„Демократична България“ алармира, че предстои смяна в ръководството на ББР, а деолигархизацията явно върви с пълна сила – чрез верни пионки на олигаргията, съобщиха от партията.
„Предстои смяна на тримата членове на управителния съвет на Българската банка за развитие – в това само по себе си няма нищо лошо. Но да видим как и с кого. Управителният съвет на банката се сменя от надзорния съвет. Да видим кои са в надзорния съвет: двама човека на Пеевски и един на Орлин Алексиев,“ заяви съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов.
По-конкретно става въпрос за:
Горица Кожарева, за която Калин Стоянов беше единственият възможен министър на вътрешните работи, която осуети ключови одити на Сметната палата, важни за Пеевски, и която беше инсталирана в надзора по времето на кабинета Желязков.
Лъчезар Борисов – зам.министър и после министър на икономиката в третия кабинет на Борисов. Преди това в надзора на ББР, където заедно със Стоян Мавродиев одобрявали от ония кредити, които после взеха главата на Мавродиев. Докато е бил в ръководството на министерството се случват всички схеми с милионите в ДКК и Монтажи – 500 млн. за язовири, които просто са откраднати.
Деляна Иванова – бивш депутат от Има такъв народ, като според един от напусналите депутати през 2022 г., е от кръга Делта хил (на Орлин Алексиев).
Според ДБ, членовете на надзорния съвет се използват като трансмисия за назначаване на нови хора в управителния съвет на банката.
Според информация, публикувана от Божидар Божанов и Ивайло Мирчев, новите хора в управителния съвет са:
Надя Кошинска, която е дълги години в Първа инвестиционна банка (нямаща нищо общо с олигархията!), и за която през 2023 г. става ясно че под нейно ръководство ПИБ опитва да източи от ББР 40 млн. лв. с фиктивни дружества (чрез мярка, въведена от ББР покрай Ковид). Надявам се не отива в ББР за да си вземе ПИБ тези 40 милиона, което беше спряно през 2023 г. Тук има и друг конфликт на интереси – ББР е акционер в ПИБ и ако толкова доверен кадър на ПИБ отиде да управлява ББР, това едва ли ще е в обществен интерес. Но Кошинска поне е единствената компетентна да управлява банка. Останалите назначения са управлявали единствено банкови клонове.
Костадин Каранлъков е бивш шеф на клона на Интернешънъл Асет Банк (която също няма нищо общо с никаква олихархия) в Смолян. Нещо повече – той е бивш член и общински председател на ГЕРБ в Смолян, както и председател на групата на ГЕРБ в общинския съвет там. И той има връзка с ББР, макар и косвена – преди много години бил е в борда на Пътстройинженеринг, която след смяна в собствеността се оказва също голям и проблемен кредитополучател на ББР по времето, когато милиони се раздаваха с обаждания от Пеевски.
Третият е напълно неизвестен, като има неофициална информация, че е бил шеф на клон на D-Bank (банка, която също по никакъв начин не е свързана с олигархия, с Пеевски или с каквото и да било друго).
Според Ивайло Мирчев, ако „Прогресивна България“ и Румен Радев действително искат деолигархизация, имат много прост тест:
Да освободят хората на Пеевски и Орлин Алексиев от Надзорния съвет.
Да назначат независим и професионален надзор, който няма да получава инструкции по партийни и бизнес телефони.
Преди да назначават нов Управителен съвет, да кажат каква точно банка искат да бъде ББР.
Банката да спре да захранва олигархията и бизнес кръговете около досегашния корупционен модел със свежи пари и да влезе в ролята си на банка, подпомагаща малкия и среден бизнес.
От ДБ ще изпратят сигнал до БНБ и Европейската централна банка, “за да предотвратим поредната фасадна смяна, маскирана като борба с олигархията, или както Иво Христов е взаимствал от Зеленски – „деолигархизация“.
Б ившият изпълнителен директор на Българската банка за развитие (ББР) Стоян Мавродиев беше екстрадиран от Сърбия в България, след като миналата седмица сръбските власти разрешиха предаването му.
На граничния пункт „Калотина“ Мавродиев беше предаден от сръбските на българските власти и конвоиран до София. Той ще бъде настанен в следствения арест, където предстои да му бъде предявено обвинение за длъжностно присвояване.
След това прокуратурата трябва да прецени каква мярка за неотклонение да поиска, а съдът ще се произнесе дали Мавродиев да остане в ареста.
Бившият шеф на ББР беше задържан в Белград в началото на юни, след като близо две години беше обявен за издирване. По информация на NOVA преди да пристигне в Сърбия той е пребивавал в Обединените арабски емирства.
Разследването срещу Мавродиев започна през 2024 г. по подозрение за длъжностно присвояване на кредит за 150 млн. лева, отпуснат от Българската банка за развитие. По същото дело беше задържан и бизнесменът Румен Гайтански, който впоследствие беше освободен. Тогава съдът прие, че към онзи момент няма достатъчно доказателства за извършено присвояване.
Според прокуратурата Гайтански е склонил Мавродиев да отпусне кредита, като част от средствата са били използвани за изплащане на дивиденти, а друга – за погасяване на задължения на дружеството „Кристална вода“ към ТЕЦ „Варна“. Разследването по случая продължава.
Бившият изпълнителен директор на Българската банка за развитие (ББР) Стоян Мавродиев се очаква да бъде екстрадиран утре (14 юли) от Сърбия в България, предаде БНР.
Решението за екстрадицията е било взето от сръбските власти преди седмица без провеждане на съдебно заседание. Тогава вътрешният министър Иван Демерджиев съобщи, че организацията по транспортирането вече е започнала и процедурата ще бъде извършена при облекчен режим, с минимални формалности.
Той е обвинен за отпускането на необезпечен кредит на фирма, свързвана с бизнесмена Румен Гайтански, по прякор Вълка.
Мавродиев беше обявен за издирване с европейска заповед за арест през 2024 г., а в началото на месец юни т.г. го задържаха в Сърбия.
По информация на неговия адвокат Емануил Йорданов Мавродиев е дал доброволно съгласие да бъде върнат в страната, за да съдейства на разследващите органи по делото, по което обвиняеми са още Гайтански и адвокатът на фирмата, получила необезпечения кредит.
Според процедурата по екстрадиция, ако бъде задържан под стража с прокурорско постановление, до 72 часа той трябва да бъде изправен пред Софийския градски съд, който да реши каква мярка за неотклонение да му наложи.
Бившият шеф на Българската банка за развитие (ББР) Стоян Мавродиев е решил да се върне в България отчасти заради смяната на властта. Това съобщи неговият адвокат и бивш вътрешен министър Емануил Йорданов пред „Нова телевизия“.
Мавродиев, който бе издирван от близо две години, беше арестуван в началото на юни в Сърбия и в момента очаква екстрадиция.
Йорданов уточни, че клиентът му е взел доброволно решение да се върне и да участва в наказателното производство срещу него. „До известна степен има връзка със смяната на властта. Да кажем – около 50%“, заяви адвокатът, без да даде повече подробности. Той добави, че причините Мавродиев да напусне страната също не могат да бъдат коментирани публично на този етап.
Разследването срещу Мавродиев е за отпуснат кредит от 150 млн. лева на фирми, свързани с бизнесмена Румен Гайтански – Вълка. Двамата бяха обявени за издирване през август 2024 г. По-рано този месец изтекоха твърдения на самия Гайтански, че въпросният кредит от ББР всъщност е бил предназначен за Ахмед Доган.
Според Йорданов клиентът му категорично отрича да е извършил престъпление. Мавродиев беше задържан на летището в Белград при пътуване от Дубай, където е пребивавал. „Каза ми, че няма вина по конкретния случай. Фактите, с които разполагаме, ме карат да мисля, че това действително е така“, коментира защитникът.
Случаят предизвика и реакция на високо ниво. Премиерът Румен Радев заяви, че е разговарял със сръбския президент Александър Вучич, който го е уверил, че Сърбия ще се отнесе „с максимална отговорност“ към българската молба за екстрадиция.
Появата на Мавродиев в Европа породи и коментари за възможна сделка с прокуратурата. Според бизнесмена Димитър Ламбовски, чиито разговори с бившия банкер излязоха публично преди години, Мавродиев може да свидетелства срещу Делян Пеевски и Бойко Борисов. „Ако иска да сключи споразумение с прокуратурата, то трябва да свидетелства срещу Делян Пеевски и Бойко Борисов“, коментира Ламбовски.
„С течение на времето ББР се формира като инструмент, който обслужваше много тясна политическа клика, която използваше банката за финансиране на собствените си интереси. Това каза бившият депутат Димитър Ламбовски след ареста на Стоян Мавродиев в предаването „На Фокус“ по Нова телевизия. Той уточни, че банката е отпуснала кредити в размер близо на 1 млрд. лева тогава на 6 до 7 дружества.
„Всички тези дружества бяха приближени или директно до кръга около Делян Пеевски, или до кръга Бойко Борисов и до Ахмед Доган, разбира се. Г-н Гайтански беше използван като инструмент да се насочи паричен поток обратно“, добави Ламбовски.
Всичко започва от Мавродиев?
Ламбовски смята, че основно всичко това, за което говори, е започнало по времето на Стоян Мавродиев в ББР. „Тогава се развихриха тези схеми. В този период имаме тотално финансиране на политически активни лица. Никакъв управителен и надзорен съвет не е имал думата. Банката изцяло се управляваща от Мавродиев“, добави още Ламбовски.
Според него ББР е била причината за търканията между Ахмед Доган и Делян Пеевски, което е накарало Бойко Борисов да иска оставката на Мавродиев.
Нарочно ли се е прибрал Мавродиев?
Той смята, че Мавродиев е бил наясно, че ще бъде хванат в Белград и сега трябва да свидетелства срещу Борисов и Пеевски. Според него той вероятно се е прибрал нарочно и да се възползва от бавното екстрадиране от Сърбия.
„През това време може да се опита да води съответните договорки. Той няма избор без да проведе тези договорки,защото ако не направи споразумение е много неудобно лице за всички. Предполагам, че той търси най-добрият начин, за да може да се спаси, да получи имунитет“, добави Ламбовски.
Според Ламбовски като интелект Мавродиев е на високо ниво. „Един от първите пионери, които започнаха да учредяват и да регистрират офшорни компании“, добави още Ламбовски. Във връзка с разпространен запис, в което Ламбовски нарича Мавродиев „приятелю“, той заяви, че много често му се случва, когато търси добра комуникация да нарича някого по този начин.
Бившият шеф на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев е бил установен по данните от резервация за пътуване от Дубай до Белград. След подадена информация от службите, България е предупредила Сърбия за неговото идване на нейна територия и той е бил арестуван
Спрямо него има издадена от съда европейска заповед за арест. Тя обаче не е задължителна за Сърбия, защото се отнася до страните от Европейския съюз. Между София и Белград обаче има споразумения, по които се развива процедура по екстрадиция и взаимно предаване на издирвани лица. Мавродиев не беше във видимата част на издирваните с червена бюлетина на Интерпол, където има хора със снимки, което обаче не означава, че той не е бил търсен и по линия на световната полицейска организация и Европол.
Мавродиев е нямало как да не знае, че ако пътува до европейска столица, пък било то и Белград, няма как да не бъде задържан. Това показват и примерите с Цветан Василев, за който Белград отказа да върне и с Никола Николов-Паскал, който Сърбия предаде много бързо. И двамата обаче бяха задържани веднага от местните власти.
Бившият шеф на ББР се издирва от средата на август 2024 г., когато се разбра, че е напуснал страната в посока Гърция. От там е преминал към Република Северна Македония, а след това е отлетял към Дубай, където е пребивавал оттогава. До момента не е ясно дали България го е поискала за това време от властите в ОАЕ.
Предстои да се види дали Мавродиев ще поиска сам да бъде върнат или ще се развие дълга процедура по екстрадиция. След като бъде направено официалното искане за връщане от българската прокуратура, предстоят две съдебни инстанции – Основния съд в Белград, а след това и от Апелативния съд. Крайната дума дали Мавродиев ще бъде екстрадиран у нас обаче е на правосъдния министър на Сърбия.
Дали ще бъде върнат Мавродиев е въпрос за милион долара, защото в момента не знаем как ще реагира на искането за екстрадиране самият Стоян Мавродиев, сръбските власти и правосъдието“, обяви пред Би Ти Ви Ели Юрукова, кореспондент на БГНЕС в Сърбия.
„Сръбски адвокат ми обясни, че Мавродиев е задържан за един месец. За това време българската прокуратура трябва да изпрати обвиненията към него, аргументи за престъпленията, за които той е обвинен. След това се очаква отговор. Сръбският адвокат ми каза, че вярва, че процедурата по екстрадирането ще продължи много по-дълго. Може да продължи една година по сръбските закони. Ако за това време не се реши, ще бъде пуснат на свобода“, обясни Ели Юрукова.
„Много е важно дали самият Мавродиев ще поиска той да не бъде екстрадиран. Този процес ще се развива между него и адвокатите му. Той има право на това да поиска да не бъде екстрадиран“, уточни кореспондентът на БГНЕС. Мавродиев се намирал в момента в централния затвор в Белград.
„Информацията е много малко, защото в момента сръбските медии не обръщат почти никакво внимание на тази информация. При арестуването на Цветан Василев шумът около него беше много голям. В момента има затишие и може да е затишие пред буря“, каза още Юрукова.
В едно от последните заседания на служебния кабинет премиерът Андрей Гюров обяви нова антикорупционна мярка. Днес правителството ще одобри решение, с което 1.4 млрд. евро ще бъдат изтеглени от държавната Българска банка за развитие.
„Миналата година преди протестите правителството на Росен Желязков направи огромни заеми и заключи част от тях в ББР – банката-касичка на модела „Борисов-Пеевски“, банката с широки пръсти и къса памет, която раздава огромни кредити и забравя да си ги потърси. Тези 1,4 милиарда евро осем месеца вече стоят в тази касичка, прашасват там, докато българските граждани плащат лихвите по тези кредити“, заяви Гюров в началото на заседанието на служебния кабинет.
„Днес има шанс да върнем тези пари на данъкоплатците. Те може да отидат за модерни болници, медицински хеликоптери, кабинети за наука в училищата, модерни старчески домове. Служебното правителство няма да харчи тези пари и дава възможност следващото правителство да реши какво да прави с тях. Надявам се да го направи прозначно“, каза Гюров.
Правителство взе решение в сряда да налее общо 5.5 млрд. лв. в Българската банка за развитие и в „Българския енергиен холдинг“, които ще отидат за саниране на панелки, енергийни и водни проекти и развитие на индустриални зони. Това е част от заложените в закона за държавния бюджет за 2025 г. мерки и по думите на финансовия министър Теменужка Петкова няма да се отрази върху дефицита на страната, а в действителност средствата идват от вземаните в последните месеци от ведомството ѝ заеми.
Четири милиарда лева отиват в капитала на Българската банка за развитие. Петкова отбеляза, че „една от основните цели на банката, съгласно закона, е именно да осигурява инструменти за финансиране на публични инвестиции и проекти, приоритетни за икономиката на страната“.
По-късно от пресслужбата на Министерския съвет обявиха, че с парите ще се развиват индустриални паркове и зони, за изграждане и рехабилитация на ВиК инфраструктура, за подкрепа на проекти в областта на отбраната, сигурността и военнопромишления комплекс и бързото изграждане на национален капацитет за производство на съвременни средства за отбрана. Както се очакваше част от средствата ще отидат за финансиране на новата правителствена национална програма за саниране и за внедряване на възобновяеми източници в сградите.
С увеличението на капитала на ББР, респективно в резултат на направените инвестиции, се очаква повишаване на приходите във фиска, както и постъпленията от дивидент от ББР в държавния бюджет, заявяват от правителството.
Предвижда се след вписване на увеличаването на капитала на банката средствата да се прехвърлят от ББР по сметка за чужди средства на Министерството на финансите и да се съхраняват и отчитат като чужди средства, допълва се в съобщението.“
Прилагането на този ред на съхраняване на временно свободните средства от увеличението на капитала чрез сметка, обслужвана от БНБ, ще осигури публичност и прозрачност, при запазване на оперативната самостоятелност на банката“, заявяват от „Дондуков“ 2.
Министерството на енергетиката пък получава 1.5 млрд. лв., с които ще увеличи капитала си в „Българския енергиен холдинг“. Парите са за „структуроопределящи проекти“ на дъщерните дружества НЕК, Електроенергийния системен оператор, „Булгартрансгаз“ и АЕЦ „Козлодуй“. Сред тях са ремонтът на ПАВЕЦ „Чаира“, който в момента работи само с единия си хидроагрегат, построяването на четири нови ПАВЕЦ на язовирите „Батак“, „Доспат“, „Въча“ и „Широка поляна“, изграждането на VII и VIII блок на АЕЦ „Козлодуй“, построяването на водородопреносна инфраструктура, проекти за повишаване на техническия капацитет за пренос на газ, надграждане на газопреносната мрежа, реконструкция на електропроводи и др.
Аргументът и за това наливане на бюджетни пари в БЕХ е увеличаване на приходите на дъщерните ѝ дружества, което сътоветно ще повиши печалбите им и ще доведе повече дивиденти в хазната.
Съгласно предвиденото в закона за бюджета енергийният холдинг трябва да получи още 1.5 млрд. лв. от бюджета.
Новият председател на Фискалния съвет Симеон Дянков обяви Българската банка за развитие (ББР) за паразитна структура и изрази надеждата си един от нейните шефове Росен Карадимов да не бъде избран за ръководител на Комисията за защита от конкуренцията. Дянков атакува банката в интервю за Би Ти Ви.
Неговите изявления са изненадващи, защото той всъщност критикува структура, на която сегашното мнозинство отпуска още 4 млрд.лв публични средства с новия бюджет и дава да се разбере, че ще разчита на банката. Самият Дянков, който е бивш финансов министър на Бойко Борисов, бе избран на поста си от същото това мнозинство по предложение на ГЕРБ.
Дянков обяви, че ще предложи единият от докладите, които да изготви Фискалния съвет, да бъде именно за ББР. Той заяви, че за последните години банката не е направила нито един смислен проект.
Новият шеф на Фискалния съвет обяви, че скандалите около български европрокурор и обществените поръчки за газохранилището в Черен може да забави България за влизане в еврозоната. Подобен случай имало преди 16 години в Латвия, която била забавена на два пъти заради него.
Симеон Дянков обаче обяви, че ще помага на БНБ и финансовото министерство за влизане на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. „Имаме възможността буквално от следващата седмица да правим срещи с Европейската централна банка и с комисаря по влизане в еврозоната. Понеже тези хора ги познавам в от предишното си амплоа като финансов министър, бяхме всъщност заедно финансови министри с Кристин Лагард и Валдис Домбровскис, се надявам, че мога да помогна за тази цел на БНБ и Министерството на финансите, които са главните действащи деца“, заяви той.
Избраният нов председател на Фискалния съвет изненада водещите Златимир Йочев и Мария Цънцарова, когато разкри при какви спартански условия е започнал новата си работа. Симеон Дянков призна, че в старата сграда на парламента, в която се помещава, няма парно, а често и ток.
Първата ми работа след заседанието и самата клетва, бе да попитам за проблемите, тъй като ни трябва ток и трябва да решим битовите проблеми. Днес това ми е на дневен ред и се надявам да се преместим в сградата на парламента, добави той.
Дянков обяви, че ще продължи да води лекции в Лондонското училище по икономика.
Той каза и, че за последно е разговарял с Делян Пеевски преди 6-8 месеца по външнополитически въпроси, а за поста във Фискалния съвет – преди два-три месеца с Йордан Цонев и Станислав Анастасов.
Финансистът коментира още, че трябва да се проведат нови разговори между ГЕРБ и „Демократична България“ за управлението. „Смятам, че е добре да има нови разговори с ДБ, иска ми се“, добави той.
Антимонополните комисии в Европейския съюз наложиха глоби за стотици милиони евро за картели на пазара на храни, докато българската КЗК не открива такива на пазара. „Няма и как да стане докато начело на регулатора са “политически калинки” и сламени хора“, заяви Кирил Петков от ПП-ДБ. Той посочи, че формацията в качеството си на опозиция ще се бори за открити конкурси и посочи, че няма да допусне човек на Делян Пеевски да поеме отново КЗК. От думите на Петков стана ясно, че ПП-ДБ има информация, че се готви човек, близък до ДПС на Пеевски да поеме регулатора.
За поста се спряга името на Илия Караниколов, който преди ден подаде оставка като изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Българската банка за развитие (ББР). Официално бе съобщено, че Караниколов напуска ББР, за да се „присъедин към ръководството на водеща финансова институция в страната“.
Стотици милиони евро глоби за картели в Европа, 0 лв. в България
От ПП-ДБ показаха справка, която показва, че антимонополните регулатори в последните години са наложили глоби за стотици милиони евро, докато у нас няма санкционирани картели. Депутатът Андрей Цеков посочи, че в края на 2024 година ЕК наложи глоба от 337.5 млн. евро на производителя на шоколадови изделия и кафе Mondelez.
„Санкцията се налага за споразумение между производителя и неговите дистрибутори за фиксирани цени. Затова в Белгия един Toblerone струва по-евтино от България“, каза той. В Испания през 2019 г. е наложена глоба от 80.6 млн. евро на 10 от най-големите млекопреработватели заради съглашения е за занижени изкупни цени на суровото мляко на фермерите. „Испанският потребител е ощетен с 1 млрд. евро, на такава стойност са заведените искове“, каза Цеков.
Докато у нас цената за литър мляко в магазина е 1.59 евро, то в Португалия е 94 цента, във Франция – 1.14, Италия – 1.44, дори в Швеция ценанта е под 1.50 евро
Във Франция през 2015 г. е наложена глоба от 192 млн. евро на 14 производители на млечни десерти за фиксиране на занижени изкупни цени на млякото, което купуват от фермерите.
Подобен картел е установен и в Нидерландия през 2019 година, но на пазара на търговци на яйца на едро, като са ощетени 800 ферми.
Регулаторът в Германия пък е наложил глоба от 231 млн. евро през 2014 година на 6 производителя на бира за фиксиране на продажни цени и разпределение на пазара. В Германия през 2015 г. са глобени 5 големи търговски вериги за храни с 151.6 млн. евро за фиксиране на завишени продажни цени.
Наложените глоби за картели в Румъния само с две решения на регулатора възлизат за над 53 млн. евро.
Сламени хора, политически калинки и експерти с успех 3.50
От ПП-ДБ казаха, че като опозиция ще се борят за открити конкурси и няма да допуснат „политически калинки“ и „сламени хора“ по върховете на КЗК. Лена Бориславова посочи, че първото, за което ще настояват е удължаване на срока за номинации на канддидатури за комисари.
ПП-ДБ също ще имат претенденти за комисари в КЗК. Имената им не бяха посочени, но бе уточнено, че те ще са експерти по конкурентно право и икономика, или хора от бизнеса, с доказани морални качества. Формацията ще се бори за такива критерии от всички кандидати.
По време на пресконференцията бе припомнено, че сегашният председател на КЗК Юлия Ненкова бе преди това зам.-кмет на Столична община в мандата на Бойко Борисов и същевременно е майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков. За друг комисар, чието име не споменаха бе посочено, че е взел държавните си изпити с успех “добър 3.50”.
Софийската градска прокуратура е внесла в съда искане да бъде издадена европейска заповед за арест за Стоян Мавродиев, съобащава в. „Сега“.
Искането е разпределено на съдия и предстои да бъде насрочено за разглеждане в 3-дневен срок. То е стандартно – в него се посочва, че Мавродиев е обвиняем, а не може да бъде открит.
Междувременно се появи неофициална информация, че Мавродиев е в Дубай. Ако това е така, ЕЗА няма да свърши работа, освен ако той не влезе на територията на ЕС.
Бившият директор на Българската банка за развитие (ББР) беше обявен за издирване в страната в края на август. Той е обвинен за длъжностно присвояване в особено големи размери заради отпуснатия от ББР необезпечен кредит от близо 150 млн. лева на фирма, свързана с бизнесмена Румен Гайтански – Вълка.
Освен Мавродиев, по случая са обвинени още Гайтански и управителят на фирмата, усвоила заема – адвокат Иван Георгиев, съответно в подбудителство и помагачество. Георгиев беше задържан, но пуснат 24 часа по-късно под гаранция от 50 000 лв.
В средата на октомври Софийският градски съд пусна бизнесмена Румен Гайтански-Вълка срещу парична гаранция от 250 000 лв.
Въпросният кредит, станал повод за ареста на Вълка, е обект на политически скандал още от сключването на договора през 2019 г. През 2021 т. заемът беше един от поводите за смяна на директора Стоян Мавродиев и на ръководството на ББР от служебното правителство, в което Кирил Петков беше министър на икономиката. Тогава нито КПКОНПИ, нито прокуратурата в лицето на Иван Гешев реагираха.
Комисията за противодействие на корупцията взе отношение по проблема едва след разрива между Ахмед Доган и Делян Пеевски, като съобщи, че част от парите от държавния заем са послужили за погасяване на банков кредит на ТЕЦ „Варна“, който е собственост на Ахмед Доган, към „Д банк“.
Бившият шеф на Българската банка за развитие (ББР) Стоян Мавродиев, обявен за издирване, си е наел апартамент в Дубай от Чавдар Александров, известен още като Чочо Александров или Чочо Несебърския. В миналото Александров е бил представител на ВИС-2 и верен човек на убития престъпен бос Георги Илиев, а сега има слава на доверено лице на Бойко Борисов и Делян Пеевски. Още по-скандалното е, че Мавродиев е станал резидент на Дубай от март 2017, месеци преди да стане шеф на държавната ББР. Това разкриват нови данни за собствениците и наемателите на имоти в Дубай, обработени от международното разследване “Отключеният Дубай” /Dubai Unlocked/ с участието на OCCRP, BIRD.BG и журналисти от 75 медии.
Апартаментът, използван от Стоян Мавродиев, е с площ от малко над 102 кв.м. в сградата “Ламтара 1”, която се намира в луксозния комплекс Мадина Джумейра Ливинг. Комплексът е в близост до известните плаж “Джумейра” и хотел “Бурж ал Араб”. Той е с формата на разпънато платно на плаваща лодка (на водещата снимка). Агенция за недвижими имоти управлява имоти на инвеститори в комплекса и предлага т.нар. “готови за нанасяне” (ready to move in) апартаменти.
Наемът на апартамента на Мавродиев е 45,300 евро на година (180,000 AED). Това прави 3,775 евро месечен наем за 102 кв.м. в луксозния комплекс. Договорът за наем е едногодишен със срок до 29 август 2024 г. Не е ясно дали е подновен и след това.
Подобен апартамент в Lamtara 1 (снимки Edge Realty)
В данните от Dubai Unlocked е посочен телефонен номер на Стоян Мавродиев, но на него отговаря друг човек, който не го познава.
През август 2024 г. Софийската градска прокуратурата (СГС) обяви, че обвинява в длъжностно присвояване в особено големи размери Стоян Мавродиев, бизнесмена Румен Гайтански – Вълка и адвоката Иван Георгиев. Обвинението е повдигнато заради необслужван150 милиона лв. кредит отпуснат от ББР на фирма на Гайтански. През май 2022 г. стана ясно, че Вълка е прибрал в лична сметка 46 милиона лв. от ББР и си е купил яхта за над 1 милион евро.
Към момента няма информация дали българските власти издирват Стоян Мавродиев извън страната, дали е издадена европейска заповед за арест (ЕЗА) и дали е търсено съдействие на Интерпол. Единственото съобщение е за издирването му в България. В съдебните регистри не се открива искане на прокуратурата за издаване на ЕЗА.
Шеф на ББР – резидент на Дубай
Стоян Мавродиев е избран за директор на държавната ББР през септември 2017 г. По същото време обаче, той вече е резидент на Дубай. Това показват данните за визите и издадените на Мавродиев разрешителни за пребиваване, с които BIRD се сдоби в рамките на международното разследване “Отключеният Дубай”. Статутът “резидент” в Дубай се дава на чужди граждани, получили право на постоянно пребиваване на територията на Обединените арабски емирства (ОАЕ).
Стоян Мавродиев – разрешителни за постоянно пребиваване в Дубай
Стоян Мавродиев е кадър на ГЕРБ, един от авторите на икономическата програма на партията. През 2009 г. става депутат в първия управленски мандат на Бойко Борисов. През 2010 г. Мавродиев става председател на Комисията за финансов надзор (КФН), където остава до 2016 г., преди да оглави държавната ББР.
Най-скандалният момент от този период на биографията на Стоян Мавродиев, е призоваването му като свидетел по делото за пране на пари от наркотрафик срещу “Кокаиновият крал” Евелин Банев – Брендо. Мавродиев не се явява в съда, но от делото става ясно, че подписът му стои върху документи на офшорки и пълномощни на подсъдимите. Брендо бе осъден на 6 години затвор за пране на пари от наркотрафик. Освен в България, Банев получава още две присъди в Италия и Румъния от по 20 и 10 години за трафик на кокаин. През лятото, след 6 години укриване, Брендо се предаде сам в Софийския централен затвор.
С офшорки се свързват и вилите на Стоян Мавродиев на Халкидики, в Гърция. През август BIRD публикува фейсбук пост със снимки на трите вили направени с дрон, който неясно защо беше изтрит от модераторите на Мета (бивша Facebook). За офшорките през 2020 г. информира Капитал. А за вилите се разбра от изтекъл запис с гласа на Мавродиев и участието на Димитър Ламбовски, в който се говори за “Шиши” и покупки на къщи в Гърция, една от които била за Бойко Борисов.
От протокол за разпит на Ламбовски по делото “Осемте Джуджета” става ясно, че сделката за продажбата на луксозните гръцки вили от Ламбовски на свързаните с Мавродиев офшорки е била засечена от фамозния Пепи Еврото. Продажбата е била използвана от Еврото като инструмент за натиск върху Ламбовски, за да се осигури участието му в схемата за присвояване на 550 хиляди евро кеш на Явор Златанов.
След като записът стана публичен, Мавродиев подава сигнал до прокуратурата (пр. пр. 17276/2020 СГП) срещу Ламбовски за изнудване(?!), но тогава – колкото и да не е за вярване – СГП отказва да се занимава с него. Същевременно, по времето на Иван Гешев, прокуратурата смачква сигнала срещу Мавродиев за укриване на данъци и пране на пари, подаден от БОЕЦ (пр. пр. 18292/2021 СГП). Мотивите на анонимния наблюдаващ прокурор да откаже образуване на наказателно производство остават скрити. И Еврото и Мавродиев се укриват и до ден-днешен.
Хазяинът – Висаджия, човек на Жоро Илиев
Чавдар Александров – Чочо Несебърския, както го наричат местните, известен още като Чочо Александров, още на крехката възраст от 20 г. става известен като новобогаташ-милионер и симпатичния млад мъж до боса на ВИС-2 Георги Илиев. В миналото е имал амбиции да завладее местната власт. През 2007 г. създава бизнес партията “ДЕЛА”, която впоследствие през 2011 г. се влива в ГЕРБ. През същата година на местните избори приближен на Александров е арестуван за купуване на гласове.
През 2015 г. Чавдар Александров е арестуван за побой. Прокуратурата обаче го изпира.
След дълги години на охолен живот и чадър от всички власти, бизнесът у нас на сочения за едър богаташ по българското Черноморие Чавдар Александров се срутва. Фирмите му за строителство, хотели, авиокомпания с частен самолет, яхти и недвижими имоти, са в ликвидация, несъстоятелност или са с нови собственици.
Това обаче не важи за Дубай, където Чочо Несебърския харчи парите си. Благодарение на международното разследване “Отключеният Дубай”, BIRD успява сега да установи сериозните му инвестиции в няколко луксозни имота – апартаменти и вили, вкл. на “Палмата” – изкуствения остров Palm Jumeirah в Дубай.
BIRD опита да се свърже с Чавдар Александров за коментар. Изпратихме му и смс, но отговор не беше получен до редакционното приключване на статията.
Чавдар Александров – визи и разрешителни за пребиваване в Дубай
През 2011 г. Чавдар Александров купонясва в най-скъпия курорт за милиардери “Ники бийч” в Сен Тропе и се къпе с френско шампанско за 300 евро бутилката в компанията на сина на Ветко Арабаджиев и водещият тогава в ТВ7 Николай Бареков.
Чавдар Александров (отбелязан със стрелките) на “Ники бийч” в Сен Тропе
Сайтът BIRD.BG участва в международните журналистически проекти “Отключеният Дубай” и “Разкритията Дубай”. От тях до сега стана ясно, че стотици български граждани и пребиваващи у нас лица, притежават имоти за стотици милиони долара в Дубай.
По-известните сред тях са: строителният бос Велико Желев, сестрата на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, строителката на павилиона ни за “Експо 2020” в Дубай Ралица Иванова, сестритеГергана Симова и Елица Прошенска, подземният бос Радостин Бързанов – Радо Слънцето, авер на престъпния бос Христофорос Аманатидис – Таки и Васил Илиев, собствениците на Първа инвестиционна банка (ПИБ) Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев.
Публикациите от серията “Разкритията Дубай” предизвикаха проверки на НАП, които приключиха с мижав резултат, ако не се брои фактът, че самият шеф на НАП Румен Спецов също се обзаведе с имот там за над 1 милион лв.
Олигархът от кохортата на Доган Румен Гайтански -Вълка може да се измъкне без последствия по аферата за грабежа от 150 млн. лв., отпуснати като кредит на свързана с него фирма от държавната Българска банка за развитие (ББР) през 2019 г., тръби „Уикенд”.
Преди седмица съдията от Софийски градски съд Виктор Чаушев пусна на свобода под гаранция от 250 000 лева Вълка, а в съдебната зала стана известно, че в близко бъдеще 67-годишният бизнесмен може да бъде оневинен за изтегления и невърнат многомилионен кредит.
Вината навярно ще бъде поета от сламени управители на търговски дружества и от чиновници от Българската банка за развитие, но не и от бившия изпълнителен директор на държавния трезор Стоян Мавродиев.
Припомняме, че в основата на обвиненията срещу усвоител на обществени поръчки от орбитата на Ахмед Доган – Румен Гайтански, е кредит за близо 150 млн. лв. от ББР, отпуснат през 2019 г. на „Роудуей кънстракшън“ АД.
Данните в Търговския регистър показват, че към онзи момент собственици на дружеството са Георги Йорданов (3100 акции), Емил Илиев (500 акции), Бисер Дъбев (500 акции) и „Каменни фракции“ ЕООД (1 800 900 акции), което е еднолична собственост на Георги Йорданов.
На 10 юни 2019 г. е проведено общо събрание на „Роудуей кънстракшън“ АД, на което присъстват всички акционери и единодушно решават да се сключи договор с ББР за инвестиционен кредит, за да бъде купено дружеството „Пътстройинженеринг“ АД, което пък е собственост на притежаваното от Румен Вълка дружество „Био Майнинг“.
От Българската банка за развитие поискали независима експертна оценка на „Пътстройинженеринг“. Според прокуратурата от решаващо значение за държавната банка е бил договор менте с „Главболгарстрой“ за производство и продажба на жп-баласт фракция.
Контрактът е бил сключен на 2 юли 2018 г, който е прекратен само 8 дни след подписването му, но пък е послужил като обезпечение на кредита. В момента според Търговския регистър действителен собственик на „Роудуей кънстракшън“ е обвиненият като помагач при длъжностното присвояване бивш съдия от Софийския районен съд и настоящ адвокат Иван Георгиев.
Той придобива дружеството чрез увеличение на капитала и фирмата „Каменни фракции“ през 2021 г., т.е. две години след отпускането на кредита. 150-те милиона лева са били преведени с подписите на тогавашния началник на кредитния отдел на Българска банка за развитие Николай Мирчев и съветникът на Стоян Мавродиев в държавната банка Андон Георгиев.
„Прави се опит Румен Вълка и Стоян Мавродиев да бъдат оневинени и дори да отпаднат като обвиняеми за сметка на подставените лица на Гайтански – Иван Георгиев и Георги Йорданов, както и банкерът Николай Мирчев. Въпросното трио ще опере пешкира вместо Румен Вълка и бившия директор на държавната банка Мавродиев“, коментира ангажиран в разследването криминалист.
Според думите му вече имало постигната негласна договорка между Гайтански и управителите на замесените в схемата по невърнатия кредит фирми те да свидетелстват, че са действали на своя глава и че Вълка нямал пряко отношение към аферата.
„Хора от обкръжението на Румен Гайтански са притискали управителят-бушон на дружеството „Каменни фракции“ Георги Йорданов да се отметне от първоначалните си показания, че е бил назначен за фиктивен управител на няколко фирми на Вълка от бившия съдия Иван Георгиев и че дори не е знаел, че се е водил управител на дружеството „Роудуей кънстръкшан“ в периода, в който е усвоен държавния заем от 150 млн. лв.
Има постъпили данни, че на Йорданов са обещани 500 000 лв., ако поеме вината и са му дадени гаранции, че накрая няма да се сдобие с ефективна осъдителна присъда”. Според думите му дясната ръка на Румен Вълка – някогашният магистрат Иван Георгиев, също е постигнал договорка с Гайтански да поеме вина вместо боклукчийския бос.
Иван Георгиев е сред обвиняемите по аферата за невърнатия кредит, като според държавното обвинение той е човекът, представил пред Българска банка за развитие два несъществуващи договора на „Роудуей кънстръкшан“ като обезпечение на кредита, както и неверни сведения с цел усвояване на 150-те милиона лева.
В средата на август Георгиев беше задържан и обвинен за длъжностно присвояване, но дни по-късно беше освободен под парична гаранция от 50 000 лв. Неофициално се твърди, че от държавното обвинение са очаквали юристът да пропее срещу Румен Вълка и заради това не са го оставили за постоянно в тъмницата.
„Срещу бившия съдия Иван Георгиев има най-много събрани доказателства, че е движил схемата по заграбването на 150-те милиона лева от държавната банка, макар всички да са наясно, че двигателят на аферата е Румен Вълка.
Засега обаче адвокатът на Гайтански отказва да го посочи като човекът, който е дърпал конците на финансовата престъпна схема. В своите показания по време на разпитите Румен Вълка твърди, че никога не е искал кредит, макар че няколко дни след усвояването на 150-те милиона лева, той е получил дивидент от 46 милиона лева от дружеството „Био Майнинг“, а други 26 млн. лв. са преведени на „Кристална вода“, което погасило задължения на ТЕЦ-Варна за 26 млн. лв., а „Кристална вода“ цедирала задълженията на ТЕЦ-а в полза на Гайтански.
Неофициален собственик на ТЕЦ-Варна само допреди няколко седмици беше Ахмед Доган“.
Същевременно стана ясно, че Румен Вълка е прекарал само няколко дни в килията на следствения арест, след като беше задържан на 16 август 2024 г., когато отиде на разпит в Комисията за противодействие на корупцията (КПК).
Заради уж влошено здравословно състояние, Гайтански е бил въдворен в болницата към затвора на 20 август, а впоследствие е бил преместен в МВР болница. Твърди се, че лекарите, изразили становище, че Вълка е болен, са били финансово стимулирани с петцифрени суми, за да извадят боклукчийския бос от килията.
Бившият транспортен министър Ивайло Московски, който 4 години бе представител на страната ни в Черноморската банка за търговия и развитие, става част от оперативното ръководство на Българската банка за развитие. Това става ясно от съобщение на финансовата институция на сайта ѝ.
Ивайло Московски е завършил публични финанси в УНСС и финансов мениджмънт в Стопанската академия „Д. Ценов“ в Свищов. Четири години той бе в ръководството на Черноморската банка за търговия и развитие със седалище в Солун. В качеството на вицепрезидент – оперативна дейност с ресор Риск ръководи проекти по внедряване и наблюдение на риск политики, отговаря и за ESG политиката на банката.
Московски е министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в периода 2011-2013 г.; 2014-2017 г., както и 2017-2018 г. Бил е и народен представител в 42-рото и 44-ото НС, член на комисиите по транспорт и енергетика. През 2009-2011 г. е зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като ръководи Управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт“ (2007-2013) и е българският представител в инициативата ТРАСЕКА.
Дългогодишният ръководител на управление „Финанси“ в банката Димитър Митев пък ще се присъедини към надзорния орган на ББР. Митев е доказан експерт с 32-годишен опит в банковата сфера. Магистър по финанси от УНСС, с многобройни допълнителни квалификации. Той притежава степен CFA – сертифициран финансов анализатор. В Българската банка за развитие работи от 2011 г., като последователно е ръководил управленията „Планиране, анализ и регулации“, „Съответствие“ и „Финанси“. Бил е и член на Съвета на директорите на Националния гаранционен фонд, част от Групата на ББР.
Кариерата на Димитър Митев е преминала още през HVB Bank Biochim (днес част от Уникредит Булбанк), СиБанк, Юробанк (Пощенска банка) и Делойт България.
Ивайло Московски напусна политиката след трагичен индицент, при който почина сина му. Той беше министър на транспорта във второто правителство на Бойко Борисов, но се оттегли, след като на 2 февруари 2018 г. при спускане с мощна моторна шейна в курорта Боревец, тя се преобърна. 4-годишният син на Ивайло Московски загина на място. Съкрушен от мъка, той подаде оставка като министър на транспорта.
Лидерът на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски каза, че почетният председател Ахмед Доган трябва да бъде попитан за 30 милиона лева, които по думите на Пеевски е „откраднал“ от Българската банка за развитие (ББР).
Това е първият път, в който Делян Пеевски пряко обвинява Доган в корупция. Пеевски обяви, че знае „кои са дерибеите“ и че „нормалните хора в ДПС“ подкрепят него, а не Доган.
„Тези хора днес трябва да попитат своя почетен председател: „Г-н Доган, къде са тези 30 милиона, които откраднахте от ББР?“ и тогава като чуем този отговор – ще продължим разговора“, заяви Делян Пеевски по отношение вътрешнопартийната битка за ДПС.
Пеевски каза, че почетният председател „си има своите права“, но няма право да го свали от поста му председател на ДПС. „Когато другите председатели (б.а. Джевдет Чакъров) се опитаха да запазят марката ДПС, те загубиха своята легитимност като председатели“, коментира депутатът в кулоарите на Народното събрание.
Нелегитимно ще бъде днешното събиране на членове на ДПС, някои от тях членове на Централния съвет на партията, което ще се проведе днес в 14:00 часа, категоричен бе Делян Пеевски. „То ще е нелегитимно, защото няма кворум. Знам колко души ще отидат там, защото знам кои са дерибеите. Нормалните хора подкрепят мен“, отсече той.
До 20 години затвор грозят бившият изпълнителен директор на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев, който е обвинен, че е отпуснал без нужното обезпечение кредит от 148,5 млн. лева на фирма на бизнесмена Румен Гайтански.
Той е обвинен за „длъжностно присвояване в особено големи размери“. От държавното обвинение съобщиха, че досъдебното производство е образувано по сигнал през октомври 2022 година. На 5 май 2023 година обаче прокурор от Софийска градска прокуратура го е прекратил, защото е счел, че „няма доказателства за престъпление“.
Върховната касационна прокуратура обаче на свой ред е установила, че не са достатъчно добре изследвани връзките между фирмите, които по-натам са си разпределили парите от кредита, и може да има данни за друго престъпление и го върнала. Отмененото постановление за прекратяване е с дата 12 януари 2024 г. Така прокурорът почнал отново работа по него, било преквалифицилано като споменатото длъжностно присвояване. Разпитани са свидетели, изискани са документи от ББР, НАП и др.
По-късно през тази година то е иззето от следователя и възложено да работи по него – инспектор от Комисията за противодействие на корупцията. Именно част от акцията бе претърсванията в офисите на Румен Гайтански, имот на Стоян Мавродиев и още един фирмен офис – в Кърджали.
Румен Гайтански и Стоян Мавродиев вероятно са извън страната, макар и да няма официална информация да са напускали пределите на България.
Предполага се, че за акцията е изтекла информация и те са предупредени. Има данни, че Гайтански е бил в чужбина до петък, 9 август. Върнал се е в страната, след което следите му се губят.
В ареста към този момент е единствено третият обвиняем – никому неизвестен сламен човек, управител на фирмата „Роудей канстракшънс“, която е усвоила кредита от ББР. По досъдебното производство Стоян Мавродиев е сочен за извършител на деянието, Румен Гайтански – подбудител, а третото лице – помагач.
Защо Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) и председателят ѝ Антон Славчев не разследват и кредита от 150 млн.лв., който държавната Българска бнка за развитие (ББР) е дала на „Булгартабак“. Това попита няколко пъти бившият премиер и съпредседател на „Продължаваме Промяната“ Кирил Петков при участието си в сутрешния блок на Нова телевизия.
Този заем е подобен на кредита от 150 млн. лв., който ББР отпуска на фирма на Румен Гайтански-Вълка, каза Кирил Петков. В сряда започна разследване срещу бизнесмена от страна на антикорупционната комисия и прокуратурата, въпреки че заема е отпуснат още през 2019 г.
Кирил Петков припомни, че още преди три години, когато беше служебен министър на икономиката, е изнесъл данни за раздадени 8 кредита за над 1 млрд. лв. от ББР.
Бившият премиер похвали КПКОНПИ, че макар и късно са започнали разследването на заема от 150 млн.лв. за компанията на Румен Гайтански, макар че 2 години Антикорупционната комисия си е затваряла очите. В същото време обаче по думите му е странно, че не се разследва подобен кредит за „Булгартабак“. Държавното дружество беше приватизирано преди години, като зад купувача стоеше съпредседателят на ДПС Делян Пеевски, който през 2015 г. при изсветляването на бизнеса му обяви, че има 5% дял в „Булгартабак“. Днес той не притежава акции в дружеството, което по-късно спря работа, но пък е в конфликт с почетния председател на партията Ахмед Доган. В същото време Румен Гайтански е платил дълг на Доган с тегления кредит от ББР.
Кирил Петков твърди, че кредитът за „Булгартабак“ е в подобно състояние като кредита за Румен Гайтански. Той също не е бил обслужван, а кредитополучателят казал да се усвоява обезпечението.
„Казусът с Румен Гайтански е примерът за завладяната държава“, заяви Надежда Йорданова, депутат от ПП-ДБ пред БНТ.
Оставката на шефа на Антикорупционната комисия
„Продължаваме промяната – Демократична България“ продължава да настоява за оставката на шефа на антикорупционната комисия Антон Славчев. „Най-скандалното нещо от последните месеци е, че Антон Славчев последователно и устойчиво отказва да изпълнява задълженията си по правилника за дейността на Народното сбрание“, каза Надежда Йорданова.
Според нея вътрешният министър Калин Стоянов не е способен „да ръководи ведомството така, че да бъде изпълнено условието за честни избори без купуване на гласове“. Кирил Петков пък съобщи, че Делян Пеевски и Калин Стоянов се чуват почти всеки ден. На въпрос откъде знае за това, той отговори, че има достоверна информация, но няма да посочи нейния източник.
Пеевската кохорта в прокуратурата и КПК атакува Рмен Гайтански – Вълка, човека на Ахмед Доган, заради невърнат заем 150 млн. от ББР. Както отдавна е известно, с пари от заема Вълка си е купил моторна яхта и е прехвърлил по личните си сметки 30 милиона.
Но такъв заем от ББР имат и фирми, близки до Делян Пеевски и Йордан Цонев – Ментата. Тях никой не ги закача. Разстановката на бухалките в мафиотската война между Пеевски и Доган се очертава в полза на по-корпулентния. А иначе добре би било и Доган да извади държавната бухалка, да се запорира едно хотелче на Халкидики, после да арестуват Пеевски и Цонев, да се конфискува хотела и да се направи детски санаториум. Размечтахме се.
Публикуваме разследване на сайта Bird.bg от май 2021 г.:
Фирмата „Интернешънъл Инвестмънтс“ ЕАД е сред най-големите длъжници на ББР с над 115 милиона лева кредит. Тя го е използвала, за да придобие комплекс „Мираджио Термал Спа Ризорт“ на Халкидики. Информацията за собствеността на луксозния имот в Гърция, за който са платени 90 милиона евро води към Делян Пеевски и Йордан Цонев, установи разследване на ББРД.
Станко Пешев е вписан като управител на Med Sea Health през октомври 2019 г.
Отвличаща маневра
През юли 2020 г. вестниците на депутата Делян Пеевски разтръбиха, че Корнелия Нинова е с кредит от ББР чрез фирмата „Интернешънъл Инвестмънтс“ ЕАД. Твърденията се позовават на връзката през управителя на фирмата Санко Пешев, който е брат на Иван Пешев, председател на БСП – Красно село и уредник на партийния в. Дума.
Станко Пешев наистина е управител и на гръцката фирма “Med Sea Health S.A.”, която е собственик на хотела. Собствеността се установява от нотариалните актове 13.590/2019, 13.591/2019 и 13.592/2019, както и от документи на фирмата вписани в Търговския регистър на Гърция, с които БРРД разполага. Преди това тя е била на понтийските гърци Валери и Андреа Раготис (с руско гражданство). Фирмата придобива хотела през 2016 г. с нотариален акт 15.967/2016. В края на 2019 Раготис продават фирмата “Med Sea Health S.A.”, съответно и притежаваната от нея земя и хотела, но не е известно на кого. Известните факти са, че от 7 октомври 2019 г. като управител е вписан Санко Пешев. На 15 януари 2020 г. капиталът на “Med Sea Health S.A.” е увеличен с 4.677.450 € чрез апорт от друга фирма, чието име не успяхме да установим от налични документи в регистъра.
Документ от Търговския регистър на Гърция посочва, че към края на 2019 г. Med Sea Health е собственик на Mirragio.
Комплексът “Мираджио” се простира на 330 дка и разполага с 304 стаи и апартаменти, някои от които със собствени басейни, уелнес център 5 ресторанта, 6 бара, 6 басейна, конферентна зала с капацитет 350 души, детско селище, спортни съоръжения и яхтено пристанище с 81 места за лодки до 25 метра. Вижте снимки тук.
“Ултрастрой” и корпулентни сенки от ДПС
Гръцката делова преса отразява смяната на собствеността на хотела и посочва като нов собственик фирмата “Ултрастрой”, както и сумата на сделката – над 90 милиона евро. БРРД се свърза с автора на статията Христос Димопулос, който потвърди, че разполага с тази информация от източници, близки до продавачите.
Според Димопулос, “Ултрастрой” планира да подобри съществуващите съоръжения на комплекса “Мираджио” (ресторант и бар, яхтеното пристанище с разширението му, термалният спа център, конферентният център, отвореният амфитеатър), но най-важната инвестиция ще е в строителството на още 130 къщи в съседство с проекта Mare Village.
Фирмата Mare Village също е с управител Санко Пешев, показа проверка на БРРД в гръцкия Търговски регистър. А “Ултрастрой” има и други имотни интереси в Гърция. През август 2017 г. фирмата е закупила земя на съседния ръкав на Халкидики – Ситония за 3,1 милиона евро. Година по-рано Ултрастрой получава 7,9 милиона лева кредит от Българска банка за развитие.
Формално собствеността на “Ултрастрой” няма връзка с Пеевски. Тя е е еднолично търговско дружество със собственик Иван Борисов Борисов. Но разследване на Биволъ установи, че фирмата се явява партньор и подизпълнител по редица сериозни обществени поръчки на известната като свързана с Делян Пеевски “Водстрой 98”. Компанията беше и подизпълнител при ремонта на централната софийска гара, където основният консорциум беше между ГБС и „Водстрой 98”. Извън обществените поръчки „Ултрастрой“ работят по частни обекти, свързани с холдинга “Булгартабак”, като преустройство на цехове на компанията за цигарени филтри „Юрий Гагарин“. И двете компании са свързани с Пеевски. Въпреки, че “Ултрастрой” е длъжник на ББР, тя е избрана целево да строи новата сграда на банката.
През 2016 г. Ултрастрой е притежавала права върху 10 милиона акции на Трансстрой, която се свързва с Йордан Цонев.
През 2016 г. израелските инвеститори във “Витоша Ризорт 2000” Моти Рамот и Рами Леви дадоха интервю за сайта Биволъ, в което алармираха, че бизнесът им е заграбен чрез нарочни дела за несъстоятелност, подобни на тези в скандала “Белведере”. Те посочиха като инициатор на съдебната атака фирмата “Ултрастрой”. Впоследствие израелците заведоха арбитражен иск за 100 милиона лева срещу българската държава в Международния център за решаване на инвеститорски спорове към Световната Банка (ICSID) във Вашингтон.
Ултрастрой е притежавала и правата върху 10 милиона акции на фирмата “Трансстрой Холдинг” АД. Това става ясно от договора за кредит с ББР от 2016 г., в който пише, че тези акции не са заложени като обезпечение. При “Трансстрой” се наблюдава връзка към Йордан Цонев от ДПС – съавтор на закони заедно с Делян Пеевски. Цонев разбира се не се появява с името си в “Трансстрой” но връзката му с бивши собственици и управители на фирмата се проследява през имотните сделки на негови роднини в разследване на Биволъ за земи по Южното Черноморие, заграбени с измама.
115 милиона лева от ББР без обезпечения?
Засега връзката между “Ултрастрой” и кредитополучателя на ББР “Интернешънъл Инвестмънтс” не е ясна. Освен в пеевските издания,”Интернешънъл Инвестмънтс” се спряга за собственик на “Мираджио” и в публикация на в. Капитал, която се позовава на свои източници. Вероятно отговор може да бъде открит в кредитното досие на “Интернешънъл Инвестмънтс”, което според служебния министър на икономиката Кирил Петков ще бъде проучено, заедно с досиетата на още 7 фирми, на които банката за развитие на малкия и среден бизнес е отпуснала почти 1 млрд. лева кредити.
Повод за внимателна инспекция е и фактът, че по този кредит не са вписани никакви обезпечения върху дяловете на фирмата “Интернешънъл Инвестмънтс” в Търговския регистър, както установи проверка на финансовия журналист Мирослав Иванов. “Интернешънъл Инвестмънтс” ЕАД е с капитал 1 млн. лв. и е учредена през януари 2019 г.
Емил Робертов Василев, собственик на фирма със 115 милиона кредит от ББР.
Едноличен собственик на капитала на “Интернешънъл Инвестмънтс” се води “Ийст Уест Пропъртийс” АД, а неин мажоритарен акционер е Емил Робертов Василев. Той е свързан със Санко Пешев в няколко фирми. “Ийст Уест Пропъртийс” се е преобразувала от ЕООД в АД през 2020 г. като дружеството е записало капитал от 500 000 лв.
За “Ийст Уест Пропъртийс” се знае, че управлява франчайз за България на агенцията за недвижими имоти RE/MAX, която се води най-голямата франчайзингова агенция за недвижими имоти в света. БРРД опита да се свърже с Емил Василев през неговия публичен профил в социалната мрежа Facebook, но той не отговори на запитванията ни.
Проверка на Бюрото в Имотния регистър установи, че и там няма особени залози за имоти на “Интернешънъл Инвестмънтс” или “Ийст Уест Пропъртис”. Няма и как да има, тъй като въпреки гръмите си имена, двете фирми не притежават никакви имоти в България. Персонални имоти на Емил Василев или Санко Пешев също няма заложени като обезпечение на този кредит.
При липса на обезпечения за собствениците на ББР, разбирай за всички български граждани, остава надеждата, че туристическият бизнес на “Мираджио” ще върви нагоре и кредитът ще бъде върнат с лихвите. Засега перспективите не са цветущи. Заради кризата с COVID-19 “Мираджио” не успя да отвори през 2020 г. Така придобивката на луксозния хотел не носи никаква доходност на новите си собственици, но пък генерира разходи за поддръжка.
Държавната Българска банка за развитие (ББР) продава свързаната с Румен Гайтански – Вълка пътностроителната фирма „Пътстройинженеринг“ на кърджалийската компания „Ариете капитал“.
Сделката е на цена 3.65 млн. лв., което е под 2.5% от отпуснатия преди пет години заем от 150 млн. лв., като загубата за ББР надхвърля първоначалната сума на кредита.
Собствениците на „Ариете капитал“ са местните строителни предприемачи Пламен Пеев и Костадин Костов, които са привлечени от кариерите на „Пътстройинженеринг“, но не смятат да се впускат в пътното строителство.
След поредица опити държавната Българска банка за развитие (ББР) изглежда все пак ще успее да приключи една от най-големите си и проблемни експозиции, наследени от управлението на Стоян Мавродиев, макар и с цената на практически 100% загуба. Става въпрос за отпуснатите през 2019 г. 150 млн. лв. на свързаната с Румен Гайтански – Вълка „Роудуей кънстракшън“, с които беше придобита сравнително малката строителна компания от момчилградското село Груево „Пътстройинженеринг“ при баснословно раздута оценка. Продавач беше компанията на Гайтански „Био майнинг“, като в резултат от операцията отпуснатите средства потънаха в нея, а за банката остана необслужван кредит с доста скромно обезпечение – акциите от придобитата компания.
В началото на юни ББР пробва да ги продаде при начална цена 8.9 млн. лв., но поради липса на интерес търгът пропадна. Такъв нямаше и при следващите няколко опита докато накрая на 30 юли все пак се е появил желаещ, но вече за едва 3.65 млн. лв. Според официалното съобщение от банката единствената оферта е дошла от „Ариете капитал“ и то е обявено за купувач на акциите. Така ББР реално ще получи под 2.5% от отпуснатия преди пет години заем, като ако се броят и натрупаните просрочени лихви, загубата реално надхвърля първоначалната сума на кредита.
Бизнесът на двамата овни
Дружеството-купувач е регистрирано през 2015 г. в Кърджали от местните строителни предприемачи Пламен Пеев и Костадин Костов. По предмет на дейност тя се занимава със строителство на жилищни сгради, като в последните години има 50-60 служителя, но техният бизнес е пръснат в още няколко дружества.
В очерк за двамата в регионалния вестник „Нов живот“, който ги обрисува като хора с амбиция да модернизират облика на града, се описва, че започнали бизнеса си през 2006 г., като кръстили фирмата си „Коч“, защото били зодия Овен, родени в един и същи ден с две години разлика. Всъщност в Търговския регистър най-ранното им съвместно дружество от самото си основаване се казва „Балканстрой инвест“, което оперира два бетонови възела. Но явно този зодиакален брандинг наистина си е запазена марка на групата. Думата ariete на италиански означава овен, двамата са съдружници и в „Коч бетон“, а сайтът, продаващ построените от тях имоти, е www.koch-imot.eu.
Според публикацията на „Нов живот“ Пеев и Костов са бивши спортисти, състезатели по водна топка и не са имали специално образование. „В началото двамата съдружници се захващат с транспорт, земекопна техника и добив на инертни материали. Постепенно стават лидери в производството на бетонови смеси. Имат няколко бетонови центъра, последният от които е в Пловдив“, съобщава още местната преса.
През 2021 г. купуват някогашните тютюневи складове в Кърджали от Фуат Гювен за 2.4 млн. евро, като сделката е финансирана с кредит от контролираната от последния Д банк. Те са съборени и там „Ариете“ изгражда жилищен комплекс с над 200 апартамента, разположени на 9500 кв. м. Групата има още няколко завършени проекта в последното десетилетие, най-големият от които е Ariete City Center с 35 хил. кв. м жилищни и търговски площи.
Кариери с подводни камъни
„Ние сме местна фирма, занимаваме се с производство на бетон и това дружество ни се вписва. Цената беше добра и решихме да участваме“, каза пред „Капитал“ Пламен Пеев. Той обясни, че основната ценност за тях е в кариерите, с които разполага „Пътстройинженеринг“, техниката също е използваема, но не смятат да се впускат активно в пътното строителство и ремонти. „Освен тази цена дружеството има и още задължения, може би още толкова. Тепърва ще гледаме за подводни камъни“, допълни Пеев.
В последния си отчет за 2022 г. „Пътстройинженеринг“ декларира спад на приходите от дейността от 19.2 на 9.6 млн. лв., но загубата му малко спада от 3.6 на 2.6 млн. лв. По данни от „Апис“ служителите през 2021 г. са надхвърляли 200, но впоследствие намаляват до около 50, колкото са и по последни данни към този май. След отпускането на средствата от ББР компанията спечели поръчка за 15.5 млн. лв. за поддръжка на пътищата в община Кърджали, но оттогава е изпълнител предимно на по-дребни ремонти в общините от региона.
Дружеството разполага с три концесии. Най-ранната за находището „Джебел“ е подписана още през 2007 г. и е за добив за базалтоандезити и андезитови туфобрекчи, като доказаните запаси са внушителни – близо 6.2 млн. куб. м от първите и 400 хил. куб.м от вторите. Въпреки това през годините кариерата не е използвана чак толкова активно и до началото на 2022 г. „Пътстройинженеринг“ е добила 1.28 млн. тона фракции и е платила сумарно 484 хил. лв. концесионно възнаграждение на държавата.
Втората също от 2007 г. е „Колибар чешма“ за добив на мрамори. Там картината е аналогична – кумулативно добити 74.6 хил. тона (от 913 хил. куб.м запаси) и внесени едва 58 хил. лв. концесионни възнаграждения за почти 15 години. През 2022 г. находището не е експлоатирано. По договор първоначално и двете концесии изтичат в края на 2021 г., като обаче е използвана опция да се подновят за още 15 години, така че сега могат да се ползват до 2036 г.
Концесията „Воденицата-4“ за добив на гнайси от 2011 г. пък е със срок до 2036 г., но също за първите десет години са добити едва малко над 7 тона и държавата е получила срещу това 58 хил. лв. През 2022 г. и от нея не са добивани количества. Като цяло отчитаните от компанията продажби на материали (асфалт и фракции) през годините варират от под 1 до над 4 млн. лв. – числа, които трудно могат да обосноват съществената оценка на концесиите от над 115 млн. лв., ползвана за обосновка за огромния кредит.
За ББР сделката практически означава затваряне на страницата със скандално отпусния огромен необслужван заем. Равносметката за нея е финално признаване на тоталната щета от около 150 млн. лв. по него пет години след отпускането му. Сумата вече вероятно в голямата си част е провизирана, така че повечето загуби са отчетени в предходните години, тъй като заемът е просрочен още от 2022 г. Ръководството на банката беше сезирало и прокуратурата по казуса, но през 2023 г. стана ясно, че тя е прекратила досъдебното производство.
Държавната Българска банка за развитие (ББР) отчаяно се опитва да си върне един от скандално дадените големи заеми без никакво обезпечение насреща. Става дума за 150 млн. лв. отпуснати през 2019 г. на новосъздадената и без никакви активи фирма „Роудуей кънстракшън“, свързана с безнесмена Румен Гайтански, за да придобие малката строителна компания „Пътстройинженеринг“, също косвено свързана с Гайтански.
Заемът не се обслужва вече пета година, лихвите се трупат, а до момента ББР не е успяла да си възстанови и лев.
На 11 юни ББР безуспешно е опитала да продаде заложените в нейна полза 99.6% от „Пътстройинженеринг“, съобщава „Капитал“. Първоначалната цена е била едва 6% от отпуснатата сума – скромните 8.9 млн. лв. Въпреки това никой не се е явил на търга.
Затова ББР е насрочила втори търг с явно наддаване за 24 юни. На него стартовата цена е понижена на 7.12 млн. лв., което вече е под 5% от предоставения на „Роудуей кънстракшън“ заем, без да се броят лихвите.
„Едва ли може да се очаква цената да скочи много – ако имаше желаещи да дадат 8.9 млн. лв., те щяха да се включат при първото раздаване“, коментира „Капитал“. А това означава държавната банка да понесе тотална щета от този заем.
Още през 2021 г. новото ръководство на банката, назначено след управлението на Стоян Мавродиев, сезира прокуратурата за умишлено нанесени вреди чрез неизгодния договор от предходните ѝ директори, но през 2023 г. стана ясно, че разследването е прекратено. През 2022 г. банката назначи свои управители на двете дружества като обезпечителна мярка по залозите и реално получи контрол над тях. Това обаче изобщо не е помогнало да си възстанови вземанията.
Много е показателно, че няма желаещи да придобият „Пътстройинженеринг“ за скромните 9 млн. лв., въпреки че преди 5 години, тя е продадена за 150 млн. Строителната компания все пак е работеща с приходи от 9.6 млн. лв. през 2022 г., и загуба от 2.6 млн. лв., както и 50 души персонал.
Интересното е, че ББР не е дала достатъчна публичност на търговете. Обявите са публикувани на сайта й, но труднооткриваеми. Самият принципал на държавната банка – министърът на иновациите Росен Карадимов, преди две седмици в интервю за „Сега“ за дейността на ББР загатна, че „банката ще премине към по-директно и по-крайно събиране на вземанията си“ по този необпечен кредит, но не пожела да даде повече подробности.
Заемът от 150 млн. лв., предоставен на „Роудуей Кънстракшън“ е един от 8-те големи заеми за общо 1 млрд. лв. към близки на властта и свързани с политиката бизнесмени.
Тези кредити бяха осветени от Кирил Петков, когато беше служебен министър на икономиката. В списъка освен „Роудуей Кънстракшън“ влизат две фирми, косвено свързвани с интересите на Делян Пеевски – „Благоевград БТ“ и „Техномаркет“. фирмата „Слънчев ден“, която беше собственост на Георги Гергов, „Интернешънъл инвестмънт“ – инвеститор в петзвезден хотел в Гърция. Другите големи клиенти бяха „Параходство БМФ“ на братя Домусчиеви, „Инса ойл“ на Георги Самуилов и „Транспект“, чрез което беше купен и рефинансиран автобусния превозвач „Юнион Ивкони“.
Към днешна дата един от заемите е погасен изцяло, а пет се обслужват редовно. Два заема не се обслужват, но единият от тях има решение за доброволна реализация на обезпечението, а то е почти два пъти по-голямо от кредита, съобщи министър Карадимов.
