Продължителният прием на добавки с мелатонин, често използвани за справяне с безсънието, е свързан с по-висок риск от сърдечна недостатъчност, хоспитализация и леталитет от всякаква причина според предварително проучване, което ще бъде представено на настоящата конференция на Американската сърдечна асоциация 7-10 ноември в Ню Орлиънс.

Мелатонинът е хормон, който регулира цикъла сън – бодърстване и естествено се отделя от епифизната жлеза. Нивата му се повишават с настъпване на тъмната част на денонощието и намаляват от сутринта. Неговите синтетични версии се предлагат като хранителна добавка без рецепта за справяне с проблеми като трудно заспиване и непълноценен сън. Макар да се смятат за безобидни, липсват данни за дългосрочната им безопасност по отношение на сърдечно-съдовата система, което провокира изследователите да измерят риска, по специално при страдащи от хронично безсъние.

„Добавките с мелатонин може да не са толкова безопасни, колкото обикновено се предполага. Ако нашите резултати се потвърдят, това може да промени начина, по който лекарите съветват пациентите за помощни средства за сън“, споделя пред медии д-р Екенедиличукву Ннади, водещ автор и старши специализант по вътрешни болести в Нюйоркската универститеската болница Даунстейт в Бруклин.Изследователите използват международната база данни TriNetX Global Research Network, съдържаща реални електронни здравни досиета. Анализирани са данни на 130 828 възрастни на средна възраст 55,7 години, като 61% от тях са жени, всичките с диагноза хронично безсъние. От тях 65 414 са приемали мелатонин поне година. От проучването са отпаднали досиета на пациенти с предшестваща сърдечна недостатъчност или с предписани други сънотворни.

Според резултатите на изследователите при използвалите мелатонин дългосрочно (над 12 месеца) има 90% по-висок риск от развитие на сърдечна недостатъчност в рамките на 5 години (4,6% срещу 2,7% при неупотребяващите). Рискът остава сходен (82% по-висок) и при анализ само на пациенти с потвърдени рецепти за мелатонин, изпълнявани поне 90 дни. Изследователите намират още, че приемащите мелатонин са 3,5 пъти по-склонни да бъдат хоспитализирани поради сърдечна недостатъчност (19% срещу 6,6%) и рискът от леталитет е двойно по-висок (7,8% срещу 4,3%). Те подчертават че резултатите за тези рискове остават стабилни дори след корекция на множество рискови фактори.

Проучването има своите ограниения – базата данни включва страни, в които мелатонинът се продава с рецепта (Великобритания) и такива, където достъпът е свободен (САЩ), което може да означава, че потребители без рецепта са отчетени като „неупотребяващи“; и не са налични данни за тежестта на безсънието или наличието на психиатрични разстройства, които също могат да повлияят риска.

Тези резултати не доказват причинно-следствена връзка, но повдигат въпроса дали мелатонинът е напълно безопасен за сърцето, обезпокоени са авторите.

Въпреки че връзката между продължителната употреба на мелатонин и повишен риск от сърдечна недостатъчност е само статистическа, не бива да се изключва вероятността, че продължителната му употреба може да промени начина, по който тялото контролира съня, стреса и кръвообращението – фактори, които пряко засягат сърдечната функция. Възможно е самият мелатонин да не е причината за връзката със сърдечната недостатъчност, а тя да идва оттам че се използва по-често от хора, които вече са с по-висок сърдечносъдов риск поради тежко безсъние, тревожност или други заболявания.