Епидемиологичната обстановка у нас вече е път да стане катастрофална. Работата не е само в това, че по брой потвърдени случаи на 100 000 души от населението вчера ние излизаме между първите пет страни в света с тенденция в близките дни да станем лидери в тази печална класация.

Ние сме единствената от най-тежко засегнатите страни, в която се правят подозрително малко тестове. При 37% положителни тестове можем да сме сигурни, че реалният брой на заразените не само далече надхвърля потвърдените случаи, но с доста висока вероятност е по-висок, отколкото където и да е другаде. Защото и Белгия, и Чехия, и Швейцария – страните, данните за които са по-лоши и от нашите – тестват много повече хора. Освен това, ние сме единствената от тежко засегнатите страни, в която паралелно и със същия темп нараства и броя на смъртните случаи. Нека прибавя и това, че се съмнявам и в достоверността на отчитането им.

Нашумялата история с 33-годишния мъж, не дочакал линейка, едва ли е единствена, а нека отбележа, че неговата кончина не е включена в статистиката на починалите от коронавирус инфекция. 63 починали в един ден, когато общият брой на смъртните случаи за денонощие, по каквито и да са причини, не надхвърля 300, означава, че поне всеки пети починал вчера човек е станал жертва на епидемията. Причината, вероятно, е в рязко затруднения достъп до болнично медицинско обслужване, а може би и във влошеното му качество. До средата на октомври в болница влизаха поне 15% от активните случаи и този процент беше стабилен в целия ход на епидемията. Този процент се сгромолясва от ден на ден и в момента е 7,77%. Трудно ми е да повярвам, че за по-малко от 3 седмици активността на патогена е намаляла двойно и е довела до двойно намаляване на нуждаещите се от болнично лечение.

От страна на властите получаваме хаотични мерки, които масово не се спазват, заклинания, а и странни решения – от рода на това, да се допуска публика на един турнир по тенис, който бил особено важен, както и неистови грижи за съдбата на баровете и дискотеките. През юли, в началото на протестната вълна, премиерът (нека му пожелая бързо оздравяване) обоснова нежеланието си да подаде оставка с това, че сегашното правителство е най-подготвено и носи отговорност за това, да изведе страната от здравната и икономическата криза. Сега повтаря, че няма да допусне затварянето на страната. За да не допусне затварянето на страната, правителството трябваше да е в състояние на разработи смислени сценарии за хода на епидемията и да предупреди населението при какви обстоятелства нов локдаун е неизбежен.

Всъщност, единственият критерий, обявен в началото на май, малко преди отмяната на извънредното положение, беше, че при над 100 потвърдени случая за три последователни дни това ще бъде необходимо. Вчера имаме над 4000 потвърдени случая без да правим достатъчно тестове. Почти съм сигурен, че, ако продължаваме да не се мобилизираме за борба с тази напаст, още през ноември ще имаме три последователни дни с над 100 починали от инфекцията хора. Ще поеме ли правителството отговорност за загубения контрол над епидемията? Ние самите като граждани в състояние ли сме да осъзнаем какво можем да си причиним, ако продължаваме да се отнасяме лековато към това бедствие? Не е ли време за крайни мерки, в осъществяването на които да се включат всички отговорни институции в страната? Нямам отговор на тези въпроси. Но мисля, че ако проспим още десетина дни, ще извървим пътя до пълна хуманитарна катастрофа.

Цветозар Томов, „Фейсбук