Беше ясно от самото начало, че ще е трудно на четворната коалиция да работи на пълни обороти. Оказа се, че е невъзможно изобщо да работи. Към лошото наследство от ерата „Борисов“ се насложиха продължаващи и нови външни кризи, а към кресливата и наглееща опозиция се добавиха не по-малко кресливи вътрешни врагове. Всичко това е гарнирано с критикарството на държавния глава, който се държи с правителството криво и ревниво като измамен съпруг.
Кабинетът „Петков“ тръгна с „голяма кошница“, пълна с добри намерения и обнадеждаващи обещания, но не стигна далече – и заради изброените причини, но и заради натрупването на много грешки и несвършена работа.
Кадрите решават всичко…
„Четворната коалиция започва „игра на тронове“, прогнозира СЕГА през януари. Играта наистина започна, но стигна до малко „тронове“, не засегна някои от най-важните постове, оцеляха скандални назначения на ГЕРБ, а в други кресла седнаха знакови персони от ерата „Борисов“. Кадровите спорове вътре в самото управленско „каре“ се изродиха в гръмовни сблъсъци.
Най-шумен беше провалът с БНБ. Коалицията се разтресе в абсурдна конкуренция между „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“ за шефския пост, а битката бе по-люта и коварна от Троянската война за красивата Елена. В три парламента ИТН се опитваше да наложи своя фаворит Любомир Каримански. Не успя и това се оказа началото на края на сегашното управление. БНБ има ключова роля в подготовката на България за преминаване от валутен борд към членство в еврозоната. Затова е много важно да е ясно кой ще е начело на институцията в следващите години. И заради тайни политически сметки и явни боричкания централната банка все още се ръководи от стари кадри с изтекли мандати – гуверньора Димитър Радев и двама от подгласниците му. Със стари шефове с изтекли или изтичащи мандати са още Сметната палата, Фискалният съвет, НСИ, Комисията за личните данни и др.
Ясно беше, че всяка от партиите и всеки от министрите ще се опита да инсталира свои хора на важни и добре платени позиции. И че това ще породи търкания, патови ситуации, отлагане на решения. Но някои кадрови ходове на „квартета“ са направо безумни. Дори в рамките на един партиен „феод“ видяхме необясними назначения.
Министърът на икономиката Корнелия Нинова например уволни сложения от ГЕРБ председател на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов. Което не беше изненада. Също очаквано лидерката на БСП сложи начело на държавната комисия верен другар – областния координатор на БСП за Смолян Иван Франкев. Сюрпризът дойде, когато министър Нинова направи увонелния от КЗП Маргаритов свой заместник.
Уреди се и фамозният юрист Петко Николов, който от политическия трамплин като депутат от НДСВ се изстреля до шеф на ключовата Комисия за защита на конкуренцията и се закотви за дълго там. По негово време КЗК одобряваше с лекота важни за Бойко Борисов и Делян Пеевски сделки (като продажбата на „Булгартабак“) и все не успяваше да открие нередности в ценовата политика на петролно-бензиновите играчи. След като изчерпа мандатите си, Николов бе устроен в Патентното ведомство – пак като началник. А през март т.г. министър Нинова изненадващо го назначи за директор в държавната Национална компания „Индустриални зони“. Заедно с Николов в борда на НКЗИ влезе и Андреана Премянова-Янкова, дъщеря на едно от знаковите лица на БСП през 90-те години – Красимир Премянов.
Не е ясно защо Нинова изгуби цели 6 месеца, а на 27 юни, точно в последните си дни в министерството, реши да обяви
„кастинг“ за директори
на Държавната консолидационна компания, като на кандидатите е даден безумен срок за внасяне на документи – 3 дни. За ДКК още през април Нинова рече: „Тук е заровена най-голямата корупция на нашето време“. Явно има основания да го твърди, но дали е така, остава прокуратурата и съдът да го докажат. ДКК е уродливо творение, замислено навремето от БСП, но реализирано от първото правителство на Бойко Борисов. Държавният мегахолдинг обединява коренно различни предприятия като ВМЗ и „Авионамс“, минни дружества, „Ел Би Булгарикум“ – млечна индустрия, „Монтажи“ – строителство, и мн. др. Някои са проспериращи, други загиващи. ДКК очаквано стана поредната „златна касичка на властта“ и черна дупка за парите на данъкоплатците – особено при „Борисов 3“, когато през нея се преточиха огромни средства за „спешни“ ремонти на… язовири. Четворната коалиция се бе зарекла да закрие този безумен конгломерат. За жалост това ще влезе в предългия списък на неизпълнените обещания.
И здравният министър Асена Сербезова даде принос към кадровите скандали в 12 без пет“. Вече в оставка, тя уволни директора на „Пирогов“ и изкара лекари, сестри и лаборанти на стачка.
Странни кадрови ходове на финала предприе и самият премиер. Оня ден Кирил Петков внезапно реши да уволни и тримата заместници на регионалния министър Гроздан Караджов. И назначи един нов – Ивайло Стайков, кадър на ПП, инсталиран по-рано като съветник в политкабинета на министъра. Тези рокади са нов епизод от тежкия сблъсък между довчерашните коалиционни партньори ПП и ИТН по темата „пътища и пари“. Огромният правен и финансов батак, който предното управление създаде в пътното строителство, се оказа
фатален за кабинета „Петков“.
Министрите на двете партии жестоко се изпокараха покрай опитите да разплетат гордиевия възел на Борисов – с инхаус схемите на „Автомагистрали“, с незаконно раздутите договори за нови шосета и за ремонти, за онези 3.9 млрд. лева, които Караджов искаше, а Асен Василев не даваше. А виновните за батака доволно потриват ръце.
Заето да гаси пожари всякакви, правителството на Петков не направи необходимите стъпки за смяна на ръководството на КЗК, инсталирано от парламентарно мнозинство начело с ГЕРБ. А трябваше, защото на България са нужни не комисари, които обясняват колко трудно/невъзможно е да се разобличават картели и монополи, а експерти, които могат, искат и знаят как да защитават конкуренцията.
И ако за КЗК има някакво обяснение (за промените в състава трябват законови промени и достатъчно гласове в НС), няма никакво оправдание за случая с държавния представител в „ЛУКойл Нефтохим“ – смяната е изцяло в ръцете на правителството. Става дума за отстраняването на човек, който с нищо не е показал, че е загрижен за интересите на държавата. Красимир Първанов бе пратен в Надзорния съвет на стратегическото предприятие от кабинета „Борисов“ през 2017 г. Оказа се, че откакто е там, не е написал нито един отчет за дейността си. А назначението само по себе си бе скандал. Навремето същият Първанов като шеф на НЕК буквално загроби България, като зад гърба на тогавашния енергиен министър Трайчо Трайков подписа фаталния анекс за АЕЦ „Белене“ – благодарение на парафа му после „Росатом“ успя да осъди НЕК да плати над милиард за двата ядени реактора.
От Нова година насам депутати от „Демократична България“ няколко пъти подсещаха кабинета „Петков“, че е време да отзове Първанов от бургаския „ЛУКойл“ и да прати там истински защитник на интресите на българските данъкоплатци. Темата за наздора стана особена важна заради ценовата политика на рафинерията и полуделите цени на горивата. Рокадата най-сетне можеше да се случи най-сетне преди дни – на 28 юни бе насрочено събрание на акционерите на нефтохима, което взима кадровите решения. Оказа се обаче, че смяна няма да има, защото държавата не била готова с критериите, на които трябва да отоваря представителят й в надзора на предприятието!? Това си е чист провал и позор за кабинета „Петков“.
Точно такива „несполуки“ убиха вярата в промяната
и подхранват съмнения, че шумно прокламираната борба с корупцията, с мафията и порочните зависимости е обречена, че походът срещу статуквото всъщност е опит за разместване на играчите и на парите. Видя се, че компромиси и разнопосочни партийни интереси може да провалят всеки успех и всяка кауза. Историческите симпатии към всичко руско доведоха БСП дотам да поставя ултиматуми – готова е да участва само в правителство, което ще моли „Газпром“ да ни пусне газ. Тази позиция е налудна – безумно е в момент, в който най-сетне България се е откачила от газовата диктатура на Москва, да искаш пак да я вържеш на къс повод с доставчик, който разиграва и опъва нервите на цяла Европа, включително и на държавите, които отстъпиха пред руските капризи.
В горещите дни на препирни за бюджета депутати от ГЕРБ и ДПС наглеят и питат министрите в оставка къде са им 10-те милиарда лева, дето щяха да дойдат от спиране на корупционните течове от бюджета. Въпросите са нагли, но имат известни основания – факт е, че „Промяната“ се сблъска челно с мафията и не успя да отбележи сериозни успехи. Махането на „частната граница“ на КПП „Капитан Андреево“ бе впечатляващ пробив, но не е достатъчен.
При стъкмяването на коалиционния пакт се видя колко неподготвени, неопитни и хаотични са бъдещите управленци. Финансовият министър Асен Василев незнайно защо се засили да прави карта и да впрегне всички подземни топли води да произвеждат енергия. Понеже темата „енергетика“ още в самото начало бе цяла камара от потенциални
„ябълки на раздора“ – „Белене“, газови потоци, скъп ток
и прочее, в четворката се разбраха да отложат споровете и миролюбиво записаха в споразумението, че първо ще се направят анализи и стратегии – за ток, топлоенергия, ВЕИ, за раздяла с въглищата, а всички в държавната енергетика – от БЕХ, НЕК и ЕСО до „Булгаргаз“ и електроборсата, ще бъдат одитирани и ревизирани. Шест месеца по-късно плодовете на този „гъвкав подход“ са горчиви – никаква яснота за енергетиката, стратегии няма, а краят на одитите и ревизиите се губи някъде в бъдещето.
За данъкоплатците
остана дълбоко неясен смисълът на „структурните“ промени
в изпълнителната власт: отцепването на иноваците в отделно министерство; смешното инатене на Корнелия Нинова „портфейлът“ й да се казва „Министерство на икономиката и индустрията“ (като че ли индустрията не е съставна част на икономиката); странният спор дали Агенция „Пътна инфраструктура“ да мине от строителното в транспортното министерство (в крайна сметка ПП отстъпи на ИТН и АПИ остана под опеката на МРРБ).
Учредяването на поста „вицепремиер по ефективното управление“ – специално за хубавелката от кръга на Кирил Петков Калина Константинова, предизвика недоумение. Какво точно работи г-жа Константинова, остана загадка до самия финал на кабинета. Името й най-често бе споменавано покрай скандали – хакването на „Български пощи“, което създаде проблеми с изплащането на пенсиите, и хаосът около бежанците от Украйна например.
На екоминистъра Борислав Сандов бе придадена и помпозната титла вицепремиер по климата. Той си остана сред най-незабележимите членове на МС. Влезе в новините, когато двете министерства – екологичното и строителното, водено от Гроздан Караджов (ИТН), се сблъскаха челно за бъдещето на злополучната „кресненска магистрала“ – тоест как АМ „Струма“ да преодолее живописното дефиле, така че хем да бъде защитена природата, хем шофьорите да летят скоростно и безопасно към Гърция и обратно, хем разходите за построяването да не са разорителни. Заради неяснотите около тази част на „Струма“, България рискува да загуби европейските пари.
На фона на инфлационни неволи, политически раздори и прегрупане на силите, редуващи се скандали – ветото за Северна Македония, оръжейни сделки, пращаме ли военни изделия на Украйна, трябва ли ни руски газ, искаме ли в еврозоната, как да обуздаем скъпия ток и т.н. – в момента новото мнозинство си прави истинска
гавра с финансите на държавата
Демагогстващи депутати предлагат изкуствено раздуване на приходите, за да пробутат всякакви допълнителни измислени вчера и оня ден „неотложни“ разходи и „жизненоважни“ мерки – като пари за църква в Крим и сваляне на ДДС за какво ли не. С тези номера депутатите, които безчинстват с бюджета, може би ще заработят малко повече симпатии сред лековерния електорат. Но пробойните в хазната ще са такива, че ще се образува огромен дефицит и тегленето на нови милиардни заеми при растящи лихви не ни мърда. А може би това е скритата цел на разнебитването на държавните финанси – България още дълго да гледа еврозоната през крив макарон…
Явно е, че в такъв парламент ново читаво правителство не може да се роди, още по-малко да вирее. Партиите на промяната сами са си виновни за неуспеха – допуснаха много грешки. Изборите изглеждат неизбежни.
–––––––––––––––––––––
Съдебната реформа – под кривата круша
–––––––––––––––––––––
„Промяната“ изобщо не можа да огрее съдебната власт – а реформите тук бяха приоритет №1 в коалиционното споразумение. Акцентът беше много точен – само ефективно правосъдие може да осигури благоприятен климат за всички други ключови битки и промени. Вярно е, че четирите формации нямаха достатъчно гласове за поправки в Конституцията, но можеха да търсят обикновено мнозинство, за да прокарат важни реформи.
Закриването на специализираното правосъдие несъмнено е успех. Но сега с разпадането на коалицията има опасност то да бъде възстановено от ГЕРБ и ДПС, които бяха най-яростните му защитници, наравно с главния прокурор Иван Гешев.
Гешев още е главен прокурор – въпреки всички усилия на правосъдния министър Надежда Йорданова той да бъде отстранен. Натискът върху него постепенно отслабваше. На масата още ги няма и законовите промени, които да сложат край на безконтролността и ненаказуемостта на главния прокурор (уж представянето им ще бъде на 30 юни).
Оставянето на Висшия съдебен съвет в този му вид също е голям грях на отиващите си управляващи.
Парламентът бетонира съдебните инспектори с изтекъл мандат, ръководени от Теодора Точкова – просто никой не откри процедура за подмяната им.
За избор на съдии за Конституционния съд е нужно обикновено мнозинство, но Народното събрание държи КС с двама членове по-малко. Това може да се окаже фатално при задаващите се решения по ключови дела.
Не дочакахме и реформата в антикорупционната комисия. КПКОНПИ още се управлява от заместника на напусналия Сотир Цацаров (самият Цацаров добрува начело на отдел във Върховната касационна прокуратура, направен специално за него).
Юлиана Бончева, Доротея Дачкова, Сега
