Това, че Доган си заминава мъчително и грозно, ме поставя в ролята на човек, който гледа трупа на врага си, който плува по реката (Сун Дзъ). Това, че му го причинява Пеевски, ме кара да се замисля, дали следващият плуващ труп няма да е от Банкя.