Лавров и много други официални лица подчертават, че тази абдикация на Башар Асад е било лично решение от негова страна. Както виждате всичко бе уговорено да е почти мирно (със спорадични сблъсъци, тъй като не може да се контролират всички десетки хиляди военни служители).

Но това решение бе предизвестено.

САЩ бяха окупирали в Дейр Еззор най-богатите петролни и газови находища, приблизително 90% от работещите. Наред с това те окупираха 1/3 от питейната вода (Табка), а заедно с Турция окупираха и житницата на Сирия (провинция Хасаки). Наложиха се жестоки санкции и наказания за всяка страна или компания дръзнала да вкара какъвто и да е продукт в Сирия.

Така на сирийците бе наложена жестока репресия, осакатени от собствените им ресурси, незаконно ограбвани от чужди сили. Хората имаха ток по 2 часа на ден максимум, имаше недостиг на вода, основни хранителни продукти, лекарства и медикаменти, битови и детски стоки. Хората бяха готови да посрещнат до някаква степен всички лишения, но много други вече не траеха. След повече от декада военни действия, убийствени лишения, загуби на близки и приятели, терор и жестокост, джихадизъм и екстремизъм, хората стоически издържаха на това безумие – но накрая се предадоха.

В Сирия се преплитаха интересите на всички големи регионални и световни сили: Русия, Китай, Иран, САЩ, Европа, Израел, С.Арабия и Катар. Всичките се бяха вкопчили в Сирия и там се разиграваше необявена трета световна война.

Сирия е страна с множество малцинства. Тя е люлката на християнството. В Дура Европос се намират най-старата църква, открита в света, както и най-старото изображение на Исус Христос. В Маалюла се говори още западно-арамейски диалект, най-близкия до езика на Исус Христос, там се намира и най-старият християнски олтар. Дамаск е бил първият покръстен град – в онези библейски времена там е имало повече християни от целият свят взет заедно.

В Сирия живеят уникални етно-религиозни общности като язиди и друзи, които се появяват като течения именно в Сирия. Алауитите са също уникална религиозна общност, която макар и мюсюлманска, те не си забраждат жените, празнуват Коледа и Великден. Дори някои мюсюлмански радикали ги обвиняват, че са криптохристияни. В Сирия бяха спасени стотици хиляди арменци от геноцид, както и палестинци, черкези, кюрди. Бяха приети и бедуини от Саудитска Арабия и Йемен. Преди 1946 г. всеки голям град имаше еврейски квартал, които и до днес така са назовани.

В Сирия християните бяха под протекция, имаха собствени християнски съдилища, празниците им бяха официални държавни такива, а всеки християнин имаше право в неделя (който е работен ден) да вземе два часа от работно време, за да иде на църква.

Територии на Сирия бяха окупирани от Израел (Голанските възвишения), а Франция подари на Турция Антакия. Подкрепата на САЩ за Израел и гаранцията на Русия за налагане на вето в съвета на ООН за Голанските възвишения изтегли Сирия в сферата на влияние на Русия. Желанието на Израел да има слаби страни около нея и използването на ислямисти и радикален ислям от Запад и С.Арабия ( както това стана в Афганистан), съвсем циментира светска Сирия на другата ос.

Оттам започна трагедията на Сирия, която отказа катарските тръби да преминат през територията й, докато не се реши проблема с Голанските възвишения. Тази тръба, чийто разпределител щеше да е Турция, щеше да направи Европа независима от руския газ. След като това не стана, САЩ взриви т.нар. газопровод Северен поток.

Така Сирия се превърна в арена на много интереси. Великите сили, особено Големият хегемон, никак не се интересуваше от средствата за да съсипе Сирия, стига да получи своето – бяха обучени ислямисти, въоръжени убийци и групировки, които самите те си ги обявиха за терористични. И ето, днес, лидер на терористична групировка е в основното лице в Сирия. Изпран, изкъпан, промотиран и възхваляван от западната преса.

След като видя, че няма друг изход, Асад доброволно слезе от сцената. Сирия сега ще бъде разрязана като пица, а всеки ще спечели по парче. Сирия вече е на другата ос. Няма вече Асад, да видим какви ще са оправданията.

Ще видим колко по-добре ще е в сферата на САЩ, Турция, Израел и Саудитска Арабия. Дали няма да я оставят в перманентен конфликт. Хората гледат с опасение и искат целият кошмар да приключи. Целият този сблъсък, който сирийският народ плащаше с кръвта си. Влачеше се като чуждоземен просяк-натрапник по света. Дали онези, които спретнаха целият този ужас ще омекнат поне малко и ще оставят сирийския народ да диша, след като получиха своето? Дали ще е светска и цяла хомогенна Сирия? Дали ще останат християните там, примерно?

Никой не знае. Дори кукловодите не знаят.