Гръцкият продуцент Илиас Кокотос, човекът зад победата на Дара на „Евровизия“, разкрива в интервю за YouTube канала „КАЗАНО ЧЕСТНО ВСИЧКО“, че неговата компания K2ID Productions държи мастъра на песента “Bangaranga”, а не Virginia Records на Саня Армутлиева. По думите му договорът с БНТ е ясен: K2ID Productions произвежда цялото българско участие, прави основната инвестиция и запазва собствеността върху мастъра на песента.

Кокотос заявява, че сделката с БНТ е предвиждала неговата компания да продуцира цялото българско участие за „Евровизия“, докато БНТ избира изпълнителя. След избора на Дара екипът на K2ID Productions създава песента, концепцията и сценичната идея, с които България печели конкурса.

На въпрос защо “Bangaranga” се води песен на K2ID Productions Ltd, а не на Virginia Records, Кокотос отговаря директно: „Защото ние притежаваме мастъра на песента.“ Той обяснява, че това е част от договора с БНТ – компанията му инвестира в проекта, а собствеността върху мастъра е механизмът, чрез който вложените средства се възстановяват.

Продуцентът подчертава, че K2ID Productions е вложила в участието на Дара „много повече“ от сумата, записана в договора с БНТ. Така Кокотос поставя финансовия център на проекта извън Virginia Records – лейбъла на Саня Армутлиева.

Кокотос признава ролята на Virginia Records за развитието на Дара през годините, но отделя този факт от конкретната победа на „Евровизия“. По думите му Дара не „пада от небето“ – тя е артист на Virginia Records, а компанията на Армутлиева я е развивала в продължение на години. Но евровизионният проект, с който България печели, е продуциран от екипа на Кокотос.

„Всички знаят кой наистина беше продуцентът на този проект“, казва Кокотос. Той коментира и опитите на хора извън активния екип да си припишат заслуги след победата: „Когато дойде успехът, всеки иска парче от него.“

Кокотос разказва още, че е бил против промо-турнето и видеоклипа, защото според него те не решават резултата. Съгласява се с тях, за да не влиза в конфликт по всеки елемент от подготовката, но настоява, че решаващи са били трите минути на сцената.

Ключова роля за победата има сценичният режисьор Фредерик Бенке. Кокотос казва, че лично го убеждава да поеме проекта и му поставя ясна задача – да не прави поредния стандартен номер с „една жена и четирима танцьори“, а нещо различно и уникално. Според него, ако Дара бе представена като в националната селекция, резултатът нямаше да бъде същият.