Президентът Румен Радев, който няколко пъти отказа да разсекрети прословутата стенограма за КТБ след искания по Закона за достъп до обществена информация, вече настоява документът да придобие публичност. Това обяви самият той в неделя в интервю за БНР по повод първите 100 дни на поста си. Държавният глава посочи, че е изпратил писма до всички участници в срещата при предшественика му Росен Плевнелиев по време на разгара на банковата криза през лятото на 2014 г. с молба да се съгласят записът да бъде обявен пред обществеността.
Мълчаливият отказ щял се счита за съгласие. За стенограмата “КТБ”
Стенограмата няма никаква юридическа стойност и няма да даде отговор кой ограби КТБ. Тя обаче има огромна обществена стойност като прозрачност, от която всички имаме нужда, когато говорим за борба с корупцията, смята вече Радев. Политическите консултации при президента Росен Плевнелиев се проведоха в разгара на банковата криза на 29 юни 2014 г., тоест девет дни, след като КТБ затвори врати и бе обявена под специален надзор от БНБ. В срещата участваха тогавашният премиер Пламен Орешарски, министърът на финансите Петър Чобанов, председателят на Народното събрание Михаил Миков, управителят на БНБ Иван Искров и парламентарно представените формации. Именно на срещата при президента бе пресечено намерението, обсъждано на заседание в БНБ предходната нощ, според което в България трябваше да се въведе банкова ваканция като отговор на ликвидния проблем на ПИБ.
Досега никой политик не е поел отговорност за това предложение, а БНБ е основен противник разговорите от тези срещи да придобият публичност с аргумента, че е обсъждана информация, която е “професионална тайна”. Президентът Росен Плевнелиев (20122017) на няколко пъти отказа на журналисти и граждани да предостави стенограмата именно с мотива за “професионалната тайна”. От началото на мандата си и Румен Радев на няколко пъти отказа информацията със същия аргумент. Преди десетина дни обаче Административен съд – София град постанови, че президентството е отхвърлило незаконно искането за разсекретяване на стенограмата “КТБ” по делото, заведено от главния редактор на сайта “Биволъ” Атанас Чобанов.
Това решение на съда е пробив в практиката, тъй като досега АССГ на няколко пъти решаваше, че президентството има право да не разкрива стенограмата. В новото решение, което може да се обжалва пред ВАС, се посочва, че дори управителят на БНБ да е споделил тайна информация, то президентството дължи цялата останала информация, която не може да е тайна. При това положение е интересно дали юристите на Румен Радев, който вече подкрепя прозрачността, ще обжалват решението на АССГ. Освен това не става ясно защо държавният глава праща писма за съгласие за публичност до участниците в срещата, при положение той има право да разсекрети обстоятелствата, които не са защитени от закона.
За състоянието на армията Пред БНР Радев коментира и редица теми около състоянието на сектор “Сигурност”. Президентът смята за “абсурдна” идеята на министъра на отбраната Красимир Каракачанов за изтегляне на подготвения от служебното правителство годишен доклад за състоянието на въоръжените сили. Документът е изключително критичен и разкри една от найлошо пазените „тайни“ в държавата, а именно, че българската армия само частично може да изпълнява задълженията си. Като мотив за намерението си миналата седмица Каракачанов посочи, че не бива с подобни констатации “да се плаши обществото”. “Не можем да очакваме, че болният ще оздравее, ако се скъса диагнозата.
Ние стигнахме до днешното състояние на българската армия точно поради дълги години производство на такива доклади – розови доклади, които замитат проблемите”, отговори в неделя Радев. По думите му състоянието на армията е изключително тревожно и по отношение на човешкия ресурс има 20% некомплект, а в определени формирования на сухопътни войски – дори 30%, което е изключително много. Социалният статус на военнослужещите и тяхната мотивация са силно потиснати, стана ясно от изказването на Радев. За парите за отбрана Според държавния глава заложените в средносрочната бюджетна прогноза до 2020 г. средства в сектор “Отбрана” за човешкия ресурс са символични. За догодина например се предвижда 100 млн. лв. увеличение на парите в сектора. “Ако наистина това бъде тригодишната бюджетна прогноза, аз не виждам как изобщо ще решим проблема с некомплекта в армията и как ще мотивираме и задържим личния състав”, каза Радев пред националното радио. За връщането на наборната армия Радев коментира и идеята на Каракачанов за връщането на наборната армия. “Тази идея има своите положителни страни, но към момента тя няма как да бъде реализирана заради липсата на средства. Наборната армия изисква огромни ресурси.
Трябва да се фокусираме върху проблемите на кадровата армия. Те се изключително много и трябва да решим първо тях”, подчерта Радев. За старите и новите изстребители По думите на Радев в армията има и други проблеми, извън посочените в доклада, като например това, че всички изстребители МиГ29, които летят в момента, от две години би трябвало да са на земята. Но въпреки това те летят с удължен ресурс.Затова президентът недоумява защо се протака конкурсът за нов тип боен самолет за армията.
“Същите хора, които в парламента приеха проекта за инвестиционен разход през юни миналата година, сега се обръщат срещу това, което са приели, и това, което са подписали”, заяви Радев. По думите му резултатът ще бъде загуба на време и протакане. Служебното правителство на проф. Герджиков предпочете офертата за новите шведски изтребители “Грипен” вместо португалските Ф16 втора ръка, но процедурата по сделката до момента не е особено напреднала. За разузнаването Радев коментира и реформата на кабинета “Борисов 2”, която лиши президентската институция от контрола на някои служби за сигурност.
“Това отстъпление на Държавна агенция „Разузнаване“ от президентската институция за мен е грешка, защото до момента имаме към Министерски съвет две идентични до голяма степен служби – служба “Военна информация” и ДАР. Президентът представлява България в международните отношения. Той има нужда наистина от една такава служба, която в реално време да му предоставя необходимата информация за вземане на решения”, посочи Радев. За външната политика Президентът се похвали, че благодарение на работата му “България се връща като фактор във външната политика”, защото вече открито поставя проблемите си на заседанията в Брюксел.
Радев обяви, че категорично не приема позицията на Каракачанов, че държавният глава няма право на мнение по българската позиция на срещата на НАТО в Брюксел на 25 май. “България трябва да има единна външна политика и дългосрочна политика в областта на националната сигурност”, каза Радев. За “ЦУМ гейт” и съдебната система “Президентската институция не може да бъде заложник за лични интриги в съдебната система. Нека да спазват закона, а не да призовават за неговото нарушаване. Нека да се въздържат от политически коментари. Ако искат да бъдат политици, да напуснат съдебната система”, каза президентът Радев, коментирайки последните действия на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Държавният глава каза, че ще приеме не само Панов, но и главния прокурор, ресорния вицепремиер Екатерина Захариева, председателя на правната комисия в НС и други висши магистрати. “Президентът ще допринася за върховенството на закона.
Трябва да има дебат, но разговорите трябва да са изчистени от олигархични интереси и да са по същество. Трябва да говорим за цялата съдебна система, а не само за прокуратурата”, подчерта Радев на въпрос по повод срещата на главния прокурор Сотир Цацаров с бизнесмените Сашо Дончев и Георги Гергов в частен кабинет в ЦУМ, известна като “ЦУМ гейт”. За предстоящия Консултативен съвет по национална сигурност Държавният глава подчерта, че ситуацията със сигурността е изключително сложна и тя може да генерира нестабилност. По тази причина той е свикал Консултативен съвет по национална сигурност в края на следващата седмица.
Там ще бъдат дискутирани състоянието на армията, службите за сигурност и МВР. На него също така ще се обсъди по какъв найдобър начин да се изразходват парите за отбрана, предвидени с увеличението до 2% от БВП, което произтича от членството ни в НАТО.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране