Оставката на президента Румен Радев не беше голяма изненада. Въпросът беше не дали, а кога. През двата си мандата като президент той беше непрекъснат критик на партиите, позиционирането му като партиен лидер беше неизбежно.

Все пак, той непрекъснато нападаше само някои партии – ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС на Пеевски (и ДПС преди да се разцепи на две), БСП (докато лидер беше Корнелия Нинова). Но Радев никога не нападна по същия начин ИТН, МЕЧ, „Възраждане“. Макар че има за какво. И сега, след оставката, именно ИТН, МЕЧ, БСП го приветстваха, че влиза в политиката. Костадин Костадинов от „Възраждане“ беше по-сдържан, очаква Радев на дебат и да отговори на въпроси, на които досега не е отговарял.

Заявлението на ПП-ДБ, че работят за разграждането на модела „Борисов-Пеевски“ и завладяната държава, и са твърдо за европейски път на България, поставя условия пред Радев. Ако той приема тези цели, могат да работят с него.

ГЕРБ нямаше официално изявление, но Бойко Борисов изненадващо казва в интервю за „Капитал“ малко преди оставката: „Имам по-голяма вяра на Радев, отколкото на ПП-ДБ“.

Няма да чакаме дълго да разберем с кои партии ще сътрудничи Радев и с кои ще направи предизборна коалиция. Малките партии като ИТН са заплашени от изпадане и ще се хванат за Радев като удавник за сламка. Въпросът е той дали ще иска да си навреди, ако се съюзи с ИТН. МЕЧ и БСП, която вече е малка партия, също са готови да се хванат за Радев. „Величие“ също, Ивелин Михайлов е сред приветстващите оставката на Радев.

Какво, обаче, ще постигне партия на Радев на избори? С колко може да надскочи партията АБВ на бившия президент два мандата Георги Първанов, който едвам влезе в парламента и после отиде в небитието? Радев има повече шансове, но ако някой очаква да стане българският Орбан, лъже се. Дори да излезе победител в избори, няма да има мнозинство като Орбан. Ще му трябват една или две партии за коалиция, за да управлява.

Партия на Радев ще постигне някои положителни неща:

1. Ще вдигне избирателната активност. Ще излязат да гласуват хора, които сега не намират за кого. Според някои социологически сондажи към 40% от избирателите искат да гласуват за нова партия. Не всички от тях са за Радев, но голяма част от търсещите нещо ново ще дадат гласа си за него. Вдигането на избирателната активност ще намали депутатите на ДПС-Пеевски. Той има органичен корпоративно етнически вот и при повече гласували ще има по-малък процент. Казано грубо – при 3 млн. гласували или повече, Пеевски ще има най-много 15 депутати, а не почти двойно като сега.
По-висока избирателна активност намалява и тежестта на купения и зависим вот.

2. Вдигането на избирателната активност ще вдигне и прага за влизане в парламента като брой гласове. Някои малки партии близо до 4-процентната бариера няма да могат да я преминат.

3. Ще открадне гласове от „Възраждане“, която е не толкова българска националистическа, колкото радикално проруска и антиевропейска партия. Партията на Радев ще открадне гласове и от вече маргиналната БСП, която е застрашена да изпадне. Част от протестните гласове, които сега отиват към ИТН и МЕЧ, също ще отидат към Радев. Ще дръпне гласове и от ГЕРБ, и от ПП-ДБ, но по-малко.

4. Има шанс Радев да победи ГЕРБ на изборите и в сътрудничество с други партии да демонтира модела „Борисов – Пеевски“.

С това положителните страни от новата партия на Радев се изчерпват

Радев няма широка база от кадри и местни структури, около него няма достатъчно много авторитетни фигури, с които да управлява. Независимо дали ще се класира като първа или втора сила на изборите, той ще трябва да направи коалиция. Борисов дава сигнали, че е готов да работи с Радев, макар че сега ще влезе в предизборна битка с него. В предишни години, в някои моменти се е усещало някакво задкулисно разбирателство между Борисов и Радев. Има изгледи задкулисието и разбирателството „ти на мене, аз на тебе“, да продължи.

Радев се е доказал като проруски и евроскептик. Прекали с битката си против еврото. Сега, когато Костадинов предизборно обещава да върне лева, по-широко присъствие на две такива партии в парламента ще се отрази негативно на финансовото състояние на България. Цените на българската борса, които се увеличиха с влизането в Еврозоната, ще паднат. Кредитните агенции, които вдигнаха рейтинга на България, ще го понижат. Финансовата сигурност, която даде на България влизането в Еврозоната, ще се обърне в несигурност.

Можем само да се надяваме, че Радев няма да тръгне радикално против ЕС и в подкрепа на Русия, с което да засили политическата криза и нестабилност на България. Много избиратели очакват от него да направи точно това и затова ще гласуват за него.

Ако е първа политическа сила, Радев трябва да стане премиер и да слушаме дълго неговата риторика против еврото и т. н., която създава атмосфера на криза. Но при всички случаи това предполага коалиция или с ГЕРБ, или с ПП-ДБ. Без тях и още две партии може да не стигнат за мнозинство. И в двата случая такова управление предполага политическа несигурност и вътрешни противоречия в бъдеща коалиция.

Иван Бакалов