От няколко дни здравният министър проф. Костадин Ангелов обикаля болници из страната и периодично стряска населението с уверения, че никой не смята да въвежда КПП по градовете. Междувременно пред входа на министерството бяха разпънати палатките на протестиращите медицински сестри от синдиката с лидер Мая Илиева, тъй като исканията им за достойно заплащане и реформа в сектора остават неизпълнени. Даже казионното представителство на специалистите по здравни грижи, което обикновено не споделя позициите на Илиева, е почти в унисон с протестиращите.

В опит да постигне примирие, министърът покани синдикалистките да го придружат на проверките, за да се уверят на място, че всичко в системата е тип-топ. Те го изненадаха, като приеха поканата. Така във вторник министър и протестиращи се озоваха по едно и също време на проверка в областната болница в Смолян. От двойното посещение излязоха два коренно противоположни разказа как в областната болница се справят с кризата.

„Колегите, в разговора ми с тях, бяха много изненадани от исканията и по-скоро от поведението на синдиката, който представлява госпожа Илиева, и не припознават техните искания като искания на колегите, които работят в болницата в Смолян, и отново държа да подчертая, според мен се цели нещо различно от защитаване на медицинските интереси“, обяснява след посещението си министърът, цитиран от БНТ.

Проф. Ангелов твърди, че навсякъде има предпазни средства за три месеца напред, а организацията в Смолян е отлична. „От колегите от областната болница „Д-р Братан Шукеров“ в Смолян разбрах, че тук няма проблеми с изплащането както на нощния и извънредния труд, така и на 1000-те лв., полагащи се на служителите на първа линия. Не забелязах да има напрежение сред работещите в лечебното заведение и по отношение нивата на работните заплати“, споделя министърът от Фейсбук страницата на МЗ.

„Това беше една добре подготвена вечеринка“, казва след своето посещение Мая Илиева. Противно на публичните твърдения на министъра, че протестиращите сестри са добре дошли на неговите проверки, „поканените“ гости срещат доста обструкции при опита си да видят на място колко доволни са колежките им в Смолян, като включително ги питат защо са трима, като „поканата“ е за един човек.

Опитите да се говори с редови медицински сестри удрят на камък. Официалните участници казват от тяхно име, че сестринската заплата в Смолян е 800 лв., в реанимация – 950 лв., но „колегите са доволни“. „Казахме, че тези 800 лв. са далеч под колективния трудов договор, който трябваше да бъде факт преди 2 години“, обяснява Мая Илиева, но въпросът бързо е прехвърлен към следващия договор, за който също не се знае дали няма да остане само на хартия.

Смолянската болница има цели три Ковид-звена, а главната сестра доброволно работи в реанимация, за да помага на колегите, така правят и старшите сестри в своите отделения. Накрая Илиева е пусната да види едно от тези звена, което изглежда добре подготвено за посещение на министъра, макар че той предпочита да разглежда апаратурата на отделението по диализа. Във въпросното звено синдикалистите заварват една сестра, която обслужва 14 пациенти с Ковид. Докато главната сестра присъства, всички са доволни от 1000-та лв. Когато обаче главната излиза за кратко, доволството бързо се трансформира в недоволство от основните заплати.

„Г-н министърът обикаля не за да чуе какви са проблемите, а да ги потушава“, коментира след визитата Мая Илиева. Подобни информации идват и след други проверки на проф. Ангелов. В събота например той беше в Сливен и Кюстендил. В Кюстендил министърът отново успокоява, че слуховете за затваряне на КПП са „грозни лъжи“. И там той се уверява с очите си, че всичко е наред и „в цялата област няма никакви притеснения по отношение на недостиг на персонал или легла“. Два дни по-късно обаче двете Ковид-звена в болницата се вдигат и искат среща с директора заради това, че са останали на основни заплати и повечето са пенсионери, малко са и изпълняват по няколко длъжности. „Можете да направите още една проверка в Кюстендил, там има недоволство и то ще избухне много скоро“, приканва министъра Илиева.

Докато Илиева разказва това на живо във „Фейсбук“ от палатковия лагер, към нея се приближава жена, която работи в системата на училищното здравеопазване – друг „щастлив“ сектор, за който специално се обеща да се изпълни старият КТД. „Нямаме гащеризони“, казва жената на колежките си. На въпрос как така нямат, като „складовете са пълни“, жената изброява какво е получила – две маски, един дезинфектант и едно пакетче мокри кърпички да бърше бюрото си, предоставени през месец март.

Ведомствените съобщения за посещенията на министъра и „усмихнатите“ колективи се опровергават от истинските разкази за действителността в болниците, които се споделят в социалните мрежи.

„Аз за последните три месеца работих 2×40 часа, защото няма сестри, трябва да се ползват отпуски и работодателят има право, ок. Въпреки, че бяха заплатени, аз почивах само след нощна смяна, по три целодневни смени една след друга, прибираш се да спиш и пак на работа. Дете, съпруг, родители, домакинство, личен живот, време да се погледнеш като жена, няма за кога. Оказва се, че липсата на сестри е проблем на самите сестри, а не на работодателя, нито на системата, никой не се стряска, че сестри няма и няма откъде да дойдат. Не желая да работя на шест-дневна работна седмица и да ми се полага един почивен ден и то след нощна смяна. Спрете с тези компромиси с времето, здравето, качеството на работа и най-вече с евтината цена на труда си!“, коментира една от сестрите.