„Това е краят на моя професионален път“, обяви Димитър Бербатов. Така 38-годишният бивш голмайстор на Манчестър Юнайтед официализира края на състезателната си кариера. Бербатов гостува в „Спортното шоу на Дарик“. Публикуваме цялото интервю:
„Сърце не ми даваше да изляза и да го призная до този момент. Трябва да призная и да го заявя, че това е краят на моя футболен път“, обяви Бербатов.
„Когато обичаш нещо толкова много, не можеш да го признаеш. Отлагах го във времето, но в един момент трябваше да го кажа. Този момент дойде“, добави бившият голмайстор на Манчестър Юнайтед.
„Още ми се играе, няма как да не ми се играе“, каза Бербатов, който е един от най-успешните нападатели в Европа.
„Няколко пъти бях близо до това да се върна, но си премерих риска. Знам каква е реалността. Не е хубава и не е цветуща. Знам, че винаги има негативни моменти, които са породени от провокация. Това е моят начин, когато сега вече ме няма ще оценят начина, по който правих нещата. Пак оставам във футбола, но нещо в мен умря. Гледаш мач, бившите си отбори, ако е на живо е още по-лошо, защото си разчертаваш варианти за игра. Ако си изпълнил голяма част от амбициите и целите си, когато дойде моментът да спреш, ти няма да съжаляваш толкова много“, сподели Бербатов в студиото на „Спортното шоу на Дарик радио“.
„Не е хубаво по принцип да съдиш хората, когато не си „в неговите обувки”. Всички сме хора, всеки си изпуска нервите. Аз съм чувал какво се говори за мен. Никога не е приятно, защото сме хора и всеки има чувства. Все едно аз да започна да правя разбор на някой, който води предаване. Като видиш на живо терена, искаш да стъпиш на него. Представяш си как вкарваш, как подаваш.
Когато приключиш, е малко трудно. Гледах националите сега на „Уембли”, а теренът те вика: Берба, ела! Живеем с красивите спомени и това е. На туристите на „Олд Трафорд” им пускат химна на Манчестър Юнайтед, а нa играчите ни пускаха, че сме шампиони на Англия и на Европа. Имаше моменти, в които бяхме трагични, но взимахме страха на опонентите си и ги биехме шампионски с 1:0. Никога не съм искал да се определям с един гол, но победният гол срещу Ливърпул придава по-голяма тежест, а хората го помнят. Имал съм и подобни красиви голове, но с други отбори. Асистенцията срещу Уест Хям бе много трудна, защото това са моменти, в които ти не мислиш. Ако не бях реагирал правилно в двата момента, щях да направя нещо скучно. Чувствам се оценен, но дори хората, които по една или друга причина не са ме харесвали, ще разберат. Факт е, че може би ще остане дупка след мен. Мога да говоря много, защото съм го извоювал. Кървял съм и съм направил така, че мога да кажа неща. Трябва да го направя по начин, който ще ме разберат хората. Истина е, че няма визия кой да излезе от България и да направи голяма кариера в чужбина. Гледам ги младите, как тренират, говорят, разсъждават.
Какви амбиции имат. Не е нужно да ги питам, само ги слушам. И не ми харесва някой от нещата, които виждам. Най-големият проблем е факта, че футболната ни среда е такава. Когато отиде на тренировка и треньорът има амбиция да те направи по-добър, тези 2 часа, които си там, той може да ти даде най-добрите съвети. Когато излезеш и отидеш в лоша среда, забравяш всичко. Ако слушаш глупости, забравяш! Времето за тренировка е по-малко, отколкото другото. Това е порочен кръг, от който няма измъкване. Аз нямам отговор какво е решението. Ако си силен психически, дори да не го осъзнаваш, а да те води амбицията за развитие, тогава пак ще победиш и ще се развиеш. Трябва да си много силен, наистина, но за съжаление няма и търпимост, но това е персонален избор за играча. Той трябва да го иска, а това е навсякъде. Давам пример – карам хубава кола и ме виждат и искам да карам колата на Бербатов. Ама аз съм тръгнал от „жигулата” ми, стъпка по стъпка и където трябва. Ако си Бил Гейтс или Зукърбърг, става така, но тук такъв няма. Бързият успех и жаждата е лоша. Ако на мъжете в България им сложил една хубава кола и апартамент, 90% ще изберат колата. Аз също ще направя този избор, мъж съм, но през моята призма мога да дам съвети. Не може да показвал стил на живот, който е лесен. Не е важно да се обличаш богато, а да си богат. Ако не се научиш навреме“.
“В Германия ме направиха човек и мъж. Ако не се нагодиш в тази среда, която е готова – няма как да стане. Или се нагаждаш и успяваш, ако ли не заминаваш. Като си в тази среда, дори несъзнателно придобиваш навици на победител, маниери. Как си лягаш, как се храниш, и то в продължителен период от време си там. Едно време, когато бях малък всеки го подлъгват. Караха ме да пуша, било мъжко. Това е избор – не съм искал да го правя. Не знам дали това е начинът да станеш голям. Говоря от собствения си опит и не знам дали ще е гаранция за успех. Тръгнал съм от същото място. Гледах как псуваха Стойчо Атанасов от ЦСКА. Кой беше последният футболист, който освиркаха? Кой беше и успя? Аз бях. Викам си – „кога ще се научите, хора, как може да го правите на собствените си играчи”. Аз съм ви примерът, а после всеки се оплаква, че нямаме футбол. Нашите фенове също си обичат феновете, но е малко крайно. Времената се менят, а футболът се променя. Не можеш да следиш на стари лаври. Виж кога си станал шампион за последно и гледаш 10 години. Уау! Защо един отбор като Лудогорец има тези успехи? Аз не знам, тъй като съм далеч, но ги гледам. Едно от нещата е, че няма стрес при тях от футболно естество. Няма сега да се притесняват от феновете, фланелките да им свалят. Как да бъда смел на терена? Ако паднем, пак ще ме чакат пред нас, псуват. Как да стане? Психически се потискаш и нямаш желание да отидеш да тренираш. Накрая се насъбира и да, виждам, че нямат фенове, но им помага, тъй като няма кой да ги стресира това нещо. Те играят смел футбол, който се правят грешки, но няма проблем. Тук има големи изисквания все едно ще вземем КЕШ. Преди е можело, но сега – не. Как ще дойде качествен играч в България? Обертан имаше талант, но за да дойдеш в България … Трябва да си признаеш пред себе си, че не ставаш за големия футбол. Отивам в съседна Гърция и не можех да играя, както когато бях силен.”
„Ако някой ми каже, че иска да сме на това дередже – ще млъкна и нищо няма да кажа. Докато някой не каже нещо, аз съм си извоювал правото да кажа каквото и да е във футбола. В играта не мога да кажа нещо, което не искам. Има моменти, когато човек се самозабравя, но трябва да ги спреш, да ги усетиш. Ако трябва да поставиш някой на мястото – заслужено ще го направя. Не е такава истерията в Манчестър около известните, тъй като там, където живеят хората е спокойно. Знаят как да те помолят за снимка и не е страшно. Това не е важно. Аз чакам да видя моментът, в който някой ще каже – Бербатов ме дразни, искам да му счупя рекордите. Да има амбиция. Ходя, тренирам тук, говоря с тях как мислят, как ще ми отвърнат. Как ще реагират, но в един момент си викам. Димитре, заслужава ли си да говориш и обясняваш на някой нещо във футбола за единия ъгъл на квадрата, но да не може да си представи другите три? Има ли смисъл? Има моменти, в които се разочаровам, тъй като става по-трудно да пробиеш. Давам пример – играем с Англия и българският отбор отива там. Кои бяха хората там? Аз, Стилиян, Мартин. Отиваш да играеш на „Уембли” срещу Англия и спокойно можеш да кажеш елате с нас. Ще донесете тежест на делегацията. Бербо, вкарвал си гол на „Уембли”, кажи какво трябва да направят. Мислене, една-две крачки напред е това. Да се опиташ нещо да промениш. Навсякъде така го правят, а тук не. Трябва да си в тази среда, която е модерна и се променят. Ако си в България и не се интересуваш, мнението ти не е меродавно, освен ако не искаме да седим на същото положение. Тенденции, движения, полупространства, голове. Трябва да имаш покритие. Ето, Мартин отиде във Сити да се учи от Гуардиола. Стилиян – в Бирмингам същата история. Отивам аз в Манчестър и гледам. В Англия, където се кове футбола. Хора като нас трябва да бъдат чувани. Всичко е различно вече и няма общо с „едно време”. Аз, ако искам да кажа нещо, го правя. Трябваше да го направя по-рано. Всеки обяснява как иска да се развиваме, а не слушат правилните хора.”
“Нещата са толкова малки, но те правят разликата. Всички сме част от този проблем. Не е нормално президентите на отборите да говорят повече от играчите. Ставал съм свидетел на мач на България и ги гледам как се шегуват там и да го питат него нещо медиите. Пак гледаме в чужбина. Кой говори след мач президент? Питай треньора, някой от футболистите, но все мнения на президенти, изказвания. Нали затова е спортният директор. Надявам се аз като го кажа да предаде някаква тежест и да се чуе, но тук опира и до медиите, защото медиите дават поле за изява, на който преценят. Те може да говорят и за добро, защото няма как да искат да навредят. Слушам как всеки обяснява колко е проблемен футболът ни. Не знам дали ще се оправи нещо тук. Съгласен съм да има по-малко чужденци тук. Аз съм бил чужденец, но разликата е в първенствата, а ние сме малко първенство. Много класен няма да дойде тук, за който да кажеш „Уау”. Той ще изпъкне тук, защото другите са слаби, но когато направи трансфер – няма да изглежда така. Понякога говоря афектиран, но като се залага повече на българи ще е по-добре за всички, но да ги псуваш и обиждаш. Не може да има дискриминация с чужденците, но трябва да са много по-добри според мен. Аз съм играл с Лусио Вагнер и се раздаваше до самия край. Тренираше здраво, тичаше, аз му виках като за световно, но се кефех как се раздава. Ако сега те видя, че не се раздаваш, а ми дигаш ръце, ти не си Бербатов, не си голмайстор на националния отбор и трябва да си по-добър. Ти не си изработил нищо, а трябва да се спукаш да работиш за отбора. Искам да си седя тук и да не ходя в чужбина да гледам мачове, но няма как. Не оцених в истинското време какво точно съм направил. Сега младите са по-обидчиви. Не искам да правя сравнения, но някак това усещане е в мен. Имаме талантливи играчи и не знам, тъй като не мога да си дам отговор кой е правилният път за тях. Личната амбиция е основна. Имаме и добри треньори, които са млади.”
“В Манчестър има треньори, които са млади, защото те са хората, които се модернизират и искат да бъдат „в крак”. Не може да си останал назад във времето и да ти проработи методиката. Тренировъчните им методи са различни, а условията не мисля, че са еднакви. Това е роля на треньорите. Дали може да се пренесе в България това? Не знам дали може да се вкара у нас. Ако се пробва, може да не ми дадат време, защото се гонят бързи резултати. Те играят бързо в главата, за да играят бързо с краката си. Това се учи с упражнения, програми. Аз съм играл с играчи, които няма да ти кажат как са направили нещо, а го правят. Има и такива треньори, но като цяло тези неща някак ми става кофти, след като ги слушам. Опитвам се да помагам колкото мога. Ако някой чуе това, което казвам, особено младите, ще бъде полезно. Всеки милее за футбола, но всеки процедира по различен начин.”
“Онзи ден гледах българските новини. За да си треньор в България или спортен директор, трябва да си играл в този отбор. Къде е тази логика? Гледам Ивайло Петков, който е изпълнителен директор на Левски. Как бил там? По тази логика Гуардиола трябва да седи само в Барселона. Да си седи само там. Ето, Марк Хюз – легенда на Юнайтед, а после треньор на Сити. После отиде в Сток Сити, един от най-добрите играчи в историята на Юнайтед.“
„Това ми е много чудно. Не мога да го проумея. Това спира развитието на отбора. Той може да е готов за твоя отбор. Дай му поле за изява”.
„Аз не мисля, че като треньор в България или директор, имам амбиция да работя. Виждам какво е и някой ще се възползва от моето име. Амбициите са ми големи, но никога не можеш да кажеш никога. Аз работя много върху моите минуси като характер, но като виждам тези неправди – се паля. Аз съм присъствал на моменти, в които са тежки в съблекалнята. Чувал съм, че Гуардиола може да вдигне отбора си безпроблемно и го прави на полувремето. Фъргюсън ни е надъхвал с неща от живота. За неговото детство, баща му, доковете, на които е работил. Да ни вкара вина и да се надъхаме, тъй като сме футболисти. Ако си добър психолог и треньор, ще усетиш подценяването”.
„Никой не прави бенефис вече. Това беше едно време.“
„Моят връх в кариерата бе подписът ми с Манчестър Юнайтед!“
“Едно от най-опасните изречения е: „Ние винаги сме го правили така, ние винаги сме го правили по този начин.“ Това показва, че си се изчерпал, че няма идеи, нямаш идеята да експериментираш.“
„Надявам се да има още по-голяма толерантност и разбиране към хората, които играят футбол или друг спорт. Ще има грешки, но те не живеят живота, който ти искаш или аз. Те имат път, който следват.“
„Децата са голяма отговорност. Трябва да си подготвен за родителството, за да знаеш как да отгледаш и възпиташ децата си. В Англия раждат, заа да живеят от помощите, които получават от държавата. Ти трябва да си напълно готов, за да дадеш перспективата на децата си.“
„Благодаря на всички, които бяха до мен през цялото време. Опитвах се и винаги давах всичко от себе си на терена. Винаги давах всичко в името на отбора. Разбира се благодаря на съотборници, на треньори, на хората зад сцената. Винаги се опитвах да правя нещата по моя начин. За това искам да благодаря на всички, които имаха търпение към мен. Никога не съм забравил тези, които са ми помогнали“, каза още Димитър Бербатов.
