Posts Tagged ‘ббр’

Цунамито „Корал“: Кирил Петков е представил фалшиви документи и в ББР

Posted on: май 9th, 2024 by МИГ No Comments

След като разследващите журналисти от „Биволъ“ и „Бърд“ разкриха как се манипулират документи и подписи по партидите в търговския регистър на „Корал“ и всички фирми, в които участие има Кирил Петков, цунамито не подмина и „Българска банка за развитие“ (ББР). В периода, когато Кирил Петков е служебен министър на икономиката и прави поредица от опити да смени ръководството на ББР се оказва, че се е извършвало и манипулиране на банкови документи.

„На 11 май 2021 г., ден преди влизането в сила на указа на президента, без да има това законово право, Кирил Петков се представя за министър на икономиката и депозира документи в БНБ, с които иска одобрение на нови членове на Надзорния съвет на ББР. В нарушение на нормите таксата на БНБ е платена от личната му сметка. С подадените документи Кирил Петков отново декларира неистини и лъжи, като за това отново носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК. На първо място, той декларира, че е министър и подписва документите като такъв, както и че упражнява правата върху акциите на банката, което към момента не е така. На второ място, той декларира съществуването на невзети решения от действащия към този момент надзорен съвет, а именно, че същият съвет, като комитет по подбора, е одобрил депозираните в БНБ номинации. Такова разглеждане и такова одобрение не е направено от действащия надзорен съвет. Неистини са декларирани и от Стамен Янев, който също подава документи в БНБ и лъже за съществуването на взети решения от надзорния съвет, въпреки че към момента той е председател на същия съвет. Така се оказва, че и за двамата са налице и предположения за извършени документни престъпления по чл. 308 от НК.“ След това започва поредицата от вписвания с цел смяна на ръководството на държавната банка.

Нарушенията

Съгласно нормативната уредба протоколите, с които се произнася, са официални документи на Министерството на икономиката, но нито един от протоколите няма официални реквизити. Документите не са на бланка на Министерството на икономиката, голяма част от тях нямат номер от деловодната система, нямат номер от регистър, каквото е изискването на Търговския закон, нямат печат и не са отразени и сканирани в деловодната система на ведомството, което е видно от Търговския регистър, защото информацията е публична. Нарушени са всички правила за администрацията, както и правилника за документооборота на ведомството. След спирането на регистърните производства от съда по промяна на състава на органите на управление и контрол, следват нови заявления с документи, подписани от Кирил Петков, със същото съдържание на предходните, но с дати, предхождащи решенията на съда за спиране на производството.

Така например след няколко решения на съда със заявление № 20210628030255 пред Търговския регистър от 28 юни отново е депозирано заявление за назначаване на нов състав на управителния и надзорния съвет. Тук следва да се отбележи, че актовете на съда за спиране на предходните вписвания в Търговския регистър са обявени на 25 юни.

Впечатляващото е, че протоколът, с който се е произнесъл Кирил Петков е от 23 юни, което води до предположения, че документът е антидатиран.

Следва нов акт на съда за спиране на регистърното производство, който е обявен в търговския регистър на 30 юни 2021 г. С входящ номер А №20210701003008 е депозирано ново искане за вписване от 1 юли. Към заявлението е приложен Протокол, подписан от Кирил Петков. Протоколът е с дата 25 юни 2021 г., което отново е преди произнасянето на съда и води до предположението, че Кирил Петков е антидатирал официални документи на държавата. В случая отново е налице предположението за документно престъпление по чл. 308 от НК.

Отново lena.borislavova и манипулирани документи

На първо място поредицата от решения на едноличния собственик на капитала на ББР, в случая Кирил Петков, освен че нямат реквизитите на документи издадени от Министерството на икономиката видимо са с различни почерци на  подписите. По-конкретно към   заявления №20210701003008 и №20210708152407 е приложен протокол на едноличния собственик Кирил Петков, без необходимите административни реквизити, от 25.06.2021 г. В едно от заявлението като файл пък е посочено че това е документ от 23.06.2021 г. Нещо повече, детайлното вглеждане в документа, който е в pdf формат се вижда, че същият е манипулиран и е претърпял редакция на 30 юни от лицето lena.borislavova. Документът е с дата от 25 юни, а претърпял манипулация в pdf на 30 юни.  По-конкретно с бял stamp e заличен вече част от подписания текст. Програмата позволява да се види и заличения текст.

 

Целта на манипулацията е била да се коментира освобождаването на бившите двама члена на надзорния съвет, така че същите да не могат да обжалват решението и да не бъдат заинтересована страна по производството, а да могат да бъдат назначени своите.

Така възникват въпросите, как се подправят банкови документи на държавна банка и по-конкретно документ, който уж е подписан на 25 юни, а същият се редактира значително по съдържание чрез pdf на 30 юни от lena.borislavova? В случая, става и ли въпрос за съдържанието на основен банков документ, подписан от икономическия министър на България? Наистина ли са ли манипулирани банкови документи, подписани от едноличния собственик на капитала – Кирил Петков? Това ли цената на манипулацията в документите, за които една дама получи награда с договор от ББР?

Стефан Джендов, Гласове

Нови проблеми за Лена Бориславова – дадоха я на прокуратурата заради хонорарите й от ББР

Posted on: май 9th, 2024 by МИГ 2 коментара

Договорът на Българска банка за развитие с адвокатската кантора, „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“, където работи Лена Бориславова преди влизането си в политиката, е в ущърб на банката, твърди доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ).

По информация на „Гласове“ агенцията вече го е пратила на прокуратурата да разследва длъжностни престъпления, които според инспекторите са налице от страна на ръководството на банката, което е допуснало да се ощети материалният интерес на финансовата институция.

Предмет на инспекцията е самият договор, неговият предмет, изплатените възнаграждения и получените насреща услуги. Контрактът се сключва от ББР и управляващ съдружник, но Лена Бориславова е определена да движи делата на банката в адвокатската фирма. По публично оповестена информация, правната фирма е получавала близо 7000 евро месечно от финансовата институция.

Държавната банка има собствен правен отдел, който се грижи за стандартните кредитни и гаранционни споразумения, отношенията със служители и всички останали рутинни дела. В същото време ББР прибягва до услугите на външни кантори, когато подготвя международни облигационни емисии, защото те имат опит в съставянето на инвестиционни проспекти и техническата подготовка на емисиите.

Според доклада обаче ползите, възникнали за ББР от договора с кантората, на Лена Бориславова, значително изостават спрямо платените средства. Констатирани са дни, в които бъдещият шеф на кабинета на премиера Кирил Петков и бъдещ депутат не се появява в банката, съдейки по отчитането на картата й при влизане, както и очевидно фиктивни регистрации, при които излизането става дни след влизането, което предполага или адвокатът да е прекарвал дни в банката, или да се чекирал произволно.

Твърденията в доклада на АДФИ са сигнал за нарушения, които далеч не са най-големите безобразия, ставали в Българска банка за развитие. Те обаче потвърждават апетитите на бъдещата (към онзи момент) власт да създава бизнес на приближени структури, както и да осигуряват високи доходи на хора, на които разчитат, а впоследствие и се вливат и в редиците им. От своя страна ББР така и не се превърна в класическа банка за развитие, въпреки, че Продължаваме промяната сформираха две правителства за три години и постоянно я използваха като дъвка в предизборните си платформи.

Прокуратурата вече проверяваше договора на ББР и адвокатската кантора, тъй като новото ръководство на ББР, което именно Кирил Петков назначава в качеството си на служебен министър на икономиката, го е подписало във време, когато новите директори още не са били встъпили в длъжност. Така те са нямали право да представляват легално банката, но въпреки това ангажиментът е породил разходи за финансовата институция. Самият Кирил Петков пробва да ускори процедурата по назначаването на директори и надзорници на ББР, като опитва да внесе имената им за одобрение от БНБ, преди още да стане министър и формално банката да му бъде поверена като отговорност.

Когато Кирил Петков беше служебен министър на икономиката изпълнителен директор на ББР стана Цанко Арабаджиев, за когото е известно, че преди това е уволнен от друга банка за несправяне със служебните задължения. Той е обжалвал решението пред две съдебни инстанции, но те потвърждават уволнението му. След влизането му в ББР следват няколко месеца, в които банката отпуска точно един заем и дейността ѝ практически замръзва. Заради преоценка на отпуснати преди това кредити и гаранции се заделят провизии и банката начислява загуба за 339 млн. лв.

През цялото време, когато ББР се управлява от фаворитите на ПП, те избягват въпроси за концентрацията на кредитните портфейли в проекти за ВЕИ и постоянно напомнят за лошото управление на банката при ръководството назначено от Лъчезар Борисов – последният икономически министър на ГЕРБ. Опитът да се сложи ред в банката частично успява през 2023 година когато главен изпълнителен директор става Илия Караниколов. Продължаваме промяната обаче саботират връщането на един от най-успешните управленски екипи на банката, твърдейки, че с номинацията на въпросните личности щяло да се възстанови влиянието на Делян Пеевски, а Цанко Арабаджиев запазва поста си като обикновен член на управителния съвет и изпълнителен директор.

Автор: Стефан Антонов, „Гласове“

47 000 лв. заплата в държавната ББР!

Posted on: февруари 2nd, 2024 by МИГ No Comments

Нови смущаващи факти за управлението на ББР – единствената държавна банка у нас, се разкриват в одитен доклад на Сметната палата, публикуван в четвъртък. Директори на Българската банка за развитие са си докарвали по над 40 000 лева месечно, ББР е кредитирала с предимство едри бизнеси вместо малки предприятия, а парите, с които е оперирала, са основно заеми от китайски банки.

Това са част от разкритията при одита, започнал през есента на 2022 г. Констатациите са за периода 2020 – 2021 г. и за съжаление не става  ясно какво е положението в ББР след проверявания период и какво се е променило към днешна дата.

Екипът на Сметната палата е установил в ББР „значителна концентрация“ на привлечени средства от финансови институции. Оказва се, че българската банка е разчитала основно на заеми, отпуснати й от три китайски банки. През 2020 г. 79% от задълженията на ББР са били към тези банки, а през 2021 г. „китайският дълг“ е достигнал 86 процента.

Определянето на възнагражденията на ръководните органи на ББР е било неадекватно, става ясно от одитния доклад. При положение, че държавната банка е била на загуба, през 2020 г. заплатите на трима души от ръководството са общо 1,7 млн. лв., а за 2021 – 1,37 млн. лв., плюс променливи бонуси.  Посочените заплати са над два пъти по-високи от определените за управителя на БНБ през 2020 г. и 2021 г., посочват от Сметната палата.

През 2021 г. изпълнителни директори ББР са си докарвали месечни доходи от порядъка на 45-47 хиляди лева (сумите включват и възнаграждения за участия в управите на две дъщерни на банката дружества).

След смяната на властта и на управата в средата на 2021 г. възнагражденията на шефовете на държавната банка все пак са били приземени. Средното месечно възнаграждение на член на УС и изпълнителен директор, вкл. за участие в едно дъщерно дружество, за годината е в размер на 20 847 лв. и е съпоставимо с възнаграждението на управителя на БНБ, посочват одиторите.

Сметната палата потвърждава и многократно повтаряни критики – държавната банка се е отклонила от основната си мисия  – да подпомага малките и средните предприятия. Вместо това ресурсите са били насочени към кредитиране на големи фирми. Имало е и опасно увеличаване на необслужваните кредити, чийто обем през 2021 г. е достигнал близо  300 млн. лева.

Одитът открива и странна концентрация на отпуснатите кредити – 79% от финансираните малки и средни фирми са в Югозападна България.  Само 7% от кредитите са отишли в Северозапада.

„Булгартабак“ спря плащанията към ББР! Пеевски източва 150 млн. от държавната банка

Posted on: юни 7th, 2023 by МИГ 11 коментара

От 20 март тази година „Булгартабак“ не си плаща кредита към Българска банка за развитие. Това твърдят 2 независими източника на Гражданско движение „БОЕЦ“, а именно – от ББР и от Министерството на иновациите и растежа. От обединението добавят, че вместо да плаща, кредитополучателят „Индастриал солюшънс енд технолоджи“ предлага фирмата да прехвърли цялото обезпечение по кредита на банката като тя от своя страна опрости кредита. Заменят дълг срещу собственост.

В такива транзакции, в обичайна ситуация, банката придобива имотите и опрощава кредита. В случая обаче не става ясно по каква оценка банката ще получи заложените имоти, какво ще прави с тях и дали впоследствие няма да ги продаде обратно на длъжниците, за много по-малка сума.

Кредитът е за 150 млн. лева, а реалната стойност на обезпечението едва ли надвишава 100 млн., твърдят източниците на „БОЕЦ“. Ако банката го приеме за пълната сума по кредита, а по-късно не успее да го продаде за повече от реалната му стойност, фактически ще реализира 50 млн. лева загуба, а Пеевски няма да има нито лев задължения, въпреки, че е оползотворил кредита напълно.

От гражданското движение припомнят, че според данни, оповестени от служебния министър Кирил Петков през лятото на 2021 г. кредитите, раздадени на фирмите на Пеевски са с дълги гратисни периоди, в които се изплащат само лихвите, но не и главниците по задълженията към държавната ББР. Т.е. малка или никаква част от дълга не е погасена досега, а ако замяната се осъществи, кредитополучателят просто ще се освободи от него. Почти безплатно, докато ББР ще плати неизгодната сделка, като реализира загуби за десетки милиони.

„В началото на миналата година „БОЕЦ“ разкрихме, че именно Кирил Петков е оставил в ръководството на ББР Живко Тодоров /бивш шеф на ПИБ и човек на Пеевски/ с 30 000 лева заплата и принудихме Тодоров да си подаде оставката. Тогава поискахме преоценка на всички активи представени за обезпечение по кредитите на Пеевски и те да станат предсрочно изискуеми. Това не се случи. Служебният кабинет на Румен Радев извърши промени в ръководството на ББР, с които контролът бе поет отново от хора, близки до ГЕРБ и ДПС“, напомнят още от движението и питат:

„Това ли е цената за подкрепата на Пеевски към новото правителство – опрощаването на 150 милиона лева, като за начало?“

Вълка прибрал в лична сметка 46 млн. от ББР. Купил яхта за над 1 милион евро

Posted on: март 31st, 2023 by МИГ 2 коментара
Румен Гайтански – Юнг, известен като Вълка, е получил 46 милиона лева дивиденти от фирмата “Био Майнинг” след като по сметката й влизат 103.5 милиона лева от необслужван кредит от Българската банка за развитие (ББР). Над един милион лева са платени за луксозна моторна яхта – сочат банкови разпечатки, с които BIRD се запозна. Оказва се, че гаранция по кредита е станал несъществуващ договор с Главболгарстрой за доставка на строителни материали.

Приятелски фирми на властта отново яхнаха ББР

Posted on: декември 1st, 2022 by МИГ No Comments

От банка за развитие на малкия и среден бизнес ББР е на път отново да се превърне в банка за развитие на приятелски фирми на властта. Това обяви от парламентарната трибуна народният представител от „Продължаваме промяната“ Даниел Лорер, който докато беше министър на иновациите, отговаряше като принципал за държавната банка.

В специална декларация ПП алармира, че служебното правителство премахва „професионално избрания с единствения прозрачен конкурс борд на ББР, който е започнал реално да прочиства порочните практики от миналото“.

Ден преди това бившият премиер Кирил Петков съобщи в профила си във Фейсбук, че от надзора на банката са освободени двама от нейните членове, назначени преди година от самия Петков. Става дума за Валентин Михов и Васил Щонов, които по думите на Петков са заменени от „хора, приближени на задкулисието – единият, от които назначен директно от ДПС“.

„Няма връчен мандат за съставяне на правителство, няма внесен бюджет, въпреки че законът го изисква, има само празни приказки и координация с ДПС дори за това кой да оглави спортната комисия в парламента. Срам, г-н Президент!“, написа във ФБ Кирил Петков.

От статия на в.Капитал става ясно, че служебният министър на иновациите Александър Пулев е внесъл искане в БНБ за получаване на одобрение на двама нови членове на Управителния съвет – Димо Спасов и Илия Караниколов. И двамата са били преди години в ръководството на ББР. Освен тях управителният съвет предстои да се попълни с още две лица Иван Церовски и Валери Маренски, твърди „Капитал“.

Изданието припомня, че Димо Спасов е бил начело на ББР през 2013-2014, назначен от тогавашния финансов министър Петър Чобанов, понастоящем депутат от ДПС. Спасов също така е бил на ръководна позиция в Първа инвестиционна банка, по време, когато банката е рефинансирала кредитирани от КТБ фирми, свързани с Делян Пеевски – „Булгартабак“ и „Водстрой 98“.

Валери Маренски пък е бил директор „Риск“ в ББР от 2018 до 2022 г. – т.е. в периода, в който са сключени най-големите й скандални експозиции, пише „Капитал“.

Днес в парламента Даниел Лорер припомни, че преди година служебното правителство установи осем фирми, които са получили близо 1 млрд. лева от кредитния портфейл на държавната банка, от които поне 200 млн. лв. няма да се върнат.  Според Лорер прокуратурата удобно бави разследването за сигнала по отношение на един от тези заеми на стойност от 150 млн. лв. за фирмата на „лицето, известно като Вълка“.  „В същото време четем в пресата, че същият човек, който е подписвал в банката част от тези кредити, които сега няма да се върнат, някой го е предложил да се върне в управлението на банката“, каза той.  „Изглежда юмрукът, вдигнат за борба със завладяната държава миналата година, се обръща и започва да натиска самите хора, които наистина заработиха в тази кауза“, добави Лорер.

Той разкритикува и слулужебният министър Александър Пулев, който обяви преди време, че пише слаб 2 на управлението на ББР. „В същия момент вече бившото ръководство оповести, че същият този министър, е отказал да съдейства за изясняване обстоятелствата около известните проблемни кредити в тази банка. Оказва се, че двойката има друг смисъл. Това е слаб 2 за бъдещето на малкия и среден бизнес и борбата с корупцията от това служебно правителство“, каза Лорер.

Към момента ББР има трима члена на управителния съвет – председател е Крум Георгиев, а изпълнителни директори са Цанко Арабаджиев и Марияна Петкова. Надзорният съвет също беше тричленен, като в него влизаха назначените от Кирил Петков Валентин Михов и Васил Щонов, за които става ясно, че вече са освободени. Третият член е останалият още от времето на ГЕРБ Стамен Янев. Преди няколко седмици министър Пулев добави към тях Росен Карадимов и Деляна Иванова, които веднага станаха съответно председател и зам.-председател на надзора.

Пред журналисти в Русе служебният министър на иновациите Александър Пулев обясни решението си за смяна на ръководството на ББР с лошото управление на банката и с платените 1 милион лева за консултантски услуги, без да е била осъществена дългова емисия.

Пулев обяви също, че обмисля да сезира прокуратурата и ще поиска Агенцията за държавна финансова инспекция да провери ББР. „Понякога за да надградим, трябва да разчистим гнилите ябълки. Нямах никакъв друг избор, дадох им първо един жълт картон. Не се промени нищо оперативно и стигнахме до едно нелепо състояние, в което надзорът успя да вкара за гласуване едно за мен доста спорно решение, което целеше аз да подпиша сметка за 1 милион лева – направени консултантски разходи по една емисия, която е обречена от самото начало“, коментира още Пулев.

ББР ще загуби 300 млн. лева заради лоши кредити

Posted on: ноември 30th, 2022 by МИГ No Comments

Около 300 млн. лв. от големите кредити, дадени от държавната Българска банка за развитие, няма да бъдат върнати. Причината е, че фирмите са получили евтините заеми, почти без обезпечения. Това съобщи пред Нова тв изпълнителният директор на ББР Цанко Арабаджиев. За пример той даде фирмата “Роудуей кънстракшън”, в която банката е назначила свой управител.

Преди година стана известно, че „Роудуей кънстракшън“ е сред VIP-клиентите на ББР със заем от 150 млн. лв. Този заем държавната банка е дала на „Роудуей кънстракшън“, за да купи малката фирма „Пътстройинженеринг“ АД със седалище в кърджалийското село Груево и чийто предишен собственик е бизнесменът Румен Гайтански – Вълка. Условията по връщането на заема са доста съмнителни заради гратисното плащане на главницата, изместено в края на падежа през 2029 г.

„Когато един кредит е даден на куха фирма, когато един кредит за 150 млн. лв., а реално обезпечението е 15-20 млн. лв., няма откъде да бъдат събрани парите“, коментира Арабаджиев.

Все още няма информация какво се случва с подадения в прокуратурата сигнал за „Роудуей кънстракшън“ , нито какво е установило разследването на ДАНС.

Арабаджиев коментира и обвиненията на ГЕРБ към сегашното ръководство на ББР, че е платило с лека ръка 1 млн. лв. за консултантски услуги по неосъществен облигационен заем за 1 млрд. лв.  Той обясни, че Управителният съвет на банката е взел решение да пласира облигации на международните пазари през миналата година при много изгодни условия, като идеята е била с този заем да се покрие по-скъп заем, взет от китайски банки. Така очакванията са били да се спестят 60-70 млн. лв. „Привлякохме едни от най-добрите инвестиционни банки, а именно Citi, JPMorgan и ING за мениджъри по емисията“, с които работи и Министерство на финансите за държавния дълг“, посочи Арабаджиев.

Въпросният 1 млн. лв. е платен на две адвокатски кантори в Лондон – „Clifford Chance” и „Аllan&Overy”, консултирали облигационния заем. Войната в Украйна обаче е осуетила финансовата операция – поскледвалото повишение на лихвите е направило рефинансирането на кредита на ББР неизгодно.

Води се политическа битка между две партии и ББР няма работа в нея, посочи Арабаджиев.

Той съобщи, че до две седмици банката ще сключи финансиране от 700 млн. лв. от Европейската инвестиционна банка и Банката за развитие на Съвета на Европа на цена „в пъти по-ниска от тази, на която се финансира държавата“. Тези средства ще бъдат предоставени за нисколихвени заеми за бизнеса, каза Арабаджиев.

 

ББР загуби 70 млн. лв. от акциите на ПИБ

Posted on: ноември 29th, 2022 by МИГ No Comments

Юрист на Румен Гайтански-Вълка спрял да си обслужва заема от 150 млн. лв. към държавната Българска банка за развитие (ББР). Но най-голямата „пробойна“ в ББР вероятно била причинена от закупуването на акции на ПИБ. Това обявиха на брифинг в парламента депутати от „Продължаваме промяната“, които през последната година бяха принципали на държавната банка, бидейки ресорни министри.

Те отговориха на обвиненията на представители на ГЕРБ от вчера, че по времето на „Промяната“ е нанесена щета на ББР от поне 1 млн. лв. заради неосъществена дългова емисия.

Бившият служебен икономически министър, а впоследствие и премиер Кирил Петков изкоментира: „Понеже всеки ден се натъкваме на лъжи, които се опитват да отвлекат общественото внимание, нека да адресираме още една лъжа от вчерашния ден – както вече ги наричаме, поредната Борисовка. Решението за емисията за дълг в ББР е взето на 21 октомври 2021 г., или от второто служебно правителство на Радев (за миналата година – б.а.), когато „Продължаваме промяната“ няма никакво участие. Отказът за тази емисия е взет на 10 ноември 2022 г. – сегашното служебно правителство, пак без никакво участие на „Продължаваме промяната“. Но защо, се зачудихме, освен да отвличат вниманието ГЕРБ са толкова агресивни към плащането на ББР към така наречените консултанти? Защото се оказва, че част от консултантите са одитори и то международни одитори – те ясно показват, че, ако си спомняте добре, осем човека бяха взели 1 милиард от държавните средства през ББР. Два от тези заема, които бяха оттогава белязани, че са част от схемата на ГЕРБ, вече не се обслужват. За обща сума от 228 милиона. Тук въпросът е: г-н Борисов познава ли Вълка, познава ли неговия юрист. Той, самият юрист на Вълка, е взел 150 милиона, които в момента са необслужваеми. И когато се опитват да замазват общественото мнение с 1 милион, истинският въпрос е къде са тези 228 милиона. И ГЕРБ – когато са давали тези заеми по тяхно време, знаели ли са, че тези пари никога няма да се върнат обратно в държавата.“

Бившият министър на иновациите и растежа Даниел Лорер от своя страна изрази учудване, че ГЕРБ повдигат темата за Българската банка за развитие – това давало възможност отново да се говори за нередностите, които се случвали в банката по тяхно време.

Когато „Промяната“ наследила от ГЕРБ управлението на ББР, тя била на 70 млн. лв. загуба. Към септември т.г. обаче вече била с 30 млн. лв. печалба. Което означавало, че новото ръководство все пак си вършело работата.

„Нека да спомена и най-публичната и може би най-голяма пробойна в Банката за развитие – купуването на акции на ПИБ („Първа инвестиционна банка“). С обществени пари, пред очите на цялото общество, Българската банка за развитие навремето закупи акции на ПИБ на цена 5 лв. на акция, при положение че на борсата тези акции струваха 2 лв. И до момента банката е провизирала 70 или 80 милиона загуба по въпросната сделка с ПИБ. Така че наистина не разбирам защо колегите от ГЕРБ решиха да си причинят отново тази болезнена памет, но ние сме тук, за да им го напомняме редовно“, заяви Даниел Лорер.

Социалист, който прибирал по „10 000 евро на ръка“ от КТБ, става надзорник на ББР

Posted on: ноември 7th, 2022 by МИГ 1 Comment

Дни преди последните избори, в края на септември, служебният министър на иновациите и растежа Александър Пулев влезе в открит конфликт с ръководството на подопечната му Българска банка за развитие (ББР).

Той в публични изяви писа „Слаб 2“ на ръководството на кредитната институция и обяви, че намалява заплатите на надзорния съвет от 10 на 2 хил. лв. А от там му отговориха, че не е проявил интерес към усилията им да възстановят средства по някои от наследените проблемни големи кредити, и загатнаха, че именно това може да е причина за атаката му към тях.

После всичко някак заглъхна в хладно примирие с неговата закана, че предстоят нови назначения. „Капитал“ попита министерството кои са те, но конкретен отговор на въпроса така и не беше даден.

От свои източници медията научи, че подадените за одобрение от БНБ имена са адв. Росен Карадимов и Деляна Иванова, с което надзорният съвет ще се увеличи от трима на петима членове. И двамата потвърдиха, че са поканени от служебния министър.

Промяната на ръководството на държавната банка от кабинета „Радев“ няма да спре до надзора. По информация на „Капитал“ се готвят имена и за управителния съвет. Което означава, че се очаква и поне един от настоящите надзорници да ги подкрепи.

От комсомолец до банкер

Заявката на министър Пулев е да се „подобри експертизата“, като обаче и двете назначения идват и с политическа окраска.

Определено по-проблемна откъм банков опит е номинацията на Росен Карадимов, който е дългогодишен адвокат, бил е и депутат от БСП, като името му често се спряга като важен фактор в партията, но няма в биографията си ръководни позиции в банки.

Самият той изтъкна, че номинацията му е именно в качеството му на доцент и преподавател по право в Софийския университет, като от 1994 г. не е в ръководството на БСП.

Карадимов често е обрисуван като последния първи секретар на комсомола (Димитровският комунистически младежки съюз, което е своеобразната младежка организация и трамплин към висшето ръководство на БКП).

Избран е на поста след падането на желязната завеса през декември 1989 г., като няколко месеца по-късно при трансформирането на организацията в Българската демократична младеж става неин председател.

През по-голямата част от 90-те години на миналия век е в редиците на БСП, като депутат във Великото народно събрание (1990-1991) и в 37-ото Народно събрание (1994-1997).

След това се пренася в отцепилата се от партията „Българска Евролевица“ начело с Александър Томов и Николай Камов. Няколко години по-късно обаче отново се завръща в орбитата на БСП като съветник към Министерския съвет, когато премиер е Сергей Станишев. Тогава името му изплува и покрай лобистката афера „Хохегер“.

Впоследствие след овладяването на контрола в БСП от Корнелия Нинова той беше приеман за част от приближения й кръг и в публичните си изяви и анализи по-скоро я подкрепяше.

При честите трусове и размествания на фракциите в партията обаче е трудно да се отсече кой в кое крило попада.

Името на Карадимов изскача и от материалите по делото КТБ. При разпити на свидетелката Юлия Илиева, която е била касиерка във фирмите около банката, тя се сеща за Росен Карадимов, който идвал „всеки месец за 10 хил. евро на ръка“.

Някогашният съветник на премиера Сергей Станишев няколкократно е споменаван от Цветан Василев като архитект на цифровизацията на ефира, където КТБ имаше солиден интерес.

Негови бивши съпартийци като Татяна Дончева също са обвързвали Карадимов публично със санкционирания от САЩ политик от ДПС.

„Може да ви звучи тежко днес, но двама души управляваха държавата в края на нашия мандат – Делян Пеевски и Росен Карадимов. Мисля, че никой не би трябвало да се изненадва“, казва през 2009 г. в интервю за „Труд“ Весела Лечева, която в момента е служебен спортен министър.

„Това е абсолютно невярно и не съм имал никакви взаимоотношения с Делян Пеевски. Познавам го единствено доколкото бях консултант в правителството, където той беше заместник-министър на бедствията и авариите“, каза Карадимов.

Друга интересна връзка е с настоящия депутат от ДПС Петър Чобанов, който преди това гравитира около БСП. Те двамата са били заедно в управата на Института за нов икономически напредък, преди Чобанов да стане финансов министър в кабинета „Орешарски“.

Любопитно е, че досега Карадимов има няколко допирни точки с ББР, като е бил и неин процесуален представител покрай делата около нейните замразени пари в КТБ.

Освен това е автор и на становище, ползвано банката да се оневини за големия кредит към Пловдивския панаир, контролиран от друг виден БСП функционер – Георги Гергов, въпреки законовата забрана държавната банка да финансира политически лица.

Неговото мнение помага на прокуратурата да стигне до извод, че няма свързаност между фирмите на семейството на Гергов и партията, в чиито ръководни органи тогава е той. Становището на Карадимов е спорно не само заради близостта му с БСП, а и защото в лично качество е имал финансови взаимоотношения с Билян Балев, един от изпълнителните директори на ББР по времето, когато кредитите за фирмите на Гергов са отпуснати.

Във финансовия отчет на британската фирма FININVEST LLP (100% собственост na Балев) се вижда, че на Карадимов и на Нина Ненова (жената, с която живее на семейни начала) компанията е отпуснала безлихвени кредити за съответно 114 480 и 251 856 британски лири. Карадимов заяви, че становището му е изцяло принципно и би застанал зад него и сега, а въпросният кредит е изплатен и няма никакво отношение към случая.

Пред „Капитал“ Карадимов потвърди, че е получил покана.

„Още не съм взел окончателно решение дали да приема, но съм склонен да поема това предизвикателство“, каза той и обясни, че вижда ролята си по-скоро като на независим член.

„Според мен над държавната банка би трябвало да има обществен и медиен контрол, но в никакъв случай политическа намеса. Не бива да има намеса и на надзора в оперативното управление на банката“, добави той.

От финансист до депутат… и обратно

Що се отнася до другото назначение на Пулев, Иванова по-лесно може да мине за експертно попълнение. С името от преди брака си Деляна Пешева е позната в банковите среди, като е заемала различни мениджърски позиции в Пощенска банка, ДСК, „Биохим“ и „Креди агрикол България“.

В края на 2013 г. тя става изпълнителен директор на последната, малко преди да бъде обявено, че КТБ ще я купи. Сделката е финализирана дни преди поставянето на КТБ под специален надзор и така и двете банки са затворени заедно.

Старото ръководство не е сменено и затова Пешева е отстранена от БНБ, която назначава квестори. В следващите години тя е директор в производителя и търговец на слънчогледово масло „Олива“.

По-известна публично Деляна Пешева (от 2021 г. Иванова) стана покрай обвързаността й с „Има такъв народ“. Тя влезе като депутат от Габрово в две от кратко просъществувалите (45-о и 46-о) Народни събрания.

По време на кабинета на Кирил Петков беше заместник на регионалния министър Гроздан Караджов, излъчен от квотата на ИТН. Тя беше водач на листа и на последните избори преди месец, когато партията на Слави Трифонов остана извън парламента.

Иванова потвърди пред „Капитал“, че е била поканена за поста в ББР от Александър Пулев, когото познава от годините му в ЕБВР („Олива“ ползва финансиране от банката).

„След като бях зам. регионален министър, влязох в кампания и в момента не работя. Предстои решение на управителния съвет на БНБ, но не мисля, че ще има проблем, след като през 2013 г. съм била одобрена за изпълнителен директор на банка“, обясни тя, като на този етап не пожела да коментира визията си за ББР.

Подсилване или подмяна на „Промяната“

Официалната версия на министерството е, че с новите лица в надзорния съвет ще се подобри капацитетът в ББР с компетентност и визия, за да работи по-добре.

Критиките на Пулев бяха най-вече, че банката не изпълнява в достатъчна степен задачата си да подпомага малките и средните предприятия – обемите са незадоволителни, а при лимит 5 млн. лв. е давала средно по 350 хил. лв. кредити.

Ведомството изтъква още, че за цялата 2022 г. ББР е заложила за изпълнение кредити за 342 млн. лв., а към края на август е подкрепила бизнеса с около 60 млн. лв.

„Ако искахме да действаме политически, можехме да предприемем тези действия още в началото на това временно управление, но не това целим, а да се запознаем с качествата на хората и със системните проблеми. Министър Пулев идва от ЕБВР и добре познава потенциала и инструментите на този вид банки“, се казва в отговорите от министерството му на въпросите на „Капитал“.

Тези числа и констатации се оспорват от настоящото ръководство на ББР, като според тях одобреният целеви обем нови кредити за годината е 130 млн. лв., като от началото на 2022 г. са финансирани 90 МСП, докато преди това за четири и половина години бройката е била едва 64.

Предвид тлеещия конфликт лесно може да се предположи, че с разширяването на надзорния съвет се цели не просто допълване, а подмяна на ръководството и нови назначения и в управителния съвет.

По устав промени там може да се правят само от надзорния съвет. В момента негов председател е Валентин Михов, а зам.-председател е Васил Щонов – и двамата назначени през лятото на 2021 г. от тогавашния служебен министър Кирил Петков с мандат да преразгледат наследения портфейл от големи съмнително раздадени големи кредити, включително и към близки до политици (и най-вече до ДПС) фирми.

Третият член Стамен Янев беше там още от управлението на ГЕРБ, но запази поста. Прави впечатление, че отвореното писмо от края на септември, с което ББР отговаряше на обвиненията на министъра, беше подписано само от Михов и Щонов.

Деляна Иванова каза, че познава двамата надзорници от годините си в ДСК (2004-2006), когато те са били външни консултанти на банката. И тя, и Карадимов не коментираха по същество работата на директорите, като той обясни, че по негово мнение не бива да се прибързва с промени и че е вредно за самата ББР темата да се политизира.

Извън кадровите промени от министерството заявяват, че лимитът за кредитиране на ББР категорично остава 5 млн. лв. и няма да се вдига, като ще се залага на разширяване на продуктовата гама.

„Целта ни е по-фокусирана подкрепа за МСП, например в сферата на туризма, земеделие и животновъдство, транспорт, енергетика и др.“, пише в отговорите.

Също така отново беше преповторена и идеята ББР да създаде нов инвестиционен инструмент, чрез който да се насочва част от ресурса й към МСП, набиращи финансиране на фондовата борса.

ББР: Защо е това шоу за 50 бона?!

Posted on: юли 24th, 2022 by МИГ No Comments

Няма проблем с договора, който ББР подписва миналата година за правни услуги с адвокатската кантора „Джингов, Кючюков, Гугински и Величков“, стана ясно от интервю на председателя на Надзорния съвет на банката Валентин Михов пред БНР. Този договор се разследва от прокуратурата.

„В момента на смяната на ръководството на банката напуснаха ключови служители от Правния отдел и се наложи спешно да наемем кантората, в която към онзи момент работеше Лена Бориславова. Същата седмица поискахме оферти от другите водещи кантори. Цените, които поискаха, бяха от 2 до 5 пъти по-високи. Кантората получаваше 50 000 лева на месец. И за тази сума да се прави такова шоу, а за няколко пъти по 150 милиона лева – нищо, ми се струва невероятно“, коментира Михов.

„Ситуацията в страната и несигурността оказват влияние върху Българската банка за развитие. Има решения за банката, които трябва да се гласуват в парламента“, казва Михов. Той посочва, че Делян Пеевски не е вземал кредити от банката като физическо лице. „Засега няма данни той да е участвал във вземането на кредити от банката. Което не може да се каже за фирми, тъй като са с неясна собственост. Например „Булгартабак“. Там собствеността може да е на г-н Пеевски, може да е на Сергей Лавров“, заявява Михов.

Най-големите 20 кредитополучатели на ББР са 90% от портфейла: „20 кредита са 1,6 млрд. лева от общ портфейл 1,8 млрд. лева. През последните 12 месеца работа на банката беше да пренасочим от това да дава малко кредити на големи кредитополучатели към много кредити за малки кредитополучатели. Въведе се ограничение кредитът да е до 5 милиона. А преди това са давани заеми по 150 милиона. От началото на годината ББР е дала 73 кредита, които са повече от отпуснатите през предишните пет години. С дъщерната организация и лизингова компания общо са 150. Средният размер е 300 000 лева. Ако продължим да вдигаме броя на кредитополучателите, надявам се догодина да постигнем целта – между 50 и 100 на месец“, допълва Михов в предаването „Неделя 150“.

От големите кредити само един не е обслужван. Става дума за „Роудуей констракшън“ на Румен Гайтански. „Той продаде на практика фирмата на ББР и банката назначи управител, за да гарантира, че заемът ще бъде върнат“, каза Михов. Поне половината от едрите кредитополучатели плащат в момента само лихвите по заемите, до края на м.г. не са плащали нищо заради мораторуима, въведен заради ковид. „И това се смята за доста рисково, но при такива условия са им отпуснати заемите“, допълни Михов.

Той посочва, че не очаква големи промени по отношение на лихвите и промяната в процента. И очерта целта на банката – максимално голям кръг от фирми да имат достъп до финансиране и да се работи по антикризисни програми.

„Проблем в България е финансовата грамотност. Тъй като не са финансово грамотни, малките ни предприятия се плашат да теглят кредит. Нашата задача е да даваме достъп до финансиране на тези компании, които хем са жизнеспособни, хем не получават пари или достатъчно пари в търговските банки“, обясни Михов.

Прокуратурата проверява договора на Лена Бориславова с ББР

Posted on: юни 26th, 2022 by МИГ No Comments

Прокуратурата проверява договор на Българската банка за развитие (ББР), свързан с началничката на кабинета на премиера в оставка Кирил Петков Лена Бориславова. Това се разбра от пост на самата Бориславова във Фейсбук отпреди няколко дни.

„Прокуратурата се е „самосезирала“, само че не за просрочените кредити или увреждането на държавния ресурс, а заради договор, сключен с кантората, подпомогнала новото ръководство (на банката, б. а.) в първите дни на битката.

Жълтите медии на ГЕРБ и ДПС и те ревностно участват в битката от ден едно. През май 2021 си мислех, че най-голямата лъжа за мен може да бъде, че лично получавам заплата от ББР в размер на 14 000 лв. на месец. 12 месеца по-късно осъзнавам, че просто ми е липсвало въображение“, пише Бориславова. Пред „Сега“ тя уточни, че не е разпитвана по проверка или досъдебно производство по казуса и отказа друг коментар.

От ръководството на ББР е търсена информация за договора му с адвокатското дружество „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“ (ДГКВ) – кой, защо и при какви условия го е сключил. Лена Бориславова беше част от това адвокатско дружество.

Фирмата на Вълка е просрочила кредита за 150 млн. лв. в ББР

Posted on: май 28th, 2022 by МИГ No Comments

Фирмата „Роудуей кънстракшън“ АД на Румен Гайтански – Вълка, прехвърлена през 2021 г. на негов адвокат за 100 лв., е просрочила кредита си от 150 млн. лв. в държавната Българска банка за развитие (ББР). Това се разбира от подадени в Търговски регистър вчера документи. Застраховката покрива само до 9,5 млн. лв.

Преди дни в предаването „120 минути” по bTV директорът на ББР съобщи, че една от 8-те фирми, които са получили кредити за 1 млрд. лв. е просрочила заема си с 4 месеца. По думите му, фирмата не е плащала нито главница, нито лихва и по кредита не е платена нито една вноска.

Сега вече е ясно, че това е „Роудуей кънстракшън“ АД.

Другите големи кредити на ББР са към „Техномаркет“, свръзана  с Делян Пеевски, както и към колекторската фирма „С.Г. Груп“, за която Димитър Ламбовски беше записан да казва, че бившият премиер Бойко Борисов е взел комисионна от кредита.

Налице са и големи експозиции на ББР, за които няма абсолютно никакви публични данни за заложени активи.

Такъв е кредитът от над 115 милиона лева от ББР за фирмата „Интернешънъл Инвестмънтс“ ЕАД  – друга фирма свързвана с кръга на Делян Пеевски. ББР не е поискала залог на търговското предприятие, става ясно от данните от Търговския регистър, но не е поискала и никакви обезпечения в имоти.

Според информация на Капитал, този заем е използван за придобиването на хотел „Мираджио“ в Халкидики. Проучване на БРРД установи, че това е станало заедно с друга фирма с кредит от ББР – „Ултрастрой“. При „Ултрастрой“ се наблюдава връзка към Йордан Цонев, който е основен говорител на Пеевски в медиите.

Bird.bg

С ДПС зад гърба: Румен Вълка щипна 150 милиона от ББР

Posted on: май 15th, 2022 by МИГ No Comments

Държавната Българска банка за развитие вече има проблем с един от осемте най-големи кредити към частни клиенти за общо близо 1 млрд. лв., които преди година тогавашният служебен икономически министър Кирил Петков оповести, и заради които смени ръководството й.

Това стана ясно по време на изслушване на председателя на надзорния съвет на институцията Валентин Михов от бюджетната комисия в парламента, като той не назова името на компанията, която не обслужва заема си.

По информация на „Капитал“ става въпрос за „Роудуей кънстракшън“ на Румен Гайтански – Вълка, която в средата на 2019 г. се превърна в най-големия единичен клиент на ББР със 150 млн. лв. заем.

Гигантският борч беше предназначен, за да може дружеството на Вълка да купи малката строителна компания „Пътстройинженеринг“ на видимо завишена цена, която трудно може да се оправдае с оборотите и активите й.

Предизвестен проблем и може би измама

Още при отпускането на кредита имаше обосновани съмнения как той би могъл да бъде обслужван. От отчета на „Роудуей кънстракшън“ за 2020 г. стана ясно, че дружеството е отчело 9 млн. лв. загуба, като освен това от март 2021 г. до края на годината кредитът е бил под мораториум.

От началото на настоящата година обаче явно дружеството не се е върнало към редовно обслужване и така босът му Румен Вълка ще щипне безнаказано 150 милиона от хазната.

Шеф в държавната ББР взима 31 000 лв. месечна заплата

Posted on: април 12th, 2022 by МИГ No Comments

Директорите в единствената държавна банка – Българска банка за развитие, продължават да взимат високи заплати, също както и при кабинетите на Бойко Борисов. Това става ясно от справка, разпространена от гражданското сдружение БОЕЦ. Един от шефовете на ББР е получил над 370 000 лева през миналата година – или средно по 31 000 лева на месец.

Банката се прослави с това, че 90% от кредитния ѝ портфейл (2 млрд. лева) е бил раздаден на 20-ина  близки до властта фирми. Това разкри Кирил Петков преди около година, когато стана служебен министър на икономиката. Тогава той се зарече да спре използването на ББР като касичка за олигарси и за целта предприе стъпки за промени в надзора и директорския съвет. Беше сложен и таван на кредитите – до 5 млн. лева, така че парите да стигат до повече и до по-малки фирми.

От БОЕЦ сега  обясняват, че в последните седмици са се опитали да съберат данни за това какво се случва с едрите кредити – обслужват ли се, събират ли се. „Помним, че през овладените от мафията БНБ, ДАНС, прокуратура, Комисия за финансов надзор беше фалирана КТБ. Виждали сме и знаем, че мафията може да използва тези институции в свой интерес и срещу българското общество. Поискахме информация за размера на заплатите на настоящото ръководство и за начина, по който през 2020 г. ББР закупи пакет на стойност от около 40 млн. лева акции на ПИБ“, посочват от БОЕЦ на страницата си във  Фейсбук.

Към началото на 2022 г. ББР има трима изпълнителни директори, чиито месечни възнаграждения през 2021 г. са били съответно 15 847, 15 941 и 30 999 лева. През декември от банката се похвалиха, че възнагражденията на членовете на директорския съвет са намалели значително до средно 16 625 лв. месечно (при 47 000 на човек през август 2020 и близо 26 000 лева през септември).

ББР отказала да разкрие кой е директорът ѝ със заплата 31 000 лв. Но от БОЕЦ са установили, че ценният кадър с рекордното възнаграждение е Живко Тодоров.

„Живко Тодоров – човекът с една от най-високите заплати за държавен пост у нас, е назначен в ББР по времето на Бойко Борисов. От 2014 до март 2020 г. е бил главен финансов директор и член на Управителния съвет на ПИБ“, посочват от БОЕЦ.

Интересното е, че по времето, когато Тодоров преминава от частната банка в държавната, стрес тестовете са показали, че ПИБ трябва да укрепи капитала си, като за целта емитира нови акции. А кабинетът „Борисов“ решава да помогне в оздравяването на Първа инвестиционна банка, като купи акции за 140 млн. лева чрез ББР.

Сделката предизвика скандал и обвинения, тъй като оценката, по която държавата купува – 5 лева за акция, бе твърде завишена спрямо пазарните цени. Премиерът Борисов обаче бе категоричен, че операцията е много изгодна – обясняваше, че бюджетът ще е на плюс, защото акциите ще носят лихви, а след време ще бъдат продадени на печалба.

Твърдението за лихвите предизвика смях във финансовите среди – акциите не носят лихви, а дивиденти. Колкото до печалбата, тя засега не се вижда. В началото на 2022 г. котировките на акциите на ПИБ на фондовата борса, за които държавата през ББР е платила по 5 лева, са около 1.62 лв. Което означава, че бюджетът е на минус с над 90 млн. лева от сделката, изчисляват от БОЕЦ.

ББР е плащала 5-6 пъти по-скъпо за медийни услуги

Posted on: октомври 4th, 2021 by МИГ No Comments

Има сключвани договори с трети страни, които са абсолютно неизгодни за ББР. Имаме един конкретен пример с един договор, по който банката плаща 5 или 6 пъти над пазарната цена за определена услуга от трето лице, става дума за взаимоотношение с медиите. Сега го прекратяваме. Имаше договор с трета фирма за около 18-20 хил. лева на месец за услуга, която никой не я ползвал в банката – договорът беше във връзка с GDPR регламента. Прекратихме го и него“. Това съобщи в интервю за БНР Цанко Арабаджиев, изпълнителен директор на Българската банка за развитие. Той подчерта, че заплатите на новия екип в ББР са „в пъти по-ниски“ от предишния.

„В ББР заварихме корупция и лошо управление“, подчерта Арабаджиев и уточни, че когато е влязъл като изпълнителен директор в банката, е заварил изключени контролни механизми. Ето защо според него има основание да мисли, че в много направления от нейната дейност е била ощетявана по различни начини.

„От големите 8 кредита, отпуснати от ББР, което е много непривична за търговските банки голяма концентрация, не казвам, че непременно е нещо лошо, един е в просрочие, от останалите 7 – пет нямат ангажименти да плащат към момента. Те са в гратисни периоди по главница, а 4 от тях и по главница, и по лихва“, обясни Цанко Арабаджиев и подчерта, че фокусът на ББР е обърнат вече към малките компании:

Финансиране за около 20 млн. лева директно е отпуснала ББР при новото ръководство“.

По думите му огромна част от вътрешните правила на ББР са променени, за да не се случва това, което се е случвало преди, дори и след като екипът му не е вече начело на банката:

„Искаме след време ББР да стане един от положителните примери, в които измамите са напълно изкоренени, посредством една система. Дойдоха специалисти и ни показаха 25 стъпки, които трябва да се предприемат, така че една организация за бъде максимално изчистена от подобни практики. не е сложно, изисква се воля, а ние я имаме“.

Изпълнителният директор на ББР разказа, че за този пост му се е обадил лично Кирил Петков, с когото тогава не се познавали:

„Каза ми, че ще бъде министър на икономиката, беше още преди да стане. Всички знаехме, че в ББР има съсредоточени недобри практики и като един от най-важните инструменти под неговото управление, е нормално да си е мислел за екипа, с който ще започне работа като министър“.

Арабаджиев обясни, че от ОББ е бил уволнен преди години заради конфликт с прекия му ръководител.

Кирил Петков: Хората с незаконните пари явно пробиха през ИТН

Posted on: август 2nd, 2021 by МИГ No Comments

Служебният министър на икономиката Кирил Петков е изненадан от атаката на „Има такъв народ“ срещу него и смята, че явно стратегията на ИТН е да не се оставят по никакъв начин хора като него по-дългосрочно в политиката.

Преди дни Тошко Йорданов заяви, че служебният финансов министър Асен Василев е бил осъден за кражба на търговска собственост, а съпартиецът му Любомир Каримански удари и министъра на икономиката Кирил Петков, като под формата на въпрос го обвини в конфликт на интереси.

„Изненада ме атаката от ИТН, които уж бяха хора на промяната, хора на протеста, въпреки че по улиците не съм срещал ИТН да протестират. Явно има опити да не се позволи по никакъв начин хора като нас да останат по-дългосрочно“, коментира той в предаването „Лице в лице“ по бТВ.

„Явно тези хора, на които спряхме милионите, използват всяка пролука през партиите. Явно през ИТН са намерили пролука, за да не позволят по-дълго спиране на тези средства“, допълни Петков

Според него хората със спрените пари са се успокоили, че след 2 месеца пак ще се върнат към бизнесите си и старите практики.

Очакванията на министъра са били атаките да дойдат от страна на ГЕРБ и ДПС заради спрените средства на „много хора“.

„И във ВМЗ има проблем, почти навсякъде има проблеми. Като говорим за язовири – това са неодушевени предмети, а зад тези думички има хора. Има човек, спечелил поръчка, сложил си е в джоба от данъкоплатеца и най-вероятно е върнал едни пари към управляващите към онзи момент. Когато спряхме заемите в ББР, като казах, че има най-вероятно свързаност с (Делян) Пеевски и тази атака очаквах от ДПС“, добави той.

Петков заяви, че се гордее със свършеното, защото служебното правителство е показало какво да очакват хората от политиците. Където и да е погледнал служебният министър, се е сблъскал с проблеми и пробойни.

Той предупреди, че в негово лице следващите управляващи ще имат човек, който постоянно ще следи работата им за корупционни схеми. Всяка една стъпка на бъдещия кабинет ще е под лупа, защото за краткия си период като министър е установил по какъв начин могат да се правят подобни незаконни действия.

„Като си бил вътре, знаеш какво да следиш. Тайната за една корупционна сделка вече ще се пази много по-трудно. Няма да допуснем да се случват тайни завери. При първата схема и задкулисна реакция на новите управляващите обещавам, че ще направя всичко възможно да организираме протести“, бе категоричен Кирил Петков.

Новата управа на ББР спряла обезщетения от 120 000 лв.

Posted on: юли 30th, 2021 by МИГ No Comments

Изплащане на обезщетения от цели 120 000 лева за напуснали експерти при идването на служебното правителство е пресекла новата управа на ББР. За поредната порция едри суми, които чиновници пробват да получат от банката разкри в петък министърът на икономиката Кирил Петков по време на изслушване в Народното събрание. Преди ден Петков посочи, че шеф от старото ръководство на партията си е докарал за година заплата от 468 000 лв. Месечното му възнаграждение е достигало до 60 000 лв. с бонусите.

В последния ден преди смяната на надзорния и управителен съвет на ББР изненадващо напуска правният отдел на банката, а старата управа му гласува обезщетения за общо 120 хил. лв. За да пресече тази практика, новото ръководство наема топ адвокатските кантори в София, която успешно обжалва изплащането на това обезщетение и така сумата е спестена, стана ясно от думите на министъра.

Депутатът от ДПС Десислава Атанасова обаче атакува министъра, че въпросната юридическа кантора получава големи хонорари. По думите ѝ за дейността ѝ е подписан договор за 8400 евро на месец и отделно за консултантски услуги от 140 евро на час.

Министър Петков уточни, че срещу тази сума са спасени 120 хил. лв. Наред с това вече тече конкурс за избор на кантора, която в бъдеще да подпомага правния отдел.

Преди ден стана ясно, че ББР се очаква да отчете 250 млн. лв. загуба тази година. Една от причините са раздадените едри заеми с т. нар. балонно плащане, при които главницата се плаща накуп накрая. Това поставя в несигурност банката дали тези кредити ще бъдат върнати, защото са рискови, а обезпеченията по тях са съмнителни, посочи тогава Петков.

Скандалът с ББР се разгоря слес като Петков обяви, че банката е дала на 20 фирми 90% от капитала си или над 2 млрд. лева. Близо 1 млрд. лв. са отишли при 8 едри кредитополучателя, свързани с Делян Пеевски, Румен Гайтански – Вълка, братя Домусчиеви и др.

Странните кредити на ББР ще стигнат до прокуратурата

Posted on: юли 20th, 2021 by МИГ No Comments

Отстраненото ръководство на Българската банка за развитие е поемала рискове, които нормална банка не би поела. Единственото възможно обяснение за тези рискове е съществуването на заlисимости между действалия тогава надзорен съвет и хора извън банката, които са разпореждали какво да се случва. В момента подготвяме портфолио от тези странни решения за отпускане на заеми и ако се съберат достатъчно данни, ще ги дадем на прокуратурата. Изглежда, че данни за несвойствени дейности има.

Това коментира пред Генка Шикерова от „Свободна Европа“ икономическият министър Кирил Петков.

Петков отказа да посочва конкретни компании, но уточни, че два от заемите на стойност от по над 100 млн. лв. изглеждат твърде рискови. Тези кредити се обслужват, но лихвата по тях е много малка, а плащането на главницата – много отдалечена във времето. Въпросът, който трябва да преценим, е дали рискът от това голямо плащане в края на периода е огромен или просто голям, коментира Петков. Той допусна, че може да се наложи ББР да признае очаквана бъдеща загуба по кредита и да осчетоводи провизии, като това може да доведе до загуби от десетки милиони левове за данъкоплатците.

За да минимализира риска, ръководството на банката ще води разговори с компаниите, разглеждат се вминателно бизнесплановете по тези кредити, но банката е действала доста оптимистично при одобрението им, коментира още Петков. Според него може да се договорят допълнителни обезпечения, но може да се стигне и до провизии. Вече стана ясно, че с подобна структура е отпуснат заем от 150 млн. лв. на свързваната с Румен Гайтански-Вълка компания „Роудуей Констракшън“. При този кредит която вноската по главницата за 2020 г. е минимална – 170 000 лв., а голяма част от плащаният са предвидени към датата на падежа – 2029 г.

Има шанс договорът за изграждане на огромен нов правителствен център от 90 000 кв. метра на територията на „София тех парк“ да бъде прекратен с минимални щети, като евентуално се покрият само платените по него суми за проектиране, коментира още Петков. Както „Сега“ писа, договорът се оказа възложен тихомълком без конкурс от държавното дружество „Монтажи“ на консорциум „Планекс-ГЕС“ и възлиза на огромна стойност – 228 млн. лв. с ДДС. „Това е поредно безумие – в средата на ковид кризата да давате стотици милиони за нов правителствен център. Виждал съм такива безумия само в арабските страни, които не знаят какво да си правят парите и строят небостъргачи за министерства“, коментира Петков. Той бе категоричен, че няма никаква нужда от този проект и теренът може да се използва за привличане на нови фирми в парка.

Петков за пореден път изрази недоумение от съществуването на Държавната консолидационна компания като шапка на съвсем разнородни дейности. Още не разбирам каква политика може да се преследва с това, коментира икономическият министър.

„Не е имало оферта към мен да бъда премиер. Никой не е водил с мен разговори за позиции след първите консултации с „Има такъв народ“, коментира още Петков. Той бе категоричен, че би приел покана само ако получи свобода на действие и е в екип с Асен Василев, на който има голямо доверие. „Икономическка политика, която не е стикована с финансовата политика, не работи“, коментира Петков.

По 60 000 лв. на месец вземали управителите в ББР

Posted on: юли 7th, 2021 by МИГ No Comments

Новият надзор на ББР вече е окончателно вписан, като едно от първите открития е, че в определени месеци управителите на банката за развитие са получавали по 60 000 лв. на месец. Това обяви на брифинг в МС икономическият министър Кирил Петков.

„Част от заплатите и компенсациите в ББР са с размери, които дори и мен ме накараха да ахна (…) 60 000 на месец за една банка, финансирана с нашите данъци като капитал, е безумно. (…) Който иска да работи за тези пари – да ходи в частния сектор, не с нашите данъци“, подчерта министър Петков.

По думите му ще има промени, така че подобни заплати в ББР вече да не се дават.

Той обясни, че промените в надзора са станали възможни след заплахата му, че министерството ще заведе съдебен иск срещу старите надзорници. „Въобще не целя да се занимаваме с глупости и да хабим средствата на данъкоплатеца с такива искове, но, ако бяха обжалвали трети път, нямаше да имам избор“, коментира Петков.

Министърът обяви, че ще има допълнителна подкрепа за малките предприятия с над 500 000 лв. оборот. Целият бюджет за директна грантова помощ ще е общо над 182 млн. лв. – с над 100 млн. повече. 3694 предприятия ще бъдат подкрепени – те са кандидатствали, одобрени и нямаше средства за тях.

Той посочи, че в подкрепата за бизнеса влизат и дългово и дялово финансиране, които са по-подходящи инструменти за иновативни предприятия.

Съдът за втори път блокира новото ръководство на ББР

Posted on: юни 30th, 2021 by МИГ No Comments

Софийският градски съд спря за втори път вписването на промените в ръководството на Българската банка за развитие, става известно от проверка в Търговския регистър. Решението е на съдия Валерия Братоева, взето е на 29 юни и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд

Аргументът на съдия Братоева е, че има висящо дело, заведено от настоящия изпълнителен директор Николай Димитров. В исковата молба на Димитров се иска обявяване на нищожността на решението на икономическия министър за промяна в ръководството на банката.

До произнасянето на съда по това дело няма как да се промени управата на банката, смята съдия Братоева. Тя се позовава на решение по сходен казус на Върховния касационен съд от 2014 година.

Преди ден Съюзът на съдиите в България остро разкритикува нападките на двама министри от служебното правителството срещу съдията от Софийския градски съд Мария Вранеску, която първа отказа вписването на новото ръководство на ББР и компанията „Автомагистрали“. Според съсловната организация коментарите на министрите на икономиката Кирил Петков и на регионалното развитие Виолета Комитова са напълно недопустими. Съдиите настояват двамата да намерят начин да се извинят за нанесените вреди на тяхната колежка.

На 25 юни пред БНТ министър Петков обясни, че решението на съдия Вранеску, с което бе спряно назначаването на новото ръководство на ББР, е „в пълнo нecъoтвeтcтвиe cъc зaĸoнa“. „Toвa дълбoĸo вътpeшнo yбeждeниe нa cъдийĸaтa e бaзиpaнo нa нeщo дpyгo ocвeн cлeдвaнeтo нa зaĸoнa“, каза Петков. В същото интервю министърът каза, че бългapcĸият cъд трябва да разпределя делата на cлyчaeн пpинцип, защото делата за ББР отивали само в трима съдии.