„Сега съотношението продавачи към купувачи вече е 1 към 1.5 при 1 към 2 преди. Продават купувачи на зелено с инвестиционна цел, но както са планирали – на етапа, в който сградата получи акт 15 или 16. Друг тип традиционни продавачи са хора, които имат нужда от средства. Засега те обаче не са повече от 10% от всички. Все още пазарът е на продавача и атрактивните имоти на добра локация могат да сменят собственика си бързо“, казва Гергана Тенекеджиева.

Еврозоната – изконсумиран ефект

Като цяло ефектът от влизането в еврозоната, който подклаждаше пазара през последните три-четири години, вече е изконсумиран. В това бяха единодушни участниците в жилищната дискусия на конференцията BALREC на „Градът медиа груп“. Сега някои дори оспорват, че еврозоната е била значим фактор за случващото се на жилищния пазар. Намират го за стабилен и отдават разцвета му главно на т.нар. фундаментални фактори – ръста на икономиката и доходите, ниската безработица, достъпно кредитиране, рекордно ниски лихви. И чак сега говорят за това, че приемането на еврото само по себе си нищо не променя.

Феноменът, изглежда, не е само български. „Като навсякъде хората и у нас бяха решили, че нещо съществено ще се промени с влизането в еврозоната, но то само по себе си не е свързано с покачване на цените на имотите, а поскъпването върви наред с икономиката и зависи от конюнктурата на пазара“, каза Аудриус Гуданавичкюс, управляващ директор на литовската Capital Commercial, на конференцията Inspire to Higher на Национално сдружение „Недвижими имоти“.

Страховете на хората за парите им, затова че жилищата рязко ще поскъпнат при влизането в еврозоната, на практика в България се сбъднаха авансово. При имотите това явление е познато и се нарича „самосбъдващо се пророчество“. С помощта и на въздържаността на продавачите – предимно на тези на „вторичния пазар“ (на вече построени жилища), да не би ако продадат, да пропуснат ползи при евентуално поскъпване, се отвори ножицата между търсене и предлагане. Строителните предприемачи опитваха, но не успяха да наваксат напълно. Сега предстои да видим дали въздържаността е била оправдана.

„Собствениците на имоти в Хърватия имаха високи очаквания, че когато бъдем в еврозоната, цените ще се повишат. Но те си даваха сметка, че хората, които са знаели, че това ще се случи, са купили имоти година или две по-рано“, коментира Борислав Вуйович, директор на Opereta doo, на конференцията Inspire to Higher. Така за Хърватия най-добрата година за имотния пазар е тази в навечерието на еврозоната. После броят на сделките намалява, но ръстът на цените продължава.

Затишие при промяната

Така евро еуфорията изтегли авансово капитали и покупки, които при нормални обстоятелства биха се влагали и случвали по-отложено във времето. След прилива идва отлив. В началото на 2026 г. на пазара се очаква тишина. Като при всяка голяма промяна продавачите и купувачите застиват в очакване накъде ще тръгнат нещата. Освен това януари и февруари традиционно са най-слабите месеци за имотната търговия.

„Може и да стане много тихо за едно или две тримесечия, през които да има спад на сделките с жилища и дори на цените“, коментира Георги Павлов, председател на Advisory Board-a на AG Capital, на конференцията на групата. Като даде да се разбере, че явлението по-скоро ще е временно. Сега загадката е колко ще продължи затишието. При ковид кризата имотният пазар се възстанови след две слаби тримесечия.

Другият момент е, че след голям ръст за кратко време, в случая на цените, обикновено следва коригиращ спад. Дали и кога ще се случи той е въпрос за милион долара. Пазарът на имоти обаче е муден и промените се случват бавно. „За да се стигне до спад в цените, първо търсенето трябва да намалее много спрямо предлагането. После трябва да имаме пет-седем тримесечия с намаляващи сделки и чак тогава ще може да се види реакция при цените. Но спад не е много вероятен най-малкото заради инфлацията. По-скоро бихме наблюдавали слаб ръст или плато на цените“, казва Гергана Тенекеджиева.

Източник: Капитал