Posts Tagged ‘БНБ’

БНБ пукна имотния балон, поиска банките да вдигат лихвите по кредитите

Posted on: април 26th, 2023 by МИГ No Comments

Доста бавната трансмисия на прехвърляне на политиката на борбата с инфлацията чрез повишени лихви на Европейската централна банка към България, накара Българската народна банка да промени рязко своята монетарна посока и пое към затягане на кредитирането у нас – поне доколкото е възможно за централна банка в Паричен съвет (Валутен борд).

На свое заседание в сряда Управителният съвет на банката прие промени в своята наредба за задължителните минимални резерви. Решенията са следните:

„1. Считано от 1 юни 2023 г. процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от нерезиденти се увеличава от 5 на 10 процента.

2. Считано от 1 юли 2023 г. процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от резиденти и от нерезиденти се увеличава от 10 на 12 процента.“

Какво означава това? Т.нар. буфери на банките у нас се поддържат, за да защитят системата при проблем, но и могат да се използват като антиинфлационно средство. Когато процентът на буфера се увеличава, това означава, че банките трябва да отделят повече от своите пари в него и така да свият обема на парите, които могат да отпуснат като кредит. Свитото кредитиране охлажда икономиката, забавя търсенето и оттам – забавя инфлацията.

Това прави в момента БНБ – увеличава обема на парите, които банките трябва да задържат в нейните трезори, за да не продължават да ги изливат под формата на кредит.

„Текущите макроикономически развития се характеризират с ускорени темпове на нарастване на потребителските цени, висок растеж на заплатите в частния сектор, силно потребителско търсене и запазващ се висок растеж на кредита за домакинствата./…/ В условията на значителен приток на привлечени ресурси в банковата система, висока ликвидност и конкуренция в банковия сектор се наблюдава слаба и бавна трансмисия от повишаването на основните лихвени проценти в еврозоната към лихвените проценти по депозитите и кредитите в България“, пишат от БНБ в мотивите за своето решение.

Банката подчертава, че досегашните й действия като увеличения антицикличен капиталов буфер не са свършили достатъчно работа и затова преминава към следващото ниво на затягане на монетарната политика.

Тази акт на БНБ не е изненадващ, имайки предвид, че банките в България разполагат с огромни ликвидни средства за кредитиране на фона на икономиката ни и не показват особено отношение към цикъла на затягане на лихвите от БНБ. В крайна сметка е неизбежно достигането на резултат и у нас дори без намесата на БНБ, но през това време т.нар. инфлационен диференциал между България и останалите страни от еврозоната ще се увеличава, а това е пагубно за желанието да влезем в еврозоната.

Така че – от тази гледна точка – БНБ работи и по предстоящото присъединяване. Много е важно обаче какво ще предприемат Народните представители с бюджета. Фискалната политика трябва да се движи в синхрон с монетарната, ако искаме оптимален резултат. Ако обаче приемем раздут бюджет с прекомерни харчове и социални плащания, между БНБ и МФ би настанал разнобой.

Припомяне, че вчера БНБ публикува редовния си тримесечен бюлетин „Банките в България“, в който предупреди, че процесът по повишаване на лихвените проценти в страната ще се ускори през следващите месеци и има предпоставки за акумулиране на риск в баланса на банковата система.

БНБ предупреди хората с кредити: Лихвите галопират нагоре в следващите месеци

Posted on: април 25th, 2023 by МИГ No Comments

Процесът по повишаване на лихвените проценти в страната ще се ускори през следващите месеци, прогнозират от БНБ в традиционното издание „Банките в България“. От Централната банка предупреждават, че има предпоставки за акумулиране на риск в баланса на банковата система.

Банковият сектор работи в условията на висока инфлация и значителна несигурност, пише в анализа на управление „Банков надзор“ на БНБ за последното тримесечие на миналата година. „Краткосрочните рискове в икономическата среда бяха смекчени от наблюдаваното отслабване на затрудненията във веригите за доставки, както и от динамиката на енергийните цени на международните пазари, които се понижиха спрямо нивата, достигнати в предходните месеци“, коментират от БНБ.

От там прогнозират, че глобалният процес по покачване на лихвените равнища ще се усети по-сериозно у нас през следващите месеци. „Макар в непосредствен план бързото нарастване на кредитните обеми да се отразява положително върху доходността на банковия сектор, продължителните периоди на висок кредитен растеж създават предпоставки за увеличение на задлъжнялостта и акумулиране на кредитен риск в баланса на банковата система“.

Това може да доведе до влошаване на кредитния портфейл на банките. Като цяло те са много ликвидни и добре капитализирани.

„Независимо от това кредитните институции следва да управляват ликвидността си в съответствие с високата степен на несигурност и вероятността от изменения в обема и структурата на депозитите, породени от неблагоприятни промени във финансовото състояние на предприятията и домакинствата“, пишат още от БНБ.

БНБ не знае български банки да перат руски пари

Posted on: април 25th, 2023 by МИГ No Comments

Българската народна банка (БНБ) не е сезирана за казус с пране на пари. Това съобщава институцията пред „24 часа“. Това е отговор на информацията, изнесена в неделя от депутата от ГЕРБ Делян Добрев. Тогава той цитира свой „надежден“ източник, но отказа да даде повече подробности.

БНБ е в контакт с ДАНС за оказване при необходимост на съдействие в рамките на своята компетентност“, посочват от централната банка.

Той вмъкна информацията между другото в интервюто си за Nova, като изтъкна необходимостта за бързо приемане на законопроекта срещу прането на пари. Законопроектът е един от 30-те, за които ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ постигнаха съгласие да бъдат приети в парламента.

През една българска банка минават големи парични преводи във връзка с Русия. Тоест, перат се пари от сделки на руски олигарси чрез преводи към Унгария. Не става дума за банка с български собственик. Законопроектът за прането на пари трябва да бъде приет по най-бързия начин, така тази банка няма да има възможност да прави такива преводи. Още в сряда ще задвижим темата в НС, до 2 – 3 седмици този законопроект може да бъде факт“, каза в интервюто Добрев.

Той се усъмни в способността на БНБ и финансовото разузнаване и ДАНС да се справят с прането на пари в България.

„Преводите са много и затова трябва тази възможност веднага да бъде прекъсната. За всеки превод се попълва декларация. Явно системата за деклариране не работи добре“, заяви още Добрев.

Освен БНБ, днес отговор на тази информация даде и Асоциацията на банките в България. Валя Гигова, адвокат на Асоциацията, коментира думите на Добрев пред bTV, като каза, че всеки ще си носи последствията за думите.

Според нея българската банкова система е „добре ресурсно обезпечена със специалисти, с достатъчно техника и информация“, така че да не се допусне пране на пари. Тя е на мнение, че се правят твърде много проверки при откриване на сметка, особено на чужденци, и това е препятствие пред използването на финансовата система за пране на пари.

БНБ е осъдена заради нарушения при фалита на КТБ

Posted on: април 14th, 2023 by МИГ No Comments

Българската народна банка е окончателно осъдена по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди вследствие на нарушение на правото на Европейския съюз. БНБ трябва да заплати 4309 лв. претърпени имуществени вреди заради забавено решение за обявяване на неналичност на депозитите в „Корпоративна търговска банка“, реши Върховният административен съд, предаде „Сега„.

Съдът е приел, че по делото са установени всички предпоставки за ангажиране на отговорността на БНБ за вреди. През 2014 г. централната банка е извършила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ изглежда неспособна за момента, по причини които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Въпреки това регулаторът не е изпълнил изискването за обявяване на депозитите в КТБ за неналични в 5-дневен срок, което пък довежда до това, че изплащането на гарантираните влогове е значително забавено.

А. Харизанова е имала парично вземане в гарантиран размер за неналичния ѝ депозит, чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Като е бездействала да обяви неналичността, БНБ е попречила за задействането от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. По този начин Фондът не е изпълнил своевременно задължението си да изплати на вложителите на КТБ гарантирания размер на депозитите им, включително на ищцата. Със своето бездействие БНБ е нарушила Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, пише в решението на магистратите.

ВАС не споделя не споделя оплакването на БНБ, че не е имала правомощието да издаде изричен акт, с който да установи неналичност на депозитите в КТБ, тъй като националният законодател не е предвидил изрично това. „Правомощието на БНБ за издаването на въпросния акт произтича от действаща съюзна разпоредба, която макар да се съдържа в директива, е с директен ефект“, посочва съдът.

Поредицата от дела за обезщетения срещу БНБ заради нарушения покрай фалиралата КТБ станаха възможни след решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург по дело, заведено пред Административен съд – Варна от гражданина Николай Кантарев.

Съдът на ЕС беше категоричен в тълкуването си на Директива 94/19/ЕО, че правилата ѝ „не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор“.

КТБ бе затворена с решение на БНБ на 20 юни 2014 г. и още същия ден централната банка ѝ наложи специален надзор и забрани изплащането на всички депозити. Вместо евродирективата БНБ реши да приложи тогавашното българско законодателство, според което изплащането на гарантираните депозити – тези до 196 000 лв., започва до 20 дни от отнемането на лиценза на банката. Изплащането обаче започна много по-късно – чак в началото на ноември. Оправданието за забавеното изплащане бе, че във Фонда за гарантиране на влоговете липсват достатъчно средства.

Впоследствие законът за гарантиране на влоговете беше променен и съобразен с евродирективата. Според нея срокът за изплащане на защитените депозити може да бъде удължен най-много до 10 работни дни, което означава, че през лятото на 2014 г. вложителите трябваше да си получат парите най-късно до средата на юли. На практика това се случи с повече от четири месеца закъснение.

БНБ вдигна основната лихва до 2.47%

Posted on: март 31st, 2023 by МИГ No Comments

От утре – 1 април, основният лихвен процент се увеличава до 2,47%, определи Българската народна банка. През март нивото му бе 2,17 %. Това е поредното повишение в рамките на лихвената тенденция към нарастване.

Размерът на основния лихвен процент се изчислява като средната аритметична величина от стойностите на индекса ЛЕОНИА Плюс (LEONIA Plus) за работните дни на предходния календарен месец, отбеляза БНР.

Практически, показателят е технически, но ясно отразява тенденцията на покачване на лихвите. Също така е важен за изчисляването на лихвата върху просрочените задължения.

Ето колко са милионерите у нас

Posted on: март 23rd, 2023 by МИГ No Comments

Домакинствата у нас държат над 3 млрд. лева на депозити в банката със суми от над 1 млн. лв.

Това показва справка на businessnovinite.bg в данните на БНБ. Депозитите с над 1 млн. лв. са общо 1258, като един човек може да притежава няколко такива депозити, в различни банки или валути.

За шест години броят на депозитите над 1 млн. лв. са нараснали с 50%. В края на 2017 те са били 833.

Тогава домакинствата са държали общо 2 млрд.лв. в сметки от над 1 млн., а до края на 2022г. тя сумата набъбва с около 1 млрд. лв. и достига 3 млрд.лв.

В депозитни сметки от 500 хиляди до 1 млн. лв. са натрупани над 1,8 млрд. лв. А броят на депозитите с такива суми се е удвоил от 2017г. насам.

Спестявания от 200 до 500 хиляди лева има в 17 815 сметки, става ясно още от данните на централната банка.

Най-много пари са разпределени в депозитни сметки от 100 хил. лв. до 200 хиляди лв. Там българските домакинства са спестили над 12 млрд. лв., разпределени в близо 86 хиляди сметки.

Как така президент, премиер и депутат у нас имат по-голяма заплата от колегите си по света?

Posted on: март 21st, 2023 by МИГ 1 Comment

Възнаграждението на българския президент в момента е по-високо от това на полския държавен глава. И то при Брутен вътрешен продукт на Полша надминаващ над 15 пъти българския БВП, и с население над 38 млн. души – над 5 пъти повече от българското. Също и БВП на глава от населението е повече от два пъти над българския показател.

В Полша, например, съотношението между годишното възнаграждение на държавния глава в размер на 70 хил. щат. дол. и най-ниската годишна заплата там (9,4 хил. щат. дол.). е 7,4 към 1.

В Сърбия президентът получава 14,9 хил. щат. дол., това е 4,1 пъти повече от най-ниската заплата там.

В САЩ съотношението между годишното възнаграждение на президента (400 хил. щат. дол.) и най-ниската годишна заплата в държавна администрация (30,2 хил. щат. дол.) е 13,2 към 1.

В България съотношението между заплатата на президента в размер над 79 хил. щат. долара годишно и минималната годишна заплата в държавния сектор (към 4300 щат. долара) достига 20 към 1. Подобно е и съотношението на заплатата на министър председателя.

Най-фрапиращият случай с държавни заплати в България е в държавната банка за развитие, където за шефовете достигаха 60 хил. лв. месечно или към 390 хил. щат. долара годишно.

По последните достъпни данни от 2014 г., управителят (гуверньорът) на БНБ е получил годишно възнаграждение, заедно с бонусите, в размер на 201 хил. щат. долара. Същата година председателката на управителния съвет на Федералния резерв в САЩ Джанет Йелън (понастоящем министър на финансите) е получила годишна заплата 200 700 щат. долара, т. е. малко по-малко от българския си колега. И то при по положение, че управлява трилиони (хиляди милиарди) долари, за разлика от своя български колега, който има и по-малко задължения, защото работи под валутен борд. Приложим ли и мярката за покупателна способност в съответните държави, разликата в заплатите става драстична.

Чл. 71 от българската конституция постановява: „Народните представители получават възнаграждение, чийто размер се определя от Народното събрание“.

Нека направим сравнение какви са съответните възнаграждения в другите законодателни събрания. Но не с абсолютни суми на заплатите, а с възнаграждението за свършена по обем дейност, конкретно за управлението на държавния годишен бюджет. Например в САЩ. Проектобюджетът там за тази бюджетна година е 5800 млрд. долара.

Обсъжданият бюджет на България за фискалната 2023 в е:
1. приходи – 65,5 млрд. лв.
2. разходи – 77, 1 млрд. лв.

Изчислено в щатски долари, българските парламентаристи управляват бюджет приблизително с приходи 35 млрд. долара, разходи 40 млрд. долара.

Американският бюджет е към 150 пъти по-голям от българския. Какво е обаче съотношението на

заплатите на американските законодатели и българските?

Заплатите на член на Конгреса на САЩ варират от 174 000 дол. годишно за член на Камарата на представителите до 189 596 дол. годишно за сенатор.

Месечната заплата на български депутат към края на 2022 г., на база 3 средни работни заплати, е 5600 лв. С допълнителни възнаграждения за парламентарни комисии, надбавките за стаж, средната месечна заплата на български депутат достига до 100 000 лв. годишно. Тоест, стига до над 50 хил. долара годишно.

Нетните заплати в Конгреса на САЩ, след като бъдат обложени с данъци, достигащи до 32 %, се доближават повече до тези на български депутат, които се облагат с 10% плосък данък.

Но – в пъти е по-високо възнаграждението на един български депутат за управлението на единица финансов ресурс от държавния бюджет, спрямо възнаграждението на американски конгресмен.

На един член на конгреса на САЩ се пада отговорността за 10-11 млрд. долара от годишния бюджет на САЩ, близо 100 пъти повече отколкото се пада на българския депутат. А американският законодател получава около 2-3 пъти по-голяма нетна заплата от българския.

Съвсем отделно е фактът за въпроси, които изобщо не стоят за разрешаване пред депутатите от Народното събрание, спрямо техните колеги от Конгреса на САЩ, като например производство и разполагане на ядрено оръжие, геополитически проблеми върху петте континента, американска финансова помощ; законодателство за проследяване на банковите авоари на американски граждани в чужбина и т. н.

Сравненията не се отнасят само за депутатите и само за САЩ.

Съществува статистическа методика, която позволява да бъде направена сравнителна оценка на възнагражденията по високите държавни постове (държавен глава, министър-председател), в различните страни върху една и съща база. Методиката може да бъде намерена в Wikipedia (List of salaries of heads of state and government).

Единият индикатор представлява възнаграждението на държавния глава в някаква валута, например щатски долари, отнесено към съвкупния брутен вътрешен продукт (БВП) на съответната страна.

Вторият индикатор е съотношението между съответната заплата и БВП на глава от населението.

За България, в сравнение с другите европейски страни, тези показатели са от няколко до десетки пъти по-високи. За сравнение със САЩ, българските премиер и президент получават към 30 пъти по-високи заплати спрямо БВП.

Годишното възнаграждение на мексиканския президент е 67 хил. щат. долара (с 12 хил. по-ниско от това на българския). БВП на Мексико е 26,4 пъти по-голям от българския, а населението е 124 млн.

Българският президент получава годишно възнаграждение с над 60 хил. долара повече от това на сръбския президент, което е 14, 9  дол. годишно.

И т. н., същите сравнения могат да се направят с много страни и с премиерските заплати.

Всеки може да пресметне от споменатата статистика в Wikipedia (List of salaries of heads of state and goverment), колко пъти в България са надути възнагражденията по висшите държавни постове за единица икономически резултат.

Високите държавни постове в България са превърнати в каци с мед. Както е прозрял древноримският поет Ювенал (60–140 г.): „Любовта към парите се увеличава дотолкова, доколкото се увеличават самите пари; колкото повече са парите, толкова е по-голяма любовта към парите“.

В САЩ от 1789 г. досега, размерът на годишната президентска заплата, тогава определен на 25 000 долара, е променян 5 пъти. Тогавашните 25 хил. долара се равняват на покупателна способност днес на 800 хил. долара, а днешната годишна заплата на стопанина на Белия дом е в размер на 400 000 долара.

Изобщо, като сравним как в САЩ повече от 20 години заплатите на президент, вицепрезидент и конгресмените не са увеличавани, с тукашната лакомия, напълно ясно е какъв е психологическият профил на индивидите, образуващи българския псевдоелит.

Авторът Славчо Пеевски е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.

Основната лихва в България надхвърли 2%

Posted on: март 1st, 2023 by МИГ No Comments

Българската народна банка (БНБ) изчисли нов, по-висок основен лихвен процент (ОЛП) в България. От 1 март той се увеличава с 0.35 пр. пункта до 2.17%. Това е шестото поредно увеличение на основната лихва, като процесът започна през октомври 2022 г. – движен от повишенията на лихвените проценти на ЕЦБ, а това пък оскъпява кредита в България.

Преди да започне да расте българския ОЛП, шест години той стоеше на нулево ниво.

По закон Българската народна банка не може да вдига или сваля основния лихвен процент по свое усмотрение, а може единствено да го определя на база средната лихва, постигната при реално сключените сделки на пазара.

Нивото на основна лихва, която винаги действа от първия до последния ден на съответния месец, няма пряко отражение върху лихвите по депозитите и кредитите в България. С увеличаването ѝ обаче расте законната лихва за забава както за физически лица, така и за бизнеси. Тя се формира като сбор от ОЛП и 10 пункта – механизъм, който не е променян от над 27 години.

Основната лихва в България вече е 1,82%

Posted on: януари 31st, 2023 by МИГ No Comments

За пети пореден месец Българската народна банка определя по-висок основен лихвен процент (ОЛП). За февруари той е фиксиран на 1.82% или с 0.4 пункта нагоре спрямо януари. Това е и най-високото му ниво от юли 2009 г.

Вдигането на основната лихва в България идва след шест години, в които размерът ѝ бе непроменен на рекордното дъно от 0.00%. Цикълът на повишаване започна през октомври, а от декември той е на ниво над 1%.

Петото подред увеличение на основния лихвен процент на БНБ е факт, след като в последните месеци редица водещи централни банки по света вдигнаха своите основни лихви. Сред тях е и Европейската централна банка, която вероятно ще продължи усилията си за охлаждане на инфлацията с ново затягане тази седмица.

По закон Българската народна банка не може да вдига или сваля основния лихвен процент по свое усмотрение, а може единствено да го определя на база средната лихва, постигната при реално сключените сделки на пазара.

Нивото на основна лихва, която винаги действа от първия до последния ден на съответния месец, няма пряко отражение върху лихвите по депозитите и кредитите в България. С увеличаването ѝ обаче расте законната лихва за забава както за физически лица, така и за бизнеси. Тя се формира като сбор от ОЛП и 10 пункта – механизъм, който не е променян от над 27 години.

БНБ отново вдигна основния лихвен процент

Posted on: декември 31st, 2022 by МИГ No Comments

Българската народна банка (БНБ) отново увеличи основния лихвен процент. Това става ясно от официално съобщение на Ценралната банка от петък, последният работен ден за годината.

От него става ясно, че считано от 1 януари 2023 г., основен лихвен процент (проста годишна лихва) вече ще е в размер на 1.42%. Увеличението спрямо декември е с 0.12%, когато основаната лихва беше 1.3%.

Повишението на основната лихва започна през октомври след като в продължение на години тя беше на нулево ниво.

Стойността на основната лихва не влияе пряко върху лихвите по кредитите и депозитите. Показателят се използва за изчисляването на наказателната или законната лихва при забава. Тя се формира като сбор от ОЛП плюс 10%. Така от 1 януари лихвата за забавени плащания се увеличава на 11.42%.

Няколко търговски банки у нас са възприели ОЛП като референтна база и при определянето на лихвите по кредитите.

Шефът на БНБ с 23 бона заплата

Posted on: декември 31st, 2022 by МИГ No Comments

Малко над 23 хиляди лева ще бъде месечното възнаграждение на управителя на БНБ през 2023 г. Това става ясно от бюджета на Централната банка за следващата година.

„Месечните възнаграждения на членовете на Управителния съвет за 2023 г. се очаква да бъдат както следва: 23 036 лв. за управителя; по 19 745 лв. за подуправителите и по 6582 лв. за другите членове. За целта в бюджета са заложени допълнително 206 хил. лв.“, се посочва в план-сметката, съобщават от БГНЕС.

Месечните възнаграждения на служителите по групи се очаква да достигнат: за група „ръководен персонал“ – 8840 лв.; за група „специалисти“ – 4093 лв.; за група „поддържащ персонал“ – 2229 лв.

От БНБ припомнят, че възнагражденията на служителите в БНБ не може да са по-ниски от тези на служители със сходни функции в други банки. Проведеното проучване на нивата на възнагражденията в банките към 1 юли 2022 г. показва изоставане на възнагражденията на групата на ръководителите.

Разходите за издръжка на Българската народна банка за 2023 г. ще възлязат на 265,7 млн. лв.

БHБ: Бъpзoтo пoĸaчвaнe нa лиxвите пpeз cлeдвaщитe мeceци щe ce пpeнece въpxy нивaтa им в cтpaнaтa

Posted on: декември 27th, 2022 by МИГ No Comments

Упpaвитeлният cъвeт нa Бългapcĸaтa нapoднa бaнĸa (БHБ) зaпaзи нивoтo нa aнтициĸличния ĸaпитaлoв бyфep, пpилoжим ĸъм ĸpeдитни pиcĸoви eĸcпoзиции в Peпyблиĸa Бългapия, нa 2.0% пpeз пъpвoтo тpимeceчиe нa 2024 г., cъoбщиxa oт Цeнтpaлнaтa бaнĸa нa cтpaнaтa.

Πo пpaвилo тoзи лиxвeн пpoцeнт ce oбявявa c гoдинa пpeдизвecтиe ocвeн пpи извънpeдни oбcтoятeлcтвa, тaĸa чe oт нaчaлoтo нa 2023 г. изиcĸвaнeтo щe e 1.5 нa cтo.

Идeятa нa aнтициĸличния ĸaпитaлoв бyфep e дa cлyжи ĸaтo инcтpyмeнт зa ĸoнтpoл oт cтpaнa нa БHБ пpи „пpeгpявaнe“ пpи ĸpeдитиpaнeтo ĸaтo ocнoвният пoĸaзaтeл e oтĸлoнeниeтo oт cъoтнoшeниeтo ĸpeдит/БBΠ. Oтĸлoнeниeтo нa пoĸaзaтeля oт дългocpoчния тpeнд e oтpицaтeлнo (-32.8 пpoцeнтни пyнĸтa), ĸoeтo cъoтвeтcтвa нa нyлeвa cтoйнocт нa peфepeнтния индиĸaтop зa aнтициĸличния бyфep.

Cпopeд цeнтpaлнитe бaнĸepи oбaчe cтaндapтният пoĸaзaтeл зa oтĸлoнeниeтo нa cъoтнoшeниeтo ĸpeдит/БBΠ oт дългocpoчния тpeнд нe oтpaзявa aдeĸвaтнo тeндeнциитe в циĸличнитe pиcĸoвe. Зaтoвa пpи oцeнĸaтa зa нивoтo нa aнтициĸличния бyфep ce взeмaт пoд внимaниe и дoпълнитeлни индиĸaтopи, фoĸycиpaни въpxy ĸpeдитния пaзap, зaдлъжнялocттa, пaзapa нa нeдвижими имoти, ĸaĸтo и oбщoтo cъcтoяниe нa иĸoнoмичecĸaтa cpeдa.

„Teĸyщитe cилнo oтpицaтeлни нивa нa peaлнитe лиxвeни пpoцeнти ca фaĸтop зa зacилeнoтo тъpceнe и пpeдлaгaнe нa ĸpeдити, ĸaтo aĸтивнocттa нa ĸpeдитния пaзap ce зaпaзвa виcoĸa във вcичĸи нeгoви ceгмeнти. Bъпpeĸи чe в ĸpaтĸocpoчeн плaн yвeличeниeтo нa ĸpeдитнитe oбeми ce oтpaзявa пoлoжитeлнo въpxy дoxoднocттa нa бaнĸoвия ceĸтop, пpoдължитeлнитe пepиoди нa виcoĸ ĸpeдитeн pacтeж cъздaвaт пpeдпocтaвĸи зa aĸyмyлиpaнe нa ĸpeдитeн pиcĸ в бaлaнcитe нa бaнĸитe и yвeличaвaт вepoятнocттa oт нeгoвa бъдeщa мaтepиaлизaция пpи влoшaвaнe нa иĸoнoмичecĸитe ycлoвия или pязĸo пoвишeниe нa лиxвeнитe пpoцeнти пo ĸpeдититe“, oтбeлязвaт oт БHБ. И дoпълвaт, чe пoвишeнитe цeни нa eнepгoнocитeлитe, зaтpyднeния във вepигитe зa дocтaвĸи и изглeдитe зa зaбaвянe нa външнoтo тъpceнe мoгaт дa ce oтpaзят нeгaтивнo въpxy иĸoнoмичecĸaтa aĸтивнocт и финaнcoвoтo cъcтoяниe нa пpeдпpиятиятa и дoмaĸинcтвaтa. B дoпълнeниe, пpoтичaщият в глoбaлeн мaщaб пpoцec нa бъpзo пoĸaчвaнe нa лиxвeнитe пpoцeнти пpeз cлeдвaщитe мeceци щe ce пpeнece въpxy нивaтa им в cтpaнaтa. Kpeдитнитe инcтитyции e нeoбxoдимo дa cъoбpaзявaт пoлитиĸaтa cи пo oтнoшeниe нa ĸpeдитнaтa дeйнocт, пpoвизиpaнeтo и ĸaпитaлoвoтo плaниpaнe c pиcĸoвeтe в иĸoнoмичecĸaтa cpeдa.

Πpeз 2021 г. УC нa БHБ пoвиши нивoтo нa aнтициĸличния бyфep, пpилoжим ĸъм мecтни ĸpeдитни pиcĸoви eĸcпoзиции, нa 1.0% oт 1 oĸтoмвpи 2022 г. и нa 1.5% oт 1 янyapи 2023 г., ĸaтo пpeз ceптeмвpи 2022 г. нивoтo нa aнтициĸличния ĸaпитaлoв бyфep бe yвeличeнo дoпълнитeлнo нa 2.0% в cилa oт 1 oĸтoмвpи 2023 г.

„Πpeдвид тpaйнo зaпaзилитe ce виcoĸи тeмпoвe нa ĸpeдитeн pacтeж и нecигypнocттa в иĸoнoмичecĸaтa cpeдa, aнтициĸличният ĸaпитaлoв бyфep нa нивo oт 2.0% пpeз пъpвoтo тpимeceчиe нa 2024 г. имa зa цeл дa зacили ycтoйчивocттa нa бaнĸoвaтa cиcтeмa пpи нaтиcĸ въpxy дoxoднocттa и ĸaпитaлoвaтa пoзиция, пpeдизвиĸaн oт пoтeнциaлнo нapacтвaнe нa нeoбcлyжвaнитe ĸpeдити и oбeзцeнĸитe“, oтбeлязвaт oщe oт БHБ.

БНБ се събуди и вдигна двойно основния лихвен процент. Скочи и лихвата за забавени плащания

Posted on: декември 1st, 2022 by МИГ No Comments

Лоша новина за хората с кредити.

Българска народна банка повиши рекордно основния лихвен процент (проста годишна лихва) в размер на 1,30%, съобщиха на сайта си от БНБ.

„На основание чл. 35 от Закона за Българската народна банка БНБ обявява, считано от 1 декември 2022 г., основен лихвен процент (проста годишна лихва) в размер на 1.30 на сто“, съобщават от БНБ.

На 1 октомври Българската народна банка вдигна основния лихвен процент на 0,49%. Тогава бе съобщено, че за първи път процентът се вдига от януари 2016 г. Повишението отбелязва и най-високата стойност на лихвения процент от декември 2009 г., когато той е бил 0,55 на сто. Ходът на БНБ идва, след като в последните месеци редица водещи централни банки по света увеличиха своите основни лихви.

У нас той няма пряко отражение върху лихвите по депозитите и кредитите, които се определят предимно от лихвените нива, установени от Европейската централна банка.

С увеличаването на ОЛП, обаче, ще се увеличи законната лихва за забава, която се формира като сбор от ОЛП и 10 процента. Така от 10 процента в момента лихвата за забава ще се увеличи на 10,49 процента.

Няма такъв доклад! БНБ отрича да е казвала, че не сме готови за еврозоната през 2024 г.

Posted on: ноември 4th, 2022 by МИГ No Comments

Българската народна банка отрече да е изготвяла доклад, в който се твърди, че страната ни не е готова за присъединяване към еврозоната през 2024 г., в позиция до БНР след запитване на националното радио. Не съществува такъв доклад – заявяват оттам.

На 2 ноември лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов и депутатът от БСП и бивш вицепремиер и икономически министър в правителството на Жан Виденов Румен Гечев обявиха пред журналисти в парламента, че разполагат с документ, изпратен от БНБ. И двамата дадоха ясно да се разбере, че не става въпрос за официален документ, но увериха, че е изпратен от БНБ. Гечев даже го нарече „пасквил“.

„БНБ ни изпраща някакъв пасквил, който не е ясно кой го е писал, каква отговорност носи, няма подпис, няма печати, не е ясно кои са тези експерти и не се дава отговор на въпросите, които поставихме на изслушването на управителя на БНБ“, каза той.

Според Гечев в доклада съществуват противоречия за готовността на България да влезе в еврозоната през 2024 г.

Костадинов нарече полученото работен вариант на доклад на БНБ за влизането ни в еврозоната. Според него от текста може да се направи изводът, че страната ни не е готова за присъединяване през 2024 г.

В отговора си до БНР от Централната банка потвърждават фокуса си върху подготовката за въвеждането на еврото именно с целева дата 1 януари 2024 година.

Българската народна банка не е изготвяла Анализ за ефектите от въвеждането на еврото, който да е одобрен от Управителния съвет и да бъде официално входиран в Народното събрание – става ясно от отговора на БНБ.

Още на първата страница на въпросния документ е изписано, че това е „работен вариант към 25.10.2022 г.“ и е разработен от експертна група, без да е одобряван от ръководството на Централната банка – съобщава БНР, откъдето са получили копие от него от БНБ. Вътре не са отразени позициите на Министерството на финансите и други участници в работната група.

Обсъжданите текстове – предоставени с цел прозрачност и избягване на спекулации по темата – са работни версии, изготвени от експерти на БНБ като част от дейността на работна група „Макроикономически анализи и публични финанси“ към Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната.

…

БНБ е фокусирана върху изпълнението на задачите, свързани с мандата на централната банка и решението на Народното събрание от 27 октомври 2022 г. за ускоряване на процеса на подготовка за въвеждане на еврото в България с целева дата 1 януари 2024 г., уверяват от БНБ.

От централната банка допълват, че „позицията на БНБ по въпросите, свързани с присъединяването към еврозоната, е изразявана многократно, включително от управителя на БНБ“.

Миналата седмица от трибуната на Народното събрание гуверньорът Димитър Радев изтъкна ползите за страната ни от присъединяването към еврозоната и предупреди, че ако не успеем да влезем в целевите срокове, следващият прозорец за нас ще бъде чак след десет години.

Банките се готвят да вдигат лихвите по кредитите

Posted on: октомври 10th, 2022 by МИГ No Comments

Търговските банки у нас вече дават индикации за увеличение на лихвите по кредитите. Най-напред към юридическите лица, до края на годината се очаква това да усетят и домакинствата, които имат заеми.

В същото време, прогнозите за личната инфлация, която ще усети всеки върху джоба си, извън официалната статистика, вече надхвърлят 30%. От началото на октомври БНБ увеличи основният лихвен процент с 0,5 пункта. Така за първи път след януари 2016 г. този процент се вдига.

Повишението отбелязва и най-високата стойност на лихвения процент от декември 2009 г., когато той бе 0,55 на сто. Това няма да е последното увеличение, прогнозират експерти.

Решението идва в отговор на инфлацията и след като в последните месеци редица водещи централни банки по света увеличиха своите основни лихви, ефектът върху политиката на търговските банки няма да закъснее и още до края на годината ще започне ръст на лихвите по кредитите. Най-вероятно първо за новите заеми, а след това и тези по съществуващите.

„Към настоящия момент има две банки, които са предприели корекции в лихвите. Едната – с 0,11 в лихвата по кредити за нови клиенти. Другата е предприела корекция в лихвите по всички кредити, включително новоотпуснати. За момента тези корекции се отнасят само за юридически лица“, коментира пред БНР финансовият анализатор Десислава Николова.

БНБ вдигна основната лихва

Posted on: октомври 1st, 2022 by МИГ No Comments

Българската народна банка повиши основния лихвен процент (ОЛП) и от 1 октомври той става 0.49%. Това е най-високото му ниво от месеците около финансовата криза – през декември 2009 г. той бе 0.55%.

Ходът на централната банка идва след шест години, в които размерът на основната лихва бе непроменен на ниво от 0.00%. Цикълът на намаляването му започна още от януари 2009 г. От ноември същата година той е твърдо под 1%.

Ходът на БНБ идва, след като в последните месеци редица водещи централни банки по света увеличиха своите основни лихви. В това число влиза и Европейската централна банка, която вероятно ще продължи усилията си за охлаждане на инфлацията с ново движение нагоре по-късно този месец.

В България утвърденият от БНБ лихвен процент няма пряко отражение върху лихвите по депозитите и кредитите, тъй като те се определят предимно от лихвените нива, установени от Европейската централна банка.

С увеличаването на основния лихвен процент обаче ще се увеличи законната лихва за забава, която се формира като сбор от ОЛП и 10 пункта. Така от 10% в момента лихвата за забава ще се увеличи на 10.49%.

За трети път БНБ вдига буфера заради имотния балон

Posted on: септември 30th, 2022 by МИГ No Comments

За трети път за последната година Българската народна банка (БНБ) повишава нивото на антицикличния капиталов буфер, който се прилага за рисковите кредити. Той става 2% през четвъртото тримесечие на 2023 г., обяви централната банка. Мярката се налага заради повишения риск от влошаване на заемите.

На два пъти през 2021 г. управителният съвет на БНБ повиши нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, съответно на 1% от 1 октомври 2022 г. и на 1.5% от 1 януари 2023 г. Сега предпазната мярка включва ново повишение с 0.5 процентни пункта.

През февруари тази година България получи предупреждение от Европейския съвет за системен риск да вземе превантивни мерки срещу завихрянето на спирала между цените на жилищата и ипотечните кредити. Основните уязвимости, установени от съвета, са от средносрочен характер и се отнасят до бързото нарастване на цените на жилищата и възможното надценяване на жилищните имоти, нивото и динамиката на задлъжнялостта на домакинствата, ръста на жилищните кредити и признаците на разхлабване на стандартите за кредитиране.

Сегашната превантивна мярка на БНБ е в отговор и на насоките на съвета.

„Трайно запазилите се високи темпове на кредитен растеж и повишената несигурност в икономическата среда налагат увеличение на нивото на антицикличния капиталов буфер на 2.0% от 1 октомври 2023 г., с което да се засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките“, посочва БНБ. Тя е длъжна да обяви решението си 12 месеца преди влизането му в сила.

По последни данни, които са към края на август 2022 г., ръстът на заемите за домакинствата на годишна база е 15.1%, а специално на жилищните заеми – 18% до 15.6 млрд. лв. Бизнес кредитите пък нарастват с 12.1% на годишна база.

Интересът към заемите е силно повишен както заради рекордно ниските все още лихви, така и заради възможността имотите да се ползват за инвестиция на фона на отрицателните лихви по спестяванията и огромната инфлация.

Под влияние на текущите силно отрицателни нива на реални лихвени проценти и на засиленото предлагане на кредити активността на кредитния пазар се запазва висока във всички негови сегменти, сочи анализът на централната банка. Според него дългите периоди на висок кредитен растеж създават риск при влошаване на икономическите условия или рязко повишение на лихвите по кредитите способността за обслужване на заемите да отслабне и да се отрази в нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки.

„Значителното нарастване на цените на енергоносителите, потенциални затруднения във веригите за доставки, индиректни ефекти от забавянето на икономическата активност в основни търговски партньори и влошаване на икономическите нагласи могат да засегнат финансовото състояние и способността на кредитополучателите за обслужване на задълженията. Наред с това, протичащият процес на бързо покачване на лихвените проценти в глобален мащаб ще намери отражение върху финансовото състояние на кредитополучателите посредством увеличението на разходите за обслужване на кредитните задължения“, посочва БНБ. Затова тя се надява вдигането на буфера да охлади кредитната активност.

Рекорден брой столевки са в обращение

Posted on: август 28th, 2022 by МИГ No Comments

Рекорден брой столевки са в обращение, отчита Българската народна банка. Най-едрата банкнота у нас увеличава присъствието си в българската икономика значително за последната година. С тези пари обаче успяваме да купим все по-малко неща. Икономисти отчитат, че в следващите месеци между 30 и 40% от работещите хора ще изпитат затруднения през зимата.

От краен вариант, през възможност до неизбежност. „Газпром” вече е валидна опция за България. След заявките на ПП – „никога повече с Газпром”, сега тезата на служебния кабинет е – не може да си позволим газ на всяка цена, а руското гориво е по-евтино. От „Газпром” обаче прогнозираха драстично поскъпване на суровината през зимата. И у нас, и в Европа вече се напластяват няколко кризи – енергийна, икономическа, политическа. Икономистите определят това като „перфектната криза”.

Започваме с енергийния недостиг. След това идва проблемът с цената. Това подсилва инфлацията и се прехвърля върху бизнеса на отделните компании”, обясни пред Нова телевизия финансовият анализатор Цветослав Цачев.

Новината, че страната ни ще търси обратен път към руския газ раздели партиите.

„Ние трябва да си намерим ясната формула, която да покаже на Европа, че трябва да има някакви стъпки. Тези стъпки не бива да се разглеждат само през призмата на една зима, а през призмата на една икономика, която трябва да има по-евтина енергия за да бъде конкурентноспособна. Политиците трябва да намерят решението на проблема с войната. Няма война продължила вечно, рано или късно тя ще свърши”, каза още Цачев.

Газът, цените, посредниците и политическият сблъсък доведоха и до съдебно дело за половин милион срещу лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Така и никой не представи пълна и ясна информация кой газ колко точно струва. А през последните дни служебната власт заговори дори, че можело „Газпром” да ни съдят.

Милионери управляват БНБ

Posted on: август 11th, 2022 by МИГ No Comments

Между 16 000 и 20 000 лева са месечните доходи на ръководството и членовете на Комисията по финансов надзор (КФН), показват имуществените декларации на хората на ръководни държавни постове за 2021 година, публикувани в регистъра на КПКОНПИ. По закон заемащите ръководни публични длъжности се отчитат всяка година до 15 май.

Едни от най-добре платените държавни служители са в КФН, сочи регистърът. Председателят на комисията Бойко Атанасов декларира 236 000 годишен доход от трудови възнаграждения, което прави почти 20 000 лева месечно. Той е декларирал и спестявания от 370 хил. лева.

Зам.-председателят на комисията Владимир Савов има 197 000 лева официален годишен доход или около 16 000 лева месечно. Декларирал е, че през 2020 г. е купил „Ауди“ на лизинг за 133 000 лева през 2020 г. и мотор „Кавазаки“ за 44 000 лева през 2021.

Зам.-председателят Диана Йорданова има годишен доход от 211 647 лева или над 17 000 лева месечно. Членовете на комисията Мария Филипова и Петър Джелепов също печелят около 16 000 лева месечно.

Управителят на БНБ Димитър Радев е декларирал 343 000 годишен доход от трудови възнаграждения или средномесечно около 28 000 лева. Той има и спестявания от над милион и половина лева. Подуправителите на централната банка Калин Христов и Радослав Миленков също са милионери – отчели са съответно 1,7 и 1 милион във влогове. Техните месечни доходи са около 24 000 лева.

Напусналият наскоро КЕВР Ремзи Осман се е сдобил през 2021 г. с апартамент в София за 312 000 лева. Годишните му доходи от заплата са 119 000 лева, което прави близо 10 000 лева месечно. Колегата му Димитър Кочков си е купил къща във великотърновското село Емен за 52 000 лева. Неговият средномесечен доход е около 9200 лева.

Членът на КЕВР Георги Добрев е декларирал, че през последната година си е купил апартамент от 174 кв. м в София за 155 000 лева, както и паркомясто, склад и парцел отново в София и парцел в село в Димитровградско. Семейството му се е сдобило и с автомобил КИА на старо са 9000 лева и с мотор за 4200 лева.

Пенка Трендафилова, също член на енергийния регулатор, през 2021 г. е придобила апартамент в Слънчев бряг за 78 000 лева.

Колегата им Владко Владимиров е купил къща в Несебърското село Кошарица за 122 000 лева.

Банките спечелиха 1 млрд. лв. за 6 месеца

Posted on: юли 30th, 2022 by МИГ No Comments

Печалбата на банките у нас е над 1 милиард лева за първото полугодие на годината. Това е ръст с 359 млн. лв. или 54.5 на сто спрямо шестте месеца на предходната година, съобщи Българската народна банка (БНБ).

Ръстът на кредитите изпреварва този на депозитите. Намалява размерът на необслужваните заеми. За година българите са спестили 805 милиона лева, сочат още данните на БНБ.

В края на юни депозитите в банковата система са 121.8 млрд. лв., което е с 2.1 млрд. лв. (1.7 на сто) повече спрямо края на март.

Нарастват депозитите на нефинансови предприятия (с 1.2 млрд. лв. или 3.3 на сто), на домакинства (с 805 млн. лв., 1.2 на сто), на кредитни институции (с 492 млн. лв., 7.7 на сто) и на сектор държавно управление (с 215 млн. лв., 6.5 на сто). Намаляват депозитите на други финансови предприятия (с 658 млн. лв., 14.3 на сто).

Отношението на ликвидно покритие в края на юни е 265.3 на сто и се запазва спрямо отчетеното в края на март. Ликвидният буфер е 38.9 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци възлизат на 14.7 млрд. лв. (при съответно 40.9 млрд. лв. и 15.4 млрд. лв. в края на март).

В края на юни общите брутни кредити и аванси са 89.8 млрд. лв. или с 2 млрд. лв. (2,3 на сто повече спрямо края на март. Брутният кредитен портфейл се увеличава с 2.3 млрд. лв. (2.9 на сто) до 81 млрд. лв., а вземанията от кредитни институции намаляват с 332 млн. лв. (3.6 но сто) до 8.8 млрд. лв.

Кредитите за домакинства спрямо края на март се увеличават с 1.5 млрд. лв. (4.8 на сто), тези за нефинансови предприятия – с 582 млн. лв. (1.4 на сто), а за други финансови предприятия – с 354 млн. лв. (6.8 на сто).

Кредитите за сектор държавно управление намаляват със 78 млн. лв. (8.2 на сто).

Брутният размер на необслужваните заемии аванси в края на юни е 4.71 млрд. лв. (при 4.832 млрд. лв. в края на март), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 5.24 на сто (при 5.5 на сто в края на март).

Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на второто тримесечие е 2.436 млрд. лв. (при 2.458 млрд. лв. в края на март), а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 2.82 на сто (при 2.92 на сто в края на март).