Дългогодишната битка на банките у нас да заличат т. нар. „безплатни“ или „евтини“ банкови сметки е напът да се увенчае с тотален успех.

Бюджетната комисия в четвъртък оряза инициираната през 2023 г. от бившия финансов министър от „Продължаваме промяната“ Асен Василев малка промяна в полза на потребителите, въпреки че тя и без това почти не работеше. Така „безплатните“ сметки остават само на хартия и без реално приложение у нас. Това се случва заради отпора на банките и със съдействието на БНБ, която изпрати поредното становище до депутатите, с което застава на страната на кредитните институции. Становището от БНБ е подписано от подуправителя Радослав Миленков (очевидно по заместване на ресорния подуправител Петър Чобанов, б. р.), но бе представено пред депутатите от Румяна Хампарцумян – дъщерята на бившия главен изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк“ Левон Хампарцумян, разказва Медиапул.

От 1 септември 2023 г. влязоха в сила законови промени, според които повечето банкови операции (включително обслужването) по т. нар. „платежна сметка за основни операции“ (базова сметка) стават безплатни. Според текстовете трансакциите са без такси, ако са за сметка на получени средства от заплати, пенсии, социални помощи и обезщетения, а също и стипендии за ученици, студенти и докторанти. Таксите обаче се запазват при теглене на суми от банкомат или ПОС терминал на друга банка, различна от банката – издател на картата.

Още тогава беше ясно, че текстовете няма да работят, защото те важат само за въпросната базова сметка (платежна сметка за основни операции). Тя беше въведена у нас на хартия заради евродиректива през 2016 г., но на практика е несъществуващ продукт, защото банките вложиха дългогодишни усилия да саботират широкото ѝ използване. Неслучайно към днешна дата действащите платежни сметки за основни операции у нас са едва 0.02-0.03% от всички банкови сметки. Зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев посочи пред депутатите в четвъртък, че общият им брой е към 4000, а общо банковите сметки в България са над 12 000 000.

За да си открие базова сметка, човек трябва да закрие съществуващите си банкови сметки и да няма повече от една открита друга банкова сметка в същата или друга банка. Съществен проблем е и обстоятелството, че банките използват какви ли не трикове, за да откажат клиента от евтините сметки, а много хора дори не знаят за тях. Изискването в закона е в определени случаи банковите услуги през сметките да са безплатни или с приемливи такси – тоест такси, които са по-ниски от средните за същите услуги на пазара.

С аргумента, че текстът, иницииран от Асен Василев през 2023 г., създава обърквания и води до жалби, Министерство на финансите е предложило част от операциите, които станаха безплатни от 1 септември 2023 г., да бъдат ограничени до 3 броя на месец. Това значи, че потребителите, които в момента имат неограничен брой безплатни тегления от банкомат и преводи, вече ще могат да се въползват от не повече от 3 броя на месец операции без такса.

Странното е, че за пръв път въпросното ограничение бе предложено от Министерството на финансите в мандата именно на министър Асен Василев – човекът, който предложи облекчението. Това стана през ноември 2023 г., но тогава законопроектът така и не стигна до финално приемане. Сега като депутат Василев е променил мнението си и е против ограничаването на безплатните операции до 3 на месец.

В четвъртък Румяна Хампарцумян от БНБ обясни, че според статистиката сумите от пенсии, стипендии и социални помощи обикновено са на такава стойност, че с 3 тегления на месец се изчерпват, което значи, че в общия случай пенсионерите и студентите няма да се натоварят с допълнителни суми за банкови такси.

Хампарцумян представи отрицателното становище на БНБ по предложени промени от „Продължаваме промяната“, „Възраждане“ и БСП в посока защита на потребителите. Отхвърлено беше предложението на ПП текстът в закона да не се пипа, както и това на БСП броят на безплатните операции да е до 30 на месец, както и текстовете, внесени от „Възраждане“.

Министерството на финансите изрази становище, че не е против предложенията на депутатите от опозицията и решението е въпрос на целесъобразност, но въпреки това с гласовете на ГЕРБ и ДПС идеите на опозицията не бяха приети.

Основният извод е, че в България платежната сметка за основни операции ще си остане само на хартия, защото банковата общност, подкрепяна в това отношение изцяло от БНБ, не е склонна дори на малка отстъпка в полза на клиентите.