Черна вест помрачи най-светлия за милиони български православни християни празник – Рождество Христово!
Седмица преди Бъдни вечер, тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) приема скандално решение, което отваря широко портите на разкола сред християнството у нас. Допуска се регистрация на алтернативна Българска православна църква и въобще на всякакви църкви занапред.
Съдебният акт е скандален най-малко по следните две причини. Първата – решението на ВКС отменя два предходни съдебни акта – на съдии от Софийски градски съд и от Софийски апелативен съд, което само по себе си не е прецедент, но поражда много въпроси, свързани и с прикритостта, с която е обвито неговото произнасяне. Отдавна отмина времето, в което съдебни решения не следва да се коментират, а още по-малко да не се оповестяват публично.
Ръководството на ВКС, в лицето на председателя Галина Захарова, изобщо не е намерило за нужно да информира българското общество, нито да извади от анонимност съдиите, които постановяват този съдебен акт. При много други обстоятелства, ВКС информира в аванс за провеждането на заседания или решения по обществено значими теми, нещо, което е изискване и с цел осигуряване на прозрачност на съдебната власт. Очевидно в случая това е трябвало да стане тихо, вероятно за да се прикрият цяла поредица от факти, които водят към втората причина, на база на която, постановеното на 16 декември 2024 г. съдебно решение, следва да се определи като скандално, а дори и позорно за българското правосъдие.
Връзката с Истанбулската конвенция и забраната на хомосексуалните бракове в България
България и до днес не допуска легализирането на хомосексуалните бракове, въпреки всевъзможните опити това да се случи, включително през съдебни решения, както на български съдилища, така и на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). България и до днес не допуска легализирането на Истанбулската конвенция, въпреки множеството решения на европейски институции и откровения диктат на ултра ляво-либерални кръгове. Страната ни успява да устои на неистовия натиск, идващ отвън и благодарение на принципната и закрилническа позиция на Църквата, че семейството е възможно само между мъж и жена, а Истанбулската конвенция не следва да се приема, защото е в разрез с християнските и семейни традиции и обичаи на българите.
Малката, но достатъчно шумна групичка наши сънародници, които не харесват ролята на БПЦ на духовен обединител на нацията, а още повече се срамуват, че България отказва легализирането на хомосексуализма и не приема Истанбулската конвенция, са същите, които сега успяват да прокарат скандалното решение за регистрация на втора православна църква у нас.
Зад всичко това стои дългосрочна стратегия за разруха на институции, традиции и държавност. Решението на ВКС обаче сваля черния воал на това неолиберално задкулисие, което реве от десетилетия за съдебна реформа, въвеждане на джендър образование и се представя като морален ментор, подигравайки се на мнозинството от българите за фолклора, традициите и семейните им ценности, пазени през вековете и благодарение на християнската Църква.
И без никаква конспирация, решението на ВКС показва пагубната роля на мизантропа Джордж Сорос и неговите наемници по света и у нас, защото именно тяхната мрежа стои зад безпрецедентната атака срещу единението на българските християни.
Походът на българските соросоиди срещу християнските ценности
Походът срещу БПЦ започва преди 15 години, когато се правят опити за регистрация на алтернативната църква у нас. С две съдебни решения от 2011 г. и 2012 г., съдиите от СГС и САС, пресичат намеренията за всяване на разкол. Така се стига до две еднотипни дела пред Европейския съд за правата на човека срещу отказа на българските власти да допуснат разделение сред източно православното вероизповедание.
Жалбите се защитават от малко известната столична адвокатка Наташа Добрева и популярния пловдивски адвокат Михаил Екимджиев. Самите дела се разглеждат от ЕСПЧ в периода, в който български съдия в Страсбург е Йонко Грозев, който формално си прави отвод, но това далеч не отменя съмнението за неговата роля в крайното решение.
На 21 април 2021 г. Българския хелзински комитет, финансиран за своето съществуване от фондация „Отворено общество“ на Джордж Сорос, съобщава, че „България е нарушила международното право, отказвайки да регистрира православни църкви, различни от БПЦ“.
Именно на съдебните решения на Съда в Страсбург, датиращи от 20 април 2021 г., сега ВКС отменя предходните актове на СГС и САС и допуска регистрация на втора православна църква у нас. Но и нещо друго, което е изключително опасно – позволява занапред регистрация на всевъзможни християнски църкви.
ЕСПЧ – Съдът на Сорос
Кой е Йонко Грозев?
Учредител и първи съпредседател на Българския хелзински комитет, финансиран от фондацията на Джордж Сорос. През 2012 г. като адвокат Йонко Грозев дава интервю, публикувано на сайта на БХК, според което отказът на българския съд да регистрира алтернативна християнска църква противоречало на международното право и следва да се заведе дело в ЕСПЧ. През 2015 г. Йонко Грозев е избран за съдия в ЕСПЧ от България. Това се случва след като тогавашната ни съдийска в Страсбург – адв. Здравка Калайджиева, внезапно решава да прекрати мандата си цели две години по-рано. Кандидатурата на Грозев е прокарана докато министър на правосъдието е Христо Иванов във втория кабинет на Бойко Борисов. В Комисията на правосъдното министерство, която избира Грозев за съдия в Страсбург, е другият учредител и първи съпредседател на БХК – философът Красимир Кънев. Въпреки този конфликт на интереси, Грозев заминава в ЕСПЧ. За да се прочуе и там, като пример за порочността и задкулисието в Съда в Страсбург. В началото на 2020 г. независими френски юристи уличават Йонко Грозев в обслужване на интересите на Сорос при решения на ЕСПЧ, засягащи редица европейски държави. Срещу Грозев е организирана и подписка, събрала над 9500 гласа, с искане за отзоваването му от съда поради наличие на най-висок процент конфликт на интереси по дела, които Съда в Страсбург разглежда. Вместо това, Грозев спешно е повишен и става председател на една от Петте секции на ЕСПЧ, добил популярност в редица страни от Европейския съюз като Съдът на Сорос.
Година след повишението на Йонко Грозев идва и решението на ЕСПЧ по жалбите на адвокатите Добрева и Екимджиев срещу отказа на две съдебни инстанции в България да допуснат църковен разкол.
Какво се оказва обаче? Адвокатката Наташа Добрева е работила девет години в една кантора с… Йонко Грозев. От май 2006 г. до април 2015 г., т.е. до заминаването на Грозев за Страсбург, двамата имат съдружие в кантората „Грозев и Добрева“. Това показва справка в профила на юристката в социална платформа.
Съдебната реформа като параван
След „добре“ свършена работа в Страсбург, днес Грозев отново е адвокат. Дава нравоучителни интервюта, казва каква трябва да е прокуратурата, вероятно и защото името му се е лансирало от подалия оставка лидер „Да, България“ Христо Иванов за главен прокурор. Неговата бивша съдружничка – Наташа Добрева, продължава да практикува, обслужвайки интересите на фондация, чиято водеща цел е легализиране на хомосексуалните бракове и въвеждане на джендър образованието. Разбира се и фондацията към която Добрева принадлежи, също се финансира от мрежата на Сорос.
Другият жалбоподател – пловдивският адвокат Михаил Екимджиев, също като Йонко Грозев, не спира да громи държавното обвинение, предимно в интервюта за мрежата от сайтове на кръга „Капитал“, като не пропуска да сипе обиди и нападки срещу Конституционния съд. Последното, вероятно, защото КС спря ратифицирането на Истанбулската конвенция, а по-късно разкри, че съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков е нарушил Конституцията като е излъгал за канадското си гражданство, което щеше да му попречи да стане служебен министър на икономиката през 2021 г. в правителството, назначено с указ на Румен Радев.
През далечната 2016 г. името на Екимджиев попада в стенограми от две срещи на бизнесмени, политици, журналисти и т.н., добили популярност като групата „Арго“. Тогава – Николай Стайков, бивш журналист в „Капитал“, понастоящем част от „Антикорупционен фонд“, обяснява как можел да вкара адвокат Екимджиев в телевизиите, „за да вдигнел кръвното“ на Сотир Цацаров, тогава главен прокурор.
Йонко Грозев, Наташа Добрева и Михаил Екимджиев, със сигурност са останали доволни от съдебния акт на тримата върховни съдии от средата на декември, които не е изненадващо, са сред членовете на политическото крило в съдебната система, както напоследък е известен Съюзът на съдиите в България.
Докладчикът по делото съдия Анна Баева, председателят на състава Боян Балевски и съдия Анна Ненова от Търговска колегия на ВКС са декларирали членство към ССБ, които също от години получават финансиране от фондации, свързани по един или друг начин с Джордж Сорос.
Бивш председател на ССБ бе Калин Калпакчиев, който постанови предсрочното освобождаване на осъдения за убийството австралиец Джок Полфрийман.
Друга нашумяла активистка на ССБ е съдия Владислава Цариградска, която стана „Човек на годината“ на Българския хелзински комитет. Любопитна подробност е, че номинацията на Цариградска идва от учредил на „Да, България“ и служител на Българския институт за правни инициативи, т.е. партия и НПО, в които активна дейност е развивал Христо Иванов, който осигури инсталирането на Йонко Грозев в Съда на Сорос в Страсбург.
Всички изброени дотук – „активисти“, както обичат да се самоопределят, всъщност са част от мрежата на Сорос – в неправителствени организации, медии, но и в съдебната власт. Всичките те настояват за реформа именно на правосъдната система, очевидно, за да издействат подобни скандални съдебни решения. Съдебната реформа всъщност се оказва един удобен параван, зад който институциите и държавата се рушат. Вече става ясно и защо обект на атаки на цялата тази мрежа от зависимости е и прокуратурата – просто, защото им пречи да си прокарват решенията по-лесно, а не да им се налага да ги издействат по заобиколен начин, примерно през Страсбург.
Къде е председателят на ВКС?
Ще бъдат ли отговорни пред обществото българските медии или ще оставят съдиите да правораздават анонимно? Някои знае ли името на председателя на ВКС? Съдия №1 няма ли да даде обяснение за съдебния акт или Галина Захарова, се интересува единствено от прокарването на интересите на ССБ в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, която ръководи. И разбира се от кадруването по върховете на съдилищата и издигането на „активистите“ на ССБ в съдебната йерархия.
Медийно и институционално мълчание
И дори не само медиите, а и институциите – ВСС, съдебният инспекторат, са длъжни да извършат проверка на фактите – решението на ВКС от 16 декември 2024 г., не е просто скандално и позорно, но е и порочно, защото показва какво е истинското лице на лобисткото правосъдие. Става въпрос за много по-тежки схеми и зависимости, пред които дейността на Мартин Божанов – Нотариуса и Петър Петров – Еврото бледнеят.
