Тази неделя Румен Радев се пребори за втори президентски мандат. Фактът е абсолютно ясна оценка за работата на държавния глава за последните пет години, за личните му качества, а и за цялата битка, която проведе под призива: “Мутри, вън!”. Втори мандат печелят само тези, които са преминали успешно през първия.

В кратката история на президентските ни избори има само още един човек, който повтори мандата си – Георги Първанов, който спечели вота през 2006 г. Тогава обаче ситуацията бе много по-различна – Бойко Борисов още не беше активен политик, духът на старата десница бе напуснал тялото, а социалистите не бяха управлявани от Корнелия Нинова и бяха силна партия. Така се стигна до битка, в която Първанов трябваше да спори само със себе си и с Волен Сидеров, който бе победен с лекота с 3 на 1.

Радев спори с реален противник – със статуквото,

водено от ГЕРБ, което управляваше от 2009-а до тази година, и с ДПС – партията, която досега винаги бе на страната на победителя. И Радев ги победи. Победата е лично негова. Зад него имаше много партии “на промяната”, но повечето от тях са в такава кондиция и с такава падаща популярност, че ако Радев разчиташе на тях, нямаше да стигне до тук. Единствената реална подкрепа, която получи бе от “Продължаваме промяната” – група юпита, която се заяви преди 2 месеца, но която успя да вдигне вълна, достатъчна да спечели парламентарните избори миналата седмица. И вероятно това допринесе сериозно за победата на Радев. Но пък не е никаква тайна, че Радев лансира основните лица на “Продължаваме промяната“.

Победата му

бележи край на един цикъл от избори,

които втръснаха – и това личи прекрасно от ниската избирателна активност. Забележете – гласовете за всички кандидати на първия тур сега бяха по-малко от гласовете само Желю Желев през 1992 г., а на втория тур гласовете за Радев и Герджиков са по-малко от гласовете за загубилия кандидат през 1992 г. Велко Вълканов. На практика, въпреки че президентските избори са мажоритарни и оспорвани на много нива, само изборите за европейски парламент събират по-малко избиратели в България. Този факт – ниската представителност, ще бъде използван от опонентите на Радев не само през следващите дни. И те няма да са прави. Ниската избирателна активност не е оценка нито за Радев, нито за Герджиков – тя е оценка за цялата политическа класа и затова е характерна за всички национални избори – тя достигна рекордно ниско ниво при Плевнелиев, после се повиши при първия избор на Радев, а сега отново се сгромоляса.

Всичко това обаче са подробности.

Важният факт е, че въпреки отчайващата активност, тези избори – президентските и парламентарните, дадоха важен резултат – те са на път да променят политическия ландшафт. Радев спечели тези избори, защото бе и остана основен играч в тази борба. Противниците му услужливо забравиха кога той скъса категорично дори дипломатическите отношения с изпълнителната власт на Борисов. Спомнят си само вдигнатия му юмрук през миналогодишните протести и твърдят, че той се активира едва когато в президентството нахлуха хората на Гешев. Това не е така. „Мутри, вън“ бе не начало, а апотеоз на битката, която Радев водеше. Той свали доверието си от правителството на Борисов още на 4 февруари 2020 година с обръщение към нацията, далеч преди протестите, а още по-рано критикуваше остро правителството. Имаше много партии, които се включиха в протестите, но по-важното е, че имаше огромна маса млади хора, които излязоха на площадите миналата година, а през тази година вдигнаха „вълната“ – и на ИТН, и на „Продължаваме промяната“, и допринесоха за победата на Радев.

Вероятно този път ще се сдобием с правителство – обратното би било не просто признак на политическа лудост, сигурен начин за окончателно отблъскване на избирателите, свиване на подкрепата до най-твърдите и кресливи ядра, делегитимация на цялата политическа класа и вкарването на страната в опасни времена. Заплахата от всичко това ще работи за съставяне на стабилно правителство. Тази партия, която не разбере това, ще бъде аут от следващия парламент – без значение дали се нарича БСП, ДБ или ИТН.
От утре много хора ще се упражняват върху темата –

“Радев вече има всичко” –

има президентство, има парламент, ще има и правителство. Не знам дали ПП е “президентска партия” и това едва ли има някакво значение за друг, освен за Корнелия Нинова и Борисов. Важното е друго – че за пръв път от доста време вероятно ще имаме правителство и президент, които гледат в една и съща посока. Не е ясно колко ще продължи тази идилия – у нас има традиция “Дондуков” 1 и “Дондкуов” 2 рано или късно да късат отношенията си.

Радев победи категорично, това е ясно. Но Радев трябва да е наясно, че за него са гласували само 1.5 млн. от българите, другите не намериха причина да отидат до урните. Този факт няма значение за историята, но за утвърждаването на политика Радев е изключително важен. Да пренебрегваш този факт е лоша стратегия – това е все едно да се казваш Лозан Панов и да кажеш, че само тези, които са гласували за теб, са защитниците на истината. Хората, които не са гласували за Радев, са граждани на България и президентът трябва да работи с тях и за тях.

Затова Радев още с първите си ходове трябва да покаже, че наистина олицетворява единството на нацията.

Петьо Цеков, Сега