Това – с чужда пита помен да правиш, напоследък май се оказа професионален политически спорт в България. Значи всеки един от нас, ахмаците – гласоподаватели, „снасяме“ по 12 лева годишно на съответната партия, за която сме си дали вота. А пък после тя изобщо не благоволява да ни уведоми за какво точно е потрошила нашите пари.

А ако сметнем, че напоследък „ахмаците“ сме средно по 3,5 милиона, то партиите си разделят около пет милиона лева годишно. При това според закона изобщо могат и да не са в парламента – достатъчно е да преминат границата от 1%, което прави към 35 хиляди „ахмаци“, и готово. И в техните партийни касички, дали е тази на Дончева, на Витков или на Местан, потичат от нашите пари.

После накъде изтичат (или накъде се оттичат), никой не знай. А и да поиска да знае, няма да му кажат…

А какво да кажем за „големите“ партии или коалиции? Май само това, че и в бюджета за 2019 г. те единодушно отказаха да си намалят субсидиите. Сиреч единодушно се сговориха да продължат да крадат от нас, „ахмаците“.

Разхожда се например из страната лидерът на най-голямата партия (естествено, с държавен автомобил и държавна охрана), а вечерта от телевизора научаваме, че „бил дал“ ’нам колко си десетки хиляди на едно училище, два пъти повече на еди-коя си болница и още толкова – на потънала в разруха провинциална църква.

Нищо лошо! Само дето и стотинка не е излязла от неговия джоб, а от партийната му каса. Т.е. далеч по-коректно би било от телевизора да чуем, че пак иде реч не за средства, които той само преразпределя, а за наши, на „ахмаците“, пари.

И пак с такива миналата седмица той „почерпи“ и своя колега от „братска“ нам „Западна“ Македония (тъй де, щом за гърците е „Северна“, логично е за нас да е „Западна“) с безплатно пътуване от София до Скопие. Нещо като три луксозни таксита (джипове) за държавна, пардон, за наша сметка…

Естествено е, че другарката Нинова не можеше да остане по-назад – тя и без това умира да се съизмерва с премиера. Пък и нали в бляновете си се вижда като бъдещ такъв…

Пролича си и на „конгреса“ на БСП в края на миналата седмица. Слагам събитието в кавички, защото на него май не се случи нищо съществено.

А то започна любопитно. Когато преди време Нинова се бореше за поста председател, паролата беше „купете делегатите“. Сега беше заменена с „нахранете делегатите“.

И Нинова го стори. Четох някъде, че първата кьорсофра струвала „само“ 15 000 лева. Айде бе! Да нагостиш 800 души с толкова пари е или невъзможно, или поредната опашата лъжа.

Освен ако БСП не е взела назаем от ГЕРБ от онези прословути 4 тона суджуци. Ама едва ли. Значи остава второто…

Казват, че имало и ешмедеме веднага след края на форума. Да, има логика – Нинова е трябвало да отбележи в тържествена атмосфера своя пълен триумф. Над какво обаче (или над кого), тъй и май никой не разбра.

Защото между двете кьорсофри имаше само празни приказки. А понякога – и направо смешни.

Чухме потресаващата новост „долу ГЕРБ, дайте ни властта!“, дето Нинова я мрънка, откакто БСП загуби изборите преди две години. Ами вземете си я! Основен принцип на демокрацията е, че тя е управление на мнозинството над малцинството.

Та спечелете си мнозинство, направете си властова коалиция и ГЕРБ сам ще слезе от кормилото на държавата. Просто и ясно, само дето аз лично не го виждам в обозримото бъдеще.

Доста смешновата изглеждаше и декларацията „Долу ръцете от Йончева!“. Не спирам със симпатиите си към Елена, но да я превръщат в нещо като българската Анжела Дейвис от края на 60-те години, си изглежда доста пресилено.

Оставям настрана факта, че с тази кампания БСП нарушава друг основен принцип на демокрацията – този за разделението на властите. Прокуратурата може и да се е попрестарала, може и да е била повлияна от изпълнителната власт, но все пак най-отгоре стои съдът.

И нека да оставим той да реши кой крив и кой прав. А не за пореден път да хленчим пред Европата в стария пионерски стил „Моля, другарке, той (в случая ГЕРБ де) се бие“.

И така, като че ли най-любопитното от „конгреса“ остана схватката между Станишев и Нинова. Някои определиха речта му като „помирителна“. За мен обаче тя си беше „предупредителна“ – ако председателката на БСП не се вслушва в позициите на ПЕС, тя направо „си стреля в крака“.

Всъщност предупрежденията на Станишев бяха две. Първото – че ако не го постави начело в листата за евродепутатите на БСП, тя наистина би се „гръмнала в крака“. Ако не пред България, то със сигурност пред Европа, която няма да спре да се диви на поредната балканска особеност.

Второто обаче е още по-лошо – със сигурност политиките на ПЕС – и за Истанбулската конвенция, и за Миграционния пакт, ще нанесат на БСП повече вреди, отколкото ползи. И ако Станишев упорито не спира да ги подкрепя, това ще рече, че той отдавна се е превърнал от български политик в шлифован европейски чиновник.

Та Нинова трябваше да избира. И избра. Нахрани депутатите. Принуди вътрешнопартийната опозиция да замълчи като гладен цигански задник. И между две кьорсофри направи един безсмислен конгрес, за който пак платихме ние, „абдалите“.

Ама то и затова сме си такива вече 30 години…

Драгомир Драганов