Какво пише в учебниците по история за 6. и 7. клас, по които учат децата в югозападната ни съседка, обяснява проф. Иван Илчев, член на Съвместната експертна комисия по историческите и образователни въпроси.

По думите му ,ш ест поколения в Република Северна  вечеучат по такива учебници.

До Втората световна война са учили, че са сърби. В състава на Югославия – че са македонци. Единственото, което не се променя през десетилетията е тезата, че основният враг на Скопие на Балканите е България, заяви за БНТ проф. Илчев.

В Скопие продължават да настояват, че Самуил е македонски цар на македонско царство.

В учебниците по история в Република Северна Македония пише, че Цар Самуил е основоположник на македонска царска династия, който заедно с тримата си братя – Давид, Аарон и Мойсей, вдига въстание срещу българската власт през 969 г., отхвърля я и създава македонско царство.

В учебниците в Скопие четем, че в държавата на Самуил се пишело на „македонски славянски език“.

Според учебниците в Република Северна Македония глаголицата е дело на Светите братя Кирил и Методий, за да „християнизират по-лесно македонските славяни около Солун“, като впоследствие славянската писменост се разпространила в други съседни земи – най-първо в България.

Свети Климент – първият епископ, проповядвал на български език и основател на Охридската книжовна школа – в учебниците в Скопие е представен като говорещ на „старославянски“ и основоположник на „македонската църква“.

Охридската архиепископия, което е наименование на българската автокефална православна църква в завоюваните от Византия български земи, според учебниците в Скопие, е самостоятелна македонска църква.

Българите, според учебниците в Скопие, са „монголско татарско племе от тюркската група народи“.

Жителите на днешната Република Северна Македония, според техните историци, са наследници на „антични македонци“ и митичния герой „Македон“, претопени от славянски племена през 5-8 век. Никъде не споменават, че в земите между Солун и Битолия живеят прабългарите на Кубер.

За Гоце Делчев разбираме, че е роден в „многочленно семейство в Кукуш“. Прилагателното „българско“ е изпуснато.

Илинденско-Преображенското въстание е станало само „Илинденско“ в опит да бъде „отвързано“ от българския му произход.