центъра на село Пристое, община Каолиново и нищят особеностите на политиката в Делиормана.
Селският площад е почти пуст. Малкото местни, които доскоро са си приказвали на групи, са се изнесли скоростно при появата на журналист.
Двамата Зикри обаче имат друга нагласа – не само, че не се плашат да говорят, ами убеждават и целия персонал на местния магазин да позира за снимки.
На отсрещния ъгъл има друг магазин, с други маси за кафе, но там е „лагерът на Пеевски“.
64-годишният Зикри Солак е стар привърженик на Ахмед Доган, нарича се доганист, и държи това да се знае. Макар че на последните 3-4 избори не е гласувал. „Нещо не ми харесваха действията „горе“ [в ДПС], но сега 100 процента излизам да гласувам! За Доган, естествено!“, казва той разпалено.
Неговият съименик Зикри Зикри е с 20 години по-млад и също е доганист.
Зикри Солак (вляво) и Зикри Зикри в шуменското село Пристое, община Каолиново.
Говорим си в трудно за района време – най-популярната партия ДПС се е разцепила на две, а на изборите на 27 октомври отиват „две депесета“ – едната е на създателя на формацията Ахмед Доган, а другата – на бизнесмена Делян Пеевски, санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания.
Каолиновското село Пристое е емблематично място за българските турци. През май 1989 г. тук започва първата организирана протестна демонстрация срещу насилствената смяна на имената, предприета от комунистическия режим.
Затова Пристое е едно от местата, на които ДПС всяка година организира чествания в памет на майските събития. По традиция в селото идваше цялото ръководство на ДПС, начело с почетния председател Ахмед Доган.
Но сега община Каолиново е „на Пеевски“. Преди дни Ахмед Доган спомена изрично Каолиново като място, в което „наши [на ДПС] кметове репресират наши хора“. Другият му пример беше от Джебел, област Кърджали.
Какво е ДПС за този район
И двамата мъже, които обядват с вода и наденички, са преживели кошмара на насилственото преименуване, а после и на прогонването на мюсюлманите през 80-те години, което комунистическите власти наричат „възродителен процес“. Помнят го и всички по-възрастни жители на селото. Днес ги притеснява това, че около тях отново има и страх, и натиск.
Зикри Солак е бил на 28, а Зикри Зикри – само на 10 години, когато през 1989 г. тръгват в колони от родното си Пристое към турската граница.
Тогава в района им идват въоръжени хора, издават им бързо паспорти за пътуване в чужбина и ги приканват да напуснат страната. Хората вече са протестирали срещу отнетите си имена, а срещу тях вече са стреляли. Има убити. Мюсюлманите, които под натиск напускат България, по-късно виждат имуществото си разпродадено на безценица или обрано. Виновните от БКП, замислили всичко това, умират, без да стигнат до съд и присъда.
Зикри Солак показва плочата в село Пристое в памет на мирния протест на българските мюсюлмани, протестирали през май 1989 срещу насилствената им асимилация, предприета от комунистическия режим. Протестите в Пристое и на други места стават известни под името „майски събития“.
„[Бяхме] младо семейство с четирима стари хора – моите и на жена ми родителите – и тръгнахме за друга държава без нищо. Разпродадохме всичко на безценица, бях занулен тотално! И физически, и психически, и финансово“, казва Зикри Солак.
След три месеца в Турция те са принудени да се върнат обратно, защото се ражда първото им дете. „И пак започнах от нулата. Добре че поне къщата ми беше останала, защото нямаше кой да я купи. Ама си намерихме къщите обрани до шушка, даже старите печки и лампите бяха изнесени. Затова не искам да изживея още един път такова изселване!“, натъртва Солак.
Той посочва с ръка към края на селото: „Ей там, на влизане в Пристое има една паметна плоча, да напомня откъде е тръгнал протестът [на българските турци]. Преди 35 години хората оттук тръгнаха да си търсят правата и свободата. Не искам да я изживея още един път онази 89-та!“, повтаря 64-годишният мъж.
Община Каолиново през лятото на 2024
След разкола в ДПС от юли 2024 г. община Каолиново е „на Пеевски“. Общинският кмет Нида Ахмедов първи от управниците на ДПС в Шуменска област мина в лагера на Делян Пеевски и сега е неговото „острие“ в региона.
Нида Ахмедов е шести мандат кмет от ДПС и е несменяем управник на Каолиново още от 2003 г. Това означава, че дължи нещо на Доган, който лично одобряваше кандидатурите по места. Но сега силите са се разпределили по друг начин.
В началото на лятото каолиновските депесари овладяха областния партиен съвет, след като беше отстранена Айсел Руфат – дългогодишна председателка на ДПС-Шумен, вярна на Доган.
През юли, докато всички общински организации на ДПС от региона декларираха подкрепа за Доган, областният съвет на партията се обяви в подкрепа на шуменския депутат Хамид Хамид, който е от групата на Пеевски. И макар че позицията на областното ръководство предизвика гнева на редовите депесари, още тогава се разбра колко е важно кой „държи върхушката“. Важно е и какво точно означава да „държиш върхушката“.
Пеевски и другата страна на площада
Пред съседния магазин, в „лагера на Пеевски“, седят собственикът на магазина Ахмед Титов и безработният Ерджан Мехмед. На въпроса кого ще подкрепят на изборите, Мехмед отговаря: „Зависи от наклона“. На въпроса кой дава наклона, мъжът отговаря директно: „Ами общинският кмет“.
„Щом са доволни от общинския кмет, хората ще го подкрепят“, обясняват двамата събеседници. Изречението обърква, защото на 27 октомври предстоят парламентарни, а не местни избори. Ерджан Мехмед обаче настоява именно на своята логика и диалогът с него протича така:
– Аз гласувам за [кмета] Нида Ахмедов, значи съм за Пеевски. Щом кметът е казал, и аз съм там.
– А какво е направил Пеевски за вашето село?
– Не че е направил нещо, ама аз съм за кмета. Мен депутатите много не ме интересуват.
– Е този кмет нали Доган го издига шест мандата подред?
– Няма значение. – намесва се и собственикът на магазина. – Каквото каже кметът, защото аз си върша работата с общината. Ако имам работа с общината, отивам там, не ходя в София. Ние сме за общинския кмет, защото той ни помага, той ни съдейства за всяко нещо. В София големите да се оправят, ние гледаме тук да ни е спокойно.
Тази част от разговора ни приключва със заключението на Ахмед Титов: „когато два лъва се бият, малките трябва да стоят настрани“
Говорим така, докато селото е притихнало, но изведнъж на терена навлиза автобус с надут клаксон. Спира на площада и го изпълва с хора и куфари.
Това са местни жители, които се връщат от гроздобер от Франция, обясняват мъжете. Казват, че сега виждаме само първата група, която вече е изкарала „1000-1200 евро за зимата“. Инак се чакат 25-30 автобуса.
Привържениците на Пеевски използват този пример, за да кажат, че никой не заплашва хората с това, че ще им отнеме работата, ако не гласуват „правилно“. „Работа има навсякъде. Като не му харесва на някой, взема си багажа и заминава. Хората вече видяха свят и не ги е страх, особено младите!“
Доганистът Зикри Солак коментира сцената с автобуса по друг начин: „Смятай колко души се изнасят, пътуват по 5 дни до Франция и обратно, за да изкарат някой лев. От години ходят да берат грозде, в кал, в дъжд“.
Превзетата „върхушка“ в област Шумен
Днес, в самия край на септември, към лагера на Пеевски са минали всички общински кметове на ДПС от Шуменска област – на Венец, Върбица, Никола Козлево и Каолиново, които от десетилетия се определят като „крепости“ на движението, създадено от Ахмед Доган.
„Минават към Пеевски, ама под натиск“, убедени са редовите депесари. Под „натиск“ те разбират проверки на бизнеса – кога основателни, кога не, но във всички случаи „поръчани от Пеевски“.
Зикри Солак напомня един случай, с който са били сплашени всички противници на Пеевски: в Минерални бани, Хасковско, беше арестуван кметът.
Шуменските кметове на ДПС имат зад гърба си поне по 4-5 мандата и все ще се намери за какво да ги обвинят, ако не са с Пеевски, убедени са депесарите. Изключение прави кметът на Никола Козлево Ибрахим Исмаил, който беше избран миналата есен и още няма натрупан „лош“ багаж, но пък там се даваха много пари на изборите и сега тези пари трябва да се отплащат“, казва Солак
Той дава пример: „Хората от с. Вълнари разправяха, че там гласът е стигнал 250-300 лева“.
За Солак нещата в ДПС-Пеевски се развиват така – „върхушката“ натиска кметовете, а кметовете натискат хората. Натискът предизвиква страх и кризи в семействата. Но той е убеден: „въпреки натиска Доган ще ги бие“.
Той дава примери за разкол в семействата:
„Един действащ кмет баща му го предупредил да не иска насила гласове за Пеевски. Ама натискат ме, обяснявал синът. Като те натискат, ще напуснеш, но няма да се излагаш и да караш хората насила да гласуват, тропнал бащата. На една кметица пък мъжът й се тюхкал как да натискат хората за Пеевски. Досега, викал, 30 години агитирахме за Доган, ако не беше Доган, още щяхме да сме в калта, сега как да им говорим против Доган“, казва Солак.
Запитани за конкретни примери, с които лично са запознати, двамата доганисти казват: „[Община] Венец е под голям натиск, Върбица е под много голям натиск, заплашвали са кметовете заради бизнесите им“.
Община Венец, област Шумен
В съседната община Венец „оперативката“ традиционно е пред кметството. На обичайното място на каменния парапет пият кафе двама мъже, които се оказват от групата на негласуващите. Ердинч Бейтула от с. Климент и Джевдет Юсуф се заричат, че няма да гласуват нито за Доган, нито за Пеевски, макар че са депесари.
„От миналата година спрях да гласувам, защото не ми харесва тяхната политика, нито на Доган, нито на Пеевски“, заявява откровено Ердинч Бейтула. Казва, че „са много крадливи всичките“.
Мъжът се занимава със земеделие и животновъдство, гледа около 30 крави и телета и казва, че от 4 ч. сутринта е в оборите и мръсотията. „Но в България трудът и земята нищо не създават! За 30 стотинки хората си дадоха житото, млякото ми го изкупуват по 75 стотинки за литър, а толкова струва половин бутилка вода“, възмущава се Бейтулла. Той е сигурен, че „ще има и други стари избиратели на ДПС, които няма да гласуват“.
На въпроса каква е вината на ДПС, Бейтула все пак си защитава партията: „Тя партията не е виновна, виновни са тези вътре, дето я ръководят!“. На въпроса на кого е сега ДПС, двамата мъже отговарят като повечето от Делиормана: „ДПС е на Доган, той я създаде“. Но пък Пеевски има „яки гърбове“, допълват депесарите. „Има яки гърбове зад Пеевски, иначе няма как да стане. Не може заводи да вземеш, партия да вземеш, цялата държава да вземеш, ако нямаш гръб“, убедени са мъжете във Венец.
„Съдебната власт за мен е тежко уязвена от мафиотизацията и съдии, прокурори, трябва да си го признаят. Те се държат по един много арогантен начин – те са си запушили ушите, затворили са си очите.“
Тежката „присъда“ е на бившия премиер Иван Костов, който бе гост в ефира на бТВ по повод представянето на новата си мемоарна книга – втора част на „Свидетелства за прехода 2000-2009“.
Костов на няколко пъти говори за състоянието на съдебната ни система, давайки пример и с гласуването за членове на Висшия съдебен съвет, за което излязоха разкрития, че е било осъществено от няколко IP адреса от името на множество съдии (макар после съдът да обяви, че няма аномалия).
„Какво ви говори това, че 28 съдии са гласували вместо 200. Ако прочетете внимателно ще установите, че това е корупция, това е тежка корупция. Малцинството взима властта. Всички останали ги е страх от това малцинство. Който е сгазил лука, може във всеки един момент да удари където си иска. Съдиите трябва да разберат каква голяма отговорност носят – да изчистят собствената си система“, посочи Костов.
Бившият премиер от зората на демокрацията отказа да коментира сегашната политическа ситуация в конкретика – заради предизборната кампания, в която се намираме. Но бе попитан за „евроатлантизма“ като значка, с която някои политици обичат да се кичат напоследък.
За съжаление членството на България в ЕС се сведе до една дума – „усвояване“, натоварена с негативна конотация – посочи Костов. И в този контекст добави, че такъв риск грози и думата „евроатлантизъм“ – да бъде сведена до клише.
„Изпразва се от съдържание. Какво значи европейска общност или евроатлантическа – това са хора, които живеят в условията на закона – спазват го, не злоупотребяват с властта, винаги са контролирани. Това е истинският евроатлантизъм. Когато се закачва като значка, а в същото време масово се злоупотребява с властта, включително съдебната власт, рискуваме да се закичи с негативна конотация“, заяви Костов.
Все пак, той спомена партия – Движението за права и свободи, разцепено днес на фракцията на Доган и фракцията на Пеевски.
„Когато през 1999 г. казах, че Доган е проклятие с ДПС, нямаше никакъв отзвук, никакъв отзвук. Никой не разбираше какво се говори. Голяма част от обществения дебат не се занимаваше с тези теми, беше съзнателно отклонен в друга посока. 25 години закъснение…, някои неща закъсняват.
Има много тежки истини, които обществените нагласи трудно приемат, защото са болезнени истини за тях, за хората, а те не обичат да се вглеждат в недостатъците си“, заяви бившият премиер (управлявал 1997-2001).
За Костов „не може със 70, 80, 90 депутати да управляваш цялата държава, това е алогично, ще доведе до разпад“. Според него има как да бъде преодоляно тежкото разцепление между партиите днес.
„Достатъчно е общественото мнозинство да упражни още по-голям натиск върху политическите партии, въпреки че една част се вгледаха в собствения си живот – във вилите си, в семейното си благополучие, не ги интересува толкова. Демокрацията изисква от всеки един буржоа да се включи, иначе си остава един буржоа, еснаф“, направи той своеобразен призив за гласуване.
По думите му „трябва да знаят и ГЕРБ, и ПП-ДБ, и БСП, и ИТН, и всичките, които ще влязат в парламента – трябва да си дадат сметка, че само от тях зависи, няма от кого“. „Формулата е борбата да се доведе до край, да намерят съюзници и да спечелят тази битка – дали със силна дипломация, преговори, коалиционни правителства – въпрос на преценка от самите тях“, допълни Костов.
Той коментира и поведението на президента Румен Радев, който наскоро призова всички формации в НС да реагират за националния проблем (визирайки Пеевски).
„Прав е, че е с национално значение, но мисля че президентът някак не може да разбере ролята си в държавата. Вече втори мандат влиза в политическия сектор на партиите, където не му е мястото. Той не бива да влиза в междупартийните отношения, това не е негов периметър на действия. Той няма какво да прави там, няма какво да им каже. Той трябва да представлява всички ни, да е наш говорител, да говори за общите ни ценности, да гледа напред пътя, който трябва да следва страната ни, да е позитивен. Това е непознаване на политическата система, тежко и не води до добро“, заяви Костов.
Трескавата подготовка за изборите е в пълен ход. Партиите редят кандидат- депутатски листи, търсят харесвани и разпознаваеми хора, за да покажат на електората колко са добри. Разбира се, основният фокус в момента пада върху Делян Пеевски и „новото начало“ в ДПС, защото срещу него се изправя Ахмед Доган, но без заветното и легендарно-символно чисто ДПС.
Да, двамата се разминаха в избирателен сблъсък, защото се поставиха начело в листи в различни градове. Но… Кой колко ще отхапе от „електората“. Това ще е интересно да се анализира. Символът на ДПС – Ахмед Доган, срещу „момчето“, срещу „феномена“ – Делян Пеевски. Едното крило в ДПС срещу другото крило, борба за листи, кой ще се впише първи, кой ще се заяви първи – борбата е люта. Но има нещо характерно. Ако от Пеевски чуваме, че се бори с дерибеите, че ще има „ново начало“, изобщо всички около Ахмед Доган са му на мушката, когато става дума за обръщение към Ахмед Доган, там думите са обрани, нападките завоалирани, а изказът премерен.
И най-характерното е, че не се споменава името.
На една от сбирките, които Ахмед Доган направи с младежите от ДПС, той се обърна към Пеевски – без да го назовава по име, че „момчето се объркало“. Сега чуваме от Пеевски, който не остава длъжен в задочното право на отговор през медиите, че „лицето“ (б.р.- визирайки Ахмед Доган) и отцепниците около него вече не са част от ДПС, защото се явяват под знамето на друга политическа конфигурация – „Алианс за права и свободи“. И така вече нямали нищо общо с ДПС…
Изобщо тезата, че Ахмед Доган е отцепник от ДПС е твърде интересна. Историята ще покаже в своите анализи след години как се е стигнало до това, но фактът е, че Пеевски се оказа доста ербаб, когато става въпрос за отговорност. Просто Пеевски отказа да се превърне в поредната част от ДПС, която попадаше в графата „много близки и прилежни“, но лесно заменими, около Ахмед Доган. Ето как дойде време, когато „момчето“ се размина с „лицето“…
Posted on: септември 30th, 2024 by МИГ No Comments
Голяма делегация на ДПС-Доган посети турската столица Анкара в навечерието на парламентарните избори за среща с партията на Реджеп Таип Ердоган.
Събитието бе публично оповестено от пресцентъра на българската формация, очевидно и с рекламна цел. Видно от съобщението, домакин е бил зам.-председателят на Партията на справедливостта и развитието Зафер Саръкая. „Доц. д-р Джевдет Чакъров и членовете на делегацията представиха политическата ситуация в нашата страна и предизвикателствата, пред които е изправена организацията ни за възстановяване на демокрацията и държавността. Зам.-председателят на АК Парти – Партията на справедливостта и развитието, показа загриженост и подкрепи усилията на ръководството за запазване на единството на общността и за нормализиране на ситуацията в страната“, се казва в съобщението.
Впечатление обаче прави именно фактът, че домакин не е бил самият Ердоган, а зам.-председател.
Не бе така преди две години, когато Ердоган лично посрещна Мустафа Карадайъ, отново в навечерието на избори. Събитието не се състоя в присъствието на медии, но бе разпространена снимка.
Освен хора от България, делегацията е включвала представители на общностите в Измир, Истанбул, Мармара. На официална церемония е бил поднесен венец на мавзолея Ататюрк.
Posted on: септември 30th, 2024 by МИГ No Comments
Ропот и негодувание се надигат в новосформирания „Алианс за права и свободи” на Ахмед Доган. Причина за неочаквания смут по-малко от месец преди предсрочните парламентарни избори са листите за депутати.
По напълно неясни за никого причини от водещите места в листите бяха изхвърлени едни от най-верните на Доган депутати. Става дума за хора като Тимур Халилов, Ализан Яхова, Валентин Тончев, Елван Атила. Този алогичен ход на почетния председател буквално взривил съмишлениците му в АПС.
„Халилов и Тончев бяха сред най-яростните бранители на Доган в парламента, постоянно даваха трибунки и го защитаваха пред медиите. Елван Атила денонощно бълваше във фейсбук материали в полза на Доган и отнесе толкова хейт за ради него… Ализан също винаги е била лоялна… Що за неблагодарност е това да ги махне от битката за парламента?”, с възмущение коментираха от хората на Сокола.
Вече стана ясно, че Ализан Яхова в последния момент е била жертвана, за да може листата във Враца да бъде оглавена от Николай Бареков. Това станало по предложение на Илхан Кючук – за да му се отплатят за услугите по време на 3-месечната битка с Пеевски.
Елван Атила пък от второ място в Кърджали – непосредствено след Доган – е била избутана на неизбираемото 4-5-о място. Отново в последния момент, защото Доган решил да изкара от нафталина дългогодишния депутат Ремзи Осман.
От листата в Кърджали отсъства и бившия кмет Хасан Азис, чиито далавери разкрива наследникът му Ерол Мюмюн.
Натирен остава и съпругът на секретарката на Ахмед Доган – Джейхан Ибрямов. Той води листата в Шумен, но мандатът в града далеч не е сигурен и до последно ще бъде под въпрос. В същото време старите „деребеи” Джевдет Чъкъров и Рамадан Аталай остават в играта. Явно на определената за това цена.
Posted on: септември 29th, 2024 by МИГ No Comments
Над 32 милиона лв. загуба за 2023 година и тотален срив на приходите отчита “ТЕЦ Варна” ЕАД, когато съдружници все още са почетният председател на ДПС Ахмед Доган и Данаил Папазов, и преди Сокола да бъде изгонен от дружеството и сараите в „Бояна“ и Росенец“.
Освен 32 млн. лв. банкови и фирмени заеми, дружеството отчита и 118 млн. лв. непогасени задължения, сред които за въглеродни емисии (59,7 млн. лв.) и задължения към доставчици (54,7 млн. лв.)!
Тази година държавната фирма „Булгаргаз“ разсрочи над 40 милиона лв. задължения на “ТЕЦ Варна” за срок от 3 години!
Както се казва, Доган се отърва, засега. Да му мисли новият едноличен собственик КОЙ ще покрива загубите и как ще плаща стотиците милиони лева задължения.
Posted on: септември 27th, 2024 by МИГ No Comments
Единадесет години след като напусна оперативната политика и стана почетен председател на ДПС, Ахмед Доган се върна на политическия терен. Този път не за да дава напътствия и да сочи политически грешки на някой от станалите с неговата благословия лидери на партията, а за да я спасява.
На 27 октомври ДПС ще се яви разцепено на две и залогът и за двете страни изглежда на живот и смърт.
За Доган и за хората около него е много важно да запазят влиянието си върху турския етнос, който години наред осигуряваше на движението балансираща роля в парламента, правеща партията важна за всички управляващи политически сили.
Битката на Делян Пеевски е за личното му оцеляване. Влизането му в парламента ще позволи на санкционирания за корупция от САЩ политик да задържи механизмите си за влияние в различни институции. И той изглежда готов на всичко – да използва репресивните държавни структури и медийни компромати срещу доскорошните си съпартийци до степен, че Доган беше принуден да признае: „Наши хора репресират наши хора.“
Затова се очакваше с голям интерес кои ще са хората в листите на двата лагера на ДПС, на които Доган и Пеевски ще разчитат за надмощие на вота. Накратко, сред кандидатите на крилото около Доган са настоящите депутати, които бяха изключени от парламентарната група от Пеевски или я напуснаха в знак на протест срещу методите му на действие. В листите на ДПС (Доган), което се явява в коалиция с още две партии – Земеделски народен съюз (ЗНС) и СБОР, под името „Алианс за права и свободи“, влизат още авторитети на движението по места и бивши депутати, както и такива, които през годините се дистанцираха от партията, защото по една или друга причина се бяха разочаровали.
Пеевски, който също се явява в коалиция с още две партии под името „Движение за права и свободи – Ново начало“, е заложил на верните си депутати от ДПС. На челните места присъстват и много кметове на ДПС и общински съветници. Очевидно той ще разчита на тях да привличат гласове с характерния за стила му натиск, особено в т.нар. смесени региони, където хората в най-голяма степен са зависими от местната власт. Има и региони, където Пеевски ще разчита предимно на ромския вот, като Монтана, Плевен, Видин и Враца. Както и такива, където основен донор на гласове най-вероятно ще бъде корпоративния вот, като Пловдив например.
Доган срещу кмета в бастиона Кърджали
Най-показателна за използването на хора от местната власт е ситуацията в Кърджали, откъдето винаги знаково са се кандидатирали лидерите на ДПС. На предишния вот там листата се оглавяваше лично от Пеевски като съпредседател и партията успя да спечели всичките пет мандата в този избирателен район. Сега обаче той избра да води листите в Хасково и Благоевград, а е поставил на челните места за региона трима кметове: на Кърджали – Ерол Мюмюн, на Джебел – Неджми Али, и на Черноочене – Айджан Ахмед. Това са и трите общини в областта от общо седем, където Пеевски запазва позициите си, поне що се отнася до факторите в ДПС в местната власт. В останалите четири – Момчилград, Крумовград, Ардино и Кирково, кметовете останаха верни на Доган.
На второ място в Кърджали например крилото на Доган е поставило бившия депутат в няколко парламента и активист на движението от създаването му Ремзи Осман, който е родом от Черноочене и очевидно на него ще се разчита да неутрализира влиянието на кмета на общината.
Иначе е повече от ясно, че тримата кметове начело в листата на Пеевски няма да отидат в парламента, ако бъдат избрани. Неслучайно в листата на следващите места са верните му депутати Байрам Байрам и Елван Гюркаш, а също и Айтен Сабри, секретар на общината в Кърджали.
И още от същата схема
В останалите смесени региони и такива, в които има общини с компактно турско население, Пеевски е приложил същата схема. До голяма степен като изненада може да се определи водаческото място на бившия дългогодишен кмет на Руен Исмаил Осман, който сега е председател от общинския съвет на общината, в която влизат и няколко села. Неофициално от движението казват, че преминаването му в лагера на Пеевски е заради обидата, че не е бил номиниран от ДПС отново за кмет на местните избори миналата година. Вероятно това е причината срещу Осман, за когото от ДПС казват, че е доста уважаван в общината, да се изправи Джевдет Чакъров, който води и листата на алианса в Бургас.
На втората позиция в листата си в морския град Пеевски е поставил бившия вътрешен министър Калин Стоянов, който оглавява и тази в София-област. А трети е депутатът Хюсеин Хафъзов, който е начело и на листата в Сливен. Останалите места в бургаската листа на Пеевски са заети отново с представители на местната власт от региона – зам.-кметове на Руен и Сунгурларе.
Настоящи общински съветници и селски кметове присъстват и в оглавяваната от Пеевски листа в Благоевград. На трето място е кметът на с. Вълкосел, община Сатовча, Меджетил Мименов. Четвърти е общинският съветник от Гърмен Ахмед Ходжов, а шести – колегата му Джемал Робов, който е и член на управителния съвет на футболния клуб в Рибново. В листата са също Айлин Хадживезула, юрисконсулт „Общинска собственост“ в община Якоруда, и представителят на партия „Евророма“ от Сандански – Андрей Славов.
Най-вероятно причината Пеевски да се кандидатира и от Хасково е в силната подкрепа, която получи от областния лидер на ДПС Мехмед Атаман. С протекциите на Пеевски той беше назначен от служебния кабинет на Главчев за областен управител. В лагера на Доган е кметът на Минерални бани Мюмюн Искендер, който малко преди регистрацията на листите беше арестуван заедно със сина му по обвинение в участие в организирана престъпна група. Въпреки това Искендер остана в листата на ДПС (Доган), която се води от депутата Мюмюн Мюмюн, а на втора позиция е колегата му Валентин Тончев.
След Пеевски е зам.-кметът на Хасково Танер Емин, а трети е Станислав Анастасов, който на предишните избори беше водач на ДПС в областта.
Отличниците на Пеевски
На последните парламентарни избори тактиката кметове да участват в листите за вота беше успешна за Пеевски и донесе повече гласове в някои региони. В Старозагорския район например трети в листите на ДПС беше кметът на Гълъбово Николай Колев, който е начело на общината от 2007 г., като се е кандидатирал от различни политически сили. Той събра най-голям брой преференции, което чувствително увеличи гласовете за партията от скромните 151 през 2023 на 1302 през юни тази година. Сега Колев е втори в листата на Пеевски след депутата Халил Летифов, който води и листата в Смолян.
Срещу тях лагерът на Доган изправя сегашния депутат от Бургас Севим Али и колегата му Димитър Николов, който влезе в парламента от Ямбол, а иначе е общински лидер на ДПС в Камено. Трети е общинският съветник в Николаево Щилиян Велинов. А на четвъртата позиция е поставен бившият зам.-министър на външните работи от правителството на тройната коалиция Радион Попов.
До голяма степен добрият резултат на ДПС от предходните избори в Кюстендил се приписва на влиянието най-вече в Дупница на водача на листата Николай Златарски. През юни движението увеличи резултата си в Дупница с 1000 гласа спрямо 2023 г. и успя да направи един депутатски мандат от региона, в който няма компактно турско население. Любопитно е, че Златарски, който е бизнесмен и има верига магазини, беше местен лидер на „Има такъв народ“, но след като спечели мандат с преференции през 2021 г. и не влезе в парламента, се оттегли от партията на Слави Трифонов и се преориентира към ДПС.
Втори е общинският съветник от Дупница Георги Рангелов. А третата в листата – Татяна Андонова, е съдружник в дружеството „Винит“, където навремето съсобственик беше застреляният през 2007 г. бивш собственик на футболният клуб „Локомотив Пловдив“ Атанас Тасев от Кюстендил.
Връзките с бизнес кръгове в Пловдив
Двама настоящи депутати – Станислав Анастасов и Набие Кабак, са на челните позиции в листата на Пеевски в Пловдив. Кабак, чийто баща е бизнесмен от Сърница, е и втора в Пазарджик, където водач е близката до Пеевски бивша евродепутатка от ДПС Искра Михайлова. Трети е общинският съветник и лидер на ДПС в града Али Байрам, който развива строителен бизнес и притежава дружество за изкупуване на тютюн, регистрирано в Асеновград.
В същата листа е и Гюрсел Алиев, който през 2011 г. си татуира лика на Ахмед Доган на рамото и го сравни с Левски.
Далеч по-любопитни обаче са двама души, които са поставени на по-задни места. Бойко Качулев е бивш изпълнителен директор на цигарената фабрика „Кингс табако“ (сега „КТ интернешънъл“), която е свързана с холдинга около „Винпром Пещера“ (сега „ВП брандс интернешънъл“). Към днешна дата Качулев се занимава с ресторантьорски и хотелиерски бизнес в Пловдив. От около десетилетие в центъра на града в строения през 80-те години на миналия век универсален магазин „Евмолпия“ работи заведението „Торро гранде“. През лятото на 2022 г. в същата сграда отвори врати и петзвездният хотел The Emporium Plovdiv, опериращ под бранда MGallery на френската Accor. И двете са собственост на Качулев.
Другият кандидат-депутат – Любомир Владимиров Петков, е съпруг на вече бившия зам.-кмет по транспорта Савина Петкова, което тя потвърди пред „Капитал. Според Търговския регистър Любомир Петков е едноличен собственик на капитала на дружеството без дейност „Био енерджи 45“. Информацията в профила му във Facebook сочи, че очевидно се познава добре с Георги Гергов, мажоритарен собственик в „Международен панаир Пловдив“ и бивш председател на БСП в града.
Докато Петков е сравнително неизвестен, за съпругата му се знае доста повече. На последните местни избори Петкова влезе в местния парламент като водач на листата за общински съветници на сдружението „Браво, Пловдив“. То получи мощно рамо от една от големите икономически групи в Пловдив – „Трафик“, която през различни компании контролира медийния сайт TrafficNews, таксиметровата компания „Зелените“, охранителната „Трафик СОТ“, нощни заведения и редица други дейности. Основни собственици на охранителната компания са бившият служител на МВР Иван Петлешков и баща и син Любомир и Апостол Апостолови.
На страната на Пеевски са и владетелите на ромските гласове във Враца, които неизменно досега осигуряваха депутатски мандат на ДПС от региона
И ромските гласове
Соченият за един от брокерите на ромските гласове в Монтана депутат Димитър Аврамов неизменно водеше листата на ДПС в региона, но сега освен там той е поставен начело и на листата на коалицията на Пеевски в Плевен. Причината най-вероятно е, че депутатът от региона Марио Рангелов е на страната на Доган и ще води листата на алианса в Плевен.
Срещу Аврамов тече повече от 13 години дело за търговия с влияние и подкуп и едва през март тази година той получи едногодишна условна присъда от Софийския градски съд.
Втори в плевенската листа на Пеевски е Васил Петков, чийто баща и бивш общински съветник от ДПС в града – Методи, беше осъден през 2019 г. на 4 години затвор за изнудване и побой. Васил Петков е зам.-председател на Плевенския общински съвет. На третата позиция е поставена Любов Денчева, съпруга на бившия член на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ Ивайло Денчев, който беше назначен на поста по време на служебния кабинет на Стефан Янев през 2021 г. Бил е директор на Областното пътно управление в Плевен и Ловеч. Пети е Сашо Радоловски, който на местните избори беше издигнат за кмет на Плевен от „Консервативна България“ и спечели 1.3% на вота.
На страната на Пеевски са и владетелите на ромските гласове във Враца, които неизменно досега осигуряваха депутатски мандат на ДПС от региона. Там листата се оглавява от бившия депутат от СДС и настоящ от движението Иво Цанев. Втора е областната председателка на партията Каролина Кьолер, съпруга на Йордан Тонов (известен като Данчо Пръча), който преди години беше осъден за притежание и разпространение на наркотици и считан за близък до Димитър Желязков-Очите. Кьолер е неизменно в листата на ДПС, като се отказва да стане депутат въпреки внушителния брой преференции, които редовно получава. На последните избори гласовете за нея бяха 821.
На третата позиция е общинският председател на движението в Бяла Слатина Кристиян Касъмов, син на покойния Касъм Касъмов, чиято ромска фамилия е влиятелна в Галиче, а той се считаше за приближен до скандалния кмет на селото Ценко Чоков.
Четвърти във Враца е общинският съветник в града от партия „Български гласъ“ Венелин Янков, който има заложна къща. Лидерът на партията и коалиционен партньор на Пеевски Георги Попов е водач в Перник и втори в в 24-ти район в София.
На този своеобразен дрийм тийм на Пеевски във Враца крилото на Доган първоначално противопостави настоящата депутатка Ализан Яхова, която оглави листата. След това обаче тя беше заменена от бившия лидер на „България без цензура и бивш евродепутат Николай Бареков. Откакто започна конфликта между Пеевски и Доган той редовно публикува критични коментари срещу санкционирания по „Магнитски“ политик във фейсбук групата „Аз подкрепям Ахмед Доган“ и беше сред протестиращите в подкрепа на почетния председател пред т.нар. сарай в Бояна, когато се разбра, че бившият съдружник на Доган вече еднолично притежава резиденцията.
И още един любопитен детайл от листите на Пеевски. На трето място в столичния 23-ти район е Тодор Софрониев, който е бил кандидат за районен кмет от „Възраждане“ в район „Витоша“. Софрониев има консултантска фирма за управление на акции, облигации и дружествени дялове.
Posted on: септември 26th, 2024 by МИГ No Comments
С лидера на НДПС Гюнер Тахир говорим за причините партията му да се откаже от участие в предсрочния парламентарен вот на 27 октомври. В последния възможен момент Тахир излезе с декларация във Фейсбук за крайното решение.
Ето неговото обяснение с уточнението, че винаги говори „право куме в очи“:
Когато за първи път излязохме на политическата сцена през 1999 г. и участвахме на избори, внесохме такъв смут сред хората, такова напрежение, че брат с брата се сби физически. Едните бяха гюнерджии, другите доганджии, привърженици на НДПС и ДПС. С ужас установих, че степента на омразата е голяма по регионите. Стигна се дотам, че едните не се женеха с другите.
През последните два месеца се нагнети напрежение не между партии, а между две фракции в една партия – ДПС. Хората по места, особено в по-малките общини или са по-емоционални, или политиката ги засяга повече, отколкото нас, които живеем в големите градове. Те го приемат лично.
Например в Асеновград мразят до такава степен Джевдет Чакъров, че се залепиха като удавник за сламка за Делян Пеевски. Тук няма идеи, няма принципи, няма политика, а пренасяне на омразата към единия в любов към другия. Нашето желание беше да дадем трета алтернатива, но тя се оказа пета, защото на същото поле се бяха регистрирали и ДОСТ и НПСД.
При създалата се ситуация ние решихме да не участваме. Ние не се борим като много партии за единия процент (необходим за отпускане на субсидия – бел. ред.), ние искаме да влезем в парламента. Друг е въпросът потенциалът, който имаме, дали позволява да има три парламентарни групи в Народното събрание. В крайна сметка не трябва да се надскачаме, обясни Тахир.
На въпрос дали не е логично в битката между двете крила в ДПС да спечели третият, отговори, че битката между Ахмед Доган и Делян Пеевски е на живот и смърт, защото Доган и хората около него ще трябва да водят битка за оцеляване. А т.нар. Ново начало пък трябва да се наложи. Тази битка ще бъде много изтощителна и ще доведе до „жертви“. Участието на трета страна ще доведе на някои места да се обединят срещу третия, тъй като НДПС е еднакво непоносима и за едните, и за другите.
„Ние сме като вирус в една програма. И преди, когато бяхме вътрешна опозиция в ДПС, сме едни и същи, не сме се променили“, коментира Тахир.
В позицията на НДПС партиите на Доган и Пеевски бяха определени като прокремълски, въпреки твърденията им, че са европейски. Обяснението на Тахир е, че няма как, когато генезисът ти е в старите служби, в Държавна сигурност, ръководена в онези години директно от КГБ, и когато ти до началото на 2000-та година си имал срещи с генерали от КГБ (уточнява, че говори за Ахмед Доган) и тези срещи са били под домакинството на Илия Павлов (създателят на Мултигруп – бел. ред.), и продължават до днес, да кажеш в един момент, че пъпната ти връв не е в Москва.
ДПС-Ново начало пък се показват като най-големите евроатлантици, защото искат да излязат от списъка „Магнитски“, обясни лидерът на НДПС.
„Ние сме единствените от тези пет партии, които щяха да бъдат на терена (на изборите), които спокойно могат да кажат, че не сме зависими нито от Москва, нито от Анкара, защото не са ни създали чужди центрове. Зад нас е София, не Анкара, не Москва. Няма как човек отвън да разбере нашата специфика. Те винаги ще гледат на нас през призмата на тяхната външна политика, а тя в много случаи няма как да съвпада с нашите национални интереси“, е категоричен Гюнер Тахир.
За разлика от бившия мюфтия Надим Генджев, за когото се знае, че е майор от ДС, никой не знае какъв е чинът на Доган. Едва ли е по желание на Сокола да предложи Делян Пеевски за председател на ДПС, казва още Тахир.
„Това е по желание на онази структура и зад Пеевски, и зад Доган. Просто са решили, че е дошъл моментът Доган да предаде щафетата и той го знаеше (че ще се случи) още преди 35 г., когато се основаваше ДПС“, твърди Гюнер Тахир.
Той разказа, че преди Ахмед Доган да стане почетен председател, двамата са имали разговор. Сокола му споделил, че е попаднал между чука и наковалнята – от едната страна Бойко Борисов, а от другата „футболиста“ от Анкара. Доган отиграл финта с оттеглянето си от оперативното ръководство на ДПС и ги изиграл. Но преди това споделил, че е бил притискан от Турция, откакто през 2012 г. Реджеп Ердоган е президент. Месили са му се не само в това кои да са депутатите му, но и кои да са кметовете на общини.
Това сякаш не стигало, но му държали сметка защо депутатите му не ходят на петъчна молитва.
Гюнер Тахир категорична отхвърли твърденията, че Иван Костов е създал НДПС. По думите му Костов винаги е бил против Тахир да създаде алтернативна на ДПС партия. На нито една национална конференция на НДПС не е присъствал, защото по онова време желанието на Командира е било Тахир да оглави крило в СДС, което да се ангажира с проблемите на малцинствата. Тогава СДС обяви нова политика за интеграцията на малцинствата. Но Костов повярвал на хората си по места – на Никола Николов Агнешката главичка в Разград, Йордан Цонев в Бургас, Димитър Абаджиев в Търговище, покойния вече Пламен Иванов в Кърджали.
Тахир отказал да оглави въпросното крило, защото бил сигурен, че никой няма да помага, а след това ще му търсят сметка защо не е постигнал никакви резултати, и ще го дискредитират.
„В българската политика искат да възседнат ниското магаре. Само че Гюнер Тахир не е ниско магаре. Аз съм делиормански ат. За толкова години не съм позволил да ме възседне нито Иван Костов, нито нито Йордан Соколов, нито Ахмед Доган, нито Бойко Борисов“, обяснява той.
Причината да не са партньори вече с ГЕРБ обясни с факта, че Бойко Борисов не е изпълнил ангажиментите си към НДПС. Само едно от поставените условия било факт – МС да отпусне пари за реставрацията на джамията „Ибрахим паша“ в Разград, която се е рушила 40 г.
„На два пъти организирах избори в Турция в полза на ГЕРБ-СДС. Увеличих гласовете от Турция 3,5 пъти. Бях поставил условие на Бойко да ми осигури неутралитет. Не да ми се хвали, че Ердоган всяка година го кани да празнуват рождения му ден. А да покаже, че Ердоган ще остави всяка партия спокойно да агитира. Това Бойко не можа да ми осигури… ГЕРБ през всичките тези години се съобразява с ДПС, сакън да не ги разсърдим, сакън да не дърпаме дявола за опашката, както се случи на предишните местни избори. Бойко отстъпи на Пеевски и ДПС всички смесени региони, където имаше кметове на общини от ГЕРБ. Той ги предаде или по-скоро продаде, те си знаят“, заяви Тахир.
Преди това обаче е имало „дълги, мудни, скучни преговори“ с „Демократична България“. Стигнало се дотам Тахир да пита Христо Иванов защо всички, които са били министри, „сте хванали Господ за шлифера“. Христо Иванов не е предложил на НДПС дори едно избираемо място в листите.
Според Тахир след тези избори и двете фракции на ДПС ще се успокоят, защото ще понесат достатъчно рани. Когато си преброят редиците и видят, че общият им сбор е по-малък, отколкото когато бяха заедно, ще си седнат на за.ника. При следващите избори ще има нормални условия всеки, който желае, да участва, в т.ч. и НДПС. На въпрос дали е възможно обединение на т.нар. турски партии в България по подобие на Обединената левица, отговаря със „Защо не. В политиката нищо не може да се изключи. Но примерите, които даде, не са окуражителни.
Posted on: септември 26th, 2024 by МИГ No Comments
Ново утро, нова активност на санкционирания за корупция (съ)председател на ДПС. Днес чрез изявление, разпространено от пресцентъра, без да се споменават имена, Делян Пеевски на практика указа на прокуратурата да погне почетния председател на Движението Ахмед Доган заради ДС миналото му и… Възродителния процес.
Въпросното изявление проформа представлява „сигнал“ на Пеевски до Военно-окръжна прокуратура, с който Пеевски иска обвинението да… работи и да изправи на съд виновниците за Възродителния процес. Дори посочва по кой точно член и алинея от Наказателния кодекс трябва да направи това – по чл. 416, ал. 1 за геноцид. (членът предвижда лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна. – бел. ред.)
И покрай указанията четем още:
„В този смисъл намираме за съществено да се установи престъпната роля и на предателите, които Държавна сигурност е инфилтрирала сред българските мюсюлмани, които първо са извършвали доносническа дейност, а на по-късен етап, използвайки справедливия гняв на жертвите на Възродителния процес, изградиха политико-икономически структури от мафиотско-олигархичен модел„.
Не е трудно човек да се досети кого визира Пеевски предвид агентурното минало на агент „Сава“, съпротивата му срещу т.нар. Възродителен процес и основаването впоследствие на Движение за права и свободи, стъпило на тези мрачни събития от българската история. За изграждането на „политико-икономически структури от мафиотско-олигархичен модел“, за които говори дългогодишния депутат от ДПС, отгледан от Доган, всеки сам може да прецени.
„Само чрез ефективното преследване и предаване на съд на идеолозите на т.нар. възродителен процес от комунистическата партия, неговите преки извършители и на доносниците от Държавна сигурност, които се облагодетелстваха за сметка на жертвите на геноцида срещу българските мюсюлмани, справедливостта ще е налице“, пише днес отреклият се от лидера си партиен лидер.
Ето и пълния текст на указанията:
За провеждането на справедлив съдебен процес и ефективни присъди за виновниците за т.нар. “възродителен процес” се призовава в сигнал, подаден до Военно-окръжна прокуратура от председателя на ДПС и на ПГ на ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев, Халил Летифов и Хамид Хамид – зам.-председатели на ПГ на ДПС в 50-тото Народно събрание.
“Повече от 30 години прокуратурата провежда разследване, което обаче така и не доведе до изправяне на съд както на идеолозите, а така също и на изпълнителите на престъпленията, целящи унищожаването на българските мюсюлмани заради тяхната етническа и религиозна принадлежност”, се казва в сигнала.
“Настояваме ръководената от Вас институция незабавно да предприеме действия по установяване и проверка на фактите за събитията от 1984г., както и за тези от 1989г. и на по-късен етап, като при установяване на извършени престъпления, да се пристъпи към повдигане на обвинения по чл. 416, ал. 1 от НК за извършване на геноцид срещу българските мюсюлмани”, пишат вносителите на сигнала.
Казва се още : “В този смисъл намираме за съществено да се установи престъпната роля и на предателите, които Държавна сигурност е инфилтрирала сред българските мюсюлмани, които първо са извършвали доносническа дейност, а на по-късен етап, използвайки справедливия гняв на жертвите на Възродителния процес, изградиха политико-икономически структури от мафиотско-олигархичен модел”.
Само чрез ефективното преследване и предаване на съд на идеолозите на т.нар. “възродителен процес” от комунистическата партия, неговите преки извършители и на доносниците от Държавна сигурност, които се облагодетелстваха за сметка на жертвите на геноцида срещу българските мюсюлмани, справедливостта ще е налице.
В сигнала вносителите припомнят, че през 2022 г. Софийският апелативен съд постанови на Военно-окръжната прокуратура да продължи разследването за престъпленията срещу българските турци и мюсюлмани и отмени решението за прекратяване на наказателното производства. Това ще позволи да се избегне поредно неглижиране на случая с мотив, че е изтекла абсолютната давност за зверствата на комунистическия режим и репресивния апарат на тоталитаризма.
В заключение в сигнала се казва “считаме, че единствено чрез справедлив съдебен процес и ефективни присъди за виновниците за т.нар. “възродителен процес”, България ще може да затвори срамната страница на комунистическото си минало и проваления от ДС преход и да се превърне в равноправен партньор на демократичния правов свят”.
Кой е адресатът на сигнала – колос с клатещи се крака
Самата Военно-окръжна прокуратура, след години (или по-точно десетилетия!) на безоблачно битие – например Сотир Цацаров не даваше да падне „косъм“ от щатната таблица на военните прокурори, в момента изживява тежки времена.
Кажи-речи от встъпването си Борислав Сарафов заговори, че това са „курортисти“ и че натоварването им е драматично по-ниско от това на другите прокурори. За разлика от привилегиите например.
Нещо повече – той задейства лично процедурата за дисциплинарна проверка срещу шефа на ВОП-София – небезизвестния Адалберт Кръстев.
В искането му бяха посочени открити фрапиращи нарушения – включително „таксуването“ на заповеди за командировка като преписки, за да изглежда… натовареността на прокурорите по-голяма.
На 24 април т.г. Прокурорската колегия на ВСС образува дисциплинарка срещу Адалберт Кръстев – така че може да се каже, че той е под натиск и по вертикала (освен от общественото мнение).
Дали това прави цялата структура уязвима и податлива на „указания“ е отделен въпрос.
