В подкрепа на тази теория е фактът, че ГЕРБ в последния месец активно подготвяха Младеновски за ръководител на КЕВР. Още в началото на юни, след като Борисов поиска спешна смяна на хората в регулатора с изтекли мандати, ГЕРБ обявиха издигането на Пламен Младеновски. Дори бе направена промяна в Закона за енергетиката за необходимия професионален опит, така че той да покрие изискванията. В продължение на няколко седмици Младеновски придружаваше досегашния председател Иван Иванов на публични събития и вземаше активно участие в дискусиите.

За да се случи такава драматична промяна в последния момент, очевидно е станало нещо повече от внезапно прозрение на кандидата, че не е съгласен с начина на избор.

Кой ще ръководи КЕВР е важно не само защото тя определя цените на тока, парното и водата, но и защото буквално насочва огромните финансови потоци в енергетиката към един или друг субект. С предстоящите инвестиции по линия на Зелената сделка ролята на регулатора ще стане още по-голяма.

Валентин Николов засега казва, че няма нови кандидатури за председателското място в КЕВР, но има поне две спуснати имена. Едното е на Дафинка Янкова, която е юрист по образование. Тя беше изпълнителен директор на „Булгаргаз“ по времето на кабинета „Орешарски“ от 2013 до началото на 2015 г. и успя да доведе до финансов колапс държавния газов доставчик. Без изненада тя се смята за изключително приближена до ДПС, а настоящият директор на притежаваната от Ахмед Доган ТЕЦ -Варна“ – Георги Христозов, стои зад нейното израстване в сектора.

Янкова също така има и обща фирма („БГ газ трейд“) с един от бившите акционери в „Левски“ – Иво Тонев.

Другото име, което според източниците се обсъжда за КЕВР, е Красимир Първанов – бившият зам.-министър на енергетиката в настоящия кабинет на ГЕРБ, който подаде оставка заради скандала „Апартаментгейт“ през миналата година. Официално Първанов стана зам.-министър през 2017 г. по предложение на Националния фронт за спасение на България (НФСБ), като Валери Симеонов обяви, че има високи професионални качества. На практика обаче през 2011 г. Първанов беше уволнен от НЕК, след като стана ясно, че е подписал допълнително споразумение с руската „Атомстроейскпорт“ за изграждането на АЕЦ „Белене“, без да е бил упълномощен от тогавашния енергиен министър Трайчо Трайков. Именно заради това България загуби арбитражното дело с руснаците и плати над 1.1 млрд. лв. за реакторите на централата.

Интересна е ролята на Мая Манолова в казуса. Тя беше един от основните критици на номинацията на Пламен Младеновски. „Не съм съгласна в КЕВР да бъдат изпратени удобни на властта хора, които утре, като трябва да защитят интересите на българските граждани, да се съобразяват с тези, които са ги назначили. Да променят специално закона за някого и да го назначат на най-високата заплата, обвързва лицето с тези, които са го избрали“, заяви преди дни бившият омбудсман.

На теория това звучи добре, но на практика призивите на Манолов може да се окажат удобното обяснение за прекратяването на процедурата и пускането на нова, с доста по-обвързани кандидати.