О т 4100 евро нагоре тръгва основната заплата на депутатите в новия парламент. Тя се равнява на три средни заплати в обществения сектор и стига до 4460 евро на месец. Народните представители обаче си докарват и още.

За всяка парламентарна комисия се добавят по 15% върху базата. Тъй като депутатите обикновено участват в две комисии, това означава още около 1230 до 1340 евро. Председателите на комисии и на парламентарни групи получават добавка от 35%, с което базовото им възнаграждение набъбва с още близо 1430 до 1560 евро. Не на последно място значение има и трудовият стаж, като за всяка година се начислява 1%. При среден професионален стаж от 15 години това означава още около 615 до 670 евро. Така сумата, срещу която се разписва по ведомост народен представител, който участва в две комисии и има натрупан стаж, надхвърля 5800 – 6600 евро на месец, изчисли „Телеграф“.

55% над основната заплата получава парламентарният шеф. Това означава, че председателят на 52-рото народно събрание Михаела Доцова може да стартира с около 6900 евро на месец. Заместник-председателите на парламента взимат 45% над базовата заплата, което е около 5900 до 6470 евро. В 51-вото НС зам.-председателите бяха осем на брой, след като ДПС се отказа да излъчи свой представител. В новоизбраното 52-ро народно събрание зам.-председателите са шест, защото след разцепването на коалицията ПП-ДБ в две парламентарни групи партньорите се уредиха с отделни кандидати.

Безотчетни

Освен личното възнаграждение на избраниците бюджетът на парламента отпуска за всеки народен представител допълнителни безотчетни средства в размер на 2/3 от неговата основна заплата – или още около 2730 до 2970 евро месечно. Тези пари не се облагат с данъци и се използват за плащане на консултанти, експерти и дейност в избирателните райони. Следователно пълната месечна издръжка на един народен представител от държавния бюджет (включваща заплата, добавки и представителни разходи) варира между 7500 и над 9500 евро.

На този фон месечната заплата на президента на България е около 9000 евро, базирана на три средни възнаграждения в обществения сектор. Като вицепрезидент Илияна Йотова взимаше над 8200 евро на месец, като според официалните декларации пред Комисията за противодействие на корупцията годишното ѝ възнаграждение за заеманата позиция надхвърля 205 000 лева (над 105 000 евро годишно).

Темида

Към февруари 2026 г. основните месечни заплати на председателите на съдилища в България са увеличени с 5% и варират според нивото на съда, като достигат над 4800 евро за върховно ниво. Ето някои от стойностите към 1 януари т. г.

Председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС) получават основна заплата от 4874 евро. По 4032 евро на месец взимат шефовете на апелативните съдилища, тези на окръжните в столицата – по 3606 евро, а в страната – по 3334 евро. Основното възнаграждение в Софийския районен съд е 2928 евро, а в районните съдилища в страната е 2630 евро. Основната начална заплата за младши съдии е 2450 евро. Веднъж годишно съдиите получават и фиксирана сума за облекло, която за 2026 г. беше определена на 2832 евро. С 5% нарастват и добавките за ранг, като за първи ранг се получават 258 евро, втори – 354 евро, а трети – 397 евро.

Рекордьори

В евроизмерение най-високите заплати на директори на държавни институции и предприятия в България варират между 7500 и 16 000 евро на месец, като при определени позиции с допълнителни пера (като в болничния сектор) сумите надхвърлят тези граници.

Рекордьор сред държавните институции е Българската народна банка (БНБ), като месечното възнаграждение на нейния управител е фиксирано на 15 726 евро. Подуправителите взимат по 13 480 евро на месец, а членовете на УС – по 4493 евро на месец.

Заплатите в Комисията за финансов надзор и РВД са между 7500 и над 12 000 евро месечно.

Таванът на месечните заплати за мениджмънта в най-големите структури (енергетика, транспорт, горски стопанства) доближава около 11 000 евро (до 18 минимални работни заплати). На някои места пък директори на държавни предприятия, в това число и горски стопанства, получават между 5000 и 7500 евро дори когато дружествата отчитат счетоводни загуби.

Гигантски са и възнагражденията на директорите на най-големите държавни болници – варират в диапазона от 15 000 до над 25 000 евро.

Симеон Дянков: Да се премахнат индексациите в публичния сектор

Да се махнат всички служебни индексации на заплати в публичния (държавния) сектор, призова Симеон Дянков, бившият финансов министър от първото правителство на Бойко Борисов и настоящ председател на Фискалния съвет.

Според него това е една от необходимите мерки за по-добро финансово състояние на България. „По някакъв начин трябва да се бори инфлацията. Това е начинът, който бързо – за два-три месеца – ще даде ефект“, обясни пред БНТ той. Дянков напомни, че при 7% инфлация за миналия месец това означава, че заплатите в Народното събрание ще се вдигнат със 7% следващия месец. Премахването на автоматичните индексации според председателя на Фискалния съвет е правилна стъпка. Той настоява също така за съкращаване на държавната администрация. „Говорили сме за мерки, които буквално за месец ново правителство може да вземе: вместо да имаме 19 министри и 3 вицепремиери, да имаме 15 – 13. Започнаха да излизат някакви идеи. Да започнем да съкращаваме администрацията“, призова Симеон Дянков.

Кристи Петрова, Телеграф