2023 г. се оказа най-горещата от 125 хил. години, а прогнозите за 2024 г. дори сочат, че се очаква нов рекорд. Светът е на едва 6 г. от прекрачването на фаталната граница от 1,5° затопляне, заложена в Парижкото споразумение, а това означава предстоящи все по-катастрофални бедствия.
Залозите, които стоят пред човечеството, могат да се обобщят с 10 числа.
Парниковите емисии, причинени от човешката дейност, повишават глобалната температура от XIX век насам, когато индустриалната революция и масовото изгаряне на изкопаеми горива започва да се отразява на климата на Земята. Светът вече е с 1,3° по-топъл, като по-голямата част от това затопляне идва след 70-те години. През последните 60 г. температурите са се покачвали по-бързо, отколкото в предишните 2000, сочат научните данни. Петте рекордно горещи години пък са регистрирани след 2015 г.
Ако човечеството позволи затопляне с над 2°, последиците ще са катастрофални. Екстремни жеги ще заплашват живота на хората, пожари и невиждани бури ще носят опустошение, реколтата ще загива, а нивото на моретата ще се повишава и ще застрашава съществуването на градове и цели островни нации. Тази печална перспектива накара почти всички участници на срещата в Париж преди 8 г. да се съгласят, че повишаването на температурите трябва на всяка цена да бъде задържано под 1,5°.
4,3 трилиона долара – това са щетите, нанесени от бедствията заради промените в климата. Горещите вълни зачестяват, библейски наводнения и суши се редуват, тропическите циклони се засилват, а пожарите изпепеляват все по-големи площи. Екстремните явления ще се ускоряват със затоплянето на света. Според Световната метеорологична организация през последните 5 десетилетия е имало над 12 000 бедствия с големи мащаби.
Те са убили над 2 млн. души и са причинили щети за трилиони долари. 90% от смъртните случаи са в развиващите се страни, които страдат диспропорционално заради промените в климата, тъй като имат много по-малък дял в замърсяването от големите икономики.
4,4 мм – с толкова нараства всяка година нивото на световния океан. Процесът се ускорява с топенето на ледовете. С всяко следващо десетилетие нивото на водата се вдига с по 1 мм повече. Това изглежда малко, но всъщност не е.
Планинските върхове и ледниците губят по 1,2 млн. тона лед годишно. Топенето се е ускорило с 57% в сравнение с 90-те години. В края на века не е изключено нивото на водата да се е надигнало с около метър, което е достатъчно да унищожи много крайбрежни общности, да застраши доставките на прясна вода и да заличи някои островни нации.
По-малко от 6 години – толкова остават до момента, когато светът ще премине границата от 1,5° затопляне в сравнение с прединдустриалната ера. Всяка година човечеството изхвърля в атмосферата около 40 млрд. тона въглероден диоксид. Подобно количество предполага, че светът се приближава по-бързо към фаталната граница, отколкото се смяташе преди, а намеренията за намаляване на емисиите поголовно не се спазват.
43% – с толкова трябва да бъдат намалени вредните емисии до 2030 г., а след това с 60% до 2035 г. Само така светът ще има 50% шанс да ограничи глобалното затопляне до 1,5°. Реалните данни обаче показват, че през това десетилетие вредните емисии ще спаднат с едва 2%.
Един трилион долара на година – от толкова се нуждаят развиващите се страни, за да се справят с предизвикателствата на климата. Финансовите нужди растат, натискът върху индустриално развитите страни, които са основните замърсители, се засилва да помогнат на бедните да се адаптират към затоплящия се свят. Притокът на финансиране обаче е бавен.
Преди месеци стана ясно, че Зеленият фонд за климата на ООН се е увеличил с едва $9,3 млрд. при обещани $100 млрд. годишно до 2020 г. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие бедните страни ще се нуждаят от 1 трилион годишно за климатични инвестиции до 2025 г., които ще се увеличават до 2,4 трилиона за всяка година между 2026-а и 2030-а.
7 трилиона долара – на толкова възлизат глобалните субсидии през 2022 г. за изкопаемите горива – петрол, газ и въглища, което е рекорд. Това е с 2 трилиона повече от 2020 г. Директната правителствена помощ за намаляване на цените на енергията са се удвоили от 2020 г. насам до $ 1,3 трилиона. Голяма част от субсидиите обаче са индиректни и идват от факта, че властите по света не принуждават компаниите, добиващи и ползващи изкопаеми горива, да плащат за щетите, които причиняват на природата и обществото.
66 000 кв. км – на конференцията за климата преди 2 г. в Глазгоу нациите се споразумяха да прекратят изсичането на горите до 2030 г. 145 държави подписаха декларацията с този ангажимент, като те представляваха 90% от глобалното горско покритие. Реалността обаче отново остана далече от целта. Според данни през 2022 г. светът е загубил66 000 кв. км гори, основно тропически.
Това се равнява горе-долу на територията на Литва.
Почти 1 млрд. тона – не само намаляването на въглеродните емисии, но и отстраняването на въглеродния диоксид от атмосферата е основен подход за намаляване на затоплянето на планетата. Според изследване, за да остане повишаването на температурите под 2 °, държавите колективно ще трябва да премахнат от атмосферата 0,96 млрд., или почти 1 трилион тона въглероден диоксид годишно до 2030 г. В момента се елиминират около 2 млрд. тона, като това става чрез естественото им поглъщане от горите.
1000 гигавата – по толкова годишно до 2030 г. трябва да се увеличава произведената от чисти обновяеми източници енергия, за да остане затоплянето под 1,5°. Това се равнява почти на цялото количество енергия, използвана от САЩ миналата година (1160 гигавата). Пак миналата година общото количество обновяема енергия, произведена от всички страни в света, е било 300 гигавата.
