От години в училищата ни се потъпкват дори най-елементарните правила. Постепенно санкциите за дребни, а и за сериозни нарушения започнаха да се прилагат все по-трудно, все по-рядко, все по-безрезултатно. Спомням си случай, при който родител обжалва забележка, наложена на детето му – пет години дело в административния съд. Загуби го. Но за него беше важно. Символично.

Днес реалността изглежда така:

– Учениците закъсняват системно за часове.

– Пушат в училищните дворове.

– Нарушават правилниците без притеснение.

– Нямат домашни, не са подготвени и това се приема почти за „норма“.

– Демонстрират грубо отношение към учители и ръководство.

– Агресията между съученици – вербална и физическа – не е рядкост.

– Облеклото често е тема на спорове и провокации.

– А ако учител се опита да вземе телефон от ученик, изглежда все едно води битка на живот и смърт.

Налагането на санкции е административен кошмар. Да извикаш родител в училище, за да се запознае и подпише за наказание, понякога е по-трудно от подготовката на цяла конференция.

И макар все още да има разумни и подкрепящи родители, мнозина са готови да спорят, да защитават нарушителите, без да видят по-широката картина.

Често се казва: „Всичко е въпрос на превенция“. Но когато сериозни нарушения остават без последствия, когато всички виждат безсилието на училището – това безсилие неизбежно се пренася и върху държавата.

А къде остават правата на онези ученици и учители, които спазват правилата?

Израства едно поколение с усещане за пълна ненаказуемост – без респект към учителите, съучениците, обществото… дори към родителите си.

На този фон приетата вчера на първо четене промяна в Закона за предучилищното и училищното образование относно либерализацията при налагането на санкции и забраната за ползване на мобилни телефони в училище е стъпка в правилната посока.

Да не забравяме:

Училището е задължително до 16-годишна възраст.

А това задължение носи със себе си и отговорност: за спазване на правила и за уважение към правата на всички, които са част от него.

Диян Стаматов за“ Филтър“