Александър МАРИНОВ, Банкер

Запалените по военна история знаят, че през Първата и през Втората световна война подводничарите (особено немските) прилагали една военна хитрост, за да заблудят преследващите ги бойни кораби. След първите взривове на дълбоководните бомби от подводницата изхвърляли предварително подготвен пакет с отломки, дрехи, машинно масло, дизелово гориво – за да сметнат онези отгоре, че целта е поразена. След това лягали на дълбоко, спотайвали се и се надявали номерът да мине. И той наистина понякога минавал.

Нещо подобно днес се опитват да правят от ГЕРБ. При всяко поредно тежко попадение (разкритие за безобразията, вършени от техните управления), бившите управляващи изхвърлят във всички посоки на публичното пространство фишеци, димки и мазни петна за отклоняване на вниманието. За целта (все още) се ползват с безрезервната помощ на част от медиите и най-вече на националните телевизионни канали. С тяхната усърдна подкрепа и с усилията на обикалящите всички студиа шепа слуги – политически хамелеони, герберите наистина са

на път да омажат всичко наоколо.

Само едно не отчитат – че на тези мазни номера вече малцина се хващат. Както казва народната поговорка, волът рие, на гърба му пада.

Например, в най-гледаното сутрешно време всички големи телевизии прекъсват програмата си, за да отразят брифинг на ГЕРБ, на който Д-то и Т-то оревават как служебното правителство завладява държавата. Но мнозина зрители питат – защо с такава привилегия се ползват само бившите управници? Защо не виждаме такива екстрени включвания от брифинги на други партии? Да речем, две от телевизиите са частни и правят това, каквото решат собствениците, които ще плащат от джоба си за неизбежния репутационен срив. Но третата е обществена телевизия, тя се издържа с нашите пари и трябва да спазва определени стандарти за обективност. Разбира се, ако контролът над нея се осъществява от медиен регулатор, а не от слугинатор.

Ако добавим, че тамагочитата ръсят глупост след глупост, оказва се, че от цялото това пренатягане ефектът е обратен – вместо да помага на ГЕРБ да отвлече общественото внимание от зулумите им, все повече дразни българите. Защото на всеки е ясно, че тази нежна медийна любов е била платена по някакъв начин.

Да вземем друг пример. Избухва скандалът с неправомерните подслушвания и проследявания на опоненти на бившата власт. (Между другото, това, което досега е известно, е само върхът на айсберга. Истинските мащаби са много по-големи – и във времето, и с оглед кръга от подслушвани.) Към това се добави нечуваното измъкване в дългосрочен неплатен отпуск на началниците на спецслужбите и демонстративния бойкот от тяхна страна на служебното правителство. И когато стана ясно, че тези безобразия няма да им се разминат, бе изстреляно поредното мазно петно. Обяснението, което герберите измъдриха да хвърлят в общественото пространство, бе необикновено глупаво дори за техните известни семпли възможности. Това било отмъщение на кремълските агенти Радев и Янев за разкритите руски шпиони.

Подобна недомислица не би сработила

дори във времето, когато Борисов и ГЕРБ се радваха на някакво обществено доверие. Днес подобни „версии” само укрепват масовите нагласи, че през последното десетилетие са ни управлявали бандити, употребяващи държавата за личните си интереси. Сондажите на общественото мнение показват категорично: две трети от българите вярват, че властта на ГЕРБ е рекетирала бизнесмени и е отнемала печеливши предприятия. Почти 60 на сто са убедени, че незаконно подслушване на политически опоненти е имало, само около 20 на сто отхвърлят такава възможност.

Да вземем трети, още по-смешен пример. Министърът на икономиката изнася данни, че Банката за възстановяване и развитие, която уж би трябвало да кредитира българския малък и среден бизнес, е била превърната в прасенце-касичка на няколко големи фирми, чиито собственици са се сраснали с бившата власт. Като капак, Надзорният съвет на банката бламира своя принципал, като отказва да му предостави по-конкретна информация за кредитите.

И тук, забележете, идва върхът на кризисния пиар. Кой знае защо, в седмичното обзорно предаване на националната телевизия се явява една госпожа, която няма какво да каже, защото отдавна се е превърнала в пощенска кутия на властта. И хвърля на зрителите една мазна сензация – БСП и новата голяма лява коалиция щели да издигнат Георги Първанов за президент. Иначе казано, Радев ще види втори мандат през крив макарон.

Но и този фишек изтрая половин ден. Незабавно постъпиха опровержения от БСП и от самия Първанов. Да се чуди и мае човек, защо трябва да се лъже по такъв глупав начин. Както сполучливо се изразяват Илф и Петров в увода към „Златния телец”, такива хора трябва да бъдат подлагани на наказателно преследване за „тъпота с взлом”. Но у нас е по-добре да бъдат оставяни да говорят – колкото повече, толкова по-добре. Действа отрезвяващо и мотивиращо на обществото.

Накрая, своя принос към фойерверките даде и изстрадалото и вече доста нащърбено „умно и мило” лице на ГЕРБ – софийската кметица. След като стана ясно, че за поредна година половината от децата в столицата ще останат без места в детски градини, възмутените родители се вдигнаха на протест, а опозицията й поиска оставката, Фандъкова не можа да измисли нищо по-умно от това, да обвини за провала районните кметове от десницата и БСП.

Нароченият за главен виновник кмет на район „Лозенец“ отговори кратко и ясно: въпросната детска градина в кв. „Кръстова вада”, заради чието забавяне герберските общинари му искат оставката, е трябвало да бъде завършена през 2018 г., т.е. една година преди кметът Павлов да започне мандата си през 2019-та. Цялото забавяне се дължи на неуредици в управлението на градско и районно ниво, т.е. отговорността е лично на Фандъкова. Нещо повече, проблемите не са свързани само с хроничния недостиг на места в детските градини в София, а и с „обновената” система за прием в детските заведения, която според мнозина столичани създава не удобства, а допълнителни затруднения пред родителите.

Случващото се има ясна политическа логика.

На ГЕРБ става все по-трудно да отговарят на лавината от неудобни въпроси за плачевните резултати и злоупотребите при техните управления на централно и местно равнище. Това несъмнено е сложна  ситуация, от която вероятно няма печеливш изход. Но именно днес се вижда мащабът на политическата дегенерация на ГЕРБ, които отдавна са отвикнали да дискутират, да представят аргументи и когато се налага, да признават вината си. Упоени в медийния си комфорт, те дори не са в състояние да измислят прилични оправдания, а разчитат на обвинения към другите и евтини номера за отвличане на вниманието.

Вероятно, така ще си идат от политиката – без да проумеят, че за властта трябва да се носи отговорност, рано или късно.