Posts Tagged ‘дойче веле’

Дивашки нрави в редакцията на „Дойче веле“: Злоба и простотия. Срам за професията

Posted on: май 24th, 2026 by МИГ 1 Comment

Когато главният редактор в българската редакция на Deutsche Welle (DW) иска да махне някой автор – а обективни причини за това няма – гледа да се скара с човека, за да изкара, че „не може да работи“ с него. Използва се точка в правилника на редакцията: наказание за автор, който не може да работи с редакцията.

Особеното е, че:

1. Когато започваш ти пращат линк към условията, в това число правилника, за да се подпишеш под тях във формата в интернет. След това обаче не ти дават копие от правилника. Линкът важи известно време и после изчезва.

2. „Не може да работи с редакцията“ няма точна формулировка и може да означава всичко: от това, че си изразил аргументирано несъгласие напр. с редакторски бележки, до открит конфликт. Имат и наказание за „обида на редактор“.

3. На наказания автор не се казва, че е наказан. Кафкиански сценарий. Променят деня, в който излиза текста ти, за който сте се уговорили предварително. Започват да отклоняват предложенията ти за материали. Накратко: държат се грубо, за да те напъдят. Тормозът е инструмент, за да постигнат целта си.

4. Накрая предлагат на наказания си автор нещо друго вместо това да пише всяка седмица в определен ден. Ако се съгласиш обаче фактически се отказваш от споразумението с редакцията и отношенията с теб се прекратяват изцяло.

5. За да те подмамят да се съгласиш, гледат да изтръгнат съгласието ти по телефона, за да няма свидетели, ако после оспорваш.

6. В моя случай, главната редакторка Д. Попова ме обижда и крещя в продължение на няколко минути. Всичко това – по телефона.

7. Повтарям: ако не се откажеш сам – оставаш автор при същите условия.

8. Тези долнопробни номера редакцията е правила в продължение на години. Включително спрямо автори, които са писали 10-15 г., че и повече за DW.

9. Ако има ОБЕКТИВНИ основания, за прекратяване на отношенията, процедурата е друга: прави се запис на разговора, трябва да има свидетели.

10. За тези практики ни разказа през 2021 г. бившият главен редактор Ал. Андреев, когато тръгна да се пенсионира. На срещата в БТА освен мен и Андреев бяха: Е. Милчева, В. Стойнев, Г. Лозанов, покойният Ив. Дичев, Я. Бояджиев (с когото редакцията също се отнесе грубо), Ал. Детев, Г. Ангелов (който отиде в „Свободна Европа“).

Още тогава, като чух за тези номера ме обзе такова омерзение, че започнах да обмислям да си тръгна. Отношенията ни приключиха през септември 2023г.

11. Разказах цялата история пред правния отдел на DW през пролетта на 2024г. Юристката ми писа, че би ме възстановила, но с главната редакторка „не сме се разбирали“. Нищо подобно няма, разбира се. За крясъците и обидите – нямало свидетели, дума срещу дума. Аз настоявах основно не за това да ме върнат, а да ги накажат… По всичко личи, че ще си продължат постарому.

Дивашки нрави. Злоба и простотия. Срам за професията.

Темата коментира и Юлиана Методиева:

Не знаете ли кой е доскорошният генерален директор на Дойче Веле Петер Лимбург? Не?  Със сигурност обаче знаете колко голям авторитет има българската секция на немската обществена медия. А какво общо има Дойче Веле с 24 май, празник на книгата и свободното слово, което по дефиниция е право на журналистите? Пряко. Добре е да се знае дали пък ДВ все повече не пречи на това красиво право!

Ако си пишещ човек в тази немска медия, това означава , че имаш високо ниво на публичност. Ще те цитират като по-авторитетно мнение от българските медии. Те са, как да кажа, повече зависими, корпоративни, провинциални. Студентите от Факултета по журналистика затова и мечтаят да работят за Петер Лимбург, образно казано.

Както се казва, внимавай да не се сбъднат мечтите ти…

Дойче Веле стана тема на вчерашна публикация в сайт. Статията „За някои нрави в редакцията на Дойче Веле“, е препечатана от фейсбук профила на Петър Чолаков, известен социолог от БАН, автор за известно време в ДВ. Там се разправя как „главната редакторка Д. Попова го е обиждала и му крещяла по телефона в продължение на няколко минути, както и други „долнопробни номера“, които редакцията е правила в продължение на години. Не само към Петър Чолаков (той доброволно напуска, „омерзен“ от тези условия) . Питайте, казва той, „Е. Милчева, В. Стойнев, Я. Бояджиев, Ал. Детев, Г. Лозанов“. Тези уважавани журналисти били поканени от Александър Андреев, бивш главен редактор на българската секция, да чуят за случаи по болната тема какво означава да работиш в ДВ. „Редакцията, обощава Чолаков, е унижавала с крясъци пишещите от България, държали се грубо с течение на години. Включително спрямо автори работили за ДВ повече от 10-15 г.“

Описаният казус е срамен сам по себе си, още по-неприятното е, че има прецеденти, крещящо неетични сами по себе си. През 2013 година Дойче Веле неочаквано прекрати отношенията си с известните журналисти И.Бедров и Е. Барух. Тогава вдигнах голяма „бангаранга“. Написах остро писмо до управата на ДВ, под което се подписаха близо 100 колеги. Уж имаше резултат, който от перспективата на случая с Чолаков явно не е осмислен от германските медийни ръководители. В София се изсипа ръководството на ДВ, свикаха пресконференция, надуто ни обясниха какви са професионалните стандарти на немската журналистика,но… въпреки че двамата не са спазвали тези стандарти, можели да се върнат на работа. Царска милост, един вид. Щом така масово колегията се застъпва за тях, хайде, да заповядат пак. Бедров се върна, Барух – по-късно.

Да се върна на Петер Лимбург. През 2024 редакцията на ДВ освобождава пак неочаквано разследващия журналист Д. Ганев. Казва му, хайде, момче, върви си, че нямаме повече бюджет за теб. Шокиран Ганев ме потърси. Дотогава имал нормална комуникация, не разбирал защо го изхвърлят на улицата!Пишел и превеждал редовно, пък и никъде нямало разписани стандарти, ако ги нарушава, да се сърди само на себе си!

Написах на генералния директор Mr. Limburg. Припомних му случая през 2013, попитах, господа от немската редакция, пак ли настъпихте мотиката! Г-н Петер не отговори лично, препратил писмото ми на някой си Бенямин Риетдорф , който любезно ми каза, мадам, всичко е наред, вашият човек е кадрово решение, нищо лично. Дойче Веле е институционално изрядна, в смисъл, те са голямата работа. Чуждоезичните медии и организации се пазят като дявол от тамян да не допуснат скандалът да излезе извън рамката на „административен казус“.

С извинение, че пиша за скелетите в гардероба на ДВ точно на 24 май, но става дума за уважението и достойнството на журналиста. Щом една авторитетна редакция като немската медия работи чрез страх, неформален натиск или унизителна комуникация, какво остава за българските генерални директори и главни редактори?

Моделът на ДВ (българската секция) работи не по-зле от официалната цензура в редица ситуации. Не можеш да имаш битие на независим журналист, да правиш анализи, коментари и разследвания, защото всеки миг можеш да попаднеш под ударите на непубликуваните правила на редакцията. Ръководството на Дойче Веле говори за свобода и демократични стандарти, но вътрешно работи чрез извиване на ръце, обиди по телефона, практикува „кафкиански сценарий“(П.Чолаков), подценява самочувствието на журналиста, подритва като боклук идеите му за текст.

„Дойче веле“ ни пренася в чудния свят на сексуалните извращения

Posted on: октомври 5th, 2024 by МИГ 1 Comment

Непрекъснато повтаряме (включително и съвсем на скоро, не помня вече по какъв повод), че колкото и зло да има в света, той все още не е загубен, докато наричаме злото „зло“ и доброто „добро“. Крадецът знае, че кражбата е зло; убиецът знае, че убийството е зло; на филмите слагат червени точки в името на благоприличието. Ще стане страшно тогава, когато започнем да наричаме злото „добро“. И това вече се случва – един от признаците на последните времена.

Вече не било девиации, а ориентации и предпочитания. На тази основа стъпва сайтът „Дойче веле“, когато ни предлага „кратък наръчник“ на сексуалните ориентации. Негов автор е Юлия Вергин, редакторка и ръководителка на онлайн екипа в редакция „Наука“ (Уау!)  на същия сайт. Забележете длъжностите. Те са в женски род, макар от доста време в българския език да се е наложила т. нар. „маскулинизация“ на имена на длъжности и професии, според която избягваме употребата на министърка, директорка, председателка, кметица, колежка, депутатка и т.н. Казвам го, защото в „Дойче веле“ изглежда маскулинизацията ги плаши като някаква особено скверна форма на сексизъм, което пък говори за отношението на колектива към сексуалните извращения, пардон – ориентации и предпочитания. Александър Андреев посвети цяло интервю с  Павлина Върбанова от „Как се пише“ на тази болезнена тема. А защо тази Юлия е Вергин, а не Върджин (види се, този псевдоним трябва да ни информира, че или е зодия Дева, или че е девствена), това вече е тема на друг разговор, който не съм сигурен дали изобщо си заслужава някога да бъде провеждан.

Въпросният наръчник, както всяко сериозно нàучно съчинение, започва с дефиниция на термините. Това, което до скоро беше мъж и жена, сега вече е цис-мъж и цис-жена, за да се отграничи  от транс-мъж и транс-жена. Нещо като Галия  за римляните  – Цизалпина (отсам Алпите) и Транзалпина (отвъд Алпите). Иначе си е все същото – цис-мъжът си е добрият стар мъж, а цис-жената си е добрата стара жена, такива, каквито Бог ги е създал, – но тези нови и засукани термини, види се, искат да покажат, че вече не бива да се приемат за нещо по подразбиране, за нещо нормално и дори (Боже, опази!) за нещо традиционно.

Другият фундаментален термин е пансексуалността. „Докато бисексуалните мислят в категориите мъж/жена, то пансексуалните разширяват кръга на потенциалните си предпочитания и върху „другия“ пол“. Знам, че звучи малко объркващо, но аз само цитирам, не ме бийте. В общи линии пансексуалността ще да е сексуално влечение по отношение на всички и всичко, заедно и поотделно. Това напомня за една песничка (ох, дано не ме наречете „путинист“, задето песничката е руска), която по задоволителен начин дава представа за това що е „пансексуалност“:

Всё на свете мы ебали,
кроме ёжа и гвоздя,
потому что ёж калючий,
а гвоздя ебать нельзя.

Но нека ви разкажа за наръчника, защото мнозина със сигурност не са го чели, пък и не биха прочели нищо в „Дойче веле“, за което напълно ги разбирам.

Хетеро, хомо, би и пан е ясно. То е фундамент. Тук, както и при всички останали видове „предпочитания“, определящо е единствено сексуалното влечение, да не забравяме това. Забележете как едно леко изместване в понятийната система може да доведе до революционни резултати. Когато сексът е средство за продължаване на рода и основа за създаването на семейство, нещата стоят по един начин – едно време смятан за морален, а днес – за досадно морализаторски начин. Обаче от момента, в който сексът се превърне главно и почти единствено в средство за доставяне на плътска наслада, вече всичко е разрешено и нищо не е укоримо. При технически един и същи оргазъм какво значение има с колко и с какви същества (или предмети) си си го причинил? Водещ е естественият стремеж на неспокойния човешки дух към разнообразие.

Симбиосексуални. Те са нещо като моногамни. При тях двойката е нeразрушима, но пак няма значение партньори в нея какви същества или предмети ще бъдат. Чувал съм за хора, които прекарват десетилетия във вярност, след като са се оженили (омъжили) за дърво. Всъщност как е правилно да се каже, какъв е полът на дърветата, освен граматически? Ако партньорът ти е дъб – омъжен си. Ако е върба – женен си. Ако си мъж, женен за върба, си хетеросексуален. Ако е за дъб – хомо.

Демисексуални. Те не се чукат, без да са влюбени. Тоест, ако не изпитват чувство към своята върба или дъб, майка или дъщеря, вибратор или нещо друго, нямат и сексуално влечение, което ги поставя на върха на своеобразната им морална стълбица. Тук ни връхлита друг виц:

– Ти чукал ли си медицинска сестра?

– Не, само обикновена.

Сапиосексуални. За тях особено еротично е интелектуалното равнище на обекта отсреща. В този смисъл, ако говорим за зоофили, то сапиосексуалните сред тях се възбуждат от делфини. Или от мъдри сови.

Автосексуални. Не, това не е обикновен онанизъм. Тук става дума за хора, които са влюбени в себе си. Ако са влюбени до гроб, то тогава, освен автосексуални, също така са и симбиосексуални. Ако пък страдат от раздвоение и повече на личността си, тогава при тях се наблюдава нещо като промискуитет. Не знам само пердашат ли се, когато си изневерят с някое ново свое „аз“.

И накрая – асексуални. Те не правят секс, не защото се срамуват, не защото никой не ги иска, не защото се въздържат по някакви, включително и религиозни, причини, а просто, защото не правят. И забележете най-важното, най-проникновеното може би в цялата статия – макар асексуалните да не правят секс, асексуалността е сексуална ориентация. Както според марксизма аполитичността беше политическа позиция и то враждебна. Не може личността ти да не се определя от някакъв вид секс. Не може.

И какво толкова им е влязъл този секс в умовете? Не знам защо във времена, когато светът се тресе от противопоставяния, от войни, идеологически сблъсъци, цивилизационни несъвместимости и прочее, сексът продължава да е в центъра на вниманието. Това не е ли нещо лично, нещо интимно? Нещо, което не засяга другите и в никакъв случай не може да бъде тема за парадиране? Ама се оказва, че може. И дори трябва, ако ги питаш.

Всичко започва от необходимостта, посочена от Маркузе, разните там малцинства да сменят пролетариата в ролята му на световен революционер и гробокопач на капитализма. Пролетариатът е отпаднал от тази роля, защото се е оял и в класовата борба вече може да загуби много повече от оковите си. Не става. А пък малцинствата и особено сексуалните малцинства, стават, защото лесно можеш да им внушиш, че някой иска да ограби правата, които те никога не са имали.

И заинтересованите страни изливат пари в пропаганда, защото тези теории трябва да се превърнат в лични убеждения за колкото може повече хора. Изливат се пари в медиите и медиите, особено онези с профила на „Дойче веле“, запретват ръкави.

Ето така се появява и „наръчникът“, който стигна до нас с любезното съдействие, труд и компетентност, талант и духовен порив на научния отдел на „Дойче веле“. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Източник: sulla.bg

Ще рухне ли най-после порочният модел „Пеевски“?

Posted on: юли 15th, 2024 by МИГ No Comments

Името на Пеевски в бизнес средите се асоциира с рекет и тормоз. Той се превърна и в символ на корупцията, сенчестия бизнес и овладените институции. Покрай схизмата в ДПС на модела „Пеевски“ може да бъде сложен край.

Схизмата в ДПС е факт и е въпрос на време тя да доведе не само до създаването на две партии, но и до сериозно преразпределяне на бизнес кръговете около Движението и неговото влияние по всички етажи на властта. И това разкрива една невероятна възможност за българското общество да се отърве от една от най-порочните мрежи, пленявали институции, бизнеси и цели сектори от българския икономически, политически и обществен живот.

Голямата разлика между Доган и Пеевски

За разлика от Ахмед Доган, когото дори в лагера на Делян Пеевски „обичат“ и „уважават“, както споделиха Хамид Хамид и Йордан Цонев, към настоящия съпредседател никой не таи топли чувства. Дори напротив. За разлика от почетния председател на ДПС, който в годините на Прехода успя да си изфабрикува един рицарски образ пред немалка част от българските турци, Делян Пеевски няма и твърд електорат зад себе си. През годините Пеевски остави без работа хиляди с неуспешните (или пък успешните, ако приемем, че такава е била целта) бизнеси, които създаде или изкупи, а след това фалира. Името му в бизнес средите като цяло пък се асоциира с рекет, тормоз и натиск. Той също така успя да се превърне в международен символ на корупцията и сенчестия бизнес в България, който „дискредитира демокрацията“, както наскоро отбеляза и германският депутат Томас Хакер – иначе представител на същото политическо семейство като „феномена“ в българската политика.

Като споменахме европейските либерали – те също се дистанцираха от фигурата на Пеевски и дали заради силните позиции на Илхан Кючюк в европарламента или по други причини направо си се солидализираха с Доган. Пеевски със сигурност е недолюбван и в Москва, откакто влезе в новото си амплоа на върл евроатлантик, който иначе е санкциониран от най-видните представители на този евроатлантизъм. За подкрепа от Турция и дума не може да става – през 2016 година той, както и Доган, беше обявен за персона нон грата в южната съседка на България.

Пеевски все още разполага с лостове за влияние

Делян Пеевски обаче далеч не е разоръжен – той все още разполага със своите лостове за влияние в службите, съдебната система и правоохранителните органи. Тук изобщо не клеветя видния политик и бизнесмен, а цитирам неговите бивши съпартийци като Рамадан Аталай. Леко истеричният тон, с който Ахмед Доган, иначе известен с безкрайно софистицираните си и високопарни слова, призова Пеевски да се оттегли и да се сложи край на „страховата психоза“, свързана с „мутренски подходи за заплашване на семействата ни, за отнемане бизнеса на хората с прокуратурата и полицейските служби“, си беше направо потвърждение за зловещия начин, по който институциите са овладени от вече не толкова корпулентната фигура. И то потвърждение, идващо от един от неговите създатели или „бащи“, както ги нарече друг такъв – Цветан Василев. Последните назначения на служебния кабинет са само поредната атестация за това докъде се простира това влияние и в политически план.

Разкрива се една невероятна възможност

Бастионите на ДПС до голяма степен си остават бастиони на Ахмед Доган въпреки разделението в партията и златната клетка, в която на почетния председател му се налага да живее в последните няколко години. И точно в тези бастиони трудно ще се постигне пробив. Но при Пеевски ситуацията е малко по-различна – публичният раздор и атаките срещу него, както и фактът, че той най-вероятно ще трябва да си тръгне от ДПС и да се захване със собствен политически проект, разкриват невероятна възможност – на модела „Пеевски“ най-после да бъде сложен край. Защото всички – от хората, които са ставали пряка жертва на политика и бизнесмен Пеевски, до цялото общество, което страда от това, което беше причинено на медийната и информационна среда в страната от издателя и кукловод Пеевски, имат интерес той най-накрая да бъде държан отговорен за действията си. А част от неговите хора със сигурност ще му обърнат гръб с лекотата, с която бяха назначавани на различни постове по време на възхода на „феномена“.

И точно за това трябва да говорят тези, които бяха по площадите през 2013 и 2020 година, а сега са в парламента. По площадите, на които най-често се споменаваше името на Пеевски, срещу когото се вдигнаха стотици хиляди още през 2013 година. Но не чуваме същите тези активисти, а сега политици, да говорят за възможността мечтата на т.нар. демократична общност най-после да стане реалност. Всъщност чуваме един друг, влязъл от площадите в парламента, да говори активно по темата и да призовава за обединение срещу ДПС, ГЕРБ и модела „Пеевски-Борисов“ – Костадин Костадинов. И вероятно на следващите избори ще бъде възнаграден за това.

„Дойче веле“

„Дойче веле“ отказа право на отговор на Румен Радев

Posted on: май 20th, 2022 by МИГ No Comments

На президента Румен Радев е било отказано право на отговор от немскоезичното издание на „Дойче веле“ за статия с „редица твърдения, категорично неотговарящи на истината“. За това информират от пресслужбата на Радев.

„В навечерието на посещението на българския държавен глава в Германия, немскоезичното издание на „Дойче веле“ публикува статията „Двете лица на Румен Радев“. Материалът не отговаря на професионалната етика и журналистическите стандарти, още повече, че редица твърдения, свързани с дейността на президента Румен Радев, категорично не отговарят на истината. Разбира се, право на една свободна медия е да интерпретира обществените процеси, но когато този анализ се базира върху неверни слухове и интерпретации възниква въпрос за достоверността и почтеността на представената информация“, обясняват от президентството и продължават:

„По тази причина на 16 май прессекретариатът на държавния глава изпрати право на отговор до „Дойче веле“, като до днес все още няма публична реакция от страна на медията. Не се вписва в традициите на една свободна обществена медия да отказва право на отговор по отношение на публикуван материал, срещу който има аргументирано възражение, че внушава определени недостоверни изводи“.

Президентът бесен на Дойче веле за „Двете лица на Румен Радев“

Posted on: май 19th, 2022 by МИГ No Comments

В навечерието на посещението на българския държавен глава в Германия, немскоезичното издание на „Дойче веле“ публикува статията „Двете лица на Румен Радев“. Материалът не отговаря на професионалната етика и журналистическите стандарти, още повече, че редица твърдения, свързани с дейността на президента Румен Радев, категорично не отговарят на истината.

Това се казва в позиция на прессекретариата на държавния глава, изпратена до медиите.

Право на една свободна медия е да интерпретира обществените процеси, но когато този анализ се базира върху неверни слухове и интерпретации възниква въпрос за достоверността и почтеността на представената информация. По тази причина на 16 май прессекретариатът на държавния глава изпрати право на отговор до „Дойче веле“, като до днес все още няма публична реакция от страна на медията. Не се вписва в традициите на една свободна обществена медия да отказва право на отговор по отношение на публикуван материал, срещу който има аргументирано възражение, че внушава определени недостоверни изводи.

Пълният текст на писмото: 

До г-н Петер Лимбург,
Генерален директор
на „Дойче веле“

До г-н Кристофер Неринг

Уважаеми г-н Лимбург,
Уважаеми г-н Неринг,

Пиша Ви това писмо във връзка с публикуваната на 13 май т.г. статия „Двете лица на Румен Радев“ на интернет-страницата на „Дойче веле“.

Считам, че информирането на германската общественост за теми, свързани с България, се гради на отговорността на една обществена медия към гражданите и на двете държави. В този процес водещи следва да са фактите, независимо от пристрастията и убежденията на анализаторите. Обективното отразяване е важно условие за утвърждаването на образа на всяка медия като надежден източник на информация. Тази значимост нараства още повече, когато става въпрос за възприятията, които тя създава в гражданите на две приятелски и съюзнически държави.

В статията „Двете лица на Румен Радев“ тези принципи не са спазени и направените изводи се базират предимно на неверни внушения, а не върху реални факти.

Общественото и политическо противопоставяне между президента Румен Радев и правителството на бившия премиер Бойко Борисов по същество не е сблъсквало „прозападна и проруска“ противоположности. Тези понятия са плували единствено в пяната на политическия дебат в България, чиято цел е бил опитът на бившите управляващи да прикрият категоричното отхвърляне от държавния глава на порочния корупционен модел на срастване на държавни институции и бизнес. Впрочем този корупционен модел бе отхвърлен от българските избиратели на последните парламентарни избори и това няма как да е убягнало на редакторите на DW.

Недоумение предизвиква внушението в статията, че президентът Радев черпи подкрепа за своя висок политически рейтинг от успешни министри в служебното правителство, които заемат днес ръководни функции в действащото българско правителство. DW би трябвало да е наясно, че президентът назначава министрите и тяхната дейност може да се разгърне само и единствено в резултат на неговото доверие и в изпълнение на дефинираните от президента приоритети: борба с корупцията, прозрачност и законност.

Войната в Украйна и многобройните кризи в Европа рушат като цяло доверието в политическата класа. Но няма никаква логика в твърдението, че призивите на българския президент за незабавно прекратяване на военните действия в Украйна, връщане към диалога и недопускане на прякото въвличане на България във военния конфликт, са довели до отлив на обществено доверие. Всички проучвания на общественото мнение в България ясно показват, че българското общество категорично отхвърля алтернативни позиции.

Използвам повода за да напомня, че президентът Румен Радев осъди агресията и войната на Русия срещу Украйна не при посещението си в Прага на 10 май, а още на 24 февруари на свиканата от него среща на институциите в София. И това не е еднократен акт от страна на държавния глава. Войната в Украйна е огромна заплаха за международния мир и сигурност, а социалните и икономическите последици от нея се чувстват много по-силно в България, в сравнение със страните от Западна Европа.

И както е вярно, че България е „лоялен съюзник“, също толкова вярно е, че като „носител на мира“ в ЕС и НАТО, тя може да отстоява своите позиции и виждания. Това е демократичният подход, на който се изграждат съюзническите отношения и това ще бъде и в бъдеще, неизменна позиция на Румен Радев като държавен глава.

Изключително важно е да се разбере, че за разлика от повечето европейски държави, България има огромна историческа диаспора в Украйна. Стотици хиляди българи живеят днес в зоните на бойните действия и президентът Румен Радев беше първият политически лидер в България, който призова за изпращането на защитно оборудване за населението в тези региони. Същевременно българският държавен глава категорично не приема български боеприпаси и смъртоносно въоръжение да бъдат изнасяни, за да не бъдат използвани те в зоните на ожесточени сражения, в които са концентрирани и голяма част от етническите българи в Украйна.

Напълно невярна е тезата, че президентът Румен Радев е изразявал позиция срещу съюзническата подкрепа за засилена охрана на българското въздушно пространство в условията на военен конфликт в съседство. Ако статията се градеше върху публичните изказвания на президента и официалната информация, публикувана на интернет-страницата на президентската институция, а не на манипулативни медийни интерпретации, нямаше да се стига и до подобни неверни твърдения. Още повече, че като командир на българските Военновъздушни сили именно Румен Радев организира първата съвместна мисия за охрана на въздушното пространство на България със съюзниците. На дневен ред обаче е въпросът дали българските Военновъздушни сили ще могат в близко бъдеще изобщо да участват в подобни мисии и държавният глава очаква от отговорните институции в България спешни мерки за разрешаването на този проблем.

Президентът Румен Радев не е започвал политическата си кариера от Москва, независимо от користните внушения, за да се „приземява“ там. Преизбирането на президента през ноември 2021г. е достатъчно доказателство за оценката, която българските избиратели дават на тази безпомощна пропаганда. Отговорността на държавния глава Румен Радев е пред българите, които са му гласували доверие. Както Ви е известно, други европейски политици обаче са избрали да представляват руски интереси и капитали и в това отношение политици от Германия не правят изключение.

Моля, настоящето писмо да бъде считано за право на отговор на президентската институция в България на статията в „Дойче веле“ и да бъде публикувана на интернет-страницата на медията.

С уважение,

Кирил Атанасов, Секретар за връзки с медиите на Президента на Република България

Руските олигарси си купуват турски паспорти срещу 250 000 долара

Posted on: май 11th, 2022 by МИГ No Comments

Заради санкциите, въведени от Запада, двете луксозни яхти на руския милиардер Роман Абрамович – „The Eclipse“ и „My Solaris“ – трябваше да напуснат западните пристанища през март. Днес те се намират в Турция. По данни на „Форбс“ „The Eclipse“ се оценява на 438 милиона долара, а „My Solaris“ – на 474 милиона.

Руските олигарси и техните скъпи яхти намират пристан в Турция

В последните седмици Бодрум, Мармарис и Фетхие се превърнаха в пристан за поне осем т.нар. „суперяхти“, собственост на руски олигарси. Но не само яхтите намират убежище в Турция. Техните собственици също. Защото срещу 250 хиляди долара, инвестирани в недвижим имот, или 500 хиляди долара в бизнес, те автоматично се сдобиват с турско гражданство. Пред „Ройтерс“ турска брокерка споделя, че в някои дни продава 7-8 жилища на руснаци. Много от тях плащат в брой или със злато. Пред „Уолстрийт Джърнъл“ собственик на агенция за недвижими имоти от Истанбул казва, че някои руснаци купуват по 3-4 апартамента наведнъж, за да достигнат необходимата сума.

Гражданство срещу инвестиции – такава практика съществуваше и в държави от ЕС доскоро. Но след намесата на Европейската комисия и Европейския парламент тя бе преустановена. Кипър, който от 2007 година насам е продал почти 2900 паспорта на руснаци, след началото на войната в Украйна дори започна да отнема гражданство на санкционираните олигарси.

На турските летища все още кацат самолети от Русия

В момента Турция е особено привлекателна за руснаците. Тя се стреми към неутралитет в конфликта между Украйна и Русия. Външният министър Мевлют Чавушоглу заяви, че руските олигарси са добре дошли, дори да са част от списъка със санкции на ЕС и САЩ. Летищата в Истанбул и Дубай са последните възможности за осъществяване на въздушен трафик между Русия и Запада. Руснаците освен това могат да ползват банковите си карти, които са напълно безполезни в западните държави, на много от турските банкомати. Причината е, че няколко турски банки използват руската платежна система „Мир“. А ако Европейският съюз премахне визовия режим за Турция, тогава руснаците с турски паспорти ще могат без ограничения да пътуват из държавите от Общността.

Държавата работи за ДПС и Доган?

Posted on: януари 27th, 2021 by МИГ No Comments

Минaлoгoдишнитe прoтecти cрeщу кoрупциятa и oлигaрхиятa в Бългaрия цeляхa дa рaзбият дoбрe cмaзaния мoдeл ГEРБ-ДПC. Нo нищo пoдoбнo нe ce cлучи. Ceгa виждaмe кaк близки дo Дoгaн фирми oтнoвo ce връщaт в игрaтa.

Aктoвe нa Върхoвния aдминиcтрaтивeн cъд (ВAC) и зaкoнoдaтeлни прoмeни, инициирaни в 44. Нaрoднo cъбрaниe, зa пoрeдeн път пoрaждaт cъмнeния, чe виcши бългaрcки инcтитуции дeйcтвaт в интeрec нa пoчeтния прeдceдaтeл нa ДПC Aхмeд Дoгaн.

Oтхвърляйки рeшeниe нa Бургacкия aдминиcтрaтивeн cъд, нacкoрo ВAC блoкирa прeмaхвaнeтo нa придoбилaтa cкaндaлнa извecтнocт двуeтaжнa пocтрoйкa нa тъй нaрeчeния „плaж нa Дoгaн”. Пo cъщecтвo ВAC върнa и шaнcoвeтe нa coчeнитe зa близки дo г-н Дoгaн фирми „Cтрeйтлaйн” (oфициaлният coбcтвeник нa cгрaдитe нa caрaя) и „Хeрмec coлaр” (coбcтвeник нa зeмятa, върху кoятo e нaпрaвeн) зa придoбивaнeтo нa шoceтo към „лeтния курoрт” нa пoчeтния прeдceдaтeл нa ДПC.

Прeз aприл 2020 oбщинcкият cъвeт в Бургac взe cпoрнo рeшeниe, кoeтo прoмeни coбcтвeнocттa нa пътя oт публичнa в чacтнa oбщинcкa. Тoгaвa бяхa oдoбрeни и прeдвaритeлни дoгoвoри зa прeхвърлянe нa въпрocния път нa чacтнитe дружecтвa. Пocлeдвa жaлбa oт чacтни лицa cрeщу рeшeниeтo нa oбщинcкия cъвeт. A прeз юли 2020 aкциятa нa Хр. Ивaнoв в „Рoceнeц“ ocвeти cкaндaлнитe имoти нa г-н Дoгaн и cтaнa кaтaлизaтoр зa aнтипрaвитeлcтвeнитe прoтecти, кoитo зacтрaшихa oцeлявaнeтo нa упрaвлявaщaтa кoaлиция.

Рeшeниe нa бургacкия aдминиcтрaтивeн cъд oбяви двуeтaжнaтa cгрaдa в „Рoceнeц” зa cъбaрянe; бяхa oтхвърлeни и прeтeнциитe нa двeтe фирми към шoceтo. Пo-къcнo oбaчe тoвa рeшeниe нa прaктикa „пaднa” във ВAC, мaкaр aрх. Тихoлoв (прeдcтaвитeлят нa „Cтрeйтлaйн”), coчeн зa близък дo г-н Дoгaн, дa нe e прeдcтaвил нoтaриaлeн aкт зa coбcтвeнocт нa cгрaдaтa нa плaжa – т.e. нe e яcнo кaкъв e прaвният му интeрec дa oбжaлвa cъбaрянeтo нa пocтрoйкaтa.

Близки нa Дoгaн фирми oтнoвo в игрaтa

Любoпитeн фaкт: прeзидeнтът Рaдeв, кoйтo пoдкрeпи иcкaниятa зa ocтaвкa нa кaбинeтa „Бoриcoв 3” и глaвния прoкурoр Гeшeв (cмятaн зa фигурa, издигнaтa oт ДПC), върнa нa „пoпрaвитeлeн” кaктo г-н Гeшeв, тaкa и кaндидaтa зa прeдceдaтeл нa ВAC Гeoрги Чoлaкoв, към чиятo рaбoтa кaтo cъдия и някoи cключeни oт нeгo имoтни cдeлки бяхa oтпрaвeни критики в мeдиитe. Въпрeки тoвa Чoлaкoв вce пaк oглaви инcтитуциятa. В нaчaлoтo нa тaзи ceдмицa тoй зaяви, чe тритe дeлa зa лecoпaрк „Рoceнeц” нe ca рaзглeждaни пo cъщecтвo oт ВAC, a caмo пo дoпуcтимocттa нa жaлбитe. Вcичкo другo пo тeмaтa, публикувaнo в мeдиитe, билo „oпити зa внушeния”. Тeзи думи oбaчe нe прoмeнят фaктa, чe c дeйcтвиятa cи дoтук ВAC дe юрe и дe фaктo „връщa в игрaтa” фирмитe, coчeни зa близки дo г-н Дoгaн.

В крaя нa 2020 групa дeпутaти oт ГEРБ внece прoмeни в Зaкoнa зa рибaрcтвoтo и aквaкултуритe, кoитo, cпoрeд Хр. Ивaнoв, нecлучaйнo oтвaрят врaтичкa зa узaкoнявaнeтo нa нeзaкoннaтa пocтрoйкa нa плaжa в „Рoceнeц”. Cпoрeд прoмeнитe, cтрoeж или чacти oт cтрoeжи, кoитo ca cгрaди зa ceзoннo пoлзвaнe и грaничaт c рибaрcки или cпeциaлизирaни приcтaнищa, нe пoдлeжaт нa прeмaхвaнe и ca дoпуcтими.

Прeди дни, пaрлaмeнтaрнaтa кoмиcия пo зeмeдeлиe внeзaпнo oтлoжи cпoрнитe пoпрaвки c мoтивa, чe нe ca cъглacувaни c EК. Ocвeн oт БCП и „Вoля”, oт ДПC cъщo нacтoяхa зa oтлaгaнeтo. Пocлeднoтo мoжe дa изглeждa кaтo куриoз, aлa вeрoятнo cтaвa думa зa мaнeврa или финт, зa дa ce рaзceят пoдoзрeниятa oкoлo нoрмaтивния aкт.

Oпoзициoннa пaртия, кoятo упрaвлявa

Вeчe трябвa дa cмe cвикнaли c пaрaдoкcaлнaтa прирoдa нa ДПC, кoятo рaзкривa cилeн кoнтрacт мeжду cъщнocт и фacaдa: oпoзициoннa пaртия, кoятo упрaвлявa; либeрaлнa фoрмaция, кoятo функциoнирa кaтo пoлитичecкa пирaмидa; cтoжeр нa eврoaтлaнтизмa, зa кoйтo oбaчe имa дaнни, чe лoбирa зa руcкитe интeрecи в Бългaрия.

Нe e тaйнa, чe мнoзинa пo виcшитe eтaжи нa ключoви бългaрcки инcтитуции oтдaвнa ca взeли приcърцe и упoритo ce грижaт зa интeрecитe нa г-н Дoгaн. Прoтecтитe cрeщу кoрупциятa и oлигaрхиятa в Бългaрия цeляхa дa рaзбият дoбрe cмaзaния, функциoнирaщ мoдeл ГEРБ-ДПC. В oтгoвoр тoгaвa миниcтър-прeдceдaтeлят Бoриcoв ocвoбoди миниcтри, coчeни зa близки дo инaчe „oпoзициoннaтa” ДПC, a държaвнaтa oхрaнa нa г-н Дoгaн и г-н Пeeвcки бe cвaлeнa. Нa пoвърхнocттa, пoнe някoи виcши инcтитуции бяхa „прoчиcтeни” oт „пипaлaтa” нa движeниeтo.

Cимбиoзaтa ГEРБ-ДПC ocтaвa

Нa бaзaтa нa тoвa кaквo щe ce cлучи c гoтвeнитe прoмeни в Зaкoнa зa рибaрcтвoтo, кaктo и кaквo в крaйнa cмeткa щe oтcъди Тeмидa зa caрaитe, щe мoжeм дa oцeним рeaлния рeзултaт oт прoтecтитe прeз лятoтo нa 2020, в чacтнocт дaли ДПC прoдължaвa нeoбeзпoкoявaнo дa лoвувa в мътнитe вoди нa бългaрcкaтa пoлитикa. Тoвa щe бъдe лaкмуcoв тecт зa мяcтoтo нa пaртиятa нa Дoгaн в пoлитичecкия прoцec.

Oт вcичкo, кoeтo cмe видeли дo тoзи мoмeнт oт движeниeтo и ГEРБ, oтceгa ce изкушaвaм дa прoгнoзирaм, чe eдвa ли интeрecитe нa г-н Дoгaн щe бъдaт ceриoзнo нaкърнeни, a пaртньoрcтвoтo мeжду двeтe фoрмaции щe прoдължи дa прoцъфтявa и в cлeдвaщия пaрлaмeнт.

Кoмeнтaр нa Пeтър Чoлaкoв, Дойче веле

Какво чака Меркел? Веднага да закрива ”Дойче веле”

Posted on: октомври 3rd, 2020 by МИГ No Comments
След скандалното интервю на Тим Себастиан с Деница Сачева прокуратурата не трябва ли да влезе в офиса на „Дойче веле“ още днес? Кога канцлерът Ангела Меркел ще въведе железен ред в подчинената й медийна институция? И защо позволява на „Дойче веле“ да мърси името на политическия й съюзник Бойко Борисов?
„Дойче веле“ трябва да се подложи на данъчна ревизия от НАП, за да видим колко изряден данъкоплатец е!

Сметната палата какво чака? Нека видим на кой господ се кланя германското правителствено радио!

Шефът на ЕНП Доналд Туск трябва да стегне редиците на десния интернационал и да посича в корен медийни атентати като този на Тим Себастиан!

И защо спят санитарните инспектори и противопожарните служби? Не виждат ли, че това радио е пълно с червени хлебарки, готови да изпържат всеки честен премиер като Бойко Борисов?

И кой е този Тим Себастиан? Кой му поръчва подли интервюта, които Тома Биков разконспирира като платени.

Впрочем въпросният Себастиан не е ли фен на Истанбулската конвенция? Май затова удря в гръб, с 200 в час, нашият любим премиер?

Велизар Енчев, Фейсбук

Едно към едно: Ето какво каза Деница Сачева в ефира на DW

Posted on: октомври 2nd, 2020 by МИГ No Comments

Министърът на труда и социалната политика Деница Сачева говори за корупцията и протестите в България по време на интервю за предаването „Conflict Zone“ на Deutsche Welle.

“На площада няма повече от 6000 човека, докато над 1 милион са гласували за това правителство”, каза Сачева, запитана защо правителството не подава оставка, след като социологическите проучвания сочат, че 70% от хората в България няма доверие в управляващите. По данни на “Алфа Рисърч”, “Галъп Интернешънъл” и “Тренд”, над 60% от българите подкрепят протестите, а според проучванията през последните два месеца, доверието в правителството отбелязва сериозен спад.

Според Сачева, президентът е този, който сега трябва да “говори за единство и да стартира диалог”, но той прави обратното и “подклажда насилието”. Социалната министърка е на мнение, че войната между институциите – между правителството и президентството, не се отразява добре на стабилността.

Ръстът на БВП в България през последните десет години е около 50%. За сравнение: в Румъния тази стойност надхвърля 200%. България продължава да има и най-ниската средна заплата в Европейския съюз, изброява водещият на „Conflict Zone“ Тим Себастиан и пита какви са причините. По думите на Сачева, тези показатели не са в резултат от корупция и лош мениджмънт, защото “когато започнахме, минималната заплата в държавата беше 250 лева, а сега е 610 лева”.

Водещият на „Conflict Zone“ контрира, че по данни на Центъра за изследване на демокрацията, 35% от държавните поръчки са свързани с корупционни практики, а “Трансперънси интернешънъл” разглежда страната като най-корумпираната в ЕС. “Защо не цитираме Евробарометър, според който 58% от анкетираните в България казват, че не се сблъскват с корупция в ежедневието си?”. “Не знам кой Евробарометър гледате, но според този от миналата година 80% смятат, че корупцията е широко разпространена”, отговаря Тим Себастиан. И пита защо няма нито един осъден по високите етажи на властта, нито пък сред водещите престъпни босове. Делата са все още в съда, отговаря Сачева. “Но искам да насоча вниманието Ви към това, че части от протестите са финансирани от човек, който се опитва да избяга от българското правосъдие заради неплатени данъци в размер на повече от 700 милиона”, казва още министърката. Сачева все пак отбелязва, че правителството се вслушва в някои от исканията на протеста – в тези на “младите хора, които искат по-добра правосъдна система и по-безкомпромисна борба срещу корупцията”.

Тим Себастиан обръща внимание и на заключенията на комисаря по човешки права към Съвета на Европа Дуня Миятович, която предупреди, че ситуацията с медийната свобода в България се влошава. “Над 60% от медийното отразяване в България е критично към правителството. Не бих казала, че това е недостиг на медийна свобода”, отвръща Сачева. А относно опасенията за независимостта на националната телевизия след избирането на Емил Кошлуков за директор Сачева казва: “Не съм съгласна, защото в едно от най-популярните предавания по БНТ миналия петък гостуваше един от лидерите на опозицията”. Тя е убедена, че “хората могат свободно да изразяват какво мислят за правителството и за медиите в България”.

А признак за уважение към свободните медии ли е премиерът да нарича журналистки “мисирки”? – пита водещият на „Conflict Zone“. Отговорът на министър Сачева: “Нашият премиер си има собствена специфика на говорене”.

Ето целият разговор за Deutsche Welle:

– В Европа не се чува много, но от два месеца в България е разтърсена от демонстрации против корупцията и правителството. Повече от седем години тя се отличава по най-подозрителен начин като най-корумпираната държава в Европейския съюз. Мой гост тази седмица от София е Деница Сачева, Министър на труда и социалната политика. Защо продължава тя да заема поста си в едно правителство, което е несправедливо към своите най-уязвими граждани в нарушение на задълженията си спрямо човешките права. И защо е направило толкова малко за справяне с организираната престъпност и политиците, които се възползват от нея?

Деница Сачева, добре дошла в „Конфликтна зона“! Свидетели сме на повече от два месеца антиправителствени протести, в някои случаи белязани от насилие. Кога правителството ще схване посланието и ще подаде оставка?

От протестите схващаме много различни послания. Но схващаме и посланието на хората, които не са на протестите. Всъщност те започнаха преди два месеца, но съчетават в себе си многообразие от различни послания. Някои послания – тези които са за по-добра съдебна система, за повече справедливост и за борба с корупцията – са послания, които чуваме и искаме да работим по тях в нашата политика.

– Ами, посланията на социологическите проучвания са доста ясни – 70% нямат доверие в правителството, личният рейтинг на доверието в премиера е паднал до само 20% – най-ниското ниво от години насам. Тълпата ви казва, че не ви иска, не ви искат новия проект за конституция, иска незабавни избори. Защо не им ги дадете?

Защото на улицата няма повече от 6000 души, а повече от един милион души са гласували за това правителство. А също така редовните избори са насрочени за след шест месеца от днес.

– Но те не искат да ги дочакат. Нагледали са се на достатъчно корупция, на достатъчно бруталност по улиците сега, насилието се осъжда като прекалено насилие от полицията, включително и от вашия собствен президент Румен Радев. Той обвини правителството ви, че насочва и провокира насилието, нали? Поне в един случай.

Не бих се съгласила със силните Ви думи относно насилието, защото мога да ви кажа, че повече от 80 полицаи сега са в болница. Срещу тях е употребено много насилие от страна на обществото. А когато говорим за ролята на президента, наистина е интересно как човекът, който трябва да говори за единство и да започне диалог, тъкмо обратното, той всъщност подклажда насилието, и придава дух на омраза.

– Това е доста сериозно обвинение към вашия президент. Но то не се споделя от Съвета на Европа и по-конкретно от комисаря по човешките права Дуня Миятович. Тя говори за многобройни сигнали за полицейско насилие срещу журналисти, отразяващи демонстрациите. Твърди се че няколко от тях са били бити и напръскани с лютив спрей при сблъсъци на полицията с демонстрантите. Насилието срещу журналисти, казва тя, особено в присъствието на представители на държавни органи, противоречи на дълга на държавата да защитава свободата на пресата и да защитава безопасността на журналистите. Доста тъжно е това да трябва да ви се напомня, нали?

Доста тъжно е, но едновременно с това, Вие сте човек, отличен като правещ телевизия на фактите, като журналист на фактите, а мога да Ви кажа, че всъщност фактите не са в подкрепа на тези силни думи. Мога да Ви кажа, че понастоящем има повече от 80 полицаи, които са в болница, след като са станали обект на много сериозно насилие. На улицата имаше бесилки, носени от протестиращите, изнесени бяха ковчези, както и редица други актове на ексцесия, на които бяхме свидетели на улицата.

– Значи Съветът на Европа не знае какво говори, и собственият ви президент не знае какво говори. И има открита война между президента….

Не съм кавала подобно нещо.

– …. и министър-председателя

Не съм казвала подобно нещо.

– Това води до задънена улица. Стигнали сте до задънена улица.

Не е задънена улица, но обективността изисква да виждаме всичко, което става на улицата, а не само това, което отговаря на нашата позиция.

– Президентът Радев отдавна обвинява министър-председателя ви в корупция и връзки с организираната престъпност. Призовава го да подаде оставка. „Това правителство“, казва той, „е приключило морално и е изключително важно то да приключи и формално.“ Прав е, нали? Що за система е това, при която министър-председателят е сниман да спи в официалната си резиденция с пистолет до леглото и с чекмедже на нощното шкафче, натъпкано с 500-еврови банкноти? Що за правителство е това?

Какви са доказателствата Ви, че тези снимки в действителност са истински? Какви са доказателствата на президента в това отношение? И това ли е върховенство на закона? Разпространяването на снимки, на които министър-председателя не е на една и съща снимка с тези 500-еврови банкноти? Едновременно с това мисля, че ако говорим за демокрация, за върховенство на закона, съдът трябва да каже дали това е вярно, или не.

– Ще стигнем и до съда след минута, но доколко помага на стабилността на България министър-председателят и президентът да са се хванали за гушата, призовавайки се един друг да подадат оставка? Отговорът следва да бъде, че това не е много-добро за стабилността на държавата ви, нали така?

Определено тази война не е много добра за стабилността, но отново искам да ви обърна внимание на фактите. А фактите са много ясни. Най-напред ние сме държава с много малък спад на БВП поради кризата с коронавируса. Той е 8,2 в сравнение с други държави, където той е двуцифрено число. В топ петте страни сме по брой на безработните. Мога да ви посоча, че увеличението на БВП през последните пет години е почти двойно. Това не е възможно в страна с пандемична корупция. Не може да се постигнат такива числа, ако всичко е толкова дълбоко вкоренено и корумпирано, както се опитвате да внушите в разговора сега.

– Аз не съм единственият, който го казва, защото България, и правителството, в което сте и вие, станаха синоними на корупция в международен план, корупция, пленник на мафията, отстъпление на демокрацията и политически манипулирана и почти неработеща правосъдна система. Чудя се защо продължавате да работите за правителство което е толкова окаляно от скандали?

Защото това е правителството, което увеличи двойно заплатите на учителите, това е правителството, което инвестира 2,5 милиарда евро в системата на образованието. Това е правителството, което запази почти 300 хиляди работни места в кризата с COVID. Това е правителството, което увеличи двойно БВП през последните години и също е правителството, което непрекъснато увеличава доходите на хората. Както ви казах, животът вече не е черно и бяло.

– Госпожо Сачева, числата Ви са изключително… ръстът ви на БВП през последните десет години е около 50% за разлика от Румъния, която влезе в ЕС на същия ден като вас, регистрира увеличение от повече от 200%. Можете ли да обясните това? Имате най-ниската средна заплата в ЕС с по-малко от 690 евро на месец – по-малко от Босна и Херцеговина и Черна Гора, които даже не са в ЕС, и Европейският съвет по външни отношения твърди, че това е знак за много лошо използване на европейските кохезионни фондове. Защо е така? Неправилно управление и корупция или двете?

Това не е вярно. Защото минималната заплата в страната, когато дойдохме ние на власт, беше 250 лева. Сега е 610 лв. И когато говорим за влиянието на фондовете на ЕС, всъщност увеличението на заплатите заради инвестициите от фондовете на ЕС е 8,2% за периода от 2014 до 2020 г. Важно е също и че БВП се увеличи със 7,7% благодарение на инвестициите на европейски фондове. Тъй като съм министър на труда и социалната политика, отново искам да спомена нивото на безработица, което би било двуцифрено число, а сега е 7,2%. И заради инвестициите на фондовете на ЕС е по-ниско с 5,6%.

– Госпожо министър, миналата година Държавният департамент на САЩ излезе с позиция, че макар законите ви да предвиждат наказания за корумпирани представители на държавната власт, правителството не прилага тези закони ефективно, твърди се, че служители във всички сфери на държавното управление участват в корупционни практики безнаказано, което означава без последствия. Не може да не се направи заключението, че вие позволявате тази корупция да се случи. Защото членове на вашето правителство и престъпници, свързани с него, печелят от нея всеки ден. Затова Държавният департамент подчерта множество сигнали за корупция на правителството, които включват подкупи, конфликт на интереси, сложни схеми за злоупотреби със средства, нарушения при обществените поръчки и търговия на влияние. Това е пълен каталог на корупция в целия спектър на вашето правителство. Смятахте ли, че светът няма да забележи какво става?

Мога да Ви кажа, че в последните години Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е наложила обезпечителни мерки за над половин милиард лева и е направила повече от 9000 проверки и ревизии на различни представители на държавните власти на различни нива, включително от местните и национални държавни органи.

– Обаче не са повдигнати обвинения за корупция на нито един висш държавен служител и нито един престъпен бос, защо е така?

Все още има съдебни дела, които не са приключили. Но мога да ви посоча, че част от протеста – отново да ви припомня, че част от протеста се финансира от лице, което иска да избяга от правосъдието в България заради неплатени данъци в страната за повече от 700 милиона.

– Непрекъснато ми говорите какво сте направили по въпроса за корупцията, но миналата година Центърът за изследване на демокрацията в собствената ви столица, в София, твърди, че поне 35% от договорите за обществени поръки включват корупционни практики. 35% е повече от една трета. Това е страната, в която превърнахте България, и все още смятате, че трябва да останете на власт? „Трансперънси интернешънъл“ оценява страната ви като най-корумпираната в ЕС, и това е така през всяка от последните седем години.

Защо в това отношение да не цитираме „Евробарометър“ и обявената от тях статистика, че например 58% от анкетираните в България твърдят, че в ежедневния живот в България не са се сблъсквали с корупция? И че всъщност според „Евробарометър“ в страната ни степента на корупция е с 3% по-малко в сравнение с 2017 г.?

– Не знам кой „Евробарометър“ гледате Вие, но този от миналата година, според него 80% смятат, е има широкоразпространена се корупция, 78% – че единствения начин да успееш в бизнеса е, да имаш политически връзки. Това са статистики, които биха засрамили всяка развиваща се нация в света, камо ли държава- членка на ЕС.

Точно същият „Евробарометър“ посочва, че 28% от анкетираните казват, че наблюдават корупция в ежедневието, а 58% – че не са се сблъсквали с корупция в ежедневния си живот и дейност.

– Не знам кои числа използвате. Чудя се дали в действителност се вслушвате в гледната точка на хората навън на улиците. Или само се интересувате да запъвате пети и да стискате правителствената си заплата. Слушате ли какво казват хората за вас?

Да. Правим го. И както вече ви казах – на улицата няма една единна гледна точка. И няма една единна група хора. Оставката може да е общ лозунг за всички, но там има различни хора с различни мотиви. Онези от тях – младите хора, които настояват за по-добра съдебна система и искат по-ожесточена борба с корупцията, са онези гласове, които чуваме и желаем да откликнем на тях.

– Ама не го правите. Според Държавния департамент на САЩ нищо не правите по въпроса. Давате възможност за пълномащабна, повсеместна корупция вътре в самото правителство.

Не бих се съгласила с това.

– Значи и те не знаят какво говорят. Класациите не знаят какво говорят, САЩ не знае какво говори, ЕС не знае какво говори. Изглежда никой не може да ви разбере много добре, така ли?

Нека говорим с факти.

– Вие сте една много недоразбрана държава.

Отново Ви казвам, че в държава, в която доходите растат, в която нивото на безработица е по-ниско, и където БВП се покачва, не може да говорите за пандемична корупция. Защото тези исла не могат да се постигнат, ако има такава огромна пандемична корупция.

– Това го казвате Вие. Госпожо министър, защо вашето правителство има толкова малко респект към свободната преса? Която в крайна сметка е темелът на всяка демократична държава. Комисарят от Съвета на Европа Дуня Миятович цитира миналата година продължаващото подкопаване на свободата на медиите в България. Тя цитира непрозрачна собственост на медиите, натиск върху журналисти, включително използване на уронване на репутацията им, съдебни дела срещу тях. Защо позволявате това да продължава?

Повече от 60% от медийното отразяване в България е критично спрямо правителството. Не бих казала, че това е липса на свобода на пресата.

– „Фрийдъм хаус“ съобщи, че когато проправителствен журналист и политик – Емил Кошлуков, е назначен миналата година за директор на БНТ, всички критични гласове са задушени. Същото и за „Нова Броудкастинг Груп“ – идват нови собственици и разследващи журналисти са уволнени. Ясно е, че нямате интерес от преса, която държи сметка на политиците ви, нали?

И с това не бих се съгласила, защото в едно от най-популярните предавания по Българската национална телевизия този петък например гостуваше един от основните лидери на опозицията и на протестите. Всъщност ежедневно има протести около БНТ и хората могат свободно да изразяват какво мислят за правителството и за медиите в България.

– Да, но не ги разследват, не ги подвеждат под отговорност за корупция. По-рано тази година, „Репортери без граници“ обвини правителството ви, че се опитва да сплаши журналисти, че са били подложени на редица вербални нападки и заплахи от висши представители на държавната власт. От началото на февруари говориха за главния прокурор, за председателя на Народното събрание. Защо го има това постоянно сплашване? Правителството ви страхува ли се от истината?

Изглеждам ли Ви уплашена от истината? Разбираме, че има много проблеми и трябва много да свършим в борбата с корупцията…

– И сте свършили много малко по въпроса, за времето, в което тази партия е била на власт… Много малко…

9000 проверки на висши представители на държавната власт, мислите, че е малко? И мислите, че…

– И колко присъди? Колко души са осъдени? Никой!

И мислите ли, че в борбата срещу корупцията…

– Нито един престъпен бос и нито един висши представители на държавната власт не е осъден.

Не мислите ли, че в борбата срещу корупцията получаваме такива войни, на каквито ставаме свидетели сега? Мислите, че борбата срещу корупцията е само нещо, което увеличава рейтинга на правителството?

– Омаловажавате и обиждате журналистите. На пресконференция в София на 4 февруари Вашият министър-председател оприличава журналистите, особено жените такива, на мисирки. След което гротескно се опитва да им се подиграе, издавайки звуци, имитиращи начинът, по който мисирките крякат. Така ли уважавате свободните медии в страната Ви?

Министър-председателят ни има своите особености в езика и не е искал да обиди журналистите. В това отношение не смятам, че това е сериозно обвинение за липса на свобода на медиите.

– Тази година, държавата Ви е класирана на 111-то място в Световния индекс за свобода на пресата, най-ниското класиране на държава-членка на ЕС и много по-ниско от страни като Етиопия, Кения и Ангола. Не се срамувате, че сте получили толкова слаба оценка по ключови показатели на демокрацията като свободни медии?

Много съжалявам, че в много чуждестранни медии продължава да се пише негативно а България, но вярвам, че ако сме истински обективни, ще видим, че животът, както Ви казах преди, не е черно-бял. 60% от медийното отразяване в България е негативно спрямо правителството. Всеки журналист трябва свободно да говори за правителството. Употребата на социални мрежи в държавата наистина е огромна, включително употребата на интернет медии, а интернет медиите са много критични спрямо правителството.

– Госпожо министър, особено притеснителни са данните за правата на човека в България и впечатлението, че липсват основни правни способи за защита на гражданите. В края на 2017-та година, Комитета на ООН срещу изтезанията докладва, че властите често не уведомяват задържаните лица за правата им при наказателни процеси и че активно биват обезсърчени да се ползват от тези права чрез манипулации, заплахи и малтретиране. Още повече, над 70 % от задържаните нямат достъп до адвокат, когато започнат тези наказателни производства, а някои дори нямат адвокат в който и да било етап от тези наказателни производства. Нещо от това да Ви звучи справедливо и каква държава ръководите, в която позволявате такива неща да продължават?

Министерството на правосъдието в България и другите институции, които трябва да работят по тези проблеми, работят усърдно по въпроса. Като министър на труда и социалната политика съм отговорна за хора с увреждания, хора с умствени увреждания и възрастни хора. Например в кризата с Ковид-19, България е успяла да опази живота на повечето от хората, които в момента са в дневни центрове, в центрове за хора с увреждания, за хора с деменция. От 16 000 души, които са били в такива центрове, едва 354…

– Но Вие не отговаряте на въпроса ми изобщо. Въпросът ми беше относно липсата на правно представителство на хората в правната Ви система. Доста шокиращи данни – 70 % от задържаните нямат достъп до адвокат, когато започнат тези наказателни производства.

Не знам за тези цифри, но мога да ви кажа, че тази цифра…

– Не прочетохте ли големия международен доклад, критикуващ държавата Ви?

…е силно преувеличена, защото има много адвокати в България, които също се занимават с тези дела.

– Комитетът срещу изтезанията твърди, че един от трима, задържани в полицейските ви управления, е подложен на насилие там, което може да бъде, казват, толкова жестоко, че да е равно на изтезание и може да включва побой, закопчаване с белезници към недвижими предмети и употреба на палки. Мислех, че тези неща е трябвало да приключат с отиването на комунистите. Изглежда не е престанало изобщо, изглежда увековечавате такова отношение. Чудя се защо.

Все още смятам, че това е силно преувеличено и не е съвсем вярно. Също така може да видите, че по време на…

– Значи сега ООН лъже за Вас, сега ООН не знае какво говори. Съветът по правата на човека, Комитета срещу изтезанията не знаят какво говорят? Не говорят с хора, не провеждат проучване, просто си измислят всичко това. Така ли?

Не смятате ли, че понякога има геополитически интереси, когато говорим за България и международния имидж на България?

– ООН няма никакъв интерес да си измисля истории за Вас. Точка. Изобщо никакъв интерес.

Съжалявам, но винаги може да се изваждат факти от отделни случаи и да се заключава, че това е системата, но системата не е това. И мога да Ви го кажа като човек, който вече 47 години живее в България и който е бил на 16 годишна възраст, когато паднаха комунистите. Мога да Ви кажа, че има невероятно подобрение от 1998 година насам.

– Понеже отговаряте за социалните грижи и хората с умствени увреждания, позволете да насоча вниманието Ви към друг доклад, който дойде от Комитета на ООН срещу изтезанията, който е особено шокиращ, защото засяга прекалената употреба на медикаменти и химически упойващи средства при хора, въдворени в такива заведения, и насилствено прилагане на увреждаща и необратима психиатрична терапия, като например с невролептици, без какъвто и да било опит да се получи съгласието на подложените на такава терапия. Това се случва във вашите психиатрични заведения. Честно казано, това е нечовешко, нали? Как допускате такова нещо?

Запозната съм с този доклад конкретно. Той се отнася за три конкретни заведения. Те ще бъдат закрити и всички хора от тях ще бъдат разпределени в дневни центрове.

– Кога ще бъдат закрити?

Ще бъдат закрити до края на този месец. Вече работим по въпроса. Съвместно с Главния прокурор започнахме проверки на всички заведения за хора с умствени увреждания. И ако установим, че има други подобни практики, всички други заведения ще бъдат закрити.

– Колко ще са, защото знаете, че няма независим мониторинг? Още един факт, установен от Комитета срещу изтезанията – че няма независим механизъм за проверка и мониторинг на заведенията за хора с умствени увреждания.

Работим в много тясно сътрудничество с неправителствени организации. От 1 септември създадохме Агенция за качеството на социалните услуги. Бих желала да посоча, че благодарение на европейската солидарност и на нашите политики, в момента в България няма заведения за деца с умствени увреждания. И току-що започнахме също процес на деинституционализиране на всички хора с умствени увреждания.

– Госпожо министър, доста шокиращо е, че сте в Европейския съюз от десет години, а все още имате такива заведения, които прилагат насила увреждаща и необратима психиатрична терапия като такава с невролептици. Още един трик, който комунистическата власт прилагаше върху хора, върху дисиденти и хора, които не бяха съгласни с тях. Това продължава десет години. А вие ми казвате, че чак сега сте сколасали да направите нещо по въпроса. Защо? Защо допуснахте това да продължава толкова дълго? Вече три мандата изкара сегашният министър-председател и партията, която сега е на власт, и нищо не е направено по въпроса.

Когато аз започнах работа в Министерството на труда и социалната политика беше преди 25 години. Тогава имахме повече от 50 хиляди деца в домове. Сега са не повече от 2500 деца които…

– Не говоря за деца, говоря за всички.

Да но Ви казвам колко време ни беше нужно за процеса на деинституционализиране. И да кажем днес, че вече нямаме домове за деца. Сега започваме процеса за възрастните хора. И за хората с умствени увреждания. И съм сигурна, че в рамките на между 5 и 7 години ще прекратим тези практики.

– Между 5 и 7 години. В момента на присъединяването ви вие поехте обещание да управлявате и спазвате ценностите на Европейския съюз. Те включват човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона, и спазване правата на човека. Те все още не се зачитат и спазват в най-различните ви заведения. Като затворите, в които хората се малтретират и тези заведения за хора с умствени увреждания, където и Вие самата се съгласихте, че хората продължават да бъдат малтретирани.

Не бих се съгласила с Вас, че не зачитаме тези ценности, защото не виждам това да е проблем на системата като цяло. Да, има отделни случаи, в които тези ценности не се зачитат. В такива случаи ние действаме незабавно и безкомпромисно.