Факт е обаче, че тягата за разследвания срещу Борисов и Цветанов постепенно отслабна и макар ГЕРБ да твърдяха, че са опозиция, действителен сблъсък между тях и ДПС нямаше. Впоследствие всички ключови гласувания от 2013 г. нататък, свързани със съдебната система (изменения на Закона за съдебната власт; избор на Висш съдебен съвет, кариерни бонуси и т.н.) се случваха с неразрушимото мнозинство, формирано около Делян Пеевски и Бойко Борисов, без значение кой е на власт.

Пропукването на модела: за първи път от 13 години

Казано иначе: от 13 години насам за първи път в страната има възможност наложеният модел, който неофициално (а в кабинета „Желязков“ и официално) винаги включва ГЕРБ и ДПС, да бъде разрушен.

Причината: бъдещият кабинет на „Прогресивна България“ има пълна мнозинство в парламента, а за да назначи Висш съдебен съвет (за което са нужни 160 гласа), партията може да търси подкрепа от ПП – ДБ. Ако се стигне до такова взаимодействие, влиянието на Борисов и Пеевски върху съдебната власт може да бъде намалено значително.

Самият доскорошен президент Румен Радев даваше заявки за това. А най-големият хардлайнер в новата му партия е Иван Демерджиев, който в предизборната кампания дори се регистрира като лобист в САЩ, за да се противопостави зад океана срещу опитите на Пеевски да се освободи от санкциите „Магнитски“ за корупция.

Но историята с Христо Бисеров и репликата му за „ваденето на зъбите“ показва също как всички намерения и заявки могат бързо да отшумят. И както случаят от 2013 г. сочи – да се превърнат в маскировка на процеси тъкмо обратните на обещаните.

Лакмусът – първите стъпки

Затова всъщност лакмусът дали „Прогресивна България“ ще ползва електоралното си предимство, за да противостои на завладяната съдебна система, са няколко първи стъпки.

Сред тях са приемане на изменения в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които да регламентират начина, по който се избират професионалната и политическата квота във ВСС. Наред с това новите управляващи, ако искат да противостоят на Борисов и Пеевски в съдебната система, трябва да предприемат стъпки за освобождаването на системата от корупционния плен на постовете. Става дума за кариерното израстване и командироването на магистратите, което също е записано в ЗСВ и което умело се ползва като „морков и тояга“ от административните ръководители на прокуратурата и съдилищата. Критериите, заложени в конкурсите за съдии и прокурори, също са неразривна част от мерките срещу завладяното правосъдие.

Наред с това управляващите трябва да стартират процедура по избор на Висш съдебен съвет, за назначаването на който ще търсят мнозинство от 160 гласа. Ключово е партньорството в тази посока с ПП – ДБ (независимо дали ще са в една парламентарна група или в две отделни).

След като новият кадрови орган на съдебната власт встъпи в длъжност, ще може да пристъпи и към избор на редовен главен прокурор. От действията му пък ще си проличи имало ли е договорка между новите и старите управляващи.

Ако няма пакт за ненападение, прокуратурата би имала цялата власт да започне да проверява и разчиства политическото влияние в системата през отделните и немалко казуси, свързани и с Бойко Борисов, и с Делян Пеевски. Ако това не се случи, ще е ясно, че за пореден път ваденето на „политическите зъби“ на съдебната власт ще е отпаднало от дневния ред на държавата.

Охраната на Борисов и Пеевски

Измененията на ЗСВ в най-добрия случай ще отнемат поне 4-5 седмици работа, изработването на критерии за кадровиците на съдебната власт – вероятно още толкова, привеждането им в действие също. Отделно са изборите в професионалните среди, сформирането на ВСС, който пък да започне избор на титуляр главен прокурор – в общи линии оптимистичният сценарий е поне няколко месеца.

Но има и знакови стъпки, които биха потвърдили заявената от „Прогресивна България“ нетърпимост към модела. Например отпадането на държавната охрана на Борисов и Пеевски. Подобна инициатива подеха ПП – ДБ в предходния парламент, но с различни хватки „Възраждане“ и ИТН осуетиха приемането на такова решение.

От ПП – ДБ казаха, че ще внесат отново искането си в новото Народно събрание. Засега от „Прогресивна България“ дават колебливи сигнали за охраната на Борисов и Пеевски. В ефира на БНТ ген. Румен Миланов призова да се разсъждава институционално по темата и че „това не е най-важното действие“.

Преди новата си битност като депутат от ПБ Миланов в годините назад беше съветник на Бойко Борисов по сигурността, както и началник на звено, което трябваше да се бори с корупцията, наречено БОРКОР.

Различни сигнали от ПБ

Румен Миланов е и сред сочените като потенциални мостове между ГЕРБ и „Прогресивна България“. В ПБ обаче има и друго крило, което поне на този етап изразява съпротива срещу евентуално сближаване с Борисов. Към него може да се причисли бившият служебен вътрешен министър Иван Демерджиев, който неведнъж е изразявал позициите си срещу модела на Борисов и Пеевски. „Цялата първа част в програмата ни е посветена на мерки по разграждане на този модел“, каза Демерджиев пред bTV ден след изборите.

Към настоящия момент Демерджиев е спряган и за вътрешен, и за правосъден министъра. Според източници от ПБ, ако бъде изпратен в Министерството на правосъдието, това ще е знак за успокояване на отношенията с Пеевски и Борисов – „защото разследванията стават през МВР“.

В крайна сметка какъв курс ще поеме „Прогресивна България“ към модела „Борисов – Пеевски“, съпротивата срещу който й осигури спечелването на изборите с абсолютно мнозинство, ще стане ясно сравнително бързо.

Ограничаването на възможността лидерите на ГЕРБ и ДПС да се разпореждат в съдебната система ще си проличи дали е цел на Радев още при гледането на внесените промени в Закона за съдебната власт. А гласуването на предложението за свалянето на охраната им ще покаже дали вече текат преговори за заравяне на томахавките.

Капитал