За пръв път мнозина вероятно са изпитали странното чувство на съжаление към егоцентрика Бойко Борисов след истеричните му първосигнални реакции за интервюто на президента оня ден. Изглеждаше смачкан, жалък и безтегловен. Как можело така! Гледал една минута и отишъл да играе мач. Видно е, че нервите му вече не издържат, а фактите не му изнасят. Защото най-много боли и дразни истината.

Нарече Радев двуличник. Той – човекът, който не помни и три минути, една истина за деня я преиначава по три пъти, стига това да гарантира ореола му на пастор на нацията. Без да се съобразява с правила и закони. И въпреки че управлява вече 10 години, все до Тройната коалиция и Орешарски опира за оправдаване на своите провали и безобразия, които ни заливат. Радев не бил обединител – като че, за да си обединител, трябва задължително да хвалиш Борисов и обкръжението му. Бил черноглед, сякаш народът български живее богато и щастливо, а президентът го убеждава в обратното. Борисов поне призна, че Радев е избран от най-много хора в България. Даже го нарече лидер на опозицията. И без да иска, тук Борисов позна. Защото президентът наистина е лидерът на опозицията срещу мафиотизираната власт, неформалният лидер на народа. Не придворна опозиция, а реална, интелигентна и действаща, и това не остава незабелязано. Радев говореше за национални политики и принципи, и само от време на време, по конкретен повод, тънко, с ирония засягаше главния виновник за състоянието на държавата.

Нелепо и силно комплексарско прозвуча и това, че президентът едва ли не му завиждал за камината в Белия дом. Сякаш не е ясно, че въпросната визита стана факт заради ония 2,2 млрд. лв., платени с парите на българите, срещу обещание за изтребители след 3-4 години. А само преди дни Радев седя рамо до рамо с Тръмп и английската кралица, но не го чухме да скимти от умиление.

По всичко личи, че времето на Борисов изтича. Поведение на човек, чието безсилие преминава в хаплива атака на лична основа. А най-тежко ще стане, когато най-големите му слуги първи ще го заплюят.