О, трепет! О, драма! След дни (или бяха седмици?) на мъчително мълчание и дълбоки „политически съображения“ (разбирай: „чаках да видя накъде духа вятърът“), Великият Стоян най-сетне проговори! И то как! Със сълзи на очи (предполагаме) и с ръка на сърцето (виртуално), той обяви своето… оттегляне. Ама не какво да е оттегляне, а оставка!

Поклон! Защото, видите ли, той бил „въвлечен“. Не, не е искал, горкият. Просто така се случило. Силите на Вселената (и коалиционните договорки) го въвлекли в тази позиция, за която, както сам признава, хич не бил подготвен. Явно подготовката включваше само желанието да е „полезен“ в сектор „Култура“, но не и да се справи с лекия политически ураган, който назначението му предизвика.

Ах, това вечно желание да бъдеш полезен! Толкова е трогателно! Години наред, човекът се е подвизавал в политиката, без постове, без облаги, без кариера! Като истински политически монах-аскет! Нищо, че ДСБ (партията, която той „представлява“) си е имала „предварителна коалиционна уговорка“ за точно този пост още от миналата година. Не, не, той не ламти! Просто му се полагало по право, по уговорка, по партийна линия. Ако ламтеше, щял да е „другаде“. Къде точно „другаде“ – не се уточнява, но явно е някакво по-добро място от зам.-кметски пост в „Оборище“, получен след скандал. Може би депутат? Или поне шеф на водопад?

И колко го боли, когато „хора вътре в нея“ (демократичната общност, разбира се) се борят с „оръжията на противниците“! Ужас! Например, когато някой (да речем, кметът Кузмов, по „лично решение“) уволнява друг представител на същата тази общност (Божидар), за да освободи място за… ами, за Стоян. Но не, Стоян и ДСБ никога не са поставяли условия! Просто така се е случило. Магия! Или може би „препотвърден ангажимент“? Толкова е възвишено!

Той, разбира се, е „последният човек“, който би застанал на пътя на желанието на жителите. Само дето, за да не им застава на пътя, трябваше първо да застане на мястото, което те искаха за друг. Но пък щял да бъде „щастлив да работи заедно с Божидар“. Жалко, че единственият начин това да стане беше Божидар да е безработен, а Стоян – на неговото място. Щастие в разминаване.

Идеята за трето зам.-кметско място? Нечувано! Недопустимо! „Раздуване на администрацията“! Това вече е прекалено! Да се уволни някой, за да се спази „коалиционна уговорка“ – това е просто политика, ефективност, оптимизация. Но да се създаде нов щат, за да се запази мирът и да се уважи волята на местните хора – това е грях! Ерес! Разхищение! Поклон пред тази желязна принципност!

И накрая, перлата в короната: Доверие. Почтеност. Традиция. О, да! Защото нищо не крещи „почтеност“ по-силно от това да приемеш пост, овакантен по скандален начин, да твърдиш, че не си искал, че си „въвлечен“, че друг е виновен, и накрая да подадеш оставка с патоса на мъченик, обяснявайки как „номерата минават веднъж-дваж“. Явно този номер не мина.

Коалициите, казва авторът на партийния химн на ДСБ, се крепят на „взаимно уважение и предвидимост“. Абсолютно! Толкова предвидимо беше, че някой ще изгори заради партийни договорки. Толкова взаимно уважително беше цялото упражнение. Така че, сбогом, о, кратко управлявали мислителю! Твоята саможертва няма да бъде забравена. Особено от Божидар Емануилов и жителите на „Оборище“. Политиката наистина е невъзможна без доверие. А понякога и с него. Особено когато се бърка с партийна лоялност и коалиционни пазарлъци. Амин!