Три месеца след началото на втория мандат на Доналд Тръмп, чуждестранните лидери трябва да са наясно, че едно желано посещение в Овалния кабинет е свързано с риска от много публични критики, често прерастващи в опити за провокация и унижение, пише Би Би Си (
BBC).
Епизодът в сряда с президента на Южна Африка Сирил Рамафоса беше класика по рода си,
с добавения обрат на засада, включваща приглушени светлини, продължителна видеопрожекция и купища новинарски изрезки. Докато телевизионните камери работеха и след оживена дискусия, журналист попита Тръмп какво би било необходимо, за да се убеди, че дискредитираните твърдения за „геноцид на белите“ в Южна Африка са неверни.
Рамафоса отговори пръв, като каза, че президентът ще трябва да „се вслуша в гласовете на южноафриканците“ по въпроса. След това Тръмп помоли асистент да „намали осветлението“ и да включи телевизора, за да може да покаже на южноафриканския лидер „няколко неща“.
Илон Мъск, неговият съветник и милиардер, роден в Южна Африка, наблюдаваше тихо от дивана.
Последва изключителен и силно хореографиран поток от обвинения от американския президент за предполагаемото преследване на бели южноафриканци, напомнящ за агресивното отношение към украинския лидер Володимир Зеленски по време на февруарското му посещение в Белия дом.
Кадрите на големия екран показваха южноафрикански политически бунтовници, скандиращи „Застреляй бурите“, песен против апартейда. А Тръмп, толкова често критичен към медиите, изглеждаше щастлив да парадира със снимки с неясен произход. На въпроса къде са предполагаемите гробове на бели фермери, той просто отговори: „Южна Африка“.
Американският лидер също така изглеждаше, че вярва, че политическите лидери в кадрите – които не са част от правителството – имат правомощията да конфискуват земя от бели фермери. Те нямат право. Въпреки че Рамафоса подписа спорен законопроект, позволяващ изземване на земя без обезщетение по-рано тази година, законът не е приложен. А южноафриканецът публично се дистанцира от езика в показаните политически речи. Но главният съюзник на южноафриканския герой Нелсън Мандела и преговарящ, който помогна за края на режима на апартейд на управлението на бялото малцинство, дойде на тази среща подготвен.
Тръмп понякога изглежда не осъзнава прозрачните усилия на чуждестранните лидери да ласкаят и това очевидно беше част от южноафриканската стратегия.
Вярно е, че Доналд Тръмп е фанатик на голфа, но гамбитът на Рамафоса да доведе двама топ голфъри – Ърни Елс и Ретиф Гусен – на среща за дипломатически проблеми и търговска политика не е взет от нито един учебник по международни отношения.
Удоволствието на американския президент от това, че двамата бели южноафрикански голфъри бяха там, обаче беше на показ. Техните прогнози за съдбата на белите фермери получиха почти толкова екранно време, колкото и демократично избраният президент на Южна Африка, който до голяма степен се ограничи до тихи, кратки интервенции.
Но Рамафоса вероятно ще бъде доволен от това. Голфърите, заедно с белия си министър на земеделието, самият той от опозиционна партия, която е част от правителството на националното единство, бяха там, поне отчасти, като щит –един вид дипломатически златен купол, ако щете, и това проработи.
Тръмп многократно се връщаше към въпроса за тежкото положение на фермерите – десетки от които той е приветствал в САЩ като бежанци. Но президентът Рамафоса не хапеше и провокациите до голяма степен бяха оставени на вятъра.
В един момент той спомена голфърите и един африканерски милиардер, който се беше присъединил към неговата делегация, казвайки на Тръмп: „Ако имаше геноцид над африканерски фермери, мога да се обзаложа, че тези трима господа нямаше да са тук“.
Но въпреки че президентът Тръмп не успя да накара южноафриканския президент да се развълнува, това не означава, че усилията му в продължение на повече от час са били напразни; със сигурност не бяха. Този стил на дипломация е насочен както към вътрешната американска аудитория, така и към последния посетител на Овалния кабинет.
Централно място в проекта „Да направим Америка отново велика“ (MAGA) заема поддържането на енергията около възприеманите недоволства и негодувание, а президентът Тръмп знае какво искат неговите поддръжници. Ако някои чуждестранни лидери се учат да се справят умело с тези моменти, Доналд Тръмп може да се наложи да промени малко тактиката си, за да продължи да има желаното въздействие.
