Страхил ДЕЛИЙСКИ
Националният политически институт „Димитър Благоев“ организира на 25 февруари кръгла маса на тема: „Има ли ляв проект на обществото за бъдещето на България? Има ли идея в БСП какъв е той? Възможни ли са леви политики, след като някои „експерти“ обявиха края на политиката? Част ли е БСП от кризата на масовите партии? А сега накъде тогава?“
Отговори на тези въпроси търсиха млади политолози, социолози, социални психолози, историци и др. Сред участниците в кръглата маса бяха политолозите Александър Димитров, Борис Попиванов и Страхил Делийски, социолозите Стефан Георгиев и Живко Георгиев, Крум Зарков – член на ИБ на БСП, Галин Дурев и Боян Балев – членове на НС на БСП, и др. В ролята на по-малко говорещи, а повече слушащи и чуващи бяха Корнелия Нинова, Кирил Добрев и др. лидери на левицата.
Възможни ли са леви политики след края на политиката? Ще се опитам да поговоря за това не толкова от контекста на левите ценности, а да идентифицирам предизвикателствата пред правенето на лява политика от гледна точка на специфичен контекст, познат като разбирането за края на политиката. Краят на политиката разглеждам в две измерения: общо и специфично българско проявление. Какво се разбира под край на политиката? Става въпрос за общо споделена представа за смисъла и целите на съвременната политика, която обикновено се обобщава с посланието „няма ляво, няма дясно“. С други думи – политиката в днешно време не е терен за сблъсък на интерпретации за посоката на публичния живот, а е сведена до технологичен и административен процес. Всичко е ясно, ясно е какво трябва да се случва, каква е правилната посока за развитие, каква е крайната цел. Политиката е просто придвижване към тази крайна цел. Това разбиране за край на политиката оформя специфичен политически консенсус, наречен консенсус на партиите. Дълго време в Европа това беше т.нар. неолиберален консенсус.
Идеята за
„няма ляво, няма дясно“
и за неолибералния консенсус за края на политиката има своите институционални измерения. Става въпрос за институции като МВФ, Световната банка, до голяма степен ЕС. Спомнете си случая с Гърция, при който институция като „тройката“ тотално не подлежеше на демократичен контрол, успя и наложи определен тип политики, въпреки желанието на гръцкото общество и заявките на лявата коалиция СИРИЗА. Бяхме свидетели на ситуация, в която разбирането, че има една посока за правене на политика, е институционализирано и изглежда много трудно да се случва нещо извън тази идейна рамка. Разбирането за край на политиката свежда алтернативността до това, че аз ще правя същото, но ще го правя по-добре. Оттук и критериите за добра политика или политики – това са тези политики, които са ефективни по отношение на следните неща: дерегулация на пазара, защита на частния интерес в максимална степен, приватизация на публични услуги в този контекст и т.нар. фискална консолидация, което е евфемизъм за нещо просто, наречено намаляване на социални разходи. Това са основните посоки, в които се смята, че всяка политика трябва да бъде ефективна. Големият проблем тук, и той не е проблем само на БСП, а и до голяма степен на европейската левица, е, че ако тръгнеш да се отказваш и да опровергаеш тези политически фетиши, си обвинен в популизъм. Всичко извън тези цели на политиките изглежда като невъзможно, нежелано, рисково и т.н.
Данните от изследванията обаче бяха показателни – огромна част от хората, и то не само в България, мислят и си представят правенето на политика и политиките не просто по различен начин от този десен консенсус, но и по обратен начин. Като радикално нови икономически и социални политики. Това поставя голям въпрос пред БСП. Може ли БСП, преди да тръгне да прави политики, да се опита да формулира някакъв ляво-реформаторски популистки проект? Подчертавам популистки. Левият политически проект, левите политики в момента, такъв е контекстът, могат да бъдат само популистки. Десницата, радикалната десница печели от своя популизъм. Няма популистка левица, няма ляв популизъм. Можем да го видим в Испания, в Португалия, до голяма степен в Гърция, в България – няма. Мисля, че това е едно от нещата, върху които БСП може да помисли. Какъв е вариантът, каква е възможността за излизане от този капан на неполитиката, на постулата „няма ляво, няма дясно“? Имаме дясна доминираща идея, в чиято основа е пазарната ефективност и индивидуалната полза. Естествено е в основата на лявата алтернатива да бъде
публичният интерес и социалната справедливост
Ще дам пример с данъците. Левицата говори за политика на данъчно облекчение, все едно данъчната тежест или данъчното облекчение са обективни категории. Понятията данъчна тежест, данъчно облекчение са концептуални метафори. Това са езикови конструкции, чиято функция е да интерпретират действителността през правилната идеологическа рамка. В момента, в който кажем, че искаме промяна в данъчната тежест или данъчни облекчения, задвижваме концепцията, че данъците са нещо лошо и влизаме в парадигмата на няма алтернатива: приемаме, че данъците са лошо. И левицата се оказва в клопка, включително и БСП – да говори на езика на десницата. Първата стъпка към идентифицирането и формулирането на леви политики, за да звучат те атрактивно, е вкарването на предложенията в удобни за левицата интерпретации. В случая с данъците левицата може да не говори с метафората „данъците са тежест“. Ако данъците са вноски за поддържане на общността, нещата изглеждат другояче. Ако плащането на данъци е знак за отговорност и добродетелност, е различно. Тогава можеш да кажеш искаме друг тип данъчна политика. И тук не става въпрос само за данъците, а за всички сфери, в които може да се прави политика – и в здравеопазването, и т.н.
Какъв е специфичният български контекст на края на политиката? Краят на политиката в български план има друг смисъл. Дължим го на специфичното разбиране на ГЕРБ и Бойко Борисов за политика. Държавата е превърната в инструмент за обслужване на частни корпоративни интереси. Това се вижда отвсякъде и от всеки. Политическият процес е деинституционализиран, подчинен на неформални лични отношения. Няма политика, има договорки. В тази среда кое е основното предизвикателство? Всеки опит да правиш каквато и да е политика означава почти винаги да влезеш във взаимоотношения с различни клиентелистки мрежи. И какво се случва? Дори да имаш огромно желание да направиш нещо, влизайки в тези сложни взаимоотношения от клиентелистки мрежи, склонността да се поддадеш, за да свършиш нещо все пак, е много по-голяма, отколкото да следваш своите позиции. Но системата така работи. Това е огромен проблем и предизвикателство. Възможностите пред БСП по отношение на правенето на политики в този контекст минават задължително през отговора на много сериозен въпрос:
Чии интереси представлява БСП?
Интереси, близки до тези на участниците в клиентелистките мрежи или различни от тях. Невинаги частният интерес, който се реализира през клиентелистките мрежи, съвпада с обществения. Има и такива варианти, но те далеч не са по-голямата част.
В тази ситуация лява политика означава политика, правена отдолу нагоре, комуникирана и формулирана отвъд конкретните клиентелистки корпоративни интереси. За да се случи обаче, е необходима политическа мобилизация, която да направи тази конкурентна идея за политиката по-конкурентна от тези частни клиентелистки интереси. А това предполага няколко стъпки. Едната е формулиране на коалиции извън клиентелистките мрежи – както по места, така и на национално равнище. За да се формулират алтернативни политически мрежи, много по-лесно е, ако се търси обединение не толкова около идеология или ценности, колкото около програма и непосредствени цели. Второто условие е формулиране на собствен позитивен дневен ред. Това е изключително важно, защото ролята на опозицията не е просто да критикува, а и да предлага решения.
И тук отварям огромна тема – БСП е изключително фиксирана върху Бойко Борисов и ГЕРБ. Дадох на студентите си по комуникация задача. Да извадят от последните няколко месеца публичните позиции на социалистическата партия и да задраскат навсякъде Бойко Борисов и ГЕРБ. Знаете ли какво остана от голям документален масив, след като те задраскаха ГЕРБ и Бойко Борисов? Не остана нищо. В последните няколко месеца БСП не комуникира себе си, не комуникира своята визия и своите гледни точки, а комуникира само ГЕРБ. А ако ги няма ГЕРБ и Бойко Борисов, за какво ще говори БСП? БСП е длъжна да постави в дневния ред на обществото следния въпрос: „Какво се случва в България след ГЕРБ и Бойко Борисов?“ Това може да стане чрез формулиране на позитивен дневен ред и позитивни политически алтернативи.
В настоящия момент има субективни и обективни причини нещата да не стоят добре за възможността за формулиране и правене на леви политики. Но това не означава, че онези, които искат да правят такива, следва да се откажат от тях. Напротив! Смисълът на съществуването на левицата е да може политически да формулира определени социални мечти.
