Президентът не може да бъде разследван и привличан към наказателна отговорност, докато заема поста. Той не може да е обект на процесуални действия – например претърсвания, обиски, подслушвания. Не може да е обект и на оперативни действия. Това отговаря Конституционният съд по питането на главния прокурор Иван Гешев за имунитета на държавния глава.

По вече образувано наказателно производство имунитетът на президента и на вицепрезидента изключва извършването на такива процесуални действия, които са насочени срещу тях и пряко засягат техни лични права и свободи. Други действия по разследването могат да бъдат извършвани без ограничение, отговаря единодушно КС.

Съдиите приемат още, че при откриване на данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента забраната да бъде възбудено наказателно преследване не пречи да започне разследване. Това означава, че могат например да бъдат подслушвани съучастниците му, да бъдат разпитвани свидетели и т.н.

В първото си, и засега единствено, питане до Конституционния съд през януари главният прокурор Иван Гешев поиска да се тълкува разпоредбата от основния закон, отнасяща се до имунитета на държавния глава. Той иска да знае какво се включва в понятието „държавна измяна“, което е записано като възможност за импийчмънт на президента. Ден по-късно прокуратурата разпространи подслушани разговори на президента и обяви, че е спряла дело заради имунитета му.

Накратко, от решението следва, че прокуратурата може да „работи“ срещу президента, стига да не засяга неговите лични права. Няма пречка обаче прокуратурата да събира други доказателства по евентуално дело.

Ако например някой се оплаче в МВР, че президентът е стрелял с пушка по него и е искал да го убие, ще бъде образувано дело, ще бъдат разпитани свидетели, ще бъде огледано мястото на стрелбата, ще бъдат изискани записите от камерите. Но няма как, например, да бъде претърсено жилището на президента, за да бъде иззета пушката, с която е стреляно. Така илюстрира решението пред „Сега“ конституционен съдия.

КС обяснява на Гешев, че понятието „държавна измяна“ не включва в съдържанието си извършване на престъпление извън съставите на престъпленията против републиката. А „нарушение на Конституцията“ може да включва в съдържанието си и извършване на нарушения, които са престъпления, но различни от престъпленията против Републиката.

Прокуратурата може да сезира парламентът, но той единствено има право да инициира процедура по импийчмънт на държавния глава, напомня конституционното решение. В процедурата обаче прокуратурата не участва. Според Конституцията президентът не носи отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията. Обвинението за тези престъпления се повдига по предложение най-малко на 1/4 от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от 2/3 от народните представители са гласували „за“. Тогава Конституционният съд го разглежда в едномесечен срок. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват. Двамата не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване. След евентуалното им отстраняване, няма пречка прокуратурата да ги изправи пред наказателен съд. Той обаче не е обвързан с решението на КС по импийчмънта.

„Решението няма да се хареса нито на президента, нито на главния прокурор“, допуснаха пред „Сега“ конституционни съдии. Те допълниха, че е търсен баланс – да няма нито свръхзащита на държавния глава, нито свръховластяване на главния прокурор.