Принципният въпрос е, че ако се даде право на председателя на един съд еднолично да размества съдиите по свое усмотрение, това е сериозен лост за натиск върху тях, дори когато подобно разместване се извършва със съгласието на премествания. Това представлява рязко отстъпление от принципа на съдийско самоуправление, въведен тържествено през 2016 г. по препоръка на Брюксел и други международни институции. А веднъж направено такова отстъпление, притесненията са, че то ще се разпростре и по другите съдилища, където съдийското самоуправление е единственото противодействие на опитите на председатели, зависими от статуквото и назначени от този дискредитиран ВСС, да упражняват натиск върху съдии.

Междувременно в комисията по съдийска натовареност на ВСС от месец насам стои идея да се изготви законодателно предложение за даване правомощие на председателите на съдилища да местят съдии. Мотивирани са с трудностите по управлението на натовареността в гражданските отделения на СГС.

Истината е, че в СГС има реален проблем с неравномерната натовареност на първоинстанционното и на въззивното гражданско отделение, както и с бавното разглеждане на дела от брачното отделение, които проблеми Общото събрание не успява да реши. СГС е специфичен съд с повече от 100 съдии, разпределени в пет отделения, като трите граждански отделения са специализирани по начин, какъвто няма в никое от другите окръжни съдилища. Общо събрание там се свиква по трудно и решенията се вземат по-трудно.

Решението на тези проблеми обаче не е в премахването на съдийското самоуправление.

Хайде да гласуваме какво всъщност пише в закона

За 17 декември, сряда, председателят на СГС Руси Алексиев е свикал Общо събрание на съдиите от съда, по време на което те трябва да вземат решение кой е компетентният орган да премества съдии от едно в друго отделение на съда, при условие че те са изразили изрично желание – дали Общото събрание на съдиите или председателят еднолично.

За някой, който не е чел закона, това само по себе си може да звучи безобидно и даже много демократично. Предполага се обаче, че съдиите от СГС, а и председателят на съда познават закона, където този въпрос е решен изрично.

В Закона за съдебната власт (ЗСВ) е записано, че Общото събрание на окръжния съд определя броя и съставите на отделенията, ако има такива, както и тяхната специализация по материя (чл. 85, ал. 3, т. 1), а председателят на съда съвместно със своите заместници предлага на Общото събрание разпределението на съдиите по отделения (чл. 86, ал. 1, т. 4). Другояче казано, законът предвижда, че Общото събрание взема решението колко и кои съдии да има във всяко отделение на съда, както и кои да са съставите, а председателят може само да внася предложения, които, разбира се, подлежат на обсъждане и гласуване.

Абсурдно е да се иска от съдиите да гласуват какво пише в закона, коментират магистрати. Още повече че не само законовият текст е пределно ясен, но и през последните години по него се натрупа актуална практика. Най-популярен е шумният скандал, който се разгоря, след като през 2017 г. председателката на Апелативен съд – София, Даниела Дончева иззе дело с голям материален интерес от съдия Милен Василев от търговската колегия на съда, а той закачи гневно писмо на таблото в коридора на съда, в което обвини Дончева в действия със „силен корупционен мирис“. Писмото достигна до медиите и Инспекторатът към ВСС (ИВСС) бе принуден да направи проверка, в рамките на която констатира, че съдия Дончева е извършила множество нарушения, грубо погазване на принципа за случайно разпределение на делата, като е изземала дела на колеги съдии, размествала е дела от едни съдии на други и др.

Освен това ИВСС констатира, че като е издала заповед, с която сама се е преместила от гражданската в търговската колегия на съда, Дончева е нарушила заложения в Закона за съдебната власт принцип на съдийското самоуправление, който предвижда решенията за разпределението на съдии по отделения, броят им и специализацията да става с решение на общото събрание на съдиите от съответния съд. Дончева бе спасена от дисциплинарно наказание, защото ИВСС, а после и ВСС отлагаха произнасянето си до изтичане на давността, но в решенията си по този казус Върховния административен съд (ВАС) изрично потвърди тази практика.

И това далеч не е единственият повод, по който ВСС, ИВСС и ВАС са се произнасяли категорично, че председателят на съда заедно със своите заместници може единствено да предложи разпределението на съдиите по отделения, но не и да ги разпределя по отделения, което се прави само от общото събрание.

Всъщност такова правомощие председателите еднолично да разпределят съдиите имаха до лятото на 2016 г. След това в съдебния закон почти тържествено бе въведено засилено съдийско самоуправление – в изпълнение на актуализираната стратегия за съдебна реформа, препоръките на европейски и международни институции, включително и в докладите на действащия все още тогава Механизъм за сътрудничество и проверка. Това отчете и тогавашният правосъден министър Екатерина Захариева (ГЕРБ), която обяви, че с този закон се дават всички гаранции за независимост и безпристрастност, а от друга страна – и за носене на отговорност на съдиите, прокурорите и следователите.

И точно защото практиката на съдийското самоуправление по разпределяне на съдиите по отделения е толкова ясна и като конструкция, и като мотиви, които стоят зад нея, предложението на Руси Алексиев предизвиква опасения.

От Общото събрание на СГС явно се очаква да се откаже от правомощията си и да гласува в полза на „правилното решение“, че председателят е този, който може да реди съдиите по отделения. Проблемът е още и че има съмнения в съпротивителните сили на Общото събрание да се противопостави на това домогване.

Овладяване на съда

Съдии заявяват, че за тях няма съмнение, че се подготвя опит да се овладее Търговското отделение на съда чрез организиране там на състави, които да изпълняват поръчки. Сочат, че това е много опасно, и дават пример от близкото минало – одиозната бивша председателка на СГС Владимира Янева, също креатура на статуквото в лицето на Цветан Цветанов, така премести Румяна Ченалова от наказателното в търговското отделение през 2012 г. Последваха множество сигнали за скандални решения, докато се стигна до делото „Белведере“ – явен опит за кражба на фирма, което предизвика френския посланик да заяви, че в съдебната система има гнили ябълки.

Сегашните подозрения се подхранват от един конфликт от лятото на тази година, когато за едно място в Търговското отделение (ТО) се кандидатираха трима съдии от други отделения. Общото събрание на ТО се събира и взема решение, че най-подходящ е един от тия трима съдии. Руси Алексиев обаче се противопоставя на този начин на подбор и изисква да се проведе жребий, в резултат на който е определен друг съдия. Това било демократично, мотивирал се председателят, но такава преценка всъщност няма нищо общо с качествата и професионалните постижения.

В този контекст в началото на ноември в комисията на ВСС за съдийска натовареност се взема решение да се възложи на члена на съвета Даниела Марчева да внесе предложение за промени в Закона за съдебната власт, „касаещи разпределението на съдиите по отделения“.  Даниела Марчева заяви, че няма да предлага каквито и да е идеи за промяна, преди да ги консултира с максимално голям брой съдии.

Поводът е сигнал на председателя на Висшия адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев за забавено разглеждане на дела от въззивните състави на брачното отделение в СГС, които бавели решенията си до две години. По този повод членовете на комисията към ВСС Даниела Марчева и Атанаска Дишева се срещнали с ръководството на СГС, които им разказали, че Общото събрание на съда не може да се справи с неравномерното натоварване в гражданските отделения. Предложението да се слеят първоинстанционното и въззивното гражданско отделение и всички граждански съдии да решават и първоинстанционни, и въззивни дела било отхвърлено от Общото събрание в началото на годината.

Проблемът се засилва от липсата на достатъчно зали. Опитът да се реши част от този проблем с промяна в ГПК, където да се предвиди второинстанционните граждански дела да се гледат на закрити заседания, когато няма нови доказателства, засега е блокиран в парламента заради възражения, че така страда публичността на процеса. Част от тези проблеми обаче изискват организационни решения, които са работа на ръководството на съда, а не се решават с местене не съдии.

Опасенията сред съдиите са факт и те не са свързани само с конкретния казус за правомощията на председателя да размества хората по отделения, а че това е само началото. Опитът сочи, че теорията на конспирациите в тази материя често е голата реалност.

Засега се предлага разместването на съдии от председателя да става само по желание, но е въпрос на време това да става и без да се изисква съгласие, с формални мотиви за решаване на проблема с натовареността да се местят съдии, да се възлагат допълнителни дела от едно специализирано отделение в друго, коментират магистрати. Докато се стигне и до възможността председателят еднолично да решава кой съдия в кой състав да отиде, т.е. да си формира удобни състави, които да гледат „специални“ дела.