Tag Archive for "барометър" - МИГNews – Новините без цензура

Posts Tagged ‘барометър’

”Барометър”: Голямата битка ще е за третото място, ГЕРБ първи, ИТН влизат в парламента

Posted on: август 30th, 2022 by МИГ 1 Comment

Предстоящият парламентарен вот се очертава непредсказуем – като се започне от неясната избирателна активност (около 40%), и се стигне до резултатите за отделните политически сили и броя формации в следващия парламент( от 5 до 8), показва анализ на ”Барометър България”.

Една от партиите, които ще са печеливши на изборите през октомври – и то независимо дали са първи по резултат и дали имат шанс за самостоятелно управление – това са ГЕРБ. Отливът от избиратели за партията отдавна е спрял и в момента си възвръщат подкрепата на по-колебливите си гласоподаватели. Това дава шанс на ГЕРБ почти със сигурност да се окажат първа политическа сила след изборите през октомври.

Няколкото месеца управление на коалицията, водена от „Продължаваме промяната“, доведоха до много пукнатини по публичния им образ. Факт е, че много от кризите, с които се сблъскаха, биха били предизвикателство за далеч по-опитни правителства. Но доверието на избирателите не е неизчерпаемо, особено ако проблемите им стават все по-осезаеми под формата инфлация, растящи битови сметки и цени в магазина.

Вторият фактор, който поставя под въпрос изборните резултати на ПП, е че голяма част от избирателите на Румен Радев, които гласуваха за тях при предходния вот, вече няма да ги подкрепят, твърдят от „Барометър“.

Голямата битка на изборите обаче няма да бъде за първото място, а за третото с потенциал да прерасне в изненадващ втори резултат за някой от подценяваните в надпреварата играчи.

На предходните избори трета политическа сила бяха ДПС – благодарение на рекордния брой гласове дошли от Турция в комбинация с ниската избирателна активност. За изборите през октомври движението вероятно отново ще може да разчита на твърдото си ядро гласоподаватели – тук и в съседна Турция, където лидерът на движението Мустафа Карадайъ знаково отиде на среща с Ердоган. Изборният им резултат обаче не е категорично гарантиран, защото са изправени пред няколко проблема. Първо, няма гаранция, че избирателната активност ще е отново ниска. Второ, машинният вот отново ще бъде предизвикателство за част от избирателите – някои от тях именно сред твърдите ядра на ДПС.

Непредсказуем играч на тези избори ще бъдат и „Възраждане“. Техните гласоподаватели също остават извън радара на социолозите, но по коренно различни причини. Крайно националистическата партия привлича радикален, наказателен и трудно предвидим вот и е една от формациите, за която са склонни да гласуват онези избиратели, които вземат решение в последния момент, понякога в самия изборен ден и гласът им е „анти“, а не „за“.

Другата партия, която ще спечели от настоящата политическа обстановка, е „Български възход“ на Стефан Янев. Формацията има потенциала да привлече онези консервативни, леви, умерени и леко русофилски гласове, които не намират своето представителство никъде другаде в момента и най-вече тези, които традиционно са били електорат на БСП, но вече не ги припознават като свое лице.

ИТН ще загубят от следващите избори, но по-малко, отколкото повечето анализатори предполагат. С решението си да излязат от четворната коалиция и на практика да свалят правителството „Петков“ те със сигурност си спечелиха омразата на избирателите на ДБ и ПП, но истината е, че тези избиратели така или иначе никога не са били техни.

Спорно е доколко са разочаровали подкрепящите БСП, защото всъщност ИТН спасиха от агонията част от електората на столетницата да я гледат в едно доста противоречиво от тяхна гледна точка управление. И разочарованият от БСП електорат ще се насочи нанякъде – в по-голямата си част към „Български възход“, но донякъде и към други политически субекти като ИТН, твърдят от „Барометър“.

Една от губещите партии ще бъде БСП. При тях проблемът дори не е въпрос на политика, а изцяло лидерски. Макар и Корнелия Нинова да се утвърди като вечно оцеляващия политически водач – независимо от кризите и вътрешната опозиция – това има своята цена. Нинова остави партията си без знакови местни лидери в големите градове на България.

Другият губещ от предишното управление, макар и деен играч в него, са от „Демократична България“. “ трудно ще прехвърли изборната бариера и то полагайки усилия да задържи собствените си избиратели, като единственото, което би им помогнало би била избирателна активност, изненадващо ниска дори и за българските разбирания. На каквато не може да се разчита категорично, смятат от „Барометър“.

“Барометър България”: ГЕРБ първи за парламента. Радев води за президент

Posted on: ноември 10th, 2021 by МИГ No Comments

На 14-ти ноември българските избиратели ще гласуват за президент и парламент. През периода 4-9 ноември 2021 г. „Барометър България“ проведе телефонно проучване на електоралните нагласи. По всичко изглежда, че предстоящите избори ще бъдат безпрецедентни – не само защото са 2-в-1, но и защото избирателите за трети път през годината ще се опитат да изберат жизнеспособен парламент, който да съумее да излъчи правителство. В допълнение този вот ще е в разгара на най-тежката за страната ковид вълна до момента, като здравната криза и съпътстващите я мерки могат да се окажат най-важният фактор в предизборната кампания.

Въпрос 1: Ще гласувате ли на предсрочните парламентарни избори на 14 ноември 2021 г.?

Българските избиратели вече гласуваха на два парламентарни вота през тази година. Априлските избори мобилизираха относително висок процент избиратели както в страната, така и извън нея, докато юлските избори бяха белязани от най-ниското ниво на избирателна активност в историята на демократичните избори в България. При предишни проучвания на нагласите, анкетираните демонстрираха добра мобилизация да отидат до урните на 14 ноември. Седмица преди изборите вече не са толкова категорични. 43,3% са тези, които със сигурност заявяват, че ще дадат своя вот за парламент. Наблюдава се нарастване на дела на колебаещите се (11% по-скоро ще гласуват, а 7 по-вероятно няма да го направят). 38,3% са категорични, че няма да се включат в поредните избори.

Има няколко причини за разколебаването на избирателите. На първо място са ковид кризата и големият брой на заразени и починали през последните две седмици, които първосигнално активират инстинкта за самосъхранение у избирателите, като тези от тях, които са по-несигурни и по-малко мотивирани в електоралните си пристрастия, са по-склонни да гледат на отиването до урните като на дейност от второстепенно значение, която биха могли да пропуснат. Усложненият машинен вот допълнително демотивира гласоподавателите, особено по-възрастните от тях, които не са убедени, че ще се справят с машините и се отнасят с подозрение към тях. Влияние върху самите изборни резултати ще окажат и текущите теми, вълнуващи обществото, като например дали и до каква степен учениците ще се върнат в училище.

Проучването на „Барометър България“ е проведено само на територията на страната и не е показателно за вота в чужбина, но намалелият брой заявления за гласуване зад граница е индикатор, че вотът в чужбина също ще е с по-малка активност, отколкото при изминалите избори. Допълнително активността ще спадне и при пресичане на т.нар. купен вот, като групите избиратели, склонни да продадат гласа си, просто ще останат у дома, като не гласуват за никого.

Въпрос 2: Ще гласувате ли на предстоящите избори за президент на 14 ноември 2021 г.?

Както и при предишното ни проучване, изборите за президент генерират относително по-голям интерес сред избирателите спрямо предсрочните парламентарни, макар че отново се наблюдава лека тенденция за разколебаване на избирателите. 50,5% от анкетираните категорично заявяват, че ще гласуват и вече са избрали своя кандидат. 7,2% се колебаят, но са по-склонни да го направят. Нараства дела на тези, които по-скоро няма да отидат до урните – 5,4%. Категорично няма да го направят 36,6%.

Въпрос 3: За коя политическа формация ще гласувате на предсрочните парламентарни избори на 14 ноември 2021 г.?*

*Въпросът е зададен на всички отговорили с „Да със сигурност“ и „По-скоро да“ на първия въпрос.

Седмица преди парламентарните избори, анкетираните не показват значителна динамика в решението си за кого да гласуват. Ковид кризата и мерките, свързани с въвеждането на зелен сертификат, не предизвикват сътресения в степента на подкрепа към политическите сили спрямо нивата, измерени в началото на предизборната кампания. Трябва да се отбележи обаче, че именно ковид кризата измести политическите послания от дневния ред и настоящата кампания към момента няма потенциал да повлияе на нагласите. Избирателите са много по-ангажирани с теми и проблеми, които по-скоро липсват от политическите послания – пандемията, здравната и икономическа криза, антиковид мерките.

Нагласите на избирателите все по-стабилно позиционират ГЕРБ-СДС като първа политическа сила след 14 ноември с 26,4%. Предстои да се види дали политическата изолация, в която партията е поставена, ще осуети съставянето на правителство с нейния мандат след изборите, но това не променя факта, че формацията е фаворит на най-голям процент от избирателите.

Според проучването БСП към момента се затвърждават на второ място с 15,8% подкрепа, като разчита и мобилизира своя твърд електорат. Като се има предвид профила на избирателите им обаче предстои да се види доколко ковид заплахата и машинното гласуване ще разколебаят част от избирателите на столетницата в изборния ден.

Анкетираните позиционират ИТН трети с 13,4%. И при предишните избори формацията се въздържаше от участието в предизборна кампания, но трябва да се отбележи, че при тези избори представителите ѝ са особено мълчаливи дори и в социалните мрежи, на които предимно разчитат. По този начин те определено не успяват да възстановят дори и от части загубената подкрепа, но към момента спадът при тях като че ли е намалил темпото си.

ДПС не отбелязват динамика в подкрепата към тях (11,4%), като разчитат предимно на традиционните си избиратели. Настоящото проучване не отчита гласовете, които движението ще привлече в чужбина, но в рамките на страната анкетираните ги нареждат на четвърто място.

„Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев се включи в политическия живот със заявката да бъде значим фактор в бъдещия парламент, като привлече широк кръг избиратели от ляво и от дясно. Към момента обаче може да разчита на подкрепата на 11,2 % от анкетираните, предимно с десни убеждения, като търпи и известно разколебаване сред избирателите си след решението на Конституционния съд за гражданството на Кирил Петков и доста противоречивите му обяснения по темата през последните месеци.

Седмица преди изборите „Демократична България“ не успява да мотивира избиратели извън кръга на обичайните си поддръжници с крайно либерални десни убеждения, жители на големите градове. В допълнение „Продължаваме промяната“ успява да „открадне“ гласове от тях, което допълнително утежнява ситуацията на партията, която по начало си поставя високата цел да е значим фактор в следващото управление. Към момента това изглежда трудно осъществимо с 8,1% заявили твърдо желание да гласуват за тях.

Броени дни преди вота ИБГНИ, които винаги са заявявали особено гласовито претенциите си към всяка потенциално управляваща формация, почти сигурно остават под чертата. С подкрепата на едва 2,9% от анкетираните те трудно ще прескочат изборния праг.

От друга страна ВМРО имат своите шансове да подобрят значително резултата си от предходните избори и дори да стигнат до парламентарно представителство. Партията, която е единствената националистическа формация, която може да се похвали едновременно със стогодишна история, утвърдени ценности и същевременно модерна позиция спрямо актуалните проблеми, успява са спечели подкрепата на 3,7% от респондентите.

Въпрос 4: За кой кандидат ще гласувате на предстоящите президентски избори на 14 ноември 2021 г.?*

*Въпросът е зададен на всички отговорили с „Да със сигурност“ и „По-скоро да“ на втория въпрос.

Седмица преди края на кампанията, Румен Радев продължава да заема водеща позиция с 44,6% подкрепа от анкетираните, макар и да търпи леки щети заради ковид мерките на служебното правителство и въвеждането на т.нар. зелен сертификат. Настоящият президент почти със сигурност няма да спечели президентските избори на първи тур и ще участва в балотаж.

Вторият участник при евентуален балотаж ще бъде Анастас Герджиков, издигнат от инициативен комитет и неформално кандидат на ГЕРБ. На първи тур настоящият ректор на СУ може да разчита на 27,3% подкрепа.

Останалите кандидати в президентската надпревара, остават доста назад в състезанието за подкрепа на гласоподавателите. Мустафа Карадайъ, който разчита на твърдата подкрепа на електората на издигналата го партия – ДПС, би получил 11,4% от гласовете.

Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, издигнат от инициативен комитет и неформален кандидат на крайно либералната десница, успява да мобилизира едва 6,4% от вота на анкетираните, като този резултат го оставя далеч назад спрямо кандидатите за евентуален балотаж.

Патриотичните формации също влезнаха в своеобразно противоборство в изборите за президент, което към момента печели кандидатът на ВМРО Милен Михов с 3,1% подкрепа – значително по-напред спрямо останалите кандидати на националистическите формации.

*Проучването е проведено на територията на Република България и не включва нагласите на гласуващите извън страната.

Характеристики

Период на провеждане на изследването: 4-9.11.2021 г.

Методология: Количествено проучване

Представителност: населението на територията на България с избирателни права

Обем на извадката: 839 души на възраст над 18 г.

Методика: Стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол

Метод: Телефонно интервю

Финансиране: Собствено

Шест сигурни формации в следващия парламент

Posted on: март 9th, 2021 by МИГ 1 Comment

В периода 6-7 март агенция „Барометър България“ проведе симулационно гласуване за народни представители. 1050 пълнолетни български граждани се включиха в симулацията, като дадоха своя глас в импровизирани пунктове за гласуване, отбелязвайки на макет на бюлетина своя вот. Симулацията „парламентарни избори“ се проведе в София, Стара Загора, Русе, Казанлък и други по-малки населени места.

Обработените данни от подадените в урните гласове показват, че в следващото народно събрание биха попаднали шест политически сили – ГЕРБ, БСП, ДПС, ВМРО, Има такъв народ и Демократична България. Обединението „Изправи се. Мутри вън“ на Мая Манолова и т.нар. Отровно трио остава под чертата.

Методът „симулационно гласуване“ отразява само нагласите на твърдо решените да гласуват и убедени в предпочитанията си гласоподаватели – нагласите на твърдия електорат на политическите сили.

Резултатите от проведената симулация показаха, че ГЕРБ все по-категорично мобилизира своя електорат и печели гласовете на 33% от участниците. БСП остава на второ място, но изостава все повече с 20% подкрепа. Продължаващите процеси на разделение и разпад в столетницата водят до отлива на избиратели към тях. Забелязва се и преминаването на знакови фигури, свързани с БСП към избирателните списъци на други формации, което също води до преразпределение на избиратели. ДПС могат да разчитат на безусловната подкрепа на традиционния си електорат – 9,5%.

ВМРО – Българско национално движение отбелязват значителна мобилизация, като привличат и консолидират гласовете в патриотичния сектор и разширяват кръга на симпатизантите си – пенсионери, млади и образовани, военни. С обявената си гражданска квота и преминаването на лица от други политически сили към техните листи, те успяват да привлекат и избиратели на други политически формации, които доскоро са били извън традиционната им подкрепа. ВМРО има реалния шанс да получи 10%.

Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ събира 8,6% процента от подадените в симулацията гласове. Може да се отбележи, че има значителна разлика в гласовете, които формацията събира в столицата и в останалите населени места – с отчетлив превес на подкрепа извън София. Точно обратна е ситуацията с „Демократична България“, които отбелязват значителна подкрепа в столицата и почти символична извън нея.

ВМРО може да обере изцяло патриотичния вот

Posted on: февруари 16th, 2021 by МИГ 4 коментара

Ниска избирателна активност, значително повишаване на колебаещи се, които могат да повлияят на вота и потенциал на ВМРО да обере изцяло патриотичния вот. Това показва проучване на „Барометър България“ проведено чрез *стандартизирано телефонно интервю преди средата на февруари.

От една страна вероятната избирателна активност, съизмерима с активността при последните избори за Eвропейски парламент, показва, че категорично желание да гласуват имат само най-твърдите ядра на политическите сили.

След разделението на Обединени патриоти броени седмици преди изборите, воеводите успяват да привлекат гласовете не само на своето твърдо ядро, но и сред привържениците на своите доскорошни партньори, като по този начин, явявайки се самостоятелно на изборите, могат да запазят същите позиции, които преди това имаха в коалиция, смятат анализаторите.

Според тях ниската избирателна активност би се оказала проблем за „младите“ извънпарламентарни формации, които все още не са изградили структури от твърди избиратели и разчитат повече на потенциала на спонтанния вот и активна предизборна кампания – каквато не е ясно доколко ефективно може да проведат заради ситуацията с COVID-19.

,Има такъв народ‘‘ биха могли да прехвърлят чертата и при ниска активност, за тях биха гласували 6,8%. „Демократична България“ и „Изправи се. Мутри вън“ пък би трябвало да положат значително повече усилия, за да влязат в парламента и да имат някакво влияние при следващо управление. Те получават съответно 5,4% и 3,7%.

Изключително висок е делът на колебаещите се дали да гласуват, отговорили на въпроса с „По-скоро да“ са 22% от респондентите. Ако все пак решат да гласуват, няколко политически формации биха могли да спечелят подкрепа именно от тази група избиратели.

В случай че тези ,,колебаещи се‘‘ избиратели все пак стигнат до урните, вотът им по всяка вероятност ще се разпилее между няколко политически формации. Част от тези, които искат категоричен рестарт на системата или желаят да „накажат“ сегашните управляващи, ще се насочат към „Има такъв народ“, но и към „Изправи се. Мутри вън“, както и към „Демократична България“.

Социолози на властта обявиха ГЕРБ за първа сила, изпратиха Слави зад борда

Posted on: ноември 30th, 2020 by МИГ No Comments

Абсурдни, смешни и напълно манипулативни данни за обществените нагласи преди редовните парламентарни изори изнесе т.нар. социологическа агенция „Барометър – България“. След бурните протести през лятото и невижданата омраза и отвращение към Бойко (Кюлчето) Борисов, „социолозите“ отново обявиха партията му за първа политическа сила.

Според „данните“ от проучването ГЕРБ води на БСП с 20,1% срещу 12,5%. За трета политическа сила спорят ДПС (7,9%) и Обединени патриоти (7,6%).

Нещо повече – с лекота от бъдещия парламент са изхвърлени „Демократична България“, „Има такъв народ“ и коалицията около Мая Манолова. Според всички агенции, формациите не само че прескачат 4-процентната бариера за НС, но и ще бъдат незаобиколим фактор в бъдещото управление на страната.

Всъщност смешните данни не бива да ни изненадват, тъй като „Барометър“ е социологическа агенция на управляващите. Бърза проверка в Търговския регистър показа, че собственици на „Барометър – България“ ООД са Елена Иванова и Николай Николов, като последният се води управител на фирмата.

Николай Николов пък е съдружник с общинския съветник от ВМРО в СОС Карлос Контрера във фирмата за недвижими имоти „Никар имоти“. Контрера е и председател на ключовата и най-ресурсна комисия в Общинския съвет – тази по транспорт.

Нова стъкмистика: Борисов президент, ако изборите са днес

Posted on: октомври 19th, 2020 by МИГ No Comments

И през октомври социологическа агенция „Барометър България“ проведе регулярно телефонно проучване на електоралните нагласи на българските гласоподаватели и оповести своята „стъкмистика”.

С настъпването на есента се забелязва, че макар протестите да продължават, емоционалният отзвук спрямо тях отшумява независимо от широкото им медийно отразяване. За сметка на това дискусиите в Европейския парламент и гласуваната резолюция срещу България предизвикват обществена реакция и имат потенциала да повлияят върху степента на подкрепа към отделни политически субекти.

1. Ако днес се провеждат парламентарни избори, за коя политическа сила бихте гласували?

През второто десетдневие на октомври ГЕРБ остават водеща политическа сила макар и изминалите седмици и месеци на протести и скандали да оказват влияние върху процента желаещи да гласуват за тях – 20,9, което води до леко скъсяване на дистанцията между първия и втория играч на политическата сцена. Без промяна в тенденцията БСП не успяват да убедят масовия избирател, че са надеждна алтернатива на сегашното управление и не привличат нови гласове извън обхвата на техните твърди гласоподаватели – 15,1% от заявилите желание да отидат до урните. ДПС са трета политическа сила със 7,9% – представители на техните традиционни поддръжници. Включването на текстове за „Истанбулската конвенция“ и

македонско малцинство в резолюцията на Европарламента и изобщо повдигането на тези теми от външна сила се възприема като грубо вмешателство от страна на патриотично настроените избиратели, което намира отражение в консолидиране и повишаване на подкрепата за ОП – 7,2 процента, което би направило патриотите четвърта политическа сила в бъдещ парламент.

Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ отбелязва застой в подкрепата си – 3,9% от избирателите, като трябва да се отбележи мълчанието, граничещо с отсъствие, на политическата формация и лидера ѝ по всички актуални теми, които вълнуваха обществото през последните месеци, което не остава незабелязано от подкрепящите ги – предимно млади хора, склонни да търсят новото и интересното, но рядко отиващи до урните.

Губещият от резолюцията на Европарламента за момента е „Демократична България“ – от една страна инициирането на дискусията е съвместно между десния Радан Кънев и евродепутата от БСП Елена Йончева, което се възприема от десните избиратели като непочтена сделка с дългогодишния им политически противник, от друга страна в резолюцията изненадващо бяха включени спорни и неочаквани текстове, които могат да се възприемат като опит за вмешателство в суверенитета ни и критика към Конституцията ни.

Явната коалиция с БСП и подкрепата за Истанбулската конвенция, гей бракове и сепаратистката ОМО Илинден в Европарламента на лидера им Радан Кънев е причината за оттеглянето на симпатиите на избирателите към тях. ДБ биха получили подкрепата на 3,0% от гласуващите.

2. Ако днес се провежда първи тур на президентските избори, за кого от следните кандидати бихте гласували?

През следващата година освен парламентарни предстоят и президентски избори. С уточнението, че реалните кандидати за президентското място са напълно неясни в настоящия момент „Барометър България“ анкетира своите респонденти за кого биха гласували, ако водещите политически лидери и обществени личности се включат в президентската надпревара.

Според новата стъкмистика първите две позиции биха очертали „генералска“ битка с разлика от 4% между министър-председателя Бойко Борисов (24,2%) и настоящия президент Румен Радев (20,2%). С балансираната си позиция и стабилно одобрение сред избирателите ги следва военният министър Красимир Каракачанов (14,5%).

Ако се кандидатира, не би трябвало да се подценява още един генерал, който през последните месеци води класациите по обществено одобрение и доверие, макар и да не е политическа фигура – председателят на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса ген. Венцислав Мутафчийски (8,9%).

Извън битката на първите двама на балотаж, но с отчетлива подкрепа, очаквано е и неформалният лидер на ДПС Ахмед Доган, който може да разчита на безусловната подкрепа на привържениците на формацията си (7,5%). В мажоритарни избори като президентските Слави Трифонов би получил 3,9% – толкова, колкото и партията му на парламентарни. Мая Манолова би получила по-висока подкрепа (3%), отколкото формацията ѝ на парламентарни (1,7%). От друга страна Христо Иванов, като кандидат за президент би спечелил относително по-малко гласове (2,5%) отколкото ДБ на парламентарни избори (3%).

Период на провеждане на изследването: 10-16.10.2020 г.

Методология: Количествено проучване

Представителност: населението на България с избирателни права

Обем на извадката: 866 души на възраст над 18 г.

Методика: Стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол

Метод: Телефонно интервю

Финансиране: Собствено

ГЕРБ с два пъти по-високо доверие от БСП

Posted on: юни 26th, 2020 by МИГ 2 коментара

Месец след отмяна на извънредното положение, което премина в извънредна епидемична обстановка, „Барометър България“ проведе допитване за това кои са най-важните теми пред българите, какво е доверието към институциите и към политическите формации.

Според преизчислените данни от заявилите, че ще гласуват, ГЕРБ остават водеща политическа сила и за тях биха дали вота си 33,5% от анкетираните, които ще отидат пред урните.

БСП са на второ място с 18,2%, но продължава тенденцията им на отлив на подкрепа, като вътрешните противоречия и неяснотата дали и какви промени ще настъпят в партията отблъскват избирателите им, включително и от най-твърдото им ядро.

Няма промяна в подкрепата на традиционния електорат на ДПС и те биха били трета политическа сила с 10 % от гласовете, ако изборите се провеждаха сега.

При избори днес Обединени патриоти с 9% биха били четвъртата политическа сила в бъдещия парламент, като през последните месеци запазват и консолидират подкрепата на патриотично настроената част от българските избиратели.

Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, която наскоро получи регистрация, тепърва ще трябва да изгради структури и предстои да се види какви лица ще представи пред евентуалните си избиратели на местно ниво. Към момента разчита предимно на популярността на лидера си, като телевизионна звезда, и привлича подкрепата на 3,4% от анкетираните – предимно млади хора във възрастовата група 18-26 години и от малки населени места.

„Демократична България“ трудно ще успее да мобилизира достатъчна подкрепа, за да прескочи изборната бариера. Към днешна дата привлича вота на 3% от анкетираните – десни избиратели от столицата и най-големите градове.

Наблюдава се и значим процент колебаещи се (10,7%), част от които са привърженици на левия политически сектор, които засега са снели традиционното си доверие към столетницата, но все още не са решили към кого да го насочат. И през юни значителен си остава делът на негласуващите – 43,5%.

Четири партии влизат в парламента, ако изборите са днес

Posted on: януари 14th, 2020 by МИГ No Comments

Макар да се увеличава броят на българите, които не желаят да гласуват на избори, все още повечето от хората харесват управляващата партия ГЕРБ и тя събира най-много потенциална подкрепа, ако парламентарният вот беше днес, над 54% са доволни от икономическия климат, но в същото време близо 60 процента не са удовлетворени от доходите си. Това показва социологическо изследване на агенцията „Барометър България“ сред близо 900 души от различна възраст.

Преобладаващата част от анкетираните оценяват положително икономическата обстановка в страната, макар че не биха се отказали от увеличение на личните си приходи. Позитивната оценка за развитието на България намира отражение и върху политическите им пристрастия и стабилната подкрепа към управляващата коалиция, отбелязват от агенцията.

Доволни от икономическата обстановка и бизнес възможностите в страната са 54.3%, на противоположно мнение са 35.7%, според които икономическата ситуация в България е негативна, а 10% не могат да преценят.

Традиционно при проучвания българите са недоволни от личните си финанси или смятат, че би могло да са по-добри. И при сегашното изследване удовлетворени от собствените си доходи са 34.7%, а 59.7% ги оценяват като недостатъчни. Относително малък е делът на онези, които нямат мнение или им е трудно да преценят позицията си по този въпрос – 5.6%.

За около месец не са настъпили значителни промени в електоралните нагласи на българите и в парламента със сигурност ще попадат четири формации, ако изборите бяха сега.
.
Водеща политическа сила остава ГЕРБ с 35.5% подкрепа, следвана от БСП от далече с 28.2%. Третата позиция е оспорвана от ДПС и „Обединени патриоти“ с по 11% одобрение.

Все още нерегистрираната партия на Слави Трифонов остава под чертата за парламентарна представеност, подкрепена от 3.6% от анкетираните, а Демократична България може да разчита на 3.2%, сочат още данните.
.
Делът на хората, отказващи да гласуват, които и без друго е значителен, нараства леко и вече е 41.9 на сто.

„Барометър България“: В Сандански – сигурен балотаж

Posted on: октомври 25th, 2019 by МИГ No Comments

В навечерието на изборите в Сандански политическите страсти стават все по-горещи. И най-интересна е борбата за кметското място. Всеки един от кандидатите в предизборната си кампания се опитваше с всякакви средства да впечатли избирателя като спечели неговото доверие. Анкетата на „Барометър България“ провери нагласите на жителите на община Сандански за участие в изборите за кмет.

Социологическият поглед върху цялостната предизборна обстановка сочи, че балотажът е сигурен и най-вероятно ще бъде между Атанас Стоянов и Кирил Котев. Това са двете фигури, които акумулират най-голямо обществено доверие.

Атанас Стоянов – заради добрите позиции на ВМРО в общината, а и поради широката си обществена и надпартийна подкрепа. Кирил Котев – заради досегашния си мандат и влиянието на ГЕРБ.

За Атанас Стоянов, кандидат на ПП ВМРО – БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ, заявяват, че ще гласуват 28,7% от анкетираните жители на община Сандански. Кандидатът на ПП ГЕРБ Кирил Котев биха подкрепили 26%. Това са най-вероятните участници и в очертаващия се балотаж за избор на кмет на Сандански.

Досегашният кмет Кирил Котев по време на своите срещи наблягаше предимно на това, което е свършил по време на неговия мандат, на влиянието на ГЕРБ сред държавните и общинските институции, както и на бъдещите му планове за развитието на общината.

Младен Тимчев не съумя да обедини всички социалисти в общината поради това, че беше служебно наложен от София като кандидат кмет на БСП. На проведените множество срещи от него, той изразяваше своята критика към слабостите на досегашното управление.

Яне Янев, в типичен за него стил, заложи на твърдо, а някъде дори и агресивно поведение срещу голяма част от кандидатите. Навсякъде по предизборните си срещи, той акцентираше върху тезата за тотална промяна, търсейки да обере негативния вот най-вече срещу управлението на Котев.

Атанас Стоянов, който бе очакваната кандидатура на ВМРО, заложи изцяло на позитивна кампания, която протече най-вече сред хората в кварталите и съставните села на община Сандански.

За останалите четирима кандидати е трудно да бъде дадена каквато и да била оценка, поради незначителното им влияние в политическия живот на Сандански.

Характеристики

Период на провеждане на изследването: 20-23.10.2019 г.

Методология: Количествено проучване

Представителност: жителите в община Сандански с избирателни права

Обем на извадката: 300 души на възраст над 18 г.

Методика: Стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол

Метод: Телефонно интервю

Финансиране: Собствено

Трима фаворити за кмет на София

Posted on: октомври 4th, 2019 by МИГ No Comments

Със старта на кампанията за местни избори 2019 г. „Барометър България“ проведе телефонно проучване на електоралните нагласи на избирателите в пет български града. Интервюирани са 1900 български граждани с избирателни права, жители на общините София, Бургас, Русе, Велико Търново и Пещера.

Проведеното по това време изследване (26 септември – 3 октомври) показва нагласите на избирателите преди те да бъдат повлияни от предизборната кампания на политическите сили. Впоследствие склонността на гласоподавателите да подкрепят един или друг кандидат може да се промени. Трябва да се има предвид, че обикновено заявилите желание да гласуват в старта на кампанията са представители на твърдия електорат на партиите.

На анкетирани са зададени следните въпроси: „Ще гласувате ли на предстоящите местни избори?“ и „Кой кандидат-кмет във вашия град ще подкрепите на предстоящите местни избори?“

София

Резултатите от проучването на „Барометър България“, проведено преди официалното започване на кампанията, показват, че има трима фаворити за кмет на столицата, като със сигурност ще има балотаж. Единият от участниците очаквано ще бъде сегашният кмет Йорданка Фандъкова, за която 27,2% от анкетираните заявяват готовност да гласуват на първи тур. Оказва се обаче, че основната интрига на предстоящите избори ще е вторият участник на балотажа, който към момента не е толкова ясен. Мая Манолова печели подкрепата на 19% от анкетираните, а Ангел Джамбазки, който се включи в кметската надпревара относително по-късно, е с почти изравнени позиции с кандидатката на левите партии и има подкрепата на 18,3% от респондентите. Борислав Игнатов остава по-надалеч в надпреварата с 5,9%. Все още 13,4% от анкетираните се колебаят към кого да насочат гласовете си.

Така обявените нагласи на столичани показват, че в София балотаж ще има, като възможните сценарии за два: Йорданка Фандъкова – Мая Манолова или Йорданка Фандъкова – Ангел Джамбазки.

Бургас

За разлика от столицата, в Бургас изборите по всяка вероятност ще приключат още на първи тур, като настоящият кмет Димитър Николов има сериозната подкрепа на 74,6% от съгражданите си. На доста голям интервал от него остават кандидатът на БСП Николай Тишев с 6,4% и представителят на НФСБ Бойко Миразчийски с 3,5%.

Русе

Проучването на „Барометър България“ показва, че в крайдунавския град се очертава оспорвана битка на първи тур и сигурен балотаж. Към момента кандидатът на ВМРО Галин Григоров има преднина с 24,5%, следван от Пенчо Милков (21,5%), подкрепен от БСП. Диана Иванова от ГЕРБ може да разчита на гласовете на 19% от избирателите. Далеч по-назад с 3,1% остава Елеонора Николова от местната коалиция Съюз на демократичните сили. Интересно е да се отбележи, че за първите трима това е първо участие в надпреварата за градоначалник. Русе е и градът с един от най-високите проценти колебаещи се от изследваните градове – близо една пета от анкетираните, като именно този „несигурен“ вот ще реши крайния резултат.

Велико Търново

Резултатите от проучването в началото кампанията показват, че в старопрестолния град е вероятен балотаж, но колебаещите се биха могли да наклонят везните в полза на досегашния кмет и той да бъде преизбран още на първи тур. Към момента Даниел Панов, който е настоящия кмет от ГЕРБ, има твърдата подкрепа на 48,4% от съгражданите си. За Весела Лечева, чиято кандидатура е издигната от левицата, биха гласували 15,3%. Кандидатът на ВМРО Милен Михов е подкрепен от 9,7% от анкетираните, Калоян Янков от Демократична България получава подкрепа от 4% от избирателите.

Пещера

Традиционно преди местни избори „Барометър България“ провежда проучване и в малка община, която не е областен център. Според резултатите в началото на кампанията изборът на кмет в Пещера ще бъде решен на балотаж, като досегашният кмет, който се кандидатира от ГЕРБ, събира 35,3% от гласовете на анкетираните. Негов основен опонент е кандидатът на коалиция ВМРО-БНД с 30,9% подкрепа.

Характеристики

Период на провеждане на изследването: 26.09.-03.10.2019 г.

Методология: Количествено проучване

Представителност: жителите в общините София, Бургас, Русе, Велико Търново, Пещера с избирателни права

Обем на извадката: 1900 души на възраст над 18 г.

Методика: Стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол

Метод: Телефонно интервю

Финансиране: Собствено

Демографски профил на анкетираните
Възраст	18-40 г.	29,5%
	41-60 г.	33,7%
	над 60 г.	36,8%
Пол	мъж	48,4%
Пол	жена	51,0%

04.10.2019 г.