И все пак истината излиза (и официално) наяве. Бойко Борисов поиска оставките на трима министри – Горанов, Маринов и Караниколов, за да се опровергаят „внушенията, че са в пряка зависимост от ДПС и Делян Пеевски“. Това искане е било отправено от областните координатори на ГЕРБ и Борисов се е вслушал в него (макар че формалното отстраняване на министрите бе отложено за след вота на недоверие).

Така или иначе случаят ще влезе в учебниците по политически ПР като опит за опровергаване на „внушения“ чрез потвърждаването им. Ако съдържанието на внушенията е невярно, защо уволняват хора заради него: това не е ли подлост? Ако пък са истина, защо ще се „опровергават“?  Забъркани в тази дилема, ГЕРБ сътвориха оксиморона „внушена истина, която трябва да се опровергае“.

„Внушенията“ за съглашение с ДПС

Катарзисът по тази линия продължи с потвърждаването на истинността на друго „внушение“: че студеният резерв на Доган му е бил даден като специален държавен подарък за поддръжката на правителството и етническия мир. За да се „опровергае“ внушението, подаръкът му беше отнет, което обаче не отменя факта, че е бил даден – напротив, потвърждава го.

Трето „внушение“, което се оказа истина, е за нерегламентираните имоти на лидера на ДПС в „Росенец“. Едва след акцията на Демократична България в анклава Валери Симеонов се сети за проблемите в него. И се задействаха всякакви служби и прокуратури, за да установят очевидности от рода на това, че не може пристанище да е частен поземлен имот.

Проблемите на ГЕРБ и управляващата коалиция обаче идват от едно по-общо, основно „внушение“. То е, че това управление е в скрито съглашение с ДПС и неговата бизнес империя по следните два пункта за политико-икономически престации:

1. ДПС и империята му получават привилегии под формата на държавни поръчки, студен резерв, охрана от НСО, екстратериториален статус на имотите и т.н.;

2. ДПС дава безрезервна медийна подкрепа на управлението, гласува важни закони и кадрови решения с него и осигурява съдебно-прокурорски чадър за негови членове и особено за премиера, който в последно време е лично ангажиран в поредица от корупционни скандали: къща, шкафчета, пари от Васил Божков и т.н. И до ден днешен тези скандали остават неизяснени и висящи, без да са получили изчерпателно и убедително разследване и разрешение.

Борисов разбира, че това „внушение“ е всъщност причината хората да се ядосат и да излязат на улиците. Техните искания може да са разнородни, но едва ли има някой протестиращ, който да не е съгласен с горните две твърдения. Всички действия на премиера от последната седмица са насочени към „опровергаването“ именно на тази богата палитра от „внушения“. Уви, по модела „опровержение чрез потвърждение“.

Липсата на позиция относно Гешев е чиста подкрепа за него

Дори в този модел обаче се видяха ограниченията, с които Борисов трябва да се съобразява. На първо място, ГЕРБ не подкрепи исканията на протеста за оставка на главния прокурор. Това изглежда нелогично, ако целта ти е да опровергаеш „внушения“, че се ползваш от прокурорски чадър. Извиненията с принципа на разделението на властите са нелепи: никой не казва, че Борисов има правомощие да уволни Гешев, но от това не следва, че той не може да заеме позиция по това как главният прокурор си върши работата. Не само че може, но и трябва да заеме такава позиция. Липсата на премиерска позиция в случая е просто подкрепа за главния прокурор.

Има едно единствено обяснение за тази странност в поведението на ГЕРБ и Борисов. Това е опит пактът с ДПС поне частично да се запази. Модифицираната „оферта“ на ГЕРБ към движението изглежда е следната:

Заради протеста ще намалим част от привилегиите ви: министрите на пряк достъп, студения резерв, барбекюто (или пристанище беше?) в „Росенец“. Ще се явим на избори и после можем да се върнем на власт в някакъв момент. Затова вие не бързайте да обръщате медиите си срещу нас и нека уговорките в правосъдието да си останат. Пък след новите избори пак може да се наложи да се разберем и ние ще ви компенсираме тогава.  

Тази оферта изглежда рационална от гледна точка на политически субект, който се опитва да се измъкне от дадена ситуация с най-малко щети. Но сключването на ревизирана сделка с ДПС по нея може допълнително да вбеси хората и да изтрие и последните остатъци от доверие към премиера. Разбира се, всяка партия си има своите партизански фенове, които нищо не може да ги разубеди. Но свиването на ГЕРБ до фенската му маса може да дойде като голям изборен шок както за Борисов, така и за симпатизантите му.

ГЕРБ имат оферта и за Демократична България

Едно оттегляне на избиратели от Борисов най-вероятно ще облагодетелства Демократична България (и може би отчасти формацията на Слави Трифонов). За да ограничат отлива, ГЕРБ имат и „оферта“ към градската десница:

Не ни изоставяйте напълно и ние няма да допуснем служебно правителство на Румен Радев и промяна на геополитическата ориентация на страната.

Това е оферта, която има чуваемост в много уши, макар да е по-скоро многопосочен блъф. Първо, три месеца служебно правителство не е краят на света. В най-лошия случай за тези три месеца ще купим или поправим някой друг МиГ. Второ, БСП трудно ще спечелят едни бързи избори. Те са също вътрешно разделени и част от партията изглежда не иска предсрочен вот, а още по-малко оставка на Гешев.

Трето, коалицията БСП-ДПС по модела „Орешарски“ след нови избори е тотално невъзможна. Едно такова правителство ще счупи рекорда за най-бързи и най-масови протести в страната през последните години. И накрая, за геополитическата ориентация: ГЕРБ получиха звучен шамар от САЩ, с които уж бяха се разбрали. В крайна сметка някой във Вашингтон се е поддал на „внушението“, че докато приказва за евроатлантическа интеграция, Борисов продължава да строи руските тръби и централи, като рисува българското и европейското знаме по тях.

Крайно време е БСП да се разграничи от путинофилските крила

Страната влиза в предизборна кампания и „офертите“ на ГЕРБ са всъщност предизборното ѝ позициониране. Вярно е, че на тези избори европейският път на България трябва на всяка цена да бъде удържан: след влизането в ERM II, пред България е отворена вратата за ефективна европейска интеграция.

Отговорните политически партии не би трябвало да заиграват с този стратегически приоритет. БСП е най-виновна в това отношение и Корнелия Нинова е крайно време да се разграничи от антиевропейските и путинофилски крила в столетницата.

Радев може много да ѝ помогне в това отношение като даде пример. В крайна сметка тези протести навярно са му дали да разбере, че Европейският съюз и европейските ценности, към които хора от тясното му обкръжение се отнасят с ирония, са онова, което ни предпазва от превръщането в евразийска диктатура. А в тези диктатури прокуратурата атакува в пълно снаряжение не сътрудниците, а направо лидерите на опозицията.

Истината все някога ще излезе наяве

Но вместо да се разчита на временни катарзиси в една или друга посока, добре е хората да се хванат за нещо здраво. Здравото е обикновено това, което не се извърта, клати и променя непрекъснато. А най-здравото нещо е истината, която все някога излиза наяве. Истината обаче изисква и памет за това, кой какво е говорил през годините и зад какви позиции е стоял.

Даниел Смилов, „Дойче веле“