Том Първи.

Аз създадох ГЕРБ от нищото.

После ми потрябва дете, за да ми е весело. Така се появи Цецо Детето. Отначало всички много обичаха Цецо, защото беше добро и слънчево дете. Но се разложи и си купи апартамент с асансьор. На мен въобще не ми пука от тая работа, дет се вика – заслужил е цял блок с асансьори, даже цял квартал, даже Варна с морето бих му подарил… , ама народът е завистлив, се му е малко на тоя народ, се му е скъпо и се пътищата били лоши…

Най ме е яд, че не ме покани… Ако ме беше поканил, да хапнем, да пийнем, да се повозя на асансьора, щях да да го светна как се пазят в тайна такива работи. А ся – Цецо Детето е капка катран в моя мед. Мама ми каза – внимавай, сине, 1 Цецо в меда ти и край! Палачи дете, баща ти е невинен.

А толкова добри и образовани хора имам аз в ГЕРБ, тях да си ги бях направил деца… например Цецетокараянчева, какво прекрасно дете е то. И отпреде и оттзаде. Ми Лилето и Десито – то образование, то кОлтура, то финес и неподправен чар, бе сичко!

Но Този На Който Не Искам Да Споменавам Името, на президента човека, е най-гаден. Некво парле ву франсе там… Само се фръцка… Даже президента е по така… Въпреки че се двуомя.
Добре де и двамата са гадни. Викат – преврат ще праим. После викат – не сме викали така. Аз пък викам, че са викали, зат’ва отидох в казармите. Обещах им на казармите нови казарми, нови униформи, обувки, шапки и шалчета, обещах им столова и басейн с олимпийски размери и небето. Ще събера парламента вдруги ден и ще им кажа да претаковат бюджета и да отделим 2-3 милиарда за казармите. Бе направо ще го закрием тоя бюджет и ще наказармим цялата страна! Магистрала-казарма-магистрала-казарма… Представяте ли си?!

Те знаят ли аз какви прекрасни пречиствателни станции направих? Не, аз ви питам – те знаят ли? Видяха ли църквите, магистралите, пътищата, училищата и детските градини, които направих?
Видяха ли моите жертви, как моят път до къщи е последен? Нее, ето и вие сега, Василев, ме питате глупости за здравеопазването – никога то не е било толкова страхотно, такова здравеопазване никъде по света няма, даже в космоса …бих добавил.

А пък колко магистрали построих… петстин иляди коли по празниците стояха по задръствания по тях, представяш ли си Василев, къв мащаб?! Не ти представяш ли си – петстин иляди! Т’ва е почти мелеон, бе!

И свобода нямало, да бе няма! Как да няма, ако нямаше щях ли аз ся да мога да говоря квот си искам? А, щях ли? Нее, щях да си копам картофите в Банкя.. Щях ли да имам магнолия, вместо краставици? Щях ли да се возя в хеликоптер? Щях, ама друг път! Щеше ли Цецо детето да има асансьор да си се вози и той? Щеше, ама друг път.

Т’ва за свободата, го разправяй на старата ми шапка.

Точка на Първи Том.

Виктория Тинтерова