„Браво на икономическа полиция. Браво, че там имаше въоръжени мъже. Предполагам, че тази жена с химикалката е могла да застреля някого или е била терорист… въоръжени до зъби, извеждат една жена, която очевидно нито иска да бяга, нито има къде да избяга…  Само танк липсваше, ама това понеже не са имали в Пловдив“.

Иронията на екоминистъра Емил Димиров-Ревизоро е в общи линии първата реакция на официално лице срещу завладяващата страната полицейщина. При това става дума за човек, който само до преди няколко седмици горещо хвалеше МВР и прокуратурата. Възмущението обхвана и вицепремиера Красимир Каракачанов, и депутати от ВМРО. В случая служителката е назначена с протекцията на ВМРО, затова е и възмущението. Същата партия няма принципно несъгласие с подобни действия, особено когато са насочени срещу ромите.

В конкретния случай МВР и прокуратурата демонстрираха изключителна „мъжественост“, като изпратиха тежко въоръжени спецполицаи да арестуват директорката на басейновата дирекция в Пловдив. Очевидно гледали много американски и руски екшъни, те щракнаха публично белезници не на закоравели бандити, а на несъпротивляваща се и неосъждана жена. Но това е само поредният епизод от

новия сезон на полицейската разюзданост в стил „Рамбо“,

осъществявана от приличащи на робокопи мъже с маски, тежко оръжие, кучета, качени на специални автомобили. Преди това те бяха пратени да претърсват и арестуват в комисията по хазарта, при изземването на колекцията на бизнесмена Васил Божков… Мощна демонстрация срещу евентуални престъпници с писалки.

Отделно от това всяка сутрин народът се събужда с полицейска показуха по градове, села и паланки. Блокирани пътища, масови проверки на автомобили, хора с автомати, разхождащи се из кварталите, КПП-та…  Кучета душат по колите, тарашат се багажници наред. Все едно сме в гражданска война. А жителите на тези градове са потенциални престъпници. И, о чудо, открити са 20 кила откраднат арпаджик! И 7 кубика незаконни дърва. После следва рейд през някоя ромска махала, забирането на няколко лица с по 10-20 присъди и 100 висящи производства, за които изобщо не е ясно защо не са в затвора, и всичко замира. Робокопите си имат и любими места – например Бургас е затварян три пъти от жандармерия за по-малко от три месеца.

Мнозина приветстват подобна показност, защото на немалко места в България, където бандити пребиват и грабят възрастни хора, полиция се мярка само по време на подобни кампании.

И накрая резултатът е нулев

Такъв ще е и сега. Защото въпросните чети от тежко въоръжени полицаи, жандармерия, оперативни работници, прокурори минават и си заминават. Защото те и да искат, не могат да останат за постоянно в 4997 села и 257 градове. А докато бръмчаха насам натам, в София и в други градове имаше почти всеки ден  грабеж.

Тази показност със сигурност ще докара поредните присъди в Страсбург. Спомнете си  показните арести на Борислав Гуцанов, Даниел Славов, Алексей Петров, Николай Цонев, Тенчо Попов, братя Стоянови (Дамбовците), семейство Мустафови от Кърджали и много други от времето на първия кабинет на Борисов и на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. Арести, които не доведоха до наказания за евентуалните престъпления, а до стотици хиляди евро обезщетения, платени от българските данъкоплатци на въпросните арестувани.

Тогава  „МВР пикчърс“ излъчи запомнящите се реплики

„понеже си абсолютен престъпник“ и „говори, че иначе много ще боли“. Бившата съпруга на Юри Галев разказваше, че полицията арестувала техния син и на три пъти го карала да влиза и излиза от арестанската камионетка, за да станел по-хубав записът.

Помните ли кърджалийското семейство, в чийто дом една нощ влетя МВР и удари дъщерята с вратата? Тогава дори премиерът Борисов се възмути от полицейското насилие и поиска тежки наказания от вътрешния министър. Само дни по-късно обаче Цветан Цветанов твърдеше от парламентарната трибуна: „Няма полицейско насилие. Полицаите са си изпълнили своите задължения“. Междувременно и местната прокуратура оправда полицаите. Накрая Страсбург осъди България.

Всъщност най-големият проблем е, че и тогава, и сега има самозабравяне, тежко газене на човешки права – все неща, които със сигурност не трябва да бъдат приветствани, а порицавани. 

Истина е, че престъпността, особено организираната, изобщо не си поплюва. И е тежко въоръжена, и застрашава дори невинни хора. Затова има барети, специализирани отряди, групи за проникване и задържане, които да арестуват точно такива хора. Оперативни работници и технически лица, занимаващи се с подслушване и следене, малки, по-големи и най-големи началници, струващи милиони и милиарди лева издръжка. И всички те се готвят цял живот за това – да задържат, да събират доказателства, да проверяват и разследват, като зачитат човешките права и демократичните стандарти.

Но когато законната държавна репресия започне да се изражда в полицейщина, се стига до едно – до диктатура. Разбира се, главният прокурор Иван Гешев продължава да е над тези неща и на всички критики да отговоря: „Въобще не ме интересува!“ Нали не плаща за зулумите от джоба си.

Александър Александров, „Сега“