Плакатистът Симеон Кръстев е люто възмутен от врявата в мрежата по повод картината му на тема „Балкански поток“, в която се извисяват фигурите на българския премиер Борисов и сръбския президент Вучич. Разни самозванци нарекли творбата му „креватна живопис“, „отвратителна“, „смрадлива“ и пр. А той бил вложил труд и талант, затова му е обидно.

Сигурно му е кофти, но той сам пожела да е мишена на публично обсъждане. От консорциума „Аркад“ му предложили да нарисува творба за газопровода и той като професионалист приел. Но като професионалист е можел и да откаже, защото е бил наясно, че освен хонорара, ще последва и нещо друго. Въпрос на избор.

Кръстев дава примери с велики художници от Ренесанса и средновековието, които рисували крале, пълководци, известни хора и пр. Вярно, но става дума предимно за портрети, а не на обекти по изкопаване на ров край Париж или ковачница край Мадрид. Репин, например е нарисувал „Иван Грозни убива сина си“, а не царят като велик държавник. Но това са други времена, с други възприятия и понятия. Сюжетите с велики ръководители се раждат много по-късно и са от периода на култа към личността или на диктатори, решили да се увековечат.

Кръстев твърди още, че платното му не било соцреализъм, а само реалистично. Тогава дали би нарисувал реалистично премиера Борисов, полегнал до чекмеджето с пачките, златните кюлчета и пищова? Или в джипката по села и паланки, където кара възрастни хора да му благодарят за отпуснатите мизерни 50 лева? А Борисов в ЕС със залепена до него преводачка?

Но да оставим художника – платили му – нарисувал. Той има своите мотиви и аргументи. По-важен е замисълът да се стигне до картината. Поръчител е консорциумът „Аркад“, зад който отдавна се разбра, че стоят руски кръгове? Кръстев признава, че „поръчителите поискали да има фигури„. Видно е и кои са фигурите. Който е родил идеята и който е платил за нея, перфектно са знаели какъв ефект ще предизвика тя. Борисов се опитва да играе хем с американците, които са срещу Турски/Балкански поток, хем с руснаците, на които негови ортаци дължат стотици милиони, откраднати покрай неродения Южен поток. С картината му заявяват, че знаят това. За Вучич нещата са нормални: получава картината и къде ще я сложи е негов проблем. Но Борисов е увековечен като един от главните участници в проекта, от което той срамежливо се дистанцира пред Вашингтон. Не нам му казват от „Аркад“.

Поръчителите постигнаха желаното – да подиграят български премиер. Ако съветници и пиари му говорят друго – лъжат го. Унизени са обаче и много българи, които не са съгласни изобразителното изкуство – и въобще изкуството, – да се ползва за идеологически, политически и задкулисни цели.

Проф. Иван Славов е ненадминат и до днес изследовател на кича. Според него кичът в едно общество е произведение на политическия режим. Вечно и неизтребимо, „тъмната сянка на културата”. Към това явление се присъедини чалгата. Тя прибави нови щрихи в модела на поведение на българските политици и ги засели в джунгла, от която няма излизане. Имало е и ще има творци, готови да възпеят със слово, четка и камера постиженията на едно управление. И това нямаше да е страшно, ако обществото ни имаше базисни ценности и критерии, ако ценностната ни система не бе изпушила през ауспуха на джипката или не лежеше кротко в онова чекмедже…

Ако си успял да излъжеш някого, това не означава, че той е глупак, а че са ти вярвали повече, отколкото заслужаваш – Чарлз Буковски.

Точка.

Емил Азар