“Мислех да сложа някое по-меко заглавие но не бива. Извращенията трябва да се наричат извращения. Да се знае, че са извращения и да се помнят като такива. Така не се дава възможност за семантичен луфт”, пише Емил Йотовски в профила си във “Фейсбук” и критикува остро Евровизия.

“Преди години ни беше яд, че не можем да спечелим Евровизия. Сега съм убеден, че трябва да сме горди, че не участваме.

С миши стъпки Евровизия от сравнително престижен музикален фестивал, ( Аз лично винаги съм го намирал за някакъв новодемократичен вариант на политическата песен в стил „Ален мак“), се превърна в парад на някакво ново гадно, което свирепо искат да ни го пробутат за нормално.

За да бъдем честни подобни гадости винаги е имало, но заради естеството на прогреса те са били ограничени в отделни райони или нации. Днешното гадно има амбицията да бъде глобално, паневропейско, а защо не и световно?

Евровизия вече не е музикален форум на Стария континент. Смисълът на музиката липсва. Всичко е знамена, политически глобалистки декларации и някаква имитация на честни избори. Гейщината и сатанизмът са култ, а политическия розов вибратор изпълнява ролята на гръбначен стълб.

Нека се върнем години назад и ще видим прозореца на Овертон в действие. (Вземете прочетете какво значи прозорец на Овертон, че ще ви трябва.) Първите стъпки бяха някак плахи до момента, в който заровете се хвърлиха и ни сервираха Кончита Вурст. Тогава неговата противоречива същност се прие със снизхождение и любопитство.

През годините имаше наистина красива музика, но тя някак оставаше недооценена. Винаги политкоректността и педерастията я биеше. По-умните изпълнители схванаха тенденцията и започнаха с изгъзиците.

Така дойде онази боди позитивна изпълнителка, която кукуригаше. Изкукурига няколко песни и замина в небитието. Но замина като победител. Европобедител.

Днес сме на вълна боди позитивни (което на староговор значи тлъсти) украинки цоцащи от синьо-жълти биберони и самоскопени апокалиптични създания. Като сериозно недоглеждане отчитам факта, че липсват малки восъчни фигури на Путин, които да се обезглавяват на сцената под водопад от фойерверки в името на мира. Но нека не си мечтая…

Най-неприемливото е, че всичко това се предлага като новите ценности на Европа, новия музикален вкус на Европа, съвременните музикални течения в Европа. Зад всичко това лъска политическата поръчка.

Нещо като съвременната европейска партийна линия. А музиката? Майната и на музиката! Вадете байраците и вибраторите. Слагайте рогата и в атака докато прегракнете”.