Взривът, за който се предполага, че е насочен срещу главния прокурор Иван Гешев, дойде в труден за него момент – когато има някакво, макар и крехко, политическо съгласие за реформата в прокуратурата и за въвеждането на механизъм за разследването на обвинител N1. Начинание, което Гешев приема и като персонална атака, и като посегателство срещу прокуратурата и държавността, дело на задкулисието, лоши политици, олигарси, престъпници и журналисти. Сега „атентатът“ има всички шансове да го превърне в недосегаема жертва. И прокуратурата положи доста усилия, за да засили драматизма в съзнанието на публиката. Деянието бе обявено за терористичен акт. „Очевидно главният прокурор е мишена за някого, и то не мишена, която да бъде сплашена, а мишена, която да бъде убита“, обяви зам.-главният прокурор Борислав Сарафов.
Версията на прокуратурата за взрива обаче предизвиква много въпроси. И ако се съди по социалните мрежи, огромна част от публиката изпитва съмнения, че случилото се е инсценировка. Къде са пробойните във версията на прокуратурата?
1. Колко сериозен е взривът?
Зам.-главният прокурор и директор на националното следствие Борислав Сарафов от понеделник обяснява, че взривът е страшен, изпълнен е професионално и целта му е да убива. Още в първите минути след инцидента той обяви, че е използван 3 кг взрив, който е предизвикал огнен стълб с височина 4-5 метра и дупка с 30-40 см дълбочина и 3 метра диаметър. Взривното устройство е било самоделно и е изумило дори израелски експерт по експлозивите, който незнайно как се е оказал под ръка на прокуратурата в ключовия момент.
Първите появили се снимки обаче веднага повдигнаха въпроси. Първо, на тях изобщо не се виждат поражения, които биха били предизвикани от толкова мощен взрив. Напротив – показаните дупки са направо мижави в сравнение с кратерите, които шофьорите трябва да преодоляват по улици и магистрали, по които не е имало взрив. Второ, занимаващите се с взривове обясниха, че мястото е под пътя и с наклон в обратна посока, затова няма и щети по пътя, до който е гръмнал взривът. Не са пострадали даже малките бордюрчета, които са в близост до мястото. Не е ясно колко пострадал е самият автомобил. Странно защо прокуратурата не го показва, макар че заведе репортери на мястото на взрива и обилно разказва детайли от разследването.
Ако взривът не е поставен правилно, не е взривен навреме и в крайна сметка се е оказал недостатъчен за целта, то за какъв суперпрофесионализъм на извършителите говори прокуратурата? „Трудно може да се каже, че са професионалисти. Мястото, където е избухнало взривното устройство, не представлява страшна опасност и е далече от пътя“, коментира бившият шеф на националната полиция Васил Василев.
„Видът на взривното устройство не позволява да се преодолее защитата на този конкретен автомобил“, каза и вътрешният министър Иван Демерджиев. Той уточни, че ако автомобилът е бил обикновен, а не брониран, и е имало директно попадение, каквото в случая няма, е можело да има поражения. Но покрай скандалите за изземването на Бюрото за защита към главния прокурор и преместването му към правосъдното министерство всички разбраха с каква тежка охрана и мерки за сигурност се движи Гешев. Как така суперпрофесионалистите, които са положили невероятни усилия да постигнат целта си, не са отчели този елементарен факт?
2. Кой от официалните лица лъже?
Ситуацията се усложни още повече заради противоречащите си изказвания на официалните лица. Борислав Сарафов отказа да каже по какви версии се работи, но специално отбеляза, че в България отдавна не е имало такъв атентат, та затова можело да няма вече експерти, които да сглобят таково сложно устройство, и той не изключва участие на хора от чужбина. Вътрешният министър Иван Демерджиев обяви, че вече има заподозрени. Накрая говорителят на Националната следствена служба Мариан Маринов директно заяви, че не му е известно да има заподозрени. За да замаже положението, говорителката на главния прокурор Сийка Милева обясни, че в НПК не съществува фигурата „заподозрян“.
Това може и да се подмине като леко разминаване в трактовките, ако Маринов не опроверга всички „факти“ на прокуратурата. Той обясни, че тепърва ще се правят експертизи и ще се разпитват свидетели. Тепърва ще се установява какъв е тротиловият еквивалент на взрива и каква е бомбата. Маринов отказа да каже дори дали и какви са щетите по автомобила на Гешев. Той увери, че ще се изследват всички възможни хипотези, като не изключи възможността да се проучи и версията за инсценировка. Нещо, което по-рано и Милева, и Демерджиев отхвърлиха.
3. Кой е бил в колата с главния прокурор?
Една от големите загадки се оказа кой е бил в колата с главния прокурор. В първите минути след взрива прокуратурата обяви, че с него са били съпругата му и двете му дъщери. Самият Гешев пред „Епицентър“ обясни, че децата са се уплашили.
Във вторник обаче прокуратурата изведнъж зае отбранителна позиция и отказа да потвърди информацията. „Не мога да му кажа кой е бил в автомобила, няма да влизам в лични теми“, каза Сарафов. Вътрешният министър Демерджиев уточни, че главният прокурор не е бил сам, но нито отрече, нито потвърди информацията, че с него е било семейството му. „Не искам да коментирам подробности в тази посока, не е бил сам, да“, каза той. Сийка Милева пък направо отсече, че такива въпроси не трябва да се задават, защото били навлизане в личното пространство на Гешев.
Въпросът обаче е от ключово значение за разследването, защото би хвърлил светлина върху това как главният прокурор се е озовал на мястото на произшествието. А и спътниците му са ключови свидетели. Според едната от версиите Гешев е трябвало да пътува служебно за Турция, но в последния момент се е отбил на сбирка на младши прокурори. Какво прави семейството му с него тогава? Кога точно е станала промяна в маршрута, за да успеят атентаторите да се подготвят и за новото място? Според прокуратурата е намерено взривно устройство и по първоначалния маршрут на Гешев. Какво точно е то и къде точно е открито? Взривено ли е или е обезвередено по друг начин?
4. Как взривът кореспондира с разкрития „заговор“ срещу Гешев?
На 16 март Гешев и всичките му заместници дадоха помпозна пресконференция, която трябваше да убеди публиката, че има мащабен заговор срещу главния прокурор, в който са замесени мафията, олигарси, Русия… Бяха пуснати невнятни записи на телефонни разговори и бяха показани странни записки, в които директно се казваше кой е поръчителят и каква е задачата. Обърканото изложение на прокуратурата обаче не впечатли особено обществото, а срещу потенциалните заподозряни така и не бяха повдигнати обвинения. Самите „доказателства“ са със съмнителна тежест в съдебна зала. Само един показателен факт – Испания отказа да предаде на България един от сочените за метежници, който на всичко отгоре има съвсем различно обвинение, а не, че е заговорничил срещу Гешев.
Дали взривът не е просто втора серия от същия сериал?
5. Кой би имал интерес от покушение срещу главния прокурор?
Това всъщност е ключовият въпрос при всяко разследване. От началото на мандата си като главен прокурор, а и преди това като зам.-главен прокурор и шеф на спецпрокуратурата, Гешев не е отбелязал абсолютно нито един успех срещу организираната престъпност и корупцията. Напротив, казуси като „КТБ“, „Осемте джуджета“, „Жоси“ по-скоро навяват на мисълта, че прокуратурата или не желае, или не може да се пребори с престъпниците. Нито едно дело срещу висш представител на властта не е приключило с окончателна присъда. Има голямо мотане и никакво действие по делата от голям обществен интерес като „Барселонагейт“, за кюлчетата и пачките в чекмеджето в спалнята на Бойко Борисов, за санкционираните за корупция по списъка „Магнитски“…
Нещо повече – Иван Гешев непрестанно ни повтаря как главният прокурор е един обикновен администратор и не се бърка в никакви дела. Ако това наистина е така, то логиката е, че някой редови прокурор, а не Гешев, би станал мишена на покушение.
Затова и атентатът точно сега, в тази политическа обстановка, когато промените, засягащи прокуратурата, са на път да минат, не може да не събуди подозрения. Присъствието на израелския специалист по контратероризъм, който да се възхищава на подготовката на атентаторите и на работата на разследващите, е само поредното странно съвпадение. И логично възниква въпросът – дали пък „атентатът“ срещу Гешев няма за цел да осуети реформата в прокуратурата? Да остане тя за след края на мандата му, защото сега той ще е свещената жертва, която не трябва да бъде закачана?
6. Защо протестират прокурорите?
Ден след покушението десетки прокурори излязоха пред съдебните палати, за да кажат „Не на страха“. Казионната Асоциация на прокурорите в България пусна позиция, в която се казва, че е дошло време престъпниците да разберат колко ефективна може да бъде българската държава в защита на своите граждани. Дори бе отбелязано, че прокурорите „няма вече да търпят атаките от политици, икономически кръгове и медии“.
Това обаче води до въпроса срещу кого точно протестират прокурорите? Нали точно те трябва да защитават българските граждани от престъпниците, като събират годни доказателства и повдигат обвинения, които да издържат в съда? Прокуратурата има огромната власт да образува дела, да повдига и прекратява обвинения без съдебен контрол, да нарежда на МВР какви доказателства да събира по разследванията, да иска използването на СРС-та и какво ли още не.
Ако прокурорите си вършеха работа както трябва, сигурно щеше да е разкрито убийството на колегата им Никола Колев, станало през далечната 2002 г. Ако си вършеха работата, сигурно щяхме да имаме осъдени олигарси, мафиоти, корупционери… Щяхме да знаем истината за кюлчетата и пачките в чекмеджето и „Барселонагейт“.
И какво означава, че прокурорите вече няма да търпят атаки? Най-после ще си свършат работата? Или ще се саморазправят с критикуващите ги? Защото те имат всички средства за това. Но така няма да помогнат на правосъдието в България, а само ще затвърдят преобладаващото мнение – и у нас, и в чужбина, че трябва да има коренна реформа в прокуратурата.
Доротея Дачкова, Сега
