Историята е много потребна на политиците, за да си създадат имидж, понякога изкуствен и измислен. Това каза пред БНР историкът проф. Петко Петков, преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, в коментар на темата за използването на историята с политическа цел:

„Има историци, които виждат в услугата към политиката – все едно дали към властимащи, или към бъдещи властимащи – възможност за бързо кариерно развитие“.

По думите му историята се е „подлагала понякога на политиката или е била насилвана, но има моменти, има периоди, има и хора, които се опитват да бъдат независими, а това е много скъпо и много трудно“.

Проф. Петков подчерта, че има и друго делене, освен познатото ни западофили и русофили: „Това е един стар комплекс, издаващ нашето национално недостатъчно сцепление. Българофилството е най-важно. Мерителят е кой как се отнася към общите български проблеми и добруване. Оттам трябва да идва мярката“.

Историкът изтъкна, че има много наслоения и една голяма митология, които правят разговора за историята много труден:

„И когато през 1990 г. Петър Младенов с указ, без да пита нито обществото, нито историците, направи 3 март национален празник, той го сакрализира. Оттам и граф Игнатиев, и всичко, свързано с него, и тази презумпция, че той бил автор на националния ни идеал. Това е супер унизително за нация, която смята, че има над 1300 г. история. Български национален идеал има още отпреди Руско-турската война и той дори отчасти е признат със създаването на Екзархията и с приемането на нейните граници от великите сили на Цариградската конференция“.

Става дума за една дългосрочна политика на Русия, на която ѝ е удобно така да бъде, посочи проф. Петков и добави: „Има намеса на граф Игнатиев във всички български начинания, включително в т.нар. църковно-национални борби. Когато Игнатиев научава, че Христо Ботев и комитетът му готвят въстание през август 1875 г., само след 20 дни изпраща телеграма на руския консул в Букурещ да нареди на нашите хора, цитирам буквално: „Изяснете на българите безумието и вредата от опитите, обречени на неуспех, нека запазят сили и кръв за друга минута. Действайте незабавно за предпазване от нещастието!“. Т.е. за Русия 1875-76 г. е нещастие едно българско въстание, защото ще я вкара в огъня, а там има друго статукво, след Кримското, където тя сама нищо не може да решава. Така че отдавна Русия е против всяко българско движение, което води до самостоятелно освобождение.

Империята би искала тя да е единственият освободител или пък тя да владее ситуацията и да насочва нашите движения в посока, която ѝ е удобна. Те си следват интересите и в това няма нищо неестествено и нелогично, въпросът е ние да не се заблуждаваме, че интересите на една империя и на един неосвободен народ съвпадат“.

Добре е да се цитират фактите коректно и да се работи на тяхна основа, а не на някакви въображаеми внушения, които се допускат и от фили и от фоби, смята историкът:

„Ако ни оставят на мира, ние ще предложим един разумен прочит на историята, който, разбира се, не се харесва на тези, които работят „разделители“. А у нас има такива и платени, и ентусиасти“.