Ренета Инджова, министър-председател на назначеното от президента Желю Желев служебно правителство, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: След правителствени скандали и антиправителствени протести ситуацията у нас само изглежда да е патова. Премиерът може да вземе бързо и лесно решение. Дискредитирането на институции и политици бе толкова главоломно през изминалите дни, че никой не си представя продължаването на управлението на държавата все едно, че нищо не е било. Трудно министър-председателят и министрите му ще минат покрай колоните на Министерския съвет със знанието, че в името на тяхната сигурност там назидателно са пребивани хора. Още по-трудно парламентът ще продължи работата си, след като в един от най-напрегнатите през новата ни история дни, когато протести напълниха площадите, депутатите му благоволиха да си ползват почивките в края на седмицата вместо да се свикат на извънредно заседание. Констатациите са безмилостно ясни. Въпросът е от тук нататък – накъде? Да потърсим заедно отговора поканих Ренета Инджова – министър-председател на назначеното от президента Желю Желев служебно правителство. Как ще завърши схватката между публичния гняв и дискредитираните институции?
Ренета Инджова: Виждам, че никой не се интересува от рисковете и опасностите, които стоят пред страната, при положението, в което политическата класа с пълна безотговорност се отнася към бъдещето на България, и то ще продължи, ако не се вразумят по този начин – с правораздаване по улиците, с побоища. Защото когато няма власти, хората сами налагат справедливост. С невъзможност страната да бъде в какъвто и да било статус на признание от света, защото ще се превърне в изолирано средище и никой няма да се интересува от нея. А и виждам, при положение, че премиерът в целия европейския свят в най-водещите медии е представен със снимки и с корупционни определения, и даже в скоби пише „мутри“ и обясняват, какво значи на съответния език. В това състояние България в момента пребивава. Премиерът, който до онзи ден тичаше с джипката и като види на полето някой единичен работник, тича, отива, снима се, сега го няма никакъв. Ние не знам практически, има ли изпълнителна власт в момента. Същото се отнася и за парламента, който в сряда би трябвало да извърши едно действие, което обикновено не могат да вършат. Но предполагам, че българският народ ще стои и ще загради и тази институция, защото ако в Министерския съвет няма никой, в парламента ще има хора, които засега казват, че ще внесат вот на недоверие към правителството. Имаме прокуратура, която мисля, че не е на този свят, защото при всички сигнали, които се изпратиха до европейските институции, те тук продължават да се правят на невинни и нямало никакви нарушения. В тази ситуация, в която никой не си признава, какво е сътворил, най-отговорното действие е подаване на оставки от страна на правителството и от страна на прокуратурата.
Водещ: При това съотношение, г-жо премиер, съотношение на силите, възможни ли са предсрочни парламентарни избори?
Ренета Инджова: Ама чакайте сега. Ето това е българският проблем – има да се решава задача, каквато се оказва, че в България е трудно решима. Когато бандити са във властта, те не желаят да си тръгнат доброволно, защото знаят, че нямат бъдеще. Така ще го наречем условно – нямат бъдеще. При това положение какви планове за избори и т.н. правим, като също не знаем, имаме ли в момента парламент. Знаете, че в момента министър-председателят ръководи парламента. Знаейки, че министър-председателят задава дневния ред на органите, на прокуратурата, можем ли да правим някакви разумни съждения за това, какво може да се случи. Онова, което трябва да се случи, е да бъде освободена изпълнителната власт. Ако не, идва другият вариант: при положение, че го няма премиера, главният прокурор да го потърси. Да го потърси за каквото пожелае. Той има възможността да го потърси, за да му поиска отговорност. Но при така обърната пирамида на властите, за какви избори в момента трябва да говорим? Ние говорим за това, че тези хора трябва да освободят онези места, които ми се струва, че вече и не заемат. Навсякъде се говори, че премиерът в момента не е в страната. Той с всеки разговаря с часове, прави клипове – ето сега има митинг пред Министерския съвет, него го няма да се появи на този митинг да го попитаме какво възнамерява. Защото се оказва, че в страната никой не е във влияние спрямо него, за да може да му препоръча какво да прави. Аз започвам да смятам, че над него, не знам дали е Господ, защото той е представител на някаква сатанинска организация, която с червени шнурове е опасала цялата страна. Всички негови приближени са на ръката с този отличителен знак.
Водещ: Ако ситуацията продължава или ескалира, какво се случва?
Ренета Инджова: Случва се това, което няма да чуем по медиите – побоища, терор. Това са неща, които медиите, ако продължават да удържат и да смятат, че хиляди народ са 200 души, това означава, че всичко, което се прави от тези хиляди народ, няма да стигне до аудиторията, няма да получи бял свят. Това означава, че страната ще бъде в тиха репресия, която никой няма да разбере. Състоянието на медиите е такова, че то улеснява такава скрита държава.
Водещ: Възможно ли е прекратяването на паралелната власт, която видяхме през изминалите дни? Премиерът нарежда едно, а вътрешният министър прави друго, главният прокурор – трето.
Ренета Инджова: Това не е паралелна власт. При безвластие всички упражняват някакви такива регионални свои власти. Разпадът на Националната служба за охрана може да означава, че по гангстерски всеки с някакви неясни структури ще се охранява. Но аз се обръщам не към тези представители на паралелната власт, защото паралелна власт е една много подредена структура в условията на съвременния свят, има дълбоки държави, ние нямаме в момента паралелната власт, но все още има държатели на реалната власт, които би трябвало да се загрижат за позициите, които имат. При оставянето на страната на своеволието на случая, в хаос, без всякакви институции, без изпълнителна власт, без прокурорска власт, с полиция, която вече бламира правителството, и аз мисля, че правилно го бламира, но това само означава, че всеки е власт за себе си. При това положение носителите на реалната власт, онези скритите, задкулисните агенти, трябва да се съберат и да пререализират разумни действия. Аз имам подозрения, че и те са в безизходица, защото са заложили не на куц кон, а на абсолютно дрогиран и не в адекватно поведение свой представител. Няма да го наричам, няма да го квалифицирам, защото последният му видеоматериал е на човек, който не е с разума си.
Водещ: Може ли да се осъществи рестарт в управлението на държавата и кой ще го направи?
Ренета Инджова: Всички, които заемат в трите върхове на властта позиции, трябва да я освободят. Иначе ще носят и отговорността за последиците, които оттук нататък предизвикват. Но понеже ги виждам, че всички се държат малоумно, ясно е, че някой трябва да им каже. Затова апелирам към онези, които са над тях, онези, които невидимо ги управляват, да вкарат в ред марионетките си.
Водещ: Смятате ли, че те ще бъдат в състояние да го направят?
Ренета Инджова: Ако не са в състояние да го направят, пълният институционален крах ще бъдат последван и от реалния крах на онези, които 30 години стоят без да ги виждаме. Тоест, театърът ще бъде и без сценаристи – можете да си представите, какъв е този вариант.
Водещ: Тоест, крахът на държавното управление, крахът на институциите, крахът на властта повлича и краха на задкулисието. Това не е ли добре за България?
Ренета Инджова: Ама вижте сега, като изгорим всички, да кажем, че е добре за България, една изгоряла България е много хубаво начало.
Водещ: Въпросът е, какво ще поникне на тази изгоряла държава? На изгорялата трева какво ще поникне?
Ренета Инджова: От стремеж да оцелеем, да се съхраним, да не си навредим, да не си развалим рахатлъка, сме в положението, до което достигнахме. Та нима 11 години не се виждаше, кой ни управлява? Нима не се знаеше, какви последици може да има едно управление, което е престъпно? Нима това бяха тайни за българския народ? Той просто сега по някакъв неведом начин като че ли се събужда от дълбок сън. Но онова, което има да види, е несъизмеримо с фантазиите, които той може да си представи – погромът е повсеместен. Разграбването на ресурсите, може би затова не слизат от власт, защото имат да изнасят още неща оттук. Може би не могат да се освободят от хватката, в която са, защото така, както насила са сложени на власт, някой трябва да ги освободи от оковите на тази власт. Но понеже са престъпници, ги е страх, какво следва след това. Ами следва онова, което следва всяка диктаторска, всяка узурпаторска и всяка престъпна власт. Този път няма да има спасение.
Водещ: Гражданите на площадите могат ли да счупят оковите, имат ли силите за това?
Ренета Инджова: Досега ги нямаше на площадите. Сега ще преминат през ускорен курс на подготовка за политическа борба. То е като подготовка за санитарна, за военизирана, за хуманитарна акция, за акция по лекуване на рани или по раздаване на възмездие – всичко заедно. Онова, което по време на коронавируса трябваше да се научим, на санитарни акции, сега ще се превърне в акции по раздаване на юмручна справедливост, защото ако властта я няма или продължава от много центрове – премиер, министър на вътрешните работи, прокурор, адвокатска колегия и т.н., всички в момента дават сигнали, че властта е разсипана.
Водещ: Това ли е най-големият проблем пред България?
Ренета Инджова: Най-големият проблем пред България е институционалният крах и крахът на представата кой кой е. Сега всеки може да минава за бандит и престъпник, и няма кой да защити никаква справедливост от най-малката до най-висшата.
Водещ: Колко може да продължи това? Колко ще издържи България, колко ще издържи народът й?
Ренета Инджова: България не си е дала сметка, че е допуснала да бъде унищожена. Тя сега отваря очи, за да разбере това.
Водещ: Ако България сега се събужда, кога ще се събуди Европа?
Ренета Инджова: Моя призив към Европа е, че опасността, която ние представляваме в момента, е опасна за тях. Приели са ни в някаква „чакалня“, но аз смятам, че и за чакалнята на гарата не ставаме, като имате предвид, какво е състоянието на българската железопътна мрежа. Тази „чакалня“, в която обещават вероятно спасение на министър-председателя с това, че нещо се е съгласил, но ние не знаем, какво е, няма да може да го спаси. Тя може само да му вземе последния ресурс, а Борисов без ресурси знаете, какво представлява. Между другото, Европа в момента се намира в опасността да бъде дискредитирана от сътрудничеството и от членството ни в нейния съюз. Нека да си направи сметка какво това означава, и колко дълго може да прикрива нещата, които са сътворени с тях съвместно.