Posts Tagged ‘бкп’

Как „гаражната Надка“ открадна 250 млн. лв. от държавата

Posted on: февруари 27th, 2026 by МИГ No Comments

Благодарение на европейските ценности, Надежда Нейнски (Гаражната Надка), заграбвайки общонародно богатство, се сдоби с 250 000 000 лв.

Угасва и последната надежда за някаква реална промяна в борбата ни с престъпното статукво. Къде по-показателен пример от това, че в новото временно правителство, което е с мото “честни избори”, включиха не кой да е, а Надежда Нейнски? С неопровержимите и убийствени факти, които ще представим, ще се убедите, че това е човек без чест, без достойнство и без морал. Възползвайки се от властта си с цел лична облага, тя се превърна в един от символите на криминалния преход, а освен това продава и националните ни интереси в името на личните. Кому е нужно? Какво искаме да докажем като изваждаме отново този призрак от миналото?

Ето макар и част от фактите за “Гаражната Надка”, вследствие приватизацията – заграбването на бившия автосервиз на ЦК на БКП в първите години на прехода.Данните са изнесени в публичното пространство, включително и в интернет.

Бившият сервиз на ЦК на БКП е бил разположен на площ от 12 800 кв.м и е приватизиран през 1998г. на стойност от 1,487 млн. лв. или 110 лв./кв.м  По-голямата част от сумата е изплатена чрез т.нар. “компенсаторки”. Още тук ще поясним, че компенсаторките бяха една от поредните схеми в услуга на мафията. Изкупуваха се от обменните бюра за по 25, 50 стотинки и т.н., така че изплатената сума е наполовина спрямо посочената.

Сервизът не продължава работа. Започва процес на промяна на предназначението на поземления имот. Според публично достъпните данни въпросният имот се намира в района на “Оборище”, срещу парк “Заимов”, и е на 5 мин. пеш от НС, храм “Св. Александър Невски” и др. С други думи, имотът се намира в най-престижната и скъпа част на столицата.
Днес на територията на поземления имот е изграден жилищно-търговски комплекс от затворен тип, наименуван “Театрална парк резидънс”. Разгърнатата застроена площ (РЗП) над кота 0 е 42 703 кв.м, изградени са и 3 подземни нива с РЗП от 28 020 кв.м.

Посочени са и продажните цени – жилищната част варира от 7000-9000лв./кв.м, а едно паркомясто струва по 100 000-120 000 лв. Голяма част от новия комплекс вече е продадена.
Освен това търговската площ в комплекса, която е разположена в партерната част, е далеч по-скъпа.

При наличието на тези утвърдени данни, количества и цени, доказано и от това, че по-голямата част от комплекса вече е продадена, за нас като професионалисти, работещи в сферата на строителството, въобще не е трудно да стигнем до въпросните изводи, че тук става въпрос за безскрупулна злоупотреба, заграбване на общонародно богатство.

Съдете сами:
За да сме обективни ще използваме осреднена цена от посочените по-горе между 7000-9000 лв. или 8000 лв./кв.м При подземните паркоместа ще използваме също средната стойност или 110 000 лв. на паркомясто.
При наличието на 42 703 м2 жилищно-търговска площ по цена 8000 лв./кв.м се получава сума от 341 624 000 лв.
Подземните места с РЗП от 28020 кв.м, ако прибавим обслужващата площ се пада по 46 кв.м на паркомясто, което ще рече 600 паркоместа. При цена от 110 000 лв. на паркомясто получаваме сумата от 66 000 000 лв.
Или приходната част на комплекса е 407 624 000 лв.
Разходната част за строителството е 153 057 000 лв.
В случая става въпрос за печалба от 254 567 000 лв.

При изчисляването на разходната част при строителството сме се презапасили с поне 10% завишение. Отделяме и 4 567 000 лв. за непредвидени и др. съпътстващи разходи – проекти, такси и др., и оставаме с чистата сума от 250 000 000 лв.

Ще направим едно сравнение, с което ще дадем по-голяма яснота за мащабите на тази крупна злоупотреба. Ако използваме продажната цена от 8000 лв./кв.м, то един апартамент от 100 кв.м би струвал 800 000 лв. С тази колосална сума от 250 000 000 лв., Надежда Нейнски де факто е собственик на 310 апартамента по 100 кв.м в най-престижната част на София.
Престъпността за Нейнски не спира дотук. Всеки запознат с криминалната приватизация на “Златни пясъци” може поименно да назове кой хотел е на Надежда Нейнски, кой на Иван Костов и т.н. Наскоро това беше потвърдено в публичното пространство от Ивелин Михайлов от партия “Величие”.

Едно е да се говори за престъпното статукво и размерите на корупцията, друго е да се видят фактите отвътре.

За да добиете още по-добра представа ще получите едно лично сравнение от мен. Моята фирма построи в идеалния център на Варна или на бул. “Мария Луиза” №8 като обезпечих собствениците с 50% от РЗП. В широкия център, на “Червения площад”, в кооперацията, в която живея и днес, обезпечих собствениците с 40% от РЗП. За всеки един от тях това е чиста печалба, те не участват в разходите.

Направихме справка, че новопостроената детска градина през 2008г. “Морски свят” в кв. “Аспарухово” за четири групи деца струва 2,310 млн. лв. И да удвоим цената от тогава до сега се касае за 60 детски градини, които можеха да се построят с въпросната заграбена сума.

Твърденията ни в самото начало, че тази жена е без чест, достойнство и най-вече морал, ще подплатим с още показателни примери, които не един и два пъти са третирани в пресата през годините.

В една от предизборните си кампании в гр. Ловеч, Надежда Нейнски дава своите напътствия и препоръки, изричайки следното: “Спечелете пресата, нахранете журналистите, потиснете бизнеса и ангажирайте цялата държавна администрация. Изборите трябва да се спечелят на всяка цена!”

Всички си спомняме какво грозно петно висеше над страната ни с несправедливото обвинение на медицинските ни сестри в Либия. Надежда Нейнски като министър на външните работи, чиято основна задача е защитата на българските граждани в чужбина, не само, че не си мръдна пръстта, а нейният ментор Иван Костов цитира: “Ами ако са виновни?”. Благодарение на съпругата на тогавашния президент на Франция, Саркози, успяхме да изтрием това петно и върнем свободата и вярата на нашите изстрадали сънароднички.

Категоричен пример за липсата на всякакъв морал на тази жена, която минава през трупове и човешки съдби, за да постигне користните си цели, е и адресираното до нея отворено писмо от Радка Тошкова, вдовица на покойния инж. Христо Тошков – 6 години кмет на Варна и 15г. кмет на Община Аксаково, чийто текст споделяме по-долу:

“ДО г-жа Надежда Михайлова

Министър на външните работи
Отворено писмо
Госпожо Михайлова,

Не се занимавам с политика, нито се интересувам от предизборните изяви на политическите сили. Но с огромно огорчение прочетох във вестник “Монитор” от 04.10.1999г. Вашите думи за моя покоен съпруг, бившия кмет на община Аксаково, Христо Тошков. Удиви ме спокойствието, цинизмът и радостта Ви, че неговата внезапна смърт може да помогне на вашите политически цели. Вие сте съпруга, майка и жена и вярвам, че изпитвате любов и привързаност към Вашия съпруг и децата си. Тогава бихте могли да предположите как ние в нашето семейство преживяваме сполетялото ни голямо нещастие. А вие цинично съобщавате “радостната за СДС вест”.

Аз като българка, жена и майка не бих пожелала на Вас и Вашето семейство подобно нещастие. Бих се посвенила пред паметта на починалия и не бих минала през трупове и човешки съдби заради каквото и да било.

Що се отнася до моето семейство ние живеем със спомена за съпруга и бащата инж. Христо Тошков, когото хиляди жители на Варна и Аксаково помнят и почитат заради всеотдайния му труд. Това е единствената ни утеха в тези тежки дни.

Правя достояние на медиите това мое писмо до Вас, за да обърна вниманието на повече хора към Вашата политическа “изява”. за да видят морала на управляващите ни днес.

05.10.1999г.
гр. Варна
Оставам с неуважение към Вас……….
Радка Тошкова – вдовица на бившия кмет на община Аксаково – инж. Христо Тошков”

Въпросният инж. Христо Тошков, с когото сме работили съвместно в годините, беше един достоен и уважаван мъж и като ръководител, държавник, специалист и най-вече като човек. Седмица преди да почине, поиска среща с мен в болницата. Помислих си, че е за нещо свързано със здравето му, ако мога да помогна. Напротив, темата беше изгорялото училище в с. Въглен, част от общ. Аксаково.

Според него само аз съм могъл да го възстановя в кратък срок, за да могат децата да тръгнат на училище. Категорично отказах, предвид изминалите 10 години от “избухването” на демокрацията и последвалия грабеж, разруха и разпад на всичко онова, което сме градили с десетилетия. Само седмица след нашата среща той почина. За твърденията ми за стойността и личностните качества на този човек най-добро потвърждение е почитта, която варненци му отдадоха. Километрична беше опашката от хора на погребението му, а Варна не помни друг такъв случай.

Понеже всичко опира до морала ще Ви приведа и последващия пример. Десетина дена след кончината на инж. Тошков, в офиса ми дойде неговата съпруга Радка Тошкова, която до този момент не познавах. Преди да почине, съпругът ѝ заръчал да се обърне към мен по предстоящите проблеми. Аз съм бил човекът, който щял да ѝ помогне. Касаеше се за недовършената вила от 30 кв.м в района “Виница”. Разбира се, мобилизирах момчетата и довършихме вилата. И тук въпросът е – 6 години кмет на този голям град като Варна, 15 години кмет на Аксаково, 10 години от избухването на демокрацията и този човек веднъж не се облагодетелствал, оставил е недовършена една вила от 30 кв.м, която може да се види по всяко време.

Уважаеми сънародници,

Изнесеният конкретен случай не е изолиран, а е явление. Корупцията доби неимоверни и унищожителни мащаби. Страната ни е доведена до най-жестоката национална катастрофа, която е несравнима с останалите. Заграбеният огромен, престъпен капитал генерира отново престъпност. С него олигарсите-мафията купуват пресата, купуват институции, купуват избори, купуват и обезличават цялата ни държавност. Със заграбените средства се разточителства, изнасят се в “офшорки”, с което постоянно се обезкървява икономиката ни, а в същото време теглим кредити, с което заробваме и обричаме поколенията след нас. Външният ни дълг вече надхвърля 110 млрд. лв., а само за преходната година изтеглихме 16 млрд. лв. В същото време оглавихме всички негативни европейски класации като най-корумпирана, бедна, болна и бързоизчезваща нация. Не си ли даваме сметка, че на практика подлагаме на съмнение по-нататъшното ни съществувание като държава и народ?

Не трябва повече да си заравяме главите в пясъка! Спасението е единствено в това да загърбим различията си, да си подадем ръка в името на Майка България! Истинската промяна, от която се нуждае страната ни, няма да може да се постигне и от поредните нови партийни формации като партията на Румен Радев, “Величие” и др., въпреки добрите им намерения и вярата на голяма част от българското общество в тях. Няма да се получат необходимите резултати за законодателни и конституционни промени и пак ще се стигне до сглобки, компромиси и коалиции, с което само ще удължим агонията.

Преди години нашето сдружение “Съграждане” направи конкретно предложение за излизане от незавидната ситуация, в която се намира страната ни, което ще споделим и сега. Въпросното предложение изпратихме до почти всички граждански и партийни формации, включително и до президента.
Избирателната активност в страната ни е много ниска. Голяма част от българското общество не участва в изборния процес, а едно общество може да бъде мобилизирано, само когато е добре информирано. Неслучайна е поговорката, че съдбата на давещия се е в ръцете на самия давещ се. Ето защо трябва да потърсим революционната искра. За спасението на страната ни трябва се възползваме от правото си по Конституция и по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и да стъпим на базата на НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА.

Колкото и добронамерена да е една новосформирана партийна формация, неминуемо се пораждат съмнения и разделения в обществото. Първа задача на Националната гражданска инициатива трябва да бъде организирането на една по своему “кръгла маса”, на която задължително трябва да присъстват представители на всички граждански и партийни формации, отраслови сектори, доказани специалисти от различните сфери, най-вече от Българската академия на науките (БАН), които трябва да дадат отговор на въпроса: “А сега накъде?” Първа и основна задача трябва да бъде да си върнем властта, дадена ни по Конституция, да се издигне върховенството на закона и се върне редът и справедливостта в обществото ни. Пълен рестарт на полиция, прокуратура, съд и др. Това е начинът за скъсване на пъпната връв мафия-държава. Страната ни се нуждае от нов обществен договор. Задължително е оздравителният период да премине през програмно правителство.

Никакви промени не може да очаква нашето общество, ако не се мине през чистилището, ако не се преразгледа и ревизира целия криминален преход. Връщане на заграбеното, съд и присъда за виновните! Уверяваме Ви, че само една такава общонародна гражданска инициатива, с вземането на по-горе посочените кардинални и конкретни решения за така необходимата промяна, ще може да мобилизира българските граждани да отидат до изборните урни, за да се постигне необходимото мнозинство за законодателни и конституционни промени.

На скептиците ще припомним, че според принципите на правовата държава: “Към придаване на обратно действие на закона се прибягва при изключително редки случаи: когато извънредните обстоятелства изискват справедливостта да бъде “спазена” чрез закони, които да действат преди собственото си съществуване.”

Колко по-редки случаи от това, когато ние подлагаме на съмнение по-нататъшното си съществувание като държава и народ, че разграбването на капитала, сътворен с труда на поколение българи, стана възможно именно благодарение на лобистки закони.

Гражданско сдружение “Съграждане”
Игнат Раденков
26.02.2026 г.

Комсомолецът Плевлениев: Роден съм в малък град, в бедно семейство, но бях щастлив

Posted on: ноември 16th, 2025 by МИГ No Comments

Успехът се мери с прогреса в обществото, смята президентът в периода 2012 – 2017 г. Росен Плевнелиев.  Плевнелиев посочи, че е бил на различни позиции, но на всяка е търсил смисъл. „Роден съм в малък град, в бедно семейство, но бях щастлив. В Благоевград постъпих в Математическата гимназия и там разбрах, че за да бъдеш успешен, трябва да полагаш усилия“, посочи той, цитиран от БТА.

Плевнелиев разказа, че преди да замине за Германия преди години е взел кредит с 90 на сто лихва, а парите са свършили за една седмица. По това време е имал 24 работници. „Тогава разбрах един друг урок – те трябваше да успеят, за да мога и аз да успея и заради това дадох всичко от себе си, а две години по-късно имах 200 работници, 3 офиса и в основата на успеха беше разбирането, че заедно успяваме“, каза той.

Вярвам, че ние българите можем да сме успешни глобално, отворени към света, отбеляза още Росен Плевнелиев.

По думите му за него, включително и като министър усещането е било, че успехът е колективно дело и че всеки може да допринесе за него.

Успехът на един президент, на един лидер, е успехът на обществото, успехът на отделния човек, успехът се мери с прогреса в обществото, акцентира Плевнелиев.

В случая президентът на ГЕРБ отново прави опити за манипулации, защото той е наследник на функционер на БКП В Пиринско. В началото на 90-те години на миналия век, той беше известен най-вече като синът на  Асен Плевнелиев – секретар на ОК на БКП в Благоевград по време на царуването на Владимир Сандев (първи секретар на Окръжния комитет на БКП). Преди да стане бизнесмен след 1989 г., Плевнелиев беше комсомолски секретар.

Иван Костов скимтял да го приемат в БКП

Posted on: октомври 16th, 2022 by МИГ No Comments

Става все по-лошо. Злото пристъпва около нас – но не го усещат само българските политикани, те и в Ада ще отидат ухилени. Сега ни навързаха с камиона, който взриви Кримския мост. Вярно или не – в подобни случаи ние все си патим. Спомнете си как Сергей Антонов убиваше Папата – и досега тази фантасмагория върви по петите ни.

А пък Иван Костов пак приватизира – този път самата История. Тия дни той издаде нова книга, озаглавена „Политиката отвътре“.

Отвътре? Разбира се, това обещание е напълно измамно. Колко „вътре“ би ни допуснал Костов, без ритуално да се самоубие? Тъй че, както и в досегашните си книги, той само ще се почесва по главата, а вратата пред Истината ще си остане здраво залостена.

Неговите отношения с Истината са много специални: той е потаен като будистки монах, лицето му е застинало в някакво подобие на усмивка, което трябва да минава за многозначително.

Потаен хищник – това определение чудесно му приляга. Хищническият му инстинкт е известен на всички, които са имали вземане-даване с него. Знаят го и ония десетина министри от правителството му, които той освободи баш около коледните празници на 1999 година – без никакво обяснение, освен, ако не приемем усмивчицата му за някакво обяснение.

Със същата гримаса удостои и президента Петър Стоянов, който наивно го прикани със сърцераздирателното „Кажи си, Иване, те ще те разберат!“ Този вопъл остана да виси като палачинка между звездите, както би се изразил някой несръчен поет, макар въпросният стих да се приписва на един от френските класици.

Подканяйте го, колкото си щете – нищо няма да ви каже, и така, докато се почувствате като пълни идиоти. И се откажете да търсите Истината. Това е една от особеностите на неговата технология, с която той майсторски обладава Историята: никога не отговаря, не влиза в полемики, нищо не признава, нищо не помни – ако то не е важно единствено за него.

Този му подход го прави Идеалният Летописец, който се отнася към Историята като към своя държанка. Точно така. И сякаш печели битката за Истината.

Обрасъл е с митове, които сам подхранва или грижливоо подкастря, докато станат удобни за него. За тази цел използва посткомунистически измекяри – един от тях го нарече „Новият Стамболов“, дотам стигат в слагаческите си припадъци тия.

Те виждат в него собствената си порода на ренегати и отцеругатели.

Все пак, техен си е в някаква степен – скимтял е чинно да го приемат в тъй омразната му в Комунистическа партия, сякаш тя ще го отведе направо в Рая, може би и наистина да го е мислил. Знаят ли тази дребна подробност ония, които послушно се редят да си вземат автограф от него? И сетне се увеси на врата на наивниците от СДС – а след време и ги загроби.

Писал съм доста за него, но едва тези дни се сетих за нещо, не е казвано досега: ако в края на 89-а година, БСП, и в частност Луканов, го бяха придърпали при себе си, а не да го отпратят при опозицията, комунистите още дълго щяха да управляват, далаверата от приватизацията щеше да остане само при тях, това най-малкото.

Десет години по-късно той я направи за своите си хора – и така сложи началото на Разгрома – в неговите развалини ще обитаваме неизвестно още колко дълго, каквото и да говорят невнятните ни политици.

Тия дни, след премиерата на новата си книга, Костов даде и няколко телевизионни интервюта. И ние отново се убедихме, че си имаме работа с един Щастливец.

Има такива политици: колкото по-нещастни се чувстват обикновените хора, толкова по-щастливи се усещат те. Костов е образцов пример в това отношение. Впрочем, него никога не са го интересували обикновените хора.

Той се държи като паметник от гранит.

Нищо не може да го разколебае от убедеността му, че е прав – не сам за себе си, но и изобщо – дори, че е единствено прав. И така ще бъде завинаги. Много е вероятно накрая това да се приема като самата истина.

Неговата истина – но и изобщо Истината, след като многобройните му опоненти така и не си направиха труда да запазят за Историята своите лични свидетелства. А Костов пише книга след книга – и дооформя паметника си.

Канят го в държавната телевизия, в „Панорама“ – и там дооблизват паметника му. Все едно, че не са чували за бандитската му приватизация. А тя сложи началото на Разгрома.

Все едно, че не са чували за не по-малко бандитската му приватизация на „дясното“ – след което то повече никога не се въздигна. Това не може да се случи с палячовщините на днешните „десни“.

Разгроми дясното – той, Костов, който веднага след 10 ноември 1989-а разнасяше до комунистическия официоз „Работническо дело“ „мъдри“ статийки – как да се спаси социализма. След това търсеше срещи с Желю Желев – за да „консултира“ СДС – но срещу заплащане.

Той, Костов, който подучваше Филип Димитров да поиска Вот на доверие – след което „сините“ бяха отгърмяни.

Той, Костов, който пък бе отгърмян от Симеон, царят – по-късно брокер на недвижими имоти – докато вече си мислеше, че се е превърнал в паметник.

Питат го в „Панорама“: Вижда ли днес отговорност – проявена от политиците? Но не го питат, чувства ли се той в някаква степен отговорен за

Българския Провал. Е, да, това не е подходящ въпрос за паметник.

Все пак, Паметникът кротко споделя, че уроците, които бил дал на учениците си, не били научени добре. Безгрешният Паметник.

Питат го: Коя е най-голямата заблуда на българина за политиката? Вместо да му зададат въпроса, който очакваме напразно от години – какви са били неговите заблуди, неговите грехове?

Питат го: Защо написахте книгата си – за да се оправдаете, за да се извините, за да обясните себе си? Знаете ли, какъв е отговорът? Написал я, за да ни извиси до себе си! – така излезе от думите му.

Само глупаците могат да очакват от този човек честно да сподели себе.

Отгоре на всичко, цар е и на спекулациите. Питат го, защо е дал рафинерията („Нефтохим“) на руснаците. Отговорът е наистина смайващ: по времето на Елцин Русия била тръгнала по пътя на демокрацията! При „демократа“ Елцин – бащицата на руските олигарси-крадци! Няма как – бащиците на криминалната приватизация от всички страни трябва да се обединяват.

Питат го: Християнин може ли да се занимава с политика? Може – отговаря Паметникът – ако приеме греха. Но той вече се бил освободил от греха. И пр., и пр. Пак добре, че не стана дума за пирони.

В едно предишно свое интервю, Костов беше казал, че не е взел и един пирон от Голямото Плюскане (Приватизацията). Обаче хариза комбината „Кремиковци“ за един долар – а новият собственик го препродаде по-късно за около 230 милиона лева.

Някакъв случайник се оказа по-голям стопански гений от Костов. Накрая, с последващите врътки, единият долар се превърна в цял милиард.

Кой взе пироните? И защо изобщо говори за пирони? Да не би да го мъчат кошмари? Например – че е разпнат на кръста за грешници, които уж са се освободили от греха си – и все се намира някой да забива в него ръждиви пирони?  Затова приватизирай по-бързо Историята.

Веднъж вече писах, но пак да повторя: Паметникът трябва да е поставен пред комбината „Кремиковци“. И на него трябва да пише: „Той не открадна дори един пирон!“

Ето – с такива „интервюта“ се приватизира Историята. Нашата специално е съвсем лесна плячка. А Костов вече има преднина от три книги пред Истината.

А тя, в неговия случай, вече едва си поема дъх – затрупана под солидно количество неистини, изречени главно от самия него. Злепоставящите го свидетелства са многократно повече, но остават разпръснати из разни вестници и постепенно губят битката с Времето.

Друго си е да те опаковат в луксозни томове; или пък телевизионните послушници да те представят като някакъв светец – а те го правят периодично с неразбираемо упорство.

Всичко, изречено от Светеца по телевизията, обаче веднага се превръща просто в едно гъгнене – щом човек чуе разказа на леля му, покойната вече Гълъбинка Ръждева в програма „Всяка неделя“ през 2004 година. Гласът на тази пределно откровена жена, дори донейде безпардонна, ще преследва Светеца до края.

Заради бруталните подробности, с които е изпъстрено интервюто й, тя винаги ми припомня казаното от Андрю Клаван: „С изключение може би на Бог, винаги има само един свидетел на вътрешния мир на човека“. Ръждева е тъкмо този свидетел.

Но пък ние сме пословични с нехайството си по отношение на всичко – включително и към Паметта, особено към нея. Днес тя вече окончателно е превърната в една дрипа, нетърпимо вонлива.

Ние сме свършени, но не го знаем – а дори подозирам, че това не ни интересува особено. Лъжците се оказаха талантливи, тъкмо те – завършените никаквици, но майстори в това отношение. И ги оставихме да дялкат с ножовете си Истината/Историята, както те си знаят.

Само едни идиоти могат да го допуснат това. Е, да, идиоти сме си. Ние се плашим от Паметта, дори от собствената си – сякаш е някакъв вмирисан мъртвец. Не ни е до нея – тя ни ограничава, вместо да ни вдъхновява.

Костов знае това и е спокоен. Той сякаш следва казаното в една от епиграмите на Ницше: „Аз го сторих – казва паметта ми. – Не е възможно да съм го сторил – казва гордостта ми и остава непоклатима. Накрая паметта отстъпва“.

При Костов паметта е стриктно редактирана. Впрочем, тя само ще ти пречи, когато сам извайваш собствения си паметник. Една книга, съставена от свидетелства на хора, които добре са го познавали, озаглавена „Аз, Костов – и другите“, би трябвало да го срути. Но той само тънко ще се усмихне – и така ще ни каже: „Стига ви толкова“.

Книгите му оформят една поредица, която би трябвало да бъде наречена „Дозираната Истина“. Толкова ви отпуска той.

В „Политиката отвътре“ има един фрагмент, който заслужава специално внимание, той се отнася до Иво Прокопиев, отгледания от самия Костов Принц на Приватизацията, ето го: „Така наречените „десни“ медии – „Капитал“ и „Дневник“, оклеветиха управлението на ОДС още преди края на мандата…

Обикновено такива медии са с властите, за да получи техният собственик желани законови промени, обществени поръчки или провалено наказателно преследване…“ (край на цитата)

На какво се дължи късният гняв на Демона на Криминалната Приватизация към неговото най-глезено чедо – това трябва да се разчопли внимателно. На какво се дължи този разрив между двамата и от кога датира той?

Какви са същинските причини за бруталната атака на Костов? „Оклеветяването на управлението на ОДС“, за което той споменава, е последната му грижа, това е вън от съмнение – още повече, че самият той направи немалко за съсипването на това обединение, но едва ли си дава сметка за това.

Какво се правеше в подобни мътни случаи – „Търсете жената“ отпада, понеже и двамата са примерни християни, моногамни до петите – политическите им мърсувания ги презадоволяват.

Остава другото – „Следвайте парите“. Но това е обречена битка…

Във въпросния пасаж от книгата има и ясно послание към Христо Иванов, смехуркото, който от години търгува с тъй наречената „Съдебна реформа“ – за да получи неговият опекун Прокопиев „желани законови промени и провалено наказателно преследване“. Костов го казва, не друг.

Разбира ли обаче Христо Иванов, че не е достатъчно да се гъне като недосварен спагет на премиерата на Костовото съчинение, за да си запази неговото благоволение?

Тъй. Исус Костов съчинява книги. Някой трябва да им отговори. И едва тогава му простете.

Кеворк Кеворкян, специално за „Уикенд”

ГЕРБ все повече прилича на една нова БКП

Posted on: септември 15th, 2020 by МИГ No Comments

„Протестът свърши не малка работа досега, защото видяхме оставки на ключови министри в правителството, които нямаше да могат да бъдат възможни, ако не беше този протест“. Това заяви пред БНР журналистката Мира Баджева. Тя подчерта, че благодарение на ежедневните антиправителствени демонстрации в България и Европа е заговорила за Бойко Борисов и за правителството по един доста неочакван преди това начин.

„Протестът е различен с това, че партийните граници на участниците в него доста се размиват. Той е ляво-десен по структурата си. Има представители на полюсни допреди това формации. Как да се обединят те? Те много трудно могат да покажат алтернатива, но си вършат работата“, коментира още журналистката.

По думите на Баджева правителството на Борисов „носи от девет кладенеца вода“, за да остане на власт, защото много се надява то да проведе предстоящите парламентарни избори, а не едно служебно правителство на президента Румен Радев. Според нея държавата е заложник на това съперничество между Борисов и Радев.

В предаването „12+3“ Мира Баджева посочи, че протестът е против нещо, а не е за нещо и затова не му е работа да посочва алтернатива на управлението, на което иска оставката:

„Управляващите също имат своите легитимни аргументи, че има редовни избори съвсем скоро и не можем сега да оставим държавата в разгара на кризата, които също намират своите адепти, най-вече сред привържениците на Борисов и ГЕРБ“.

Според журналистката ГЕРБ по същината си все повече прилича на една нова БКП. Номенклатурата от соца.

„Това са онези хора, които подкрепяха доскоро Бойко Борисов и ГЕРБ – приятелските им кръгове, фирмите, които печелят обществените поръчки, администрацията на различни нива. Техните обръчи от фирми. Това е един голям кръг от хора, които няма лесно да се откажат от подкрепата си за ГЕРБ“, обясни тя.

Мира Бадежева прогнозира безрадостно слизане от политическата сцена на Бойко Борисов:

„Той загуби силата си. Изглежда като разомагьосан харизматик. Хората му вярваха, това е изгубено. Народната любов, на която се радваше дълги години, се изпари“.

Баджева коментира, че БСП след избора на Корнелия Нинова се връща с нова енергия в играта, а Слави Трифонов има шансове за по-голямо влияние в политическия живот след изборите:

„Склонна съм да кажа, че и първо място е възможно при добре изиграни карти от Слави Трифонов“.

Бившият комунист Борисов: Заради комунизма трудно догонваме Запада

Posted on: ноември 9th, 2019 by МИГ No Comments
Комунизмът е оставил такава пропаст в Европа, че 30 години след историческото падане на Берлинската стена, източните държави и досега трудно догонваме западните. Все още носим белезите му, все още имаме много работа, но посоката е вярна.

Това написа в профила си във Фейсбук премиерът на България Бойко Борисов по повод 30-тата годишнина от рухването на Берлинската стена.

,,България направи своя цивилизационен избор. Убеден съм, че трябва да отстояваме демокрацията и правото на свободен избор. Длъжни сме да не допускаме тоталитарните режими да ни разделят!“, посочи още министър-председателят Борисов, който е бивш член на БКП.