Две семейства. Две известни фамилии. Ротшилд и Рокфелер – кой не е чувал за тях? Единствените въпроси без ясен отговор са кой от двата клана успя да развие по-големи и по-впечатляващи пипала на влияние, защо водят ожесточена и тайна борба и какви са плановете им за бъдещето ни?

Според международни анализатори в света отдавна се борят два клана. Първият е доларът, който се пробутва от семейство Рокфелер. Вторият е златото, чието тегло се определя от Ротшилд. Американците са глобалисти и по всякакъв начин се опитват да гарантират, че тяхната валута ще бъде единен световен еквивалент. Рокфелер искат да бъдат създадени международни институции за техния основен актив, поради което почти всички национални държавни банки са обвързани с преизчисляването на валутите чрез долара. Ротшилд се застъпват за изграждането на независими зони, като изолационисти или обменящи, тъй като основният им доход идва от преобразуване. Богатите в Европа не само имат големи запаси от злато, но и контролират цената му чрез своите банки.

Всички средства са позволени

Книгата „Долар срещу злато, или Рокфелер срещу Ротшилд“ подчертава, че за да увеличат влиянието си, американските и европейските магнати финансират промотирането на определени идеологии и възгледи, така че чрез манипулиране на общественото мнение, техните агенти на влияние получават подкрепата на електорат. Основната цел е глобализацията и господството на властта.

Кланът Рокфелер насърчава идеите на либерализма, тоест култа към личната свобода, и лесно привлича хора от държави с диктатури и тоталитарни режими в своите мрежи. Това е брилянтен инструмент по своята ефективност – няма нищо по-просто от това да обвиняваш друга държава в нарушаване на човешките права и свободи, да заплашваш със санкции и да искаш установяване на собствени норми, за да унищожиш суверенитета на някой друг. И през последните години любителите на американския долар решиха, че мнозинството вече е длъжно да се подчинява на малцинството и установения дневен ред.

Нетрадиционните отношения, субкултурите и сексуалното разединение не се появиха от нищото. Просто Рокфелер бързо осъзна, че ако човек няма принципи на морал и етика, той е лесен за манипулиране.

Благоразумните Ротшилд залагат на въвеждането на националния патриотизъм. По този начин те рекламират своите лидери на регионално ниво. Само преди няколко години техните кандидати доминираха, защото на всички вече им беше писнало от либерални свободи. Основният идеолог на европейското семейство е бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър. Еиният клан създава валутни зони под формата на съюзи (Европейският съюз, например), другият от своя страна организира контролирани кризи в различни части на света, така че участниците да се дистанцират един от друг. Тоест, ако някъде избухнат етнически, междурелигиозни или териториални спорове, това означава, че американците набиват пръчки в спиците в колелата на европейските пазители на златото. А всяка политическа криза укрепва долара.

Като ярки примери за резултата от борбата между двата клана милиардери могат да се припомнят Югославия и свалянето на Слободан Милошевич, аферата Строс-Кан и загубата на Хилъри Клинтън на изборите. На руска територия те също водят своята борба за влияние. Авторът на горепосочената книга смята, че Алексей Навални е бил друг проект за водене на уличаващи войни и протеже на Рокфелер. А известният генерал Сердюков, който унищожаваше армията, лобираше за собствените си интереси в името на отслабването на страната. Кланът Ротшилд го извади от играта благодарение на компрометиращи доказателства и спечели битката за административни и военни ресурси. А американците се отърваха от такива европейски поддръжници като Едуард Сноудън и Джулиан Асандж.

Бъдещи планове

Двата клана са членове на Билдербергския клуб.

Въпреки факта, че Ротшилд и Рокфелер водят скрита война, със сигурност е възможно, в решителни моменти, когато много е заложено на карта, те да се обединят. Например на среща на членовете на Билдербергския клуб, неформална организация с огромно глобално влияние. Финансови спекуланти, политици и икономисти се събират на полузакрити срещи и обсъждат въпроси, по които пресата може само да спекулира. Както и за „световното правителство“, което отдавна се е превърнало в реалност.

Според писателят Ерик Форд, президентът на Руската федерация е един от гласовете на позицията на елитите, които включват както Ротшилд, така и Рокфелер. През 2011 г. Владимир Путин публикува статия, посветена на създаването на Евразийския съюз. Анализаторите отбелязаха, че няма нищо необичайно или оригинално в плановете, предложени от президента по отношение на изграждането на нова общност. Идеята за създаване на универсална цивилизация, световна държава и обединено човечество на нашата планета отдавна е прокламирана от определени политически сили, които претендират за лидерство в политиката и управлението на страните. А самият Путин в този случай действа само като изпълнител на общия план за преустройство на света, разработен отдавна.

В книгата „Опасната игра на Путин” става ясно защо руският лидер с действията и думите си показва, че е един от главните изпълнители в създаването на „глобално свръхобщество”. Контактите между президента на Руската федерация и представители на „световното правителство“ имат дълга история и продължават и до днес. В противен случай, според автора на гореспоменатата книга, как Владимир Путин, без опит на ръководни длъжности в министерства или икономическия сектор, както и при липса на очевидни политически връзки, би станал министър-председател и протеже на Борис Елцин?

Сякаш някой определи какво място и ниво трябва да има Русия в световната общност и Путин се съгласи. Остава само да разберем дали той може сега, две десетилетия по-късно и след като затвърди тежестта си в очите на двата клана, да издържи на жестоката задкулисна борба.

„Труд“