„В моите беседи с президента Тръмп, когато той казва: „Европа е ваш регион, а не мой“, ние сме длъжни да чуем какво ни говори!“ Емануел Макрон – президент на Френската република

Световната общественост така и не разбра, дали председателят на „Граждани за европейско развитие на България“ – ГЕРБ, осъществи грозната си заплаха към своя бивш дългогодишен заместник. Непосредствено след изборите за местни органи на властта, Борисов заяви: „Скоро имам среща с президента на САЩ Доналд Тръмп и ще питам какво е правил Цветан Цветанов там?“

Каза го сякаш президентът Тръмп ляга и става с въпроса: „Какви ги върши Цветанов тук?“

От продукцията на премиерския журналистически пул, от пътеписите, информациите и хрониките за несвършващите премиерски победи, се разбира как светът е изумен и вдъхновен едновременно от извоюваното от българския министър-председател преди дни „стратегическо“ партньорство и „съюзничество“ с „Големия бял брат“?

За съпровождащите вожда хроникьори на неговия неудържим устрем в защита на националния интерес, триумфът е пълен: Метрополията падна в краката на победителя. Той дойде, видя и победи!… А победителите никой не ги съди. Вестоносците обаче за техните победи ги награждават. Завистниците, разбира се, ще припомнят разни досадни подробности, ще отлайват една сделка, която нямала аналог в световната търговия, но сложна игра е белотът за две ръце! Ако не искаш да паднеш – не блъфирай! Плащай в аванс! За по-сигурно – в пълен размер! Така ще размекнеш партньора!

Срещу това – получаваш крила (може и на чертеж). Над тебе обаче – небе! А в небето – все някой ден – ще долетят бленуваните птици: „Най-добрите в света!“

Големанов е прав: „Народът да се свърши, кандидатите за вожд и министър няма да се свършат!“ Някакви там аджамии, партия някаква санким, писала на Големия брат, и се опитвала по „съюзнически и партньорски“ да го склони да намали цената, да получи парите след доставката или пък да ги падари на „малкия брат“. Момчетии! Не знаят още как се печели уважение. Няма молби, няма петиции. Плащаш! Петицийте са пунта мара, отдушник на народа!…

Но да оставим народа да пъшка.

Той това си и знае. Най-големите му тарикати обичат да казват „Кьорав карти не играе!“Да е мислил навреме.

А сега да погледнем „партньорски и съюзнически“. Министър-председателят Борисов можеше, освен да проверява какви ги е свършил в Метрополията най-преданния му и информиран заместник в партията, „от кумова срама“ поне да се опита да промени вече подписаните клаузи на новия „Ньойски договор“, с който уж ни дават ,вместо да ни вземат. С освободената сума собственото му правителство можеше да увеличи през идните осем години пенсионните добавки за Коледа и за Великден на 1 млн. и 300 хил. българи, едва свързващи двата края. И те, вместо по 40 лева, щяха да получават по 100 лева!…

Погледнато сериозно българският народ очакваше именно такива действия от „бащицата“. В делегацията бяха включени само сановници, които отговарят за парите в България, в смисъл, прибират и разпределят, т.е. тези, които освен, че показват „среден пръст“ от телевизионния екран и плашат журналистите, че ще им спрат парите, могат и да отстояват националните интереси.

Но не би! Те бяха в Америка за да изслушват мълчаливо новите указания за бъдещите български харчове в помощ на великия ни партньор и съюзник – купуване на втечнен газ по пазарни цени; създаване на военно-морски координационен център и на голяма военна база; доставка на американско ядрено гориво; изграждане на интерконектори, на плаваща платформа за съхранение и регазификация на втечнен газ и само безплатна ще бъде дейността по промиването на българските млади мозъци от Америка за България и от „Отворено общество“!

Изненадата дойде не толкова от странното посрещане на високите гости,

на военно-въздушното летище „Абрамс“, а от това, че в състава на делегацията не бе включена Екатерина Захариева – външен министър на РБългария, нито дори Джема Грозданова – председател на парламентарната комисия по външна политика. Да не говорим за представител на президентската администрация.

Преведено на дипломатически език това означава, че преговорите не ще да са били за „цивилни гарги“. Че те са само за „посветени“ във военното производство, в търговията с въоръжение, както и във въпросите на военно-политическата консолидация за борба с потенциалния противник от Изток. Трудно някой може да каже като какво се определя посещението на българската делегация според Единния държавен протокол на САЩ – „официално, държавно, работно,частно“… Химнът и салютите в чест на гостите са прозвучали в Националния гробищен парк „Арлингтън“, но церемонията никъде не беше показана! Може би, за да не се види, че домакините отсъстват от нея!

Не се състоя и официалната пресконференция на двамата ръководители. Целият български народ получаваше информация в реално време по фейсбук от специален оператор с камера, следващ неотстъпно българския премиер. По думите на самия Борисов, препредавани с умиление от мадам В. в нейния пътепис, поместен в „Епицентър“, самият той не скрива притесненията си, които е имал в началото на срещата, когато разбрал, че и Пенс, и Помпео ще присъстват на разговора и си помислил – или „ще ме дерат“ или ще ме „притискат“. И излиза, че Борисов въобще не е знаел предварително кой ще участва от американска страна в преговорите и с основание го е било страх, че „ще го дерат“!

Единствената официална информация от американска страна за протичането на преговорите е качения на сайта на Белия дом във Вашингтон видеоклип за „разговора пред камината“.

В този клип с продължителност 8 минути и 20 секунди министър-председателят Борисов казва общо шест думи в течение на 4 секунди. Останалото време говори Тръмп, като след четвъртата минута той е и единственият показван на екрана! По време на общуването с пресата премиерът Бориов кимаше утвърдително след думите на Тръмп. Броихме ги – 11 пъти! Един път го подкрепи с вдигане на палеца си нагоре, и един път се помъчи да го погали по коляното.

В един момент така си изви главата надясно, че за малко да падне от стола. И се забеляза една приемственост: така се усмихваше Плевнелиев при срещатата му с Обама преди години. Нашият Винету не разбираше езика, на който му говорят, а и някак извътре му идваше да използва изразни средства с присъщите му жестове и физиономии. Те само препотвърждаваха известното отнапред негово преклонение, неговата любов и страхопочитание, неговата готовност на всичко, което поръчва „Началника“. И разбира се неговото възхищение.

Много гледахме и много видяхме.

Не чухме обаче нищо по-конкретно от господин Тръмп или от друг висш чиновник от американската страна, като коментар на това, което е записано в изявленията на двете правителства. Единствено, с което покровителствено президентът на САЩ се е обърнал към българските журналисти, според мадам В., е: „Отнасяйте се добре с Борисов!“ Тези негови думи, смеем да отбележим, показват, че господин Тръмп небрежно е информиран; че медийния конфорт, в който живее и работи българският премиер, е нещото за което той може само да завижда на своя гост. Американското държавно ръководство изглежда е в дълбоко заблуждение относно свободата на словото в България! Как тъй ще ни препоръчват скромното „отнасяйте се добре с Борисов“? Ние тук гоним превъзходните степени! Държим най-високите октави, а те само „добре“!

По думите на нашия министър-председател, изявленията на двете правителствата, публикувани след четиричасовото пребиваване на българската делегация в Белия дом са били подготвяни в София в течение на два месеца. „Всяка дума е важна, всяко изречение е повод за отделен коментар“ – заяви Борисов пред българските журналисти на връщане в самолета. И те предадоха вярно думите му.

В такъв случай да видим, какво ни казват думите от изявлението.

Първият многозначителен факт в това отношение е, че след проведените междуправителствени преговори са публикувани два варианта на изявления – единият е Съвместно заявления на Президента на САЩ Тръмп и Министър-председателя на България Борисов, обнародвано на 25 ноември 2019 г. на сайта на Посолството на САЩ в София като съобщение на Офиса на прессекретаря на Белия дом във Вашингтон. Вторият е съвместно заявление на Съединените щати и България по рамката на стратегическото партньорство, публикувано на 26 ноември 2019 г. на сайта на МС на РБ и определено като заявление на двете правителства, ръководени от Борисов и Тръмп?!

Личи си, че и двата документа, вероятно, са писани на ул. „Козяк“ в София, което иде да подскаже, че най-достоверно би било да анализираме текста, излязал от Офиса на прессекретаря на Белия дом.

Първото разтърсващо впечатление е

постановката в стил „Тръмп“,

че двете страни „…насърчаваме икономическия растеж и просперитет на нашите две велики нации“. За най-бедната, най-нещастната, най-болната и най-обезверена нация в Европа да казваш, че е „велика“ и да обявяваш, че се грижиш за нейния просперитет и икономически растеж, след като преди тридесет години, с Програмата на групата икономисти под ръководсто на Ричард Ран и Доналд Ът от Американската търговска камера, си я довел до днешното трагично и безнадеждно положение, е направо черен хумор!

И още, българският народ като цяло никога не е имал трансатлантически прозападен избор и не е гласувал за членството си в НАТО.

Втората впечатлителна теза от заявлението е за „оперативно използване от страна на САЩ на учебния полигон „Ново село“ и авиобаза „Граф Игнатиево“ и възнамеряват да проучат начини  за по-нататъшно развитие на възможностите ни за съвместни учения в бъдеще. Съединените щати и България също така възнамеряват да продължат сътрудничеството си за унищожаване на излишни конвенционални оръжия„. Тук интересното е защо е пропусната авиобазата „Безмер“ в контекста на по-нататъшно бъдещо развитие. Дали не е затова, че базите „Безмер“ и „Ново село“ ще се обединят и ще се готвят в близките години да поемат многократно по-големи натоварвания, обеми и вид въоръжения? В този текст има и една смръзяваща кръвта перспектива, напомняща за началото на деветдесетте години на миналия век – тоталното унищожаване чрез рязане на всички видове ракети и най-съвременно за онези години въоръжение на българската войска. Явно идва ред и на всичко останало, на което в момента все още, макар и символично, се крепи българската отбранителна способност!

Третият абзац е направо вцепеняващ. Оказва се, че „България благодари на Съединените щати за подкрепата при тази придобивка„. Става дума за закупуването на 8-те самолета F-16 бл.70, които ще бъдат доставени през лятото на 2023 година, но вече са заплатени изцяло за сумата от 2,2 млрд лева!

По въпросите на енергийната сигурност

като елемент от националната сигурност

страните споделят „виждането за разработване само на енергийни проекти, които имат ясна икономическа основа или търговска необходимост“. Тази формилировка дава право да бъде спрян всеки нежелан от САЩ енергиен проект с довода, че няма икономическа ясност и не е търговски необходим.

Този „филм“, скромно казано, вече сме го гледали неведнъж. Знаем от опит, че „главният гост-режисьор“ има последната дума и че не е задължен да се аргументира, независимо дали е реч за транзит на природен газ, строителство на ядрена централа или пренос на суров петрол! Страните положително са възприели възможността и са изразили съвместно желание американска компания да доставя ядрено гориво, но да не прибира отработеното, както е по настоящем! В това становище защо ли ни се струва, че няма икономическа и екологическа логика! Това обаче е фирмения стил на българското държавно ръководство във взаимоотношенията му с „Големия брат“.

В следващият абзац на заявлението най-накрая разбираме

истината за бленувания от Борисов „газов хъб“.

Оказва се, че става дума за транзит… на американски втечнен газ, който да влиза в страната по интерконектор от Гърция и да стига до Сърбия и Източна Европа, чрез друг интерконектор. В тази връзка България ще трябва да инвестира в терминали за съхранение и регазификация в Средиземно и Адриатическо море и да осъществи реверс по съществуващия газопровод от Украйна. Мотивът за този „глобален“ и „комплексен“ подход е настъпващата либерализацията на газовия пазар в страната и неограничените доставки на „евтин американски втечнен газ“. С други думи става ясно, че по газапровода „Турски поток“ природен газ от Турция за България скоро няма да тръгне!

Следващият абзац в изявлението е с геополитически характер. Инициативата на Полша и на още 11 държави-членки на ЕС „Триморие“ е призвана да гарантира американските интерси в Европа с участието на бившите социалистически европейски държави, обединени в самостоятелна регионална организация. Днес тази идея придобива актуалност след излизането на Великобритания от ЕС и позицията на Франция за създаване на Общ фронт с Русия, както и поради антиевропейските настроения в Италия, Германия и Холандия, и проблемите с протекционизма. Двамата ръководители предлагат „да се засили сътрудничеството в областта на внедряването на мрежите за комуникация от пето поколение (5G)“. Тук е уместно да припомним казаното от Емануел Макрон в интерюто му пред сп. „The Economist“ от ноември т.г.: „Те (САЩ-б.а.) нямат въобще свои собствени, истински оператори на 5G. Те зависят изцяло от технологиите на другите страни, европейски и китайски“.

„Срещу злонамерени чуждестранни фактори“

Следващият абзац е задължителен и традиционен в българо-американските отношения. В него има заложено огромно вътрешно противоречие. Двете високодоговарящи се страни подкрепят „дългосрочните усилия на институциите и агенциите, участващи в разследването и разкриването на нарушения на българското законодателство от страна на злонамерени чуждестранни фактори и потвърждаваме правото на България да определя своето собствено бъдеще“. Едната страна в преговорите обаче е българския министър-председател! Излиза че той сам себе си подкрепя в борбата „срещу злонамерени чуждестранни фактори“, и че иска да определя сам своето бъдеще. Не се казва обаче кой е този злонамерен фактор!! И понеже става дума за държавни агенции, то такава от българска страна е ДАНС, която се прояви в последните пет месеца с две шумни разследвания – случая с „шпионина Малинов“ и разобличаването на руския шпионин с дипломатически паспорт, на който така и не научихме името. Браво , г-н Борисов! Вече сте съавтор на новата редакция на „имрерията на злото!“

По втория случай, на връщане от „хаджилъка“ в самолета премиерът коментира и конкретизира: „Хванахме ги „на калъп“, и американци да бяха, и тях щяхме да изгоним“, докато по първия случай използва известния си лаф от първите му телевизионни изцепки в ролята на Робин Худ: „Ние ги ловим, а те (съдиите-б.а.) ги пускат!“. В действителност, в случая руската „дълбока държава“ направи за смях американските си колеги, поради което се очаква второ действие на бутафорния шпионски водевил!!

В заключителните пасажи на изявлението може да се констатира, че Борисов сам си дава оценка при положение, че изявлението е двустранно: „доброто управление и върховенството на закона (в България – б.а.) формират основата на нашата обща сигурност и просперитет„. Следват поредица от едностранни оценки и напътствия на Тръмп към Бойко Борисов: „Съединените щати насърчават България да продължи борбата с корупцията„, „Съединените щати… насърчават България да продължи да защитава свободата на медиите“, „Съединените щати подкрепят(?) желанието на България за присъединяване към Програмата за безвизово пътуване„.

Има разбира се и една констатация без ангажименти: „България подчерта своето желание да започне присъединителния процес към ОИСР възможно най-скоро„.

За тези тридесет часа гостуване на българската правителствена делегация в САЩ

бяха допуснати и няколко тежки политически гафа.

Българската държавна делегация се е срещнала с представители на двете политически партии на САЩ – Републиканската и Демократическата. Имайки предвид, че мнозинството в състава на българската делегация са членове само на една партия – ГЕРБ, то според нас е недопустимо, при конституционно регламентирана многопартийна система и парламентарна форма на управление, националният флаг на Република България да се използва за тясно партийни цели. А това, което е казал пред журналистите Борисов за споделеното отп него с ръководствата на двата политически института на САЩ е направо фрапиращо на фона цялата сага с искания от демократите „импийчмънт“ на Тръмп и звучи като перифраза на думите на бай Ганьо пред домакина му Иречек: „Да ти кажа ли правичката? И едните, и другите са маскари!… Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!“ – (Алеко Константинов).

Вторият гаф

е с прослувутите 3,1 % от БВП, заделяни за въоръжение при изискваните от НАТО 2% до 2024 година. На всички е ясно, че заплащането на безумната цена за 8-те американски самолета бе „входния билет“ за осъществяването на мечтата на Бойко Борисов майка му „да го види“ отгоре в Белия дом. Това е и начина да се печелят избори и България да има висок ръст на БВП. В същото време този процент, споменат от Борисов даде възможност Тръмп да „удари“ Меркел, че не купува в достатъчно степен американско оръжие, защото ако за нас 2,2 милиарда лева народна пара са гаранция за нисък жизнен стандарт и недофинансирани училища, болници, пенсионна система, социално слаби и прочее, то 1% от БВП на Германия се измерва с десетки милиарда долара поръчки за американския военно-промишлен комплекс. Едва ли Меркел ще забрави тази „вдигната топка“ на Борисов на Тръмп!

Третият гаф

е свързан с френския президент Емануел Макрон. В период, когато Макрон търси модела на развитие, който би защитил Европа от американския протекционизъм в търговията, от излизането на САЩ от ДРСМО, от излизането на Съединените щати от ядрената сделка с Иран и от Парижкото споразумение за климата, да се демонстрира отсъствие на собствено мнение, различно от американското за бъдещето на Европа и за собствената си страна – член на ЕС, да се проявява сервилност и пълна васалност в провежданата политика е повече от опит за дистанциране от общата европейска политика. Едва ли Макрон ще забрави този „стил“ на поведение. Още повече, че САЩ пари и бизнес не дават, те само вземат!

Четвъртият гаф

е по отношение на Турция. Явно САЩ търсят противодействие на самостоятелната и независима политика на президента Ердоган. След опита за преврат от юли 2016 година, когато американските F-16 преследваха самолeта на Ердоган със заповед да бъде свален, турският президент едва ли ще се откаже да търси нови приятели в т.ч. извън блока НАТО. Ужасяваща демонстрация в това отношение са ученията, провеждани в Турция за прихващане на F-16 от новите противоракетни системи, руските С-400, с което Ердоган показва на враговете си, че вече винаги ще е гарантиран срещу нов опит за преврат. На фона на отказа на САЩ да екстрадират в Турция подозирания за организатор на преврата Фетхуллах Гюлен, сърдечните прегръдки на Бойко Борисов с новия посланик на САЩ, Н.Пр. Херо Мустафа – с кюрдска националност и преднамерената инициативност на България за разполагане на натовски черноморски координационен център във Варна, едва ли взаимоотношенията между двете страни ще се отличават с досегашното си взаимно разбирателство!

Петият гаф

естествено, е свързан с Русия на Владимир Путин. Въпреки че в личния си разговор с журналистите Бойко Борисов с всички сили се е стремял да оправдава антируското си поведение в САЩ, то от написаното и подписаното в изявленията на двамата държавни ръководители не остава и съмнение, че България отново, за пореден път, се превръща в „препъни камък“ за нормализирането на отношенията на ЕС с Русия. Тази едностранчива политика безспорно ще повлияе и на отношенията ни със Сърбия, което ще влоши и без това политическия климат на Балканите.

Тъжно и жалко

Тези няколко часа българско присъствие във Вашингтон не дадоха нищо положително в практическо отношение на България и българския народ. Тръмп и Борисов се запознаха отблизо, но не могат да общуват по понятни причини! Многостранността в геополитика все повече ни изтласква в периферията, и когато дойде време за „броене на пилците“ ще се окаже, че в нашия „курник“ въобще няма пилци! Няма „стопани“, които да се погрижат за това! Тъжно и жалко!

За финал нещо от пътеписа „До Чикаго и назад“ на големия и истински велик български писател Алеко Константинов: „И гърците, горките, и те бяха се изложили (на Чикагското изложение). Малко маслинки, малко сол, няколко други минерали, няколко бутилки с вино и ракия и туйто. Хепидже работа! Добре си живееше у американците обаянието от Гърция на Платона и Аристотеля, на Софокла и Аристофана, на Темистокла и Аристида. Че трайте си бе, хора, гледайте си сиромашийката. Йок, да види светът колко сте напреднали! Е, видя го я! Един чувал маслини! „