Posts Tagged ‘ббр’

ББР раздала близо 3 милиарда лева на 20 души

Posted on: юни 20th, 2021 by МИГ No Comments

Не може едни напълно завършени язовири да не се пълнят с вода от 31 декември досега, защото не са предадени и не са вкарани в експлоатация, заяви служебният министър на икономиката Кирил Петков.

„Министерство на икономиката в момента е структурирано по малко странен начин. Огромна част от дейността му е под шапката на Държавната консолидационна компания. Това е държавна компания, под която има монтажи по язовирите, Военно-промишления комплекс и други дейности. Това е причината министърът да няма директен достъп до активите, дружествата и дейностите, които се случват под тази шапка. Държавната консолидационна компания има свой борд на управление, който е зависим и е нает през новия Закон за публичните предприятия. Тази шапка разрешава държавните пари да не минават през обществени поръчки, а Държавната консолидационна компания дава 100% аванс на друга компания, а монтажи дава на външни изпълнители без обществени поръчки. Това за мен е много непрозрачна структура, която е законна. Откъде-накъде 600 млн. ще се раздават без обществени поръчки и как се решава коя компания ще вземе договор за 3 млн., например, без министърът на икономиката да има поглед върху това раздаване“, каза Петков пред БНР.

„Представяте ли си тук сме за 60 дни и министърът да източва три язовира за един уикенд, за да се снимал. Най-невероятно е, че освен че съм ги източвал, съм и затревявал много бързо. Вместо да си помислим къде са грешките и защо се е допуснало да се стигне дотам, някои си фантазират, че едва ли не единствената цел е да се направи пиар кампания. Мен въобще не ме интересуват пиар кампаниите“, добави той.

В следващите две седмици ще има ново управление на Българската банка за развитие, обяви служебният министър. „Вече месец и една седмица има едно надиграване със съществуващия надзор на ББР. За мен тези хора са допуснали огромна грешка. Петков уточни, че ББР е дала 946 млн. лева на 8 клиенти и още близо 1.8 млрд. лева на останалите 12, което прави общо 20 клиенти. „Това е абсолютно нецелево използване на държавните средства за подпомагане на малкия и среден бизнес, което е целевата ситуация на банката. Ние много искаме да видим точно как са ги раздали тези пари. Не знаем по какви условия и по какъв начин. Страшно бавене и недаване на информация има в момента. Уволних двама от съществуващия надзор, които са раздавали тези кредити. Те пък ни вкараха в съда и обжалват, че нецелесъобразно са били уволнени. Това е една игра на време и те много се надяват, че няма да ми стигне, така че да стигнем до истинската смяна на управлението на ББР“, каза министърът. Вярвам, че в следващите две седмици ще влезем с много професионален надзор, ще има смяна при управителите на банката, а аз вече сложих и ограничение никой да не може да дава повече от 5 млн. от тази банка“, допълни той.

Ще се помисли още по-широко кои са най-добрите и най-евтините начини за България да има електричество със зелени технологии, посочи икономическият министър във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост. „Видях радикална смяна на идеята не само с газта, но и възможност за зелена енергия по умен начин – да се мисли как пикът на България за електроизползване да бъде покрит с възможно най-евтиния начин със зелени технологии. В моето министерство има два фиша от плана или програми, през които тези 12 млрд. ще се инвестират. Те саза грантови схеми за бизнеса и за индустриални зони“, обяви Кирил Петков.

Грантовата схема за бизнеса е 900 млн., но министърът се надява тя да се качи на 1.4 млрд. и самата структура да не бъде само грантове, но да има и дългови и дялови инструменти, за да се даде възможност за иновации, стартиращи нови компании, високи технологии и модернизация“, уточни министърът.

Имаше много малко пазарен компонент в плана. Вторият фиш беше за четири индустриални парка, за които ще се дадат по 100 млн. за всеки. Кой от министерството знае най-добре къде е най-оптимално да се построят. Идеята е да вкараме парите в един фонд, в който всеки голям клас А инвеститор може да кандидатства и да каже къде иска да бъде. Този фонд да им даде възможност да се инвестира за обща инфраструктура, но не за един производител, а един инвеститор да бъде не повече от 10% от целия парк. С други думи – да се строи там, където има нужда и да се конкурират общините с инвеститорите кой да получи тези пари. Така отпушваме планирането да бъде там, където има истинско търсене“, каза още Петков.

По темата за предстоящата среща „Три морета“ министър Петков заяви, че на нея ще участват 12 страни от Централна и Източна Европа, които трябва да направят общи проекти, така че да има повече взаимосвързаност между икономиките и самите страни.

ББР саботира министър Петков

Posted on: юни 1st, 2021 by МИГ No Comments

Управителният съвет на ББР отказва информация за раздадените кредити на новия одитен комитет. Това е нарушение на Закона за независимия финансов одит и ще сезирам БНБ да влезе в своите правомощия.

Това заяви министърът на икономиката Кирил Петков на спешен брифинг днес.

Той обясни пред журналисти, че новоназначеният от него преди седмица одитен комитет е получил писмено известие от изпълнителните директори на банката, в което се казва: Информацията за кредитните досиета е готова, но няма да ви я дадем.

„Надявам се до края на деня БНБ да реагира на това нарушение на закона и одитният комитет да получи поисканата информация“, заяви Петков. Той нарече поведението на Управителния съвет на ББР „импулсивна грешка“, макар че това е пореден път, в който ръководството на банката отказва да предостави информация за раздадените големи кредити не само на принципила си, но и на тримата членове на одитния комитет.

„Ролята на този комитет е да има достъп до кредитните досиета и да следи действията на Управителния съвет, за да сме сигурни, че те са правилни, и без да нарушава закона да информира принципала. Аз не мога да ги задължа“, посочи още Петков.

От думите му стана ясно, че министърът дори не може да внесе сам за одобрение в БНБ промени в устава на банката. Това трябвало да стане от самия Управителен съвет. „Много се надявам да няма същата реакция и за устава“, каза Петков. Както е известно той предложи промяна в него, с която се забранява отпускането на кредити над 5 млн. лв.

„Всяко протакане с подобни процедурки цели да ни забави, а ние разполагаме само с 60 дни. Целта ни е да гарантираме, че целият ликвиден капитал в момента ще отиде в помощ на малките и средни предприятия „, каза Петков. Той подчерта, че действията му не са атака към сигурността на банката, че тя е свръхликвидна и стабилна. „Искаме да сме сигурни, че кридитите са отпускани по пазарен принцип“, каза Петков и допълни, че в момента никъде няма публична информация при какви условия ББР кредитира фирмите.

 ББР е единствената банка у нас, която излиза на загуба в ковид кризата. Държавната кредитна институция е с отрицателен финансов резултат от 104,6 млн. лв. за миналата година, а през първото тримесечие на тази година продължава да е на червено с 5,6 млн. лв.

Това става на фона на съществен ръст на печалбата на банковата система за първите месеци на 2021 г. За периода януари-април банките в България са реализирали 484 млн. лв. чиста печалба, което е с 36% повече от същия период на миналата година, показва последната статистика на БНБ.

Така банковият сектор отново се връща към предпандемичните години, когато бележеше двуцифрени ръстове на финансовите си резултати. Да припомним, че ковид кризата и допълнителните разходи за провизиране на очаквани лоши кредити след мораторима успяха да изтрият над 50% от печалбата на банките у нас в сравнение с предпандемичната 2019 г. През 2020 г. банковата система отчете 815 млн. лв. печалба – с 860 млн. лв. по-малко от отчетената в края на декември 2019 г.

Две фирми са получили от ББР по-ниски лихви спрямо предишни кредити

Posted on: май 30th, 2021 by МИГ No Comments

Според информация от одитния комитет на ББР две от фирмите от топ 8 на Българската банка за развитие са се финансирали на много по-добри лихвени условия от предишните им кредити. Разликата в лихвите е около 5%.

Техномаркет“ е получила кредит с лихва 2%, а преди ББР лихвата му е била 7%. При „Транспект“ виждаме вместо 9% от предишен техен кредит – 4%, обяви икономическият министър Кирил Петков, който е и принципал на ББР.​ Предложенията за лихвите идват от Управителния съвет на банката.

Той подчерта, че данните за кредитите не представляват банкова тайна, тъй като информацията идва от Търговския регистър, т.е. е публична. Преди дни Петков смени състава на одитния комитет на банката. Започна и процедура по смяна на двама членове на Надзорния съвет.

„Банката е прекалено ликвидна от позицията, която я виждаме. Въпросът е как се използват средствата, и то публични. Тази банка има ангажимент към обществото. Целта ѝ е да дава кредити на малки и средни предприятия, които не могат да се финансират от търговски банки, защото са прекалено иновативни, прекалено нови. В момента трябва да работим с останалия ресурс в банката, за да направим възстановяване на малкия и средния бизнес в България… Когато 1 млрд. лева от твоите пари се изхарчват, не е лошо да се загрижиш защо. Като принципал аз вече втора седмица се боря да видя къде са отишли 1 млрд. лева от парите на данъкоплатците“, каза икономическият министър пред БНР.

Той очерта и пътя по смяна на Надзорния съвет на ББР: „Вярвам, че ще имаме възможност за смяна на Надзорния съвет, ще можем да прегледаме работата на УС и да имаме и там кадрови решения… Хората за новия Надзорен съвет са големи професионалисти и се надявам, че ще направят целесъобразността ѝ да бъде максимално добра за интереса на малките и средните предприятия“.

Министър Кирил Петков посочи и две други „притеснителни места“, върху които е приоритетният фокус на работа – Държавната консолидационна компания и Българската агенция за застраховане.

Още за лихвите от ББР

Информация за лихвите изнесе и банкерът Валентин Михов, който е номиниран от служебния министър на икономиката за член на Надзорния съвет на ББР.  „Проста проверка в търговския регистър показва, че една от фирмите е имала кредит на 9% преди да я рефинансира ББР – това е преди по-малко от две години, и след това е била на 4%. Друга фирма е плащала лихва на 7% на друга банка, а след това с доста по-голям обем плаща 2%. Това вече става доста интересно защо е така“, коментира Михов.  Той съобщи, че една част от тези фирми са били преди това в КТБ.

Големите кредитополучатели

Нито една от осемте фирми – топ клиенти на банката, с кредити на обща стойност почти 1 млрд. лв., не пожела да се яви на среща с министъра на икономиката Кирил Петков. Някои от тях писмено отговориха на поканата на Петков, като той изтъкна, че за шест фирми се знае, че обслужват кредитите си.

С кредити за над 140 милиона лева са финансирани дружествата „Слънчев ден“, „Благоевград БТ“ и „Роудуей кънстракшън“. Следващата група са компании със заеми за над 115 милиона лева. Това са „Маркет инвестмънт“ и „Интернешънъл инвестмънтс“. „Параходство БМФ“, „Транспект“ и „Инса Ойл“ са в третата група със заеми от по над 60 милиона лева.

Икономическият министър вече неведнъж каза, че някои фирми са пряко или косвено свързани с Делян Пеевски, Румен Гайтански, братята Кирил и Георги Домусчиев и Георги Самуилов.

Валентин Михов: Не може да оставим наглите да управляват

Posted on: май 30th, 2021 by МИГ No Comments

Банката за развитие трябва да работи в интерес на хората и на малките и средните предприятия в България, надявам се, че така ще стане, заяви в предаването „Тази събота и неделя“ Валентин Михов – номиниран за нов член на Надзорния съвет на ББР.

„За поста ме покани министър Петков с много ясна визия, че тази банка трябва да започне да прави, това, което й е предписано в закона за ББР – да работи с малки и средни предприятия и наистина да помага на икономиката на България. Това, което вече всъщност знае целият български народ е, че тя се фокусира върху 20 компании и дава кредити на тях. Някой трябва да свърши тази работа, не може да оставим наглите да управляват“, посочи той.

Михов уточни, че употребява думата „наглите“ като цитат от Кристиан Таков.

„В закона за ББР се споменават над 20 пъти малки и средни предприятия, нито веднъж държавни фирми и големи корпоративни клиенти“, обясни Михов. Целта на министър Петков е да покаже хората, при които са отишли парите на данъкоплатците, добави той.

В петък нито една от 8-те фирми – топ клиенти на банката, с кредити на обща стойност почти 1 млрд. лв., не пожела да се яви на срещата с министъра на икономиката Кирил Петков. Той ги покани, за да разбере какво реално са постигнали след кредитирането, но вместо яснота, получи упреци, че се опитва да превърне всичко в „театър“. Междувременно стана ясно, че в министерството има сигнали от малки фирми, които с месеци чакат напразно за кредит. Финансовият министър постави под въпрос смисъла на съществуването на банката.

„Не е добър знак, че големите кредитополучатели не се явиха на поканата, министърът не може да ги задължи, това е тяхно решение“, отбеляза Валентин Михов. Колкото по-ясно виждаме кои са тези хора отсреща, толкова по-добре за всички, смята той.

Достатъчно ясно е, че хората, които работят в ББР, не всички са гнили ябълки. Там има хора, които си вършат съвестно работата. Проблемът идва, когато се появяват големи сделки, които не е ясно защо са направени, които поне за сега от публични източници – понеже нямам достъп до реални данни все още, не приличат на нещо, което помага за икономическото развитие на България“, заяви Валентин Михов.

Според него това, че 8 фирми са взели близо 1 милиард лева е безумна концентрация, това е страшно много. Той предположи, че кредитите са отпуснати законно, иначе би трябвало БНБ и одиторите да са видели.

„Има хиляди и десетки хиляди малки и средни предприятия и еднолични търговци, които работят и имат нужда от финансиране. Не говорим само за COVID ситуацията, която е горе-долу добре покрита в момента. Тука 100 млн. се раздават, 200 млн., а те търсят пари от порядъка на 10, 20,  50 хиляди“, отбеляза Михов.

„Идеята за изменението в устава на БНБ беше да няма повече такива кредити, които не отговарят на закона за ББР.  Това като проблем го виждат и регулаторът и рейтинговите агенции казват, че това не е точно това, за което е създадена банката за развитие – кредитирането на големи клиенти“, обясни Михов.

„Защо търговските банки са решили да не кредитират тези клиенти или защо те са дошли в ББР?“, запита Михов и допълни, че не могат да се обвиняват  компаниите, които търсят някакъв начин да си намерят финансиране.

„Проста проверка в търговския регистър показва, че една от фирмите е имала кредит на 9% преди да я рефинансира ББР – това е преди по-малко от две години, и след това е била на 4%. Друга фирма е плащала лихва на 7% на друга банка, а след това с доста по-голям обем плаща 2%. Това вече става доста интересно защо е така“, посочи Михов.

Според него няма аналог на банката с КТБ.  „Една част от тези фирми са били преди това в КТБ, но иначе от гледна точка на стабилността на банката нямам колебания. Банката е стабилна, добре капитализирана, благодарение на това, че държавата е наляла от нашите пари 840 млн. миналата година – поне официалните мотиви са за борба с COVID. Така че банката е стабилна, тя няма и клиенти физически лица практически, така че няма аналог с КТБ“, заяви той.

„Споровете в България дали трябва такава банка като ББР са повече от 10 години. В Германия и Австрия има такива банки, които са за развитие и правят точно това, което би трябвало да прави и нашата банка за развитие – подпомагат малките предприятия. В САЩ също има такава финансова институция“, обясни Валентин Михов.

ББР е дала милионите, за да не бъдат върнати. Било е обир!

Posted on: май 28th, 2021 by МИГ No Comments
Скандалът с раздадените от Българската банка за развитие (ББР) над милиард на фирми, близки до властта, няма да приключи скоро. Надзорници отказват да се срещнат с министъра на икономиката. Осемте фирми получили стотици милиони били заети за среща с министъра, пратили някакви листчета с обяснения. Хора, такъв абсурд няма и в най-западналия африкански край.

Работата е там, че се говорят всякакви нещо, но се пропускат най-важните.

Нито един от тези големи кредитополучатели не е имал намерение да връща парите. Това се е знаело от управата на ББР и от надзорниците. Затова сега се крият като мишки и говорят пълни нелепици. Могат да се спасят, ако посочат кой им е наредил на кого колко да се налее.

Какво е било обезпечението на тези кредити? Когато „Благоевград БТ“ получава 140 млн лева от банката тя вече не извършва никаква дейност. Машини и готова продукция са изтеглени преди това – може би са отпътували към Дубай, където са разгърнати същите дейности. Може би – това трябва да се провери задължително. Както и кой е собственик на „Благоевград БТ“. За какво обезпечение на кредита говорим въобще?!

Същото важи за фирмата, която по някакъв начин се свързва с името на Румен Гайтански – Вълка. Отпуснати са 150 млн, за придобиване на фирма, която е с активи за около 15 млн, но по нечия оценка и определят цена от около 200 млн. Вълка купува от себе си фирма, за която му дават 150 млн. Нека се види обезпечението! Освен това се носят слухове, че тези пари са заминали към Оманския фонд, който притежаваше акции в КТБ и заведе дело в арбитражния съд в САЩ, но в последния момент се отказа. Защо? Значи някой – от името на българската държава – е обещал да им върне парите. Те по случайност са около 80 млн евро, колкото е кредита… Нека се разследва, пък да видим.

Това важи и за останалите облагодетелствани фирми.

Те твърдят, че редовно обслужват кредитите си. Сигурно е така. Но това се случва, защото избухна скандалът. Ще обслужват докато шумотевицата утихне и после „куче влачи рейс“.

Министър Кирил Петков си знае работата, но все пак да припомним старото правило: Проследете пътя на парите. От излизането им от ББР, откъде са минали и къде са отишли. Почти сигурно е, че една част са се озовали в други банки, а друга част – в чужбина.

Не се подвеждайте и по сравненията с КТБ. Фалираната умишлено банка на Цветан Василев е имала активи като Виваком, Дунарит, Петрол, Авионамс, завод за гипс и пр. Само Виваком е с оценка над 1 млрд евро. Какви активи притежава държавната ББР? Никакви!

На 90% е сигурно, че българските данъкоплатци ще изгорят с въпросните над милиард раздадени подаръци на олигарси, близки до властта, Пеевски и Борисов. Заради скандалите ще връщат още известно време вноските, но не забравяйте, че са им отпуснати срокове от по 15 години. Така, че да не се залъгваме. Чашата студена вода е за нас, балъците. А те вече харчат нашите пари и ни се смеят зад гърба.

Все пак ако се започне сериозно разследване, ако се открият следите на парите и се поиска съдействие от партньорски служби – има някакъв шанс. Хора, това не са кредити, това е обир!

Да видим дали Борисов ще даде брифинг, за да обясни този грабеж.

Фрог нюз

Отстранените надзорници от ББР изненадващо проговориха

Posted on: май 28th, 2021 by МИГ 1 Comment
Уволнените от ББР не отишли на срещата с министър Петков, защото не обичали да се снимат и не били давали интервюта досега.

Министърът на икономиката Кирил Петков ни извика в сряда на среща. Форматът  на тази среща, която продължи около час и половина, беше управителният съвет, надзорният съвет на банката и министър Петков и членовете на одитния комитет. Тази среща се проведе за час и половина и ние го уведомихме, че не искаме да присъстваме, защото ще има запис, а досега не сме давали интервюта. Това за нас е несвойствено и решихме да се възползваме от нашето право да не бъдем записвани. Това казаха по Нова телевизия уволнените членове на Надзорния съвет на Българската банка за развитие Велина Бурска и Митко Симеонов.

„Банката има такъв профил, че тя винаги се е отличавала с висока концентрация. Към настоящия момент концентрацията на банката е с най-ниско ниво от последните години“, коментира Симеонов.

По думите на Бурска от тяхна гледна точка те са вършели работата си единствено и само като са изпълнявали закона. Двамата обърнаха внимание на това, че всяко едно решение за кредит над 5 млн. лева е минало законово през Надзорния съвет.

Митко Симеонов пък допълни, че Надзорният съвет не провежда срещи с кредитоискатели.

„По лично мое мнение въпросът „КОЙ?“ се заменя с въпроса „ЗАЩО?“. Защо министърът поставя една стабилна банка в риск?“, чуди се Бурска.

5 млн. лв. таван за заемите от ББР

Posted on: май 27th, 2021 by МИГ No Comments

Българската банка за развитие няма да може да отпуска на когото и да било кредит в размер, по-голям от 5 млн. лева. Това обяви икономическият министър Кирил Петков на брифинг след първото организирано от него изслушване, свързано със състоянието на ББР и отпусканите от нея средства.

„По този начин си гарантираме, че, независимо кой е в моята роля тук, тази банка няма да си смени дейността и няма да се прави на търговска банка, вместо да си изпълнява истинските задачи“, заяви министърът, който отново подчерта, че смята за проблем „огромната концентрация на средства, които са отишли в топ 20 клиентите“. Той повтори, че само топ 8 са получили близо 1 млрд. лева ресурс.

Именно заради това и утре е насрочена среща с най-големите клиенти на ББР. „Искам да чуя истинските управители на тези фирми, да ги чуя как се развива техният бизнес план, работи ли и как виждат връщането на тези пари“, заяви министърът, като подчерта, че всичко върнато ще отива в малки и средни предприятия, каквато е и официалната цел на съществуване на институцията.

Икономическият министър уволни двама от членовете на Надзорния съвет на ББР

Posted on: май 27th, 2021 by МИГ No Comments

От този петък ББР остава без надзор. До тази ситуация се стигна, след като икономическият министър Кирил Петков уволни двама от членовете на Надзорния съвет на трезора, които отказаха да се явят на срещата с него.

Икономическият министър обяви това си решение по време на насрочената среща с Надзорния съвет, която подопечното му ведомство излъчи онлайн. В началото Петков прочете писмо от двама от членовете на съвета – Митко Симеонов и Велина Бурска, които казват, че няма да присъстват на определената среща, която „вие (министърът – бел. р.) определят като цирк“. В отговор министърът заяви, че целта е била да се даде повече прозрачност на случващото се в ББР, а не да се прави „цирк“.

Кирил Петков ще предложи Васил Щомов и Валентин Михов за позицията на отстранените членове на Надзорния съвет на ББР. До тяхното одобрение, по неговите думи, банката ще остане без надзор.

Надзорният съвет на ББР блокира информацията за кредитите

Posted on: май 22nd, 2021 by МИГ No Comments

Двама от тримата членовете на Надзорния съвет на Българската банка за развитие блокират информацията за отпуснатите големи кредити и не може да се види как е защитен общественият интерес. Това разкри министърът на икономиката Кирил Петков пред “Дарик”. Той все още няма достъп до кредитните документи за 946 млн.лв. заеми, отпуснати на 8 фирми.

”Банката е с двустепенен контрол, и понеже министърът не е част от Надзорния съвет, на този етап не може да види договорите за кредитите, въпреки че държавата е собственик,” обясни той. Ще се предприемат законови стъпки обаче, за да се преодолее тази ситуация.

Преди дни Министерството на икономиката разпространи списъка с 8-те компании, получили общо 1 млрд. лв. кредити от банката, създадена да финансира малките и средните фирми. Сред компаниите, получили лъвския пай от евтините заеми, фигурират такива свързани с бизнесмените Делян Пеевски, Румен Гайтански-Вълка, Георги Гергов, Кирил Домусчиев и Георги Самуилов.

От БНБ зависи дали може да бъде сменен надзорния съвет на банката. “Зависи дали в БНБ искат или не да сменят този Надзорен съвет. За седмица не са ни дадени компаниите. Ще извикам надзорния съвет в четвъртък, за да говоря с всеки от тях как защитават публичния интерес, какви мерки са предприели и защо се е стигнало до тази концентрация. Те са от 5 години там и за мене блокират защитата на публичния интерес. Разговорите ще бъдат публични, чрез онлайн платформа и всички граждани ще могат да видят тези разговори,” обеща Петков.

По повод думите на Йордан Цонев от ДПС, че неговият съпартиец Делян Пеевски няма участие в предпочитаните от ББР фирми, Петков отговори, че самият Цонев е признавал, че Пеевски е имал макар и миноритарно участие в „Булгартабак“, а пък тютюневият холдинг на свой ред е бил собственик на „Техномаркет“ – две от финансираните осем дружества. „Тези връзки съществуват. Не знаех в подробности, но видях по един от каналите, че един от големите заеми реално се държи от човек, който е адвокат на Румен Гайтански. Един човек винаги може да сложи друг за представляващ, въпросът е кой взима решенията. Правилата трябва да са такива, че независимо кой какъв е, без значение кой стои зад тези фирми, такъв тип експозиции да не може да се дават“, смята той. Затова ще има и промяна в устава на ББР, за да не може банката да дава заем, по-голям от 5 млн.лв.

“Ако нашата Българска банка за развитие дава на 8 фирми 946 млн. лв. вместо на 10 хил. малки компании по 100 хил. лв., какъв резултат би имало за икономиката в страната, при положение, че малките фирми сега имат ликвидни проблеми и такъв тласък с достъпен заем особено в областта на експорта и иновативността би дал голям отзвук в икономиката“, обясни Петков.

ББР даваше кюлчетата в чекмеджетата

Posted on: май 18th, 2021 by МИГ No Comments

„Нищо в закона и в устава на Българската банка за развитие не разрешава да се дават огромни кредити, както стана ясно, че е правено. ББР бе превърната в играчката на властта“, обясни финансовият експерт Георги Кадиев в предаването „(О)позиция“ пред Таня Петрова.

„ББР се превърна в банка, която пълни чекмеджетата. Разбират се с някоя компания, че ще бъде финансирана, а тя връща жеста с кюлчета в чекмеджетата. Единственото положително е, че целият риск за банковата система бе концентриран в ББР и управляващите оставиха другите банки без да им се бъркат, защото те и това могат – например, КТБ“, отбеляза Кадиев.

Парадоксално е, че 0,0004% от компаниите, клиенти на банката, са взели цели 23 % от кредитите за близо милиард лева. Банката е кредитирала дори общини, дала е включително огромен кредит да се купи хотел в Гърция, т.е. ББР финансира гръцката икономика с публични средства. Ако е вярно и че големите кредити са давани на свързани лица, както се твърди за Делян Пеевски, това вече е нарушение и на европейските регулации, и на българското законодателство. Според Георги Кадиев най-голяма вина носи надзорният съвет на банката и принципалът й – Министерството на икономиката.

Що се отнася до НАП, новият финансов министър правилно се насочи към големите данъкоплатци – това са около 1000 компании, които дават 80 % от приходите от данъци, и е логично вместо да се занимаваш с останалите 400 000 фирми, да се концентрираш върху големите. Доскорошната директорка на НАП трябваше да бъде сменена още през 2018 г, когато изтекоха данните на над 5 милиона българи, но тогава всичко беше замазано, каза Кадиев.

„Другата голяма приходна агенция – „Митници“, правилно бе оглавена от професионален митничар, а не от полицай, както досега. Задачата на митниците не е да лови нарушители, каквато е задачата на полицията. Митниците на първо място трябва да обслужват бизнеса и гражданите. Това е 95% от работата им“, заключи финансовият експерт.

Източник: Сега

Вижте кои са 8-те най-големи кредитополучатели на ББР и какво стои зад тях

Posted on: май 17th, 2021 by МИГ No Comments
Поради големия обществен интерес Министерството на икономиката предоставя списъка на осемте най-големи кредитополучатели от ББР. Ето кои са те:

Кредити с размер над 140 млн. лв.:

Слънчев ден АД

Благоевград- БТ АД

Роудуей кънстракшън АД

Кредити с размер над 115 млн. лв.:

Маркет инвестмънт АД (Техномаркет)

Интернешънъл инвестмънтс ЕАД

Кредити с размер над 60 млн. лв.:

Параходство БМФ АД

Транспект АД

Инса Ойл ЕООД

До края на седмицата ще започне работа Комисията за прозрачност и контрол на публичните средства в Българска банка за развитие. Тя е създадена с цел проверка на съответствието на процедурите по отпускане на кредити от „Българска банка за развитие“ АД в съответствие със Закона за Българската банка за развитие и Устава на Банката. Комисията ще провери отпускането на всички кредити над 1 млн. лв., се казва в съобщение на Министерството на икономиката.

Проверката стана възможна след като министърът на икономиката Кирил Петков сключи договор за дарение с търговската банка, притежавала до момента 8 броя безналични акции, всяка с номинална стойност 100 лева, (000055% от капитала на ББР), по силата на който търговската банка прехвърли на държавата правото на собственост върху акциите. Така министърът на икономиката, в качеството си на упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала в общото събрание на акционерите на ББР, може да предприеме всякакви допълнителни, необходими корпоративни действия.

Фирмите и връзките

„Слънчев ден“ АД е фирма, свързана с Георги Гергов. През 2019 г. той прехвърля компанията на Ангел Палийски – известен в публичното пространство като дългогодишен президент на ФК „Ботев“ – Пловдив. Солидната финансова подкрепа от ББР за операцията е сигнал за политически патронаж от управляващите. Буквално дни преди офанзивата във варненския общински съвет ръководената от Стоян Мавродиев банка е изкупила близо 29 млн. лв. кредит на определена банка към „Слънчев ден“, пишат тогава от в. „Капитал“.

Неформално се твърди, че възходът на Палийски се дължи на брокерството на Делян Пеевски – в средата на януари 2019 г.  „Слънчев ден“ придобива дружество, чийто единствен проект е имотен проект в столичния квартал „Изток“. Той също е финансиран от ББР, както и строителната компания продавач – „Ултрастрой“, която исторически често е била подизпълнител на свързани с Пеевски строителни дружества, допълват от изданието.

“Благоевград – БТ” АД е бивша цигарена фабрика, дъщерна на „Булгартабак холдинг“. Смята се, че именно под тази шапка са били събрани компании на Пеевски. През 2017 г. „Булгартабак холдинг“ АД съобщи през сайта на фондовата борса, че е прехвърлила акции на дъщерни дружества към друга своя фирма. От публикацията се разбира, че на 31 юли същата година в Централния депозитар е регистрирано прехвърляне на 98.19% от акциите на „София-БТ“АД и 100% от акциите на „Плевен-БТ“ на „Благоевград-БТ“ АД.

Според данните за 2016 г. под шапката на благоевградското дружество влизат активи за над 1 млрд. лв., като неговите приходи и тези на дружествата, влезли в него, от началото на годината сумарно възлизат на същата сума, писаха тогава и „Капитал“, и „Дневник“.

Уви, не бе тайна за никого, че Пеевски е един от най-големите клиенти на ББР от години. За пръв път обаче това бе посочено от най-висшестоящия в Министерството на икономиката – служебният министър Кирил Петков.

Кредити очевидно получава и свързаната с депутата от ДПС фирма „Маркет инвестмънт“ (Техномаркет). Към 27 септември 2019 г. свързани с Пеевски компании вече имат около 250 милиона лева заеми от ръководената (тогава) от Стоян Мавродиев банка. Тогава са отпуснати 100 милиона лева на компанията за мениджъри в „Техномаркет“.

За целта веригата за техника формално е извадена от групата „Булгартабак“.

Фирмата „Роудуей кънстракшън“ е една от 8-те компании, получили солен кредит от ББР. 150 милиона са били отпуснати през 2019 г. С тези пари е станала възможна покупката на  „Пътстройинженеринг“ АД – сравнително малка фирма със седалище в кърджалийското село Груево. Предишният собственик на „Пътстройинженеринг“ е бизнесменът Румен Гайтански – Вълка. Фирмата е придобита от адв. Иван Емилов Георгиев за 100 лева.

„Параходство БМФ“ АД е дружество, свързано с братята Кирил и Георги Домусчиеви, показва една обикновена справка в Търговския регистър. Името на Кирил Домусчиев, собственик на Нова Броудкастинг Груп се свързва с Делян Пеевски. „Параходство БМФ“ АД е приватизирано от двамата братя през 2008 г.

„Параходство БМФ“ АД е дружество, свързано с братята Кирил и Георги ДОмусчиеви, показва една обикновена справка в Търговския регистър. Името на Кирил Домусчиев, собственик на Нова Броудкастинг Груп се свързва с Делян Пеевски. „Параходство БМФ“ АД е приватизирано от двамата братя през 2008 г. По този договор Домусчиев дължи 52 милиона лева неустойка. Информацията бе съобщена първо в „Медиапул“, а по-късно потвърдена и от Агенцията за публичните предприятия и контрол пред „Капитал“ в началото на ноември 2019.

„Транспект“ АД също е дружество, което се свързва с Делян Пеевски. Дружеството придобива компанията „Юнион Ивкони“. Под неговата шапка е и друга голяма фирма в автобусния бранш – „Груп Плюс“, както и компанията за минерална вода „Ком“, която също се свързва с бившия депут от ДПС. Свързаният с Пеевски търговец на едро „ЕКСПРЕС ЛОГИСТИКА И ДИСТРИБУЦИЯ“ купи компанията за минерална вода в края на август миналата година.

„Инса Ойл“ ЕООД е компания, която се занимава с биоетанол. Свърза се с хотел „Берлин“ заради общият собственик – дружеството „Джи Ес формула“ на Деян Калинов. Компанията е собственост на Георги Самуилов. „Инса ойл“ доставя петрол на пристанището в Бургас, чийто концесионер е Кирил Домусчиев. Освен това „Инса ойл“ е част от асоциацията на дребните търговци на горива, която е част от КРИБ.

Фирмата „Инса Ойл“ на Георги Самуилов, чийто генезис е от „Мултигруп“, неведнъж е била обект на митнически и данъчни проверки в периода 2006 – 2009 г. В началото на 2018 г. „Инса Ойл“ купи „Общинска банка“, която дотогава бе в хватката на миноритарните акционери – фирми на бизнесмена Христо Ковачки, също свързван с ДПС, но и с ГЕРБ. Според анализатори от тогава започва разрастването на влиянието на „Инса Ойл“, зад която всъщност застанал Делян Пеевски, пишат от „Медиапул“.

Правителството: Разкритията за ББР са скандални, няма да спрем дотук

Posted on: май 17th, 2021 by МИГ No Comments

“Очевидно министър Кирил Петков знае повече от мен за проверката в Българската банка за развитие. Около 1 млрд. са дадени на 8 фирми, които са всичко друго, но не е и малки. Факт е, че те са свързани с няколко знакови лица. Едното е Делян Пеевски. За мен това е скандално, защото това е държавна банка. Оказва се, че основната дейност на държавата е да крепи големият бизнес”, коментира говорителят на служебния кабинет социалистът Антон Кутев пред Нова телевизия.

Преди ден служебният министър на икономиката Кирил Петков съобщи, че започва пълна ревизия на държавната Българска банка за развитие (ББР) след раздадени близо 1 млрд лева кредити на 8 частни компании. Над 500 млн. лв. от тях са получени от 4 фирми, които според журналистически разследвания са свързани индиректно с бившия депутат от ДПС Делян Пеевски. Останалите пет компании, получили големи кредити, също не са случайни.

“Факт е обаче, че само за три дни служебното правителство направи много, а ние няма да спрем дотук. Дали проверката ще стигне до прокуратурата ще разберем тази седмица”, добави Кутев.

Той каза, че поканата да бъде говорител на служебния кабинет е дошла от президента Румен Радев. “Приех с удоволствие, защото вярвам, че в България е дошло време за промяна. Вярвам, че това служебно правителство може да даде началото”, каза той.

“В служебния кабинет може да има хора от много места, но това не значи, че ние сме зависими от някого. Борисов беше член на Българската комунистическа партия толкова много години. И какво от това? В ГЕРБ има повече членове на Комунистическата партия от БСП”, каза Кутев.

Той коментира и уволненията по високите етажи на властта от последните дни. “Няма как да смениш политиките, ако не смениш хората, които ги представляват. Това са почтени професионалисти. Аз не вярвам някой да тръгне да сменя хора, които си вършат работата“.

Според Кутев задача номер едно е подготовката на парламентарните избори. Ваксинацията и кризата с Covid-19 представлявали голям проблем. “Не е въпросът да се махат зелените коридори, търсим повече участие на личните лекари – трябва да се мисли за пенсионерите, за училищата, за университетите”, обясни той.

Фирмата на Вълка със 150 млн. лв. кредит от ББР е прехвърлена за 100 лв.

Posted on: април 8th, 2021 by МИГ No Comments

„Роудуей кънстракшън“, дружеството което през 2019 г. получи 150 млн. лв. кредит от държавната Българска банка за развитие, за да купи малка местна пътностроителна фирма, има нов номинален собственик. Това е адвокат Иван Емилов Георгиев, който я придобива от Георги Йорданов за 100 лв.

За реална смяна на контрола не може да се говори, доколкото и преди, и след сделката следите около пътностроителния мегадлъжник водят към Румен Гайтански-Вълка. Постъпленията от заема бяха използвани да се купи „Пътстройинженеринг“, сравнително малък играч с годишни обороти между 5 и 16 млн. лв. в последните десет години, базиран в кърджалийското село Груево. Предишният му собственик „Био майнинг“ е компания, директна собственост на Гайтански, и за своя актив тя получи над 160 млн. лв. приход и отчете 143 млн. лв. печалба.

Технология на сделката

Всъщност това, което е сменило собствеността си, е компанията „Каменни фракции“. Тя обаче притежава 99.8% от „Роудуей кънстракшън“, което на свой ред притежава почти целия капитал на „Пътстройинженеринг“.

Досега цялата структура се водеше собственост на Георги Йорданов, за когото не се знае много. Във фирмените регистри се вижда единствено, че преди това през 2009 г. той регистрира едноличен търговец с предмет на дейност товарен автомобилен транспорт и адрес в София.

Косвените връзки с Гайтански обаче не бяха особено старателно почистени. „Каменни фракции“ е регистрирана през 2014 г. на софийския бул. „Цариградско шосе“ 48-50, където е централата на „Волф“ и където се помещават и други официални фирми на Гайтански. Първоначално неин собственик и управител е тогава 25-годишната Тонка Тенчева, която днес е в борда на „Кристална вода“ – друга строителна фирма, свързана с Вълка. През 2019 г. „Каменни фракции“ вкарва 18 млн. лв. в капитала на „Роудуей кънстракшън“, а след това е прехвърлена заедно с дъщерното си дружество на Йорданов. Това се случва около два месеца преди получения огромен кредит от ББР и сделката за „Пътстройинженеринг“.

Юристът-пътищар

При адвокат Иван Емилов Георгиев също лесно се откриват връзки с Гайтански. Той от години обслужва всички вписвания по неговите фирми в Търговския регистър. През годините се е появявал в бордовете на негови компании, като например „Аква вива“. Той е и в управата на футболния клуб „Арда“, който се счита за контролиран и издържан от Гайтански.

Самият Георгиев е бил съдия, като започва 2010 г. във Видинския окръжен съд, а по-късно се прехвърля в Софийския районен съд. Бил е и член на управителния съвет и говорител на съсловния Съюз на съдиите в България. С адвокатска дейност се захваща от 2016 г., като освен това е и асистент в УНСС.

Георгиев е вписан като управител на „Каменни фракции“ и изпълнителен директор на „Роудуей кънстракшън“. За „Пътстройинженеринг“ има свикано общо събрание за 5 май, на което според дневния ред ще се сменя състава на борда. Иван Георгиев се е декларирал и като действителен собственик на компаниите.

100 лв. за 150 млн. лв. дълг

Сделката за 100 лв. дава в ръцете на новия собственик компания със 174 млн. лв. активи към края на 2019 г. поне на хартия. Те представляват основно 165 млн. лв. акции и дялове, на колкото е оценено „Пътстройинженеринг“, и близо 9 млн. лв. кеш. Насреща стоят въпросните близо 150 млн. лв. дълг към ББР и 14.6 млн. лв. капитал. За годината компанията генерира и 3.5 млн. лв. загуба, предизвикана основно от финансовите разходи по обслужване на кредита. За известно време то няма проблем да обслужва дълга си с наличния кеш, но след изчерпването му не е ясно какво ще се случи.

Николай Стоянов, Капитал

Държавната банка за развитие купи имот за рекордните над 3000 евро/кв.м

Posted on: януари 8th, 2021 by МИГ No Comments

Държавната Българска банка за развитие (ББР) е купила исторически имот в центъра на София за рекордните над 3000 евро/кв.м. Тя е придобила централата на „БНП Париба“ на бул. „Цар Освободител“ 2 в сделка за 11 млн. евро в началото на декември, съобщи „Капитал“.

За сравнение в края на ноември бившата централа на ДЗИ на бул.“Цар Освободител“ 6 също смени собствеността си срещу 10.85 млн. евро, което е около 866 евро/кв.м без ДДС. Продавач на имота бе „Сердика пропъртис“ АДСИЦ с основен акционер Весела Кюлева, а купувач „Мавели“ – компания на собственика на „Хидрострой“ Велико Желев.

Двете сградите се намират в историческия център на София – отдясно и отляво на „Гранд хотел България“ в архитектурен ансамбъл обявен за паметник на културата.

Новата придобивка на ББР

ББР е платила за сградата, съседна на централата ѝ на ул. „Дякон Игнатий“ 1, сумата от 21 514 130 лева (11 млн. евро). От информацията в Имотния регистър не става ясно дали цената е със или без ДДС.

Сградата е с разгъната застроена площ от 2836 кв.м, а земята под нея е 612 кв.м, от които застроени са 554 кв.м. По груби изчисления това означава, че държавната ББР я купува на цена 3100 евро, или от 3718 евро/кв.м без ДДС.

Според източници от пазара на бизнес имоти първоначален интерес към сградата са проявили около 50 кандидата. На втория етап са останали десетина. ББР е спечелила с най-високата оферта. Неофициално като кандидати се споменават Пощенска банка с предложение за около 8 млн. евро и собствениците на „Платинум център“ в София с оферта около 6 млн. евро.

От Българската банка за развитие не са коментирали мотивацията си за сделката. Възможно е тя да е продиктувана от необходимост от разширяване. Централата на ул. „Дякон Игнатий“ 1 е с площ 6127 кв.м, а средносписъчният състав на банката в края на 2019 г. по информация от отчета ѝ е 216 души, но за сега е с 20 души повече според регистъра АПИС.

Съдейки по сайта на ББР, четири от петте ѝ дъщерни дружества са пръснати из София. Две от тях се помещават на бул. „Арсеналски“. Други две са в сграда на ул. „Стефан Караджа“, където беше под наем и самата банка, докато подготвяше централния си офис.

Реконструкцията на сегашната централа на ББР започна през 2007 г. и протече на етапи, като завършителният беше между 2014 и 2016 г. Тогава по проект на арх. Жеко Тилев бяха изградени шест надземни етажа и три подземни нива, като същевременно беше запазен автентичният облик на фасадата. Строителството на новата централа на ББР излезе 14.3 млн. лева без ДДС. Ремонтът бе даден без обществена поръчка на обединение, водено от „Главболгарстрой“, в което участваха и „Понсстройинженеринг“, „Ултрастрой“ и „Строй-Консулт мениджмънт груп“.

Ако целта е събиране на съседни адреси, това не може да стане моментално, защото придобитата сграда се нуждае от ремонт, който се очаква да струва няколко милиона, показват оценки на други кандидати за имота.

Сградите на ББР и досегашната сграда на „БНП Париба“ са паметници на културата – част от първия след Освобождението архитектурен ансамбъл по европейски образец в София. Той е инвестиция на полк. Косаков, изградена по периферията на земята му, заключена между сегашните улици „Цар Освободител“, „Дякон Игнатий“ и „Аксаков“, в близост до Княжеския дворец.

Нов собственик на бившата централа на ДЗИ

В края на ноември с нов собственик се оказа и бившата централа на ДЗИ на бул. „Цар Освободител“ 6. Тя беше продадена от „Сердика пропъртис“ АДСИЦ, с основен акционер Весела Кюлева, на „Мавели“ на бившия шеф на пътната агенция Велико Желев срещу 21.2 млн. лв., като в официалното съобщение изрично е посочено, че това е цена с ДДС.

Сградата е инвестиция на някогашното Чиновническо кооперативно спестовно застрахователно дружество по проект на архитектурния колектив Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков. Строежът ѝ започва през 1914 г., но е забавен от световната война и завършва през 1926 г.

След Девети септември всички действащи застрахователни предприятия, в това число и Чиновническото дружество, са национализирани и обединени под шапката на Държавния застрахователен институт, чиято централа се установява на „Цар Освободител“ 6. При приватизацията на ДЗИ през 1999 г. сградата става част от групата на Емил Кюлев, като след смъртта му през 2005 г. е наследена от съпругата му Весела.

ДЗИ е продадено на белгийската KBC, но Весела Кюлева запазва сградата, която заедно с други имоти през 2007 г. попада в активите на „Сердика пропъртис“ АДСИЦ. Сега дружеството я продава с аргумента, че приходите му от наем са намалели, а и няма достатъчно средства за необходимата реконструкция.

Преди няколко години ДЗИ и другите български бизнеси на KBC се преместиха в „Милениум център“ до НДК. ДЗИ все още има малък офис под наем на жълтите павета, като твърди, че ще го запази. Велико Желев коментира пред „Капитал“ след сделката, че ще запази облика на сградата, която е паметник на културата, като ще ползва горните етажи за офиси.

Стамен Янев става председател на надзорния съвет на ББР

Posted on: юли 28th, 2020 by МИГ No Comments

Новият заместник-министър на икономиката Стамен Янев ще бъде предложен за председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие. Това съобщи министърът на икономиката Лъчезар Борисов на брифинг във вторник. Досега именно Борисов бе на тази позиция, но поради изкачването му до министър и принципал на държавната банка, той вече не може да е и председател на надзорния й съвет. Борисов уточни, че вече не е на този пост и съвсем скоро ще бъде свикано общо събрание на ББР за избора на Янев.

Правителствената пресслужба съобщи в понеделник, че със заповед на министър-председателя Бойко Борисов на длъжността заместник-министър на икономиката е назначен Стамен Янев, който преди това бе изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции.

Стамен Янев е магистър по право от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От януари 2015 година до настоящия момент е заемал позицията изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции. Преди това като адвокат се занимава с търговско и дружествено право, правен режим на чуждестранните инвестиции и др.

„Искам да обърна внимание, че през 2015 г. бях назначен като експерт в БАИ със заповед на министър-председателя Бойко Борисов и съответния министър на икономиката. През последните 5 години Българската агенция за инвестиции е сертифицирала 140 проекта на обща стойност приблизително 2,5 млрд. лв. Зад тези проекти стоят приблизително 20 000 нови работни места“, коментира Янев по повод огласената номинация.

Той оцени високо и работата си като изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции. „Под мое ръководство БАИ направи най-добрата реклама на България като инвестиционна дестинация. Това се видя в последните няколко месеца в социалните мрежи. Заемайки тази позиция, мисля допълнително да задълбочим и надградим инвестиционната политика на България“, подчерта зам.-министърът.

Държавната ББР и „хикс“ още не са платили новите акции на ПИБ

Posted on: юни 26th, 2020 by МИГ 3 коментара

Срокът за увеличението на капитала на „Първа инвестиционна банка“ е удължен.  Това гласи съобщение на банката, публикувано от  фондовата борса. Новата крайна дата, до която кандидат-акционерите трябва да внесат парите, е 3 юли. Вчера, на 25 юни, изтече предишният срок. Правителството вече обяви, че държавната ББР ще придобие 70% от  новата емисия на ПИБ срещу 141 млн. лева. Бе съобщено, че останалите 30% са пожелани от частен инвеститор (или инвеститори),  но кой или кои са те, остава загадка.

Проверка в уеб страницата на Централния депозитар показа, че към 01:00 ч. на 26 юни 2020 г. никой от заявилите се кандидати не е направил плащане, явно има нужда от организационно време за плащане на парите, затова срокът е удължен до 3 юли, или с 8 дни, коментира  „Инвестор“.

„Придобиването на акции на „Първа инвестиционна банка“ АД от ББР е изключително важна сделка за нас, както и за влизането ни в еврозоната“, обясни преди две седмици премиерът Бойко Борисов.

Укрепването на капитала на ПИБ е едно от условията за допускането на България в чакалнята за еврото.

„Целта ни е юли този процес да завърши и българите да спрат да се плашат, че някой ще им фалира банките. С огромни усилия успяваме да върнем милиарди обратно. Затова се налага днес да приемем една точка – тя е доклад за действия по придобиване на акции от увеличението на капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД. Това беше последното изискване, за да е пълна сигурността на тази банка“, обясни премиерът Борисов на 12 юни, когато правителството одобри влизането на Българската банка за развитие като временен акционер в Първа инвестиционна.  Тогава той и финансовият министър Владислав Горанов подчертаха, че след време ПИБ ще изкупи акциите на ББР и държавата ще е на печалба от печели от участието си в частната банка.

Един от най-спорните моменти в операцията е високата цена на ациите на ПИБ. Новата емисия бе предложена по 5 лв., докато старите акции на Първа инвестиционна банка се котират на борсата по под 3 лв. за брой. Затова не е чудно, че  не се изви опашка от кандидати и се наложи държавната ББР да се включи в аукциона.

Правителството взе 140 млн. лв. от данъците ни, за да ги налее в ПИБ

Posted on: юни 17th, 2020 by МИГ No Comments

Правителството ще налее нови 140 млн. лв. за увеличаване на капитала на Българската банка за развитие. Това е сумата, която ББР записа като права за придобиване на 70% от новоемитираните акции на Първа инвестиционна банка на обща стойност 200 млн. лв.

Парите идват от централния бюджет и се предоставят на Министерството на икономиката, което е принципал на държавната банка.

Така с парите на данъкоплатците държавата влиза в частната банка, след като стрестестовете, проведени от ЕЦБ миналата година показаха, че тя има капиталов недостиг от близо 263 млн. лв.

„С Постановлението се одобряват промени по бюджета на Министерството на икономиката за 2020 г. за допълителни плащания в частта на финансирането на бюджетното салдо за сметка на централния бюджет в размер на 140 000 хил. лв., с цел увеличаване на капиталовата адекватност на „Българска банка за развитие“ АД“, гласи прессъобщението след днешното заседания на Министерски съвет.

За влизането на държавата в ПИБ стана ясно преди седмица. Премиерът Бойко Борисов обяви, че с тази сделка пада последната пречка пред страната ни за членство във валутния механизъм ERM-2, популярен като чакалнята за еврозоната.  „Придобиването на акции на ПИБ от ББР е изключително важна сделка за нас, както и за влизането ни в еврозоната“, заяви Борисов.

За да увеличи капитала си ПИБ емитира 40 млн. акции за общо 200 млн. лв., което прави по 5 лв. на акция – двойно по-висока цена от пазарната, по която се търгуват акциите на банката. Според официалната информация ББР е закупила 77 729 300 права, даващи й възможност да 28 265 200 нови акции, което е 70.66% от цялата емисията.

Все още не е известно кой е частният инвеститор придобил останалите 30% и на каква цена.

„Изрично ще бъде записано, че ПИБ ще си изкупи акциите и ББР няма да загуби нищо. Държавата чрез ББР взима акции на ПИБ, но тя ще си ги изкупи с лихвите обратно“, заяви преди дни премиерът Бойко Борисов.

Това е второ поредно увеличение на капитала на ББР за тази година с пари от бюджета. През април в банката бяха наляти 700 млн. лв., за да се осигурят средства за безлихвени и нисколихвени кредити на засегнати от COVID-кризата граждани и фирми.

Източник: „Сега“

Народе, депозирай в ПИБ, защото апартаментите и яхтите на властта искат поддръжка!

Posted on: юни 13th, 2020 by МИГ 1 Comment

Кратка справка показва какво е вече „платено“ с държавни пари чрез влизането на ББР в капитала на ПИБ.

Лондон – апартаменти в най-хубавата сграда на Кенсингтън 134 срещу Харолдс. Има японска градина около 500 кв. Там по един двустаен апартамент имат Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Всеки от тях струва по 4 млн. паунда.

Испания, Марбея – 1,8 млн. евро за тристаен апартамент в Кемпински Естепона в крилото за собственици.

Le Rêve в Дубай, в най-скъпата сграда – апартамент за 6 млн. евро. Обзавеждане от Fendy като за Версай – 700 000 евро.

Палм де Джумейра в Дубай – къща за 5 млн евро. Garden House на Ивайло Мутафчиев.

Hi-tech къща в Бояна, само ремонтът е за 2 млн. евро. Стени, които се местят с поглед. Прозорците се затъмняват с махане на ръка.

Картини от Моне, Реноар и др. за 20 млн. евро.

Нов самолет за $ 52 млн. Gulfstream 550 купен от Атланта от централата.

Яхта за 14 млн. евро (на снимката)

Сайтът „Биволъ“ следи движението на всичкото това имане. Когато изринем кочината, а това неминуемо ще се случи, на базата на нашите данни ще тръгнат искания за конфискация. Но тогава Гешев, Цацаров, Буда и двамата хубавци ще са при Бай Ставри.

А засега, народе прост, плащай. Плащай и не мрънкай! И депозирай, депозирай в ПИБ, защото апартаментите и яхтите искат поддръжка.

Нова турбо калинка в Българската банка за развитие!

Posted on: май 23rd, 2020 by МИГ 2 коментара
След последните сътресения в Българската банка за развитие (ББР) и отстраняването на Стоян Мавродиев, всички новоназначения в различните структури на банката следва да бъдат подложени на сериозен обществен контрол и проверка. Това е необходимо, за да бъде прекратена порочната практика за овластяването на подставени лица, с възможни зависимости от различни бизнес и олигархични кръгове, да разпределят огромен финансов ресурс на българските данъкоплатци.
В условия на предстояща икономическа криза, това е особено ключово по отношение на Микрофинансиращата институция „Джобс“, част от групата на Българската банка за развитие (ББР), създадена с основна цел „да улеснява достъпа до финансиране на микро и малки предприятия, земеделски производители, самонаети лица, занаятчии и др., които развиват или стартират бизнес на територията на страната“.
Независимо от обещанията за скъсване със зависимостите обаче, справка в Търговския регистър и официалната страница на МФИ „Джобс“ показва, че за член на Съвета на директорите и представляващ, наскоро е вписана Ангелина Ангелова.
Родената през 1988 г. Ангелина Ангелова има опит в различни сфери, всички те далеч от областта на кредитирането и подкрепата за малкия и среден бизнес в България. За сметка на това обаче, 32 годишната г-жа Ангелова има сериозен и близък опит с едни от най-влиятелните бизнес кръгове, в момента подсъдими участие в престъпна група, пране на пари и данъчни престъпления, в страната – семейство Арабаджиеви.
Освен образованието си, което включва диплома от Варненския свободен университет, в сферата на дизайна, и диплома от Висшето училище по застраховане и финанси, през годините г-жа Ангелова се радва на забележителна за възрастта си кариера като Директор PR и комуникации на „Victoria Group Hotels & Resorts“ (хотел Маринела), Админстративен директор Сдружение “Маринела” и PR мениджър на Sofia Fashion Week 2019. Ангелина Ангелова е и едноличен собственик на капитала на създадената през 2018 г. „Код Броудкастинг Груп“, специализирана в сферата на медиите и рекламата.

Изхвърлиха Стоян Мавродиев от ББР

Posted on: април 30th, 2020 by МИГ No Comments

Досегашният изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане Панайот Филипов е назначен за изпълнителен директор на Българската банка за развитие, съобщиха от финансовата институция.

За назначението му се знаеше от преди две седмици, но едва днес Панайотов е вписан в Търговския регистър. Също от Търговския регистър става ясно, че в момента в управителния съвет на банката са трима души – Николай Димитров, Живко Тодоров и Панайот Филипов.

Доскорошният главен изпълнителен директор на ББР Стоян Мавродиев е освободил поста, като заличаването му от управителния съвет е вписано в Търговския регистър преди три дни. Освободен е и Румен Митров.

Рокадите в държавната ББР се случват, след като премиерът Бойко Борисов лично поиска отстраняването на доскорошното ръководство, начело с Мавродиев. Причината бе скандалният заем от 75 млн. лв., предоставен на фирма за събиране на вземания по време на обявеното извънредно положение заради коронавируса.

През годините държавната ББР отнесе много критики и с други скандални заеми за десетки и дори стотици милиони, раздадени на политици и крупни бизнесмени като Георги Гергов, Румен Гайтански-Вълка и Делян Пеевски. Тогава обаче властта не реагира по никакъв начин.

Към момента тримата членове на ББР са едновременно и изпълнителни директори, без някой от тях да е поел поста главен изпълнителен директор. По думите на министъра на икономиката Емил Караниколов ръководството на ББР ще бъде подменено поетапно, което означава, че се очаква още едно назначение да смени Николай Димитров.

Първото ново назначение бе Живко Тодоров – в началото на април. Тодоров преди това бе финансов директор на Първа инвестиционна банка.

Панайот Филипов е завършил УНСС с магистърска степен по икономика, има и специализация по фондови пазари към Делауеърския университет в България. През 1998 г. е обявен за Брокер №1 на Българската фондова борса с най-голям брой сделки за годината. В банковата сфера влиза през 2001 г., като до 2008 г. заема позиции в СИ Банк, ДЗИ Банк, където е и член на УС, както и в Банка Пиреос България. През 2012 г. поема управленски функции в Общинска банка.

През 2014 г. Панайот Филипов е назначен за член на Съвета на директорите на ЗАД „ОЗК – Застраховане“, а през 2017 г. става изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ).