От 21 часа снощи на практика започна първият публичен процес, който може да доведе до ново обединение в разцепеното пространство около ДПС. Точно тогава Областният съвет на Алианса за права и свободи в Благоевград – фракцията, останала близо до Ахмед Доган – публикува декларация, в която призовава различията да бъдат оставени назад и да започне разговор за единство.

Формулировката е внимателна, но посоката е трудно да бъде сбъркана: АПС предлага създаването на „по-широко обществено и политическо пространство“ и кани в него всички, които споделят заявените принципи. Има само една ясно начертана червена линия – Делян Пеевски и „тясното му обкръжение“ са изключени от поканата.

„Днес много хора се чувстват без реално представителство и без възможност гласът им да бъде чут. В този контекст е важно ясно да заявим, че нито една политическа формация, включително „Ново начало“ на Делян Пеевски, не може да претендира да представлява еднолично цялата наша общност. Общността ни е много по-широка от всяка политическа организация и нейното представителство не може да бъде определяно едностранно. Ние не забравяме историята си. По време на Възродителния процес именно от Благоевград и нашия край тръгнаха прояви на съпротива и защита на човешкото достойнство. Днес осъзнаваме отговорността, която тази история ни завещава, и вярваме, че именно от нас трябва отново да тръгне разговорът за единство, уважение и общо бъдеще. Затова отправяме призив за открит диалог и процес на обединение към всички граждани, организации и политически представители, които споделят тези ценности.“, пише в основната си част от декларацията на ДПС.

След изборите през април подобен разговор така или иначе висеше във въздуха. АПС остана под парламентарната бариера с 1,567%, докато ДПС получи 7,120%. Събрани механично, двата резултата дават 8,687% – далеч под най-силните години на движението, когато ДПС стигаше до 12-15% и над половин милион гласа. Тогава в смесените райони започна да се чува една и съща теза – че двете крила са успели да си нанесат достатъчно щети взаимно и че следващата стъпка трябва да бъде не връщане към старото ДПС в досегашния му вид, а опит за нов политически покрив. Декларацията от Благоевград е първият по-ясен официален сигнал в тази посока. Тя не говори за възстановяване на старите структури, а за „по-широко обществено и политическо пространство“, което е съществена разлика.

Още преди това в среди около АПС се прокрадваше виждането, че формацията трябва преди всичко да оцелее организационно и да удържи структурите си по места. Аргументът на хората, които поддържаха тази линия, беше, че ДПС на Пеевски е „къща от карти“ и ще започне да губи влияние, ако остане трайно далеч от властта. След изборите обаче числата показаха друго сигурно нещо – разделението сви представителството на Общността и отвори огромно пространство за ново пренареждане.

Самият Пеевски също промени публичното си присъствие след вота и в последните месеци видимо остави повече оперативна работа на местните и парламентарните структури. Дали това е тактическо отстъпление или просто нов начин на организация, може да се спори. Факт е обаче, че декларацията от Благоевград вече не атакува редовите членове и местните активисти на ДПС. Напротив – тя им оставя отворена врата, като изключва персонално Пеевски и най-близкия му кръг.

В Бургаска област картината е още по-интересна, защото тук огромни идеологически разделителни линии между двете фракции трудно могат да бъдат открити, пише местното издание „Флагман“. Имаше остро напрежение, но то беше много повече кадрово, отколкото идейно. Най-ясно това се виждаше в Руен – между лагера около дългогодишния кмет Исмаил Осман и хората около Ахмед Мехмед. Днес този стар конфликт изглежда значително по-обезвреден. Исмаил Осман на практика е трудоустроен. Той бе пратен в Централната избирателна комисия с министерска заплата и добри обществени позиции.  Ахмед Мехмед от своя страна вече има почти три години като кмет и през този период успя да затвърди собствен център на влияние в Руен.

В Айтос АПС също успя да запази собствено ядро и организационна мрежа след разцеплението. Там ключовата фигура остана Севим Али – осем поредни парламента депутат, водач на листата на АПС в Бургас през април и едно от най-разпознаваемите лица на догановото крило в региона. Самата АПС го представяше като съпредседател и водач в 02 МИР-Бургас.  След изборния провал Али направи нещо, което в българската политика се случва рядко – върна се буквално там, откъдето беше тръгнал. От няколко седмици той отново работи в „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“, където е бил служител преди влизането си в парламента през 2017 г., където е възстановен на длъжност „оперативен персонал“.

Този факт има значение и политически. През годините около Севим Али се натрупаха десетки истории за предполагаеми богатства, зависимости и бизнес интереси. Връщането му на редовата работа, която е заемал преди политиката прави подобни легенди значително по-трудни за поддържане без конкретни доказателства. За самия Али това отваря възможност да се върне пред избирателите с чиста визия – осем парламента, после обратно на работа. А политическа биография той има с какво да защитава. Като депутат от Бургаския регион Али системно поставяше теми от Айтос, Руен, Сунгурларе и Поморие, включително инфраструктура, водоснабдяване, пътища и проблеми на малките населени места.

Сценарият, който в момента се обсъжда най-често, не е механично вливане на АПС в ДПС или обратното. По-скоро става дума за изцяло нова формация – с ново име, нов устав и избор на ръководни органи от нулата. Идеята, която се обсъжда, е местните структури сами да излъчат лидерите си по демократичен път, вместо старите назначения и зависимости просто да бъдат пренесени под нова табела.

По информация на Флагман.бг подобен сценарий се обсъжда с хоризонт до края на годината, но към този момент няма обявен учредителен форум, име или договорено ръководство.