Гледам рекламните клипове с Христо Стоичков. И докато ги гледам нещо в мен се вгорчава, нещо се възмущава и се опитвам да го осмисля от гледна точка на морала. Евала на Камата, каквото е направил направил и е за уважение. Но рекламите с него ми се струват доста езуитско-комерсиални, да не кажа подигравателни. Камата рекламира …вкусът на България и захапва един домат.

В друг клип Камата стои до коледната елха и към едно детенце – „Кауфланд“ ти подарява? „Кауфланд“ не подаравя!

Работил съм в кинопроизводството и знам една неоспорима истина – слаб сценарий, посредствена тема, лишена от качества се предлага в изпълнение на …звезди, за да е продаваема продукцията. Същото е и със стоките в магазините които натежават по щандовете в някаква апокалиптично примамлива опаковка.

Да, парите са за харчене и ако ги имаш в повече можеш да си доставиш и да доставиш на близък човек  – дете, внук, съпруга и т.н. удоволствие.

От доста време наблюдавам рекламният сектор и наистина това поне за мен не е реклама, а подигравка. В крайна сметка е …антиреклама. Поговорката казва – пари при пари отиват. Защо не отидат при този на който парите са недостатъчно?

Защо хората като Камата с пари, той си ги е спечелил тези милиони, да е жив и здрав, но ако бях на неговото место, бих предложил лице на конкретната реклама да е един …обикновен българин. Или ПРОИЗВОДИТЕЛ.

Българин който ще рекламира стоката и вкусът на българската стока и ще се почуства, ако не като Камата, поне като един достоен обикновен уважаван гражданин на България, който с дребните си пари също заслужава уважение и отношение от рекламодателите и от поръчителите на рекламите. Без значение кой с какви пари разполага има право на равностойно уважение.

*Коментар от фейсбук на Георги Малчев